РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 14.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 16077
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „С.Г.“ ЕООД против Д., представлявана от М.
на Ф., с която е предявен иск с правно основание чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата си молба ищецът твърди,
че е собственик по силата на Нотариален акт № 119, т. VІ, рег. № 32464, д. №
1054/2011 г. на Нотариус Р.Д. недвижим имот – неурегулиран поземлен имот №
1389, нанесен в кадастрален лист № 723, заснет през 2003 г. по неодобрения
кадастрален план на гр. София, вилна зона Малинова долина – Бункера – І етап“ с
площ от 2027 кв.м. и с идентификатор
68134.2045.1389 по кадастралната карта на гр. София, одобрена със Заповед №
РД-18/11.01.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК. Твърди, че с Решение на Министерски съвет на Република
България № 559 от 09.07.2010 г. за изменение и допълнение на Решение № 172 на
МС за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна
нужда – за изграждане на проект Път ІІ – Околовръстен път – южна дъга, участък
от кв. 42+800 – пътен възел Младост до км. 44+720 (край на участъка в строителство)
от праводателя на ищцовото дружество „И.И.Г.“ е отчужден описания недвижим
имот. Допуснато е предварително изпълнение и отчуждената част е завзета без да
е проведена процедура по отчуждаване. Твърди, че с Решение на ВАС от 27.06.2013
г. по адм.д. № 13586/2012 г. е прогласена нищожността на решението на МС.
Твърди, че междувременно мероприятието е реализирано на 14.09.2011 г. и
въведено в експлоатация и оттогава се използва по предназначение. Поддържа, че в периода от 14.11.2011 г.,
когато е придобило правото на собственост върху имота до 28.11.2017 г. е лишено
от възможността да ползва имота си. Поддържа, че обезщетението е в размер на 136486,80
лева за ползване на 1524 кв.м. от процесния имот за периода от 28.06.2013 до
28.11.2017 г. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 136486,80
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Претендира направените по делото разноски.
В отговора на искова исковата молба
ответникът Д. чрез М. на Ф. оспорва предявения иск като поддържа, че ползването
на имота е осъществявано въз основа на допуснато предварително изпълнение на
решението за отчуждаване, поради което не е без основание. Поддържа, че ищецът
е знаел към момента на придобиване на имота, че по отношение на него има
започнала отчуждителна процедура, както и че във връзка с обявяване на
нищожността на решение за отчуждаване на МС е образувано административно дело
за обезщетение по ЗОДОВ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Решение № 172/26.03.2010 г. на
Министерски съвет са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост по
приложен списък за държавна нужда за изграждане на обект „Път ІІ – Софийски
околовръстен път – южна дъга“, участък от км 42+800 (пътен възел „Младост“) до
км 44+720 (край на участъка в строителство), като съгласно т. 3 е допуснато
предварително изпълнение. С Решение № 559/29.07.2010 г. към списъка с имотите, предвидени за
отчуждаване са добавени нови имоти или части от имоти. В този списък под № 118
е включен имот пл. № 1389 с площ от 3026 кв.м., собственост на „И.И.Г.“ АД
(праводател на ищеца), от които за отчуждаване са предвидени 1542 кв.м.
Съгласно т. 2 от Решението е допуснато предварително изпълнение.
Видно от писмо Изх. №
03-00-27/05.02.2016 г. на АПИ към МРРБ е, че АПИ е въвела изпълнителя
(строителя) във владение на частта от имот пл. № 1389 на 29.10.2010 г.
По силата на договор за дарение,
сключен с Нотариален акт № 119, т. VІ, рег. № 32464, д. № 1054/2011 г. „С.Г.“
ЕООД е придобило правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.
София, район Витоша, кв. Симеоново, а именно неурегулиран поземлен имот № 1389,
нанесен на кадастрален лист № 723, заснет през 2003 г. по неодобрения
кадастрален план на гр. София, в.з. „Малинова долина - Бункера – І етап, с площ от 2027 кв. м. ,
който представлява поземлен имот с идентификатор 68134.2045.1389 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК.
Не е спорно между страните, че на
14.11.2011 г. мероприятието, за което е издадено нищожното решение на
Министерски съвет, е реализирано.
С Решение № 9701/27.06.2013 г. по
адм.д. № 13586/2012 г. по описа на ВАС е прогласена нищожността на Решение №
559 на Министерски съвет от 29.07.2010
г. за изменение и допълнение на Решение № 172/2010 г. на Министерски съвет и
преписката е изпратена на Областния управител на гр. София за произнасяне по
компетентност.
Със Заповед № РД-15-127/10.07.2015
г. на Областния управител на Област София за държавни нужди е отчужден недвижим
имот, частна собственост с площ от 1542 кв.м., представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.2045.1389, целият с площ от 3026 кв.м., находящ се в гр.
София, район Витоша, засегнат от изграждането на обект „Път ІІ – Софийски околовръстен път – южна
дъга“, участък от км 42+800 (пътен възел „Младост“) до км 44+720 (край на
участъка в строителство). С Решение №
5030/26.07.2017 г. по адм.д. № 7441/2015 г. по описа на АССГ заповедта на
Областния управител е изменена в частта, с която е определен размерът на обезщетение
за отчуждения имот, а именно 364004,52 лева. Не е спорно, че на 28.11.2017 г. е
изплатено определеното обезщетение.
С Решение № 2635/20.04.2017 г. по
адм. д. № 6276/2015 г. по описа на АССГ на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
Министерски съвет е осъден да заплати на „С.Г.“ ЕООД сумата от 57258 лева,
представляващи пропуснати ползи от отдаване под наем на завзета част от собствения
му недвижим имот за периода от 14.11.2011 г. до 27.06.2013 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал.
1 от Закона за задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице увеличаване
на имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка между
обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права.
От събраните по делото доказателства
се установява, а и не е спорно между страните, че ищецът е придобил право на
собственост върху процесния имот по силата на договор за дарение на 14.11.2010
г., както и че имотът е завзет за изпълнение на мероприятието, за което
отчужден, на 29.10.2010 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“. Не е спорно, че
решението, с което е отчужден имотът е прогласено за нищожно с влязло в сила
съдебно решение, както и че е издадена законосъобразна заповед за отчуждаване
на имота от компетентния орган и е изплатено обезщетение. Въз основа на така
установените факти, настоящият състав намира, че към момента на завземане на
имота от Д. и изпълнение на мероприятието, за което е започнала процедура по
отчуждаване, не е било налице правно основание за това. В исковия период Д. е
ползвала имота, които е бил собственост на ищеца и съответно е била изградена
пътна инфраструктура върху него. С прогласяване на нищожността на
административния акт за ищеца е възникнала правна възможност да предяви иск за
вреди, причинени от незаконния акт и тя е реализирана за предходен на процесния
период. Доколкото въз основа на незаконния административен акт е реализирано
мероприятие, върху имот, който не е бил отчужден по предвидения в закона ред и
срещу съответно обезщетение, то лишаването от ползване на недвижимия имот се
дължи именно на незаконни действия на административен орган. В този смисъл,
невъзможността собственикът да използва имота си е последица от незаконен
административен акт и съответно ищецът може да реализира правата си по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като не само в периода преди
прогласяване на нищожността на административния акт, но и след това, този акт е
продължил да поражда увреждащото си действие. С оглед субсидиарния характер на
иска по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите и доколкото за
собственика на имота, засегнат от незаконния административен акт има друг ред
за защита, то предявеният иск се явява неоснователен.
Воден от горното, Софийски градски
съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.Г.“ ЕООД, ЕИК – ******,
със седалище и адрес на управление *** против Д., ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М. НА Ф. иск с правно основание чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 136486,80 лева (сто тридесет и шест хиляди
четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет ст.), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствения на ищеца имот - неурегулиран
поземлен имот № 1389, нанесен в кадастрален лист № 723, заснет през 2003 г. по
неодобрения кадастрален план на гр. София, вилна зона Малинова долина – Бункера
– І етап“ с площ от 2027 кв.м. и с
идентификатор 68134.2045.1389 по кадастралната карта на гр. София, одобрена със
Заповед № РД-18/11.01.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК за периода от 28.06.2013-27.06.2017 г. като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: