Определение по дело №2033/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261147
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20201100902033
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 22.02.2021 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ                                                                                                    

                                                                           

    Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов  т. дело 2033/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     СГС е сезиран с искова молба от Я.Г.М., с която е предявен срещу „Б.“ ЕООД-в ликвидация и „Б.“ ЕООД /с предишно наименование „О.И.“ / иск с правно основание чл.135 ЗЗД, с който се иска да се обяви за недействителен по отношение на ищеца сключеният между ответниците във формата на нот.акт N 122, том I, рег.N 3608/12 г. договор за продажба в частта, с която е прехвърлена собствеността върху магазин N 4 на кота +0.00 метра, състоящ се от търговска площ, склад и баня с тоалетна, с площ от 59.00 кв.м., при съседи: магазин № 3, магазин № 5 и от две страни улица.

    В съдебното заседание на 18.02.2021 г. от страна на ответника „Б.“ ЕООД /с предишно наименование „О.И.“ ЕООД/ е повдигнато възражение за недопустимост на предявения иск, основано на твърдението, че между страните е висящо друго идентично дело – т.дело N 44/2019 г.

    След извършена служебно проверка в деловодната система на СГС се установи, че т.дело N 44/2019 г. на VI-1 с-в,   е образувано по предявен от Я.Г.М. иск срещу „Б.“ ЕООД-в ликвидация и „О.И.“ ЕООД – от 31.12.2020 г. този ответник е с наименование „Б.“. Делото е приключило със съдебно решение от 21.10.2020 г., което не е влязло в сила.

     От представените преписи от искова молба и от уточнителни молби по т.дело N 44/2019 г. се установява, че предмет на делото е предявен от Я.Г.М. срещу „Б.“ ЕООД-в ликвидация и „О.И.“ ЕООД, който от 31.12.2020 г. е с наименование „Б.“, иск с правно основание чл.135 ЗЗД, с който се иска да се обяви за недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците във формата на нотариален акт № 122, том І, рег. № 3608 от 17.10.2012 г. на нотариус В.К.в частта, с която е прехвърлена собствеността върху магазин 4 на кота +0.00 метра, състоящ се от търговска площ, склад и баня с тоалетна, с площ от 59.00 кв.м., при съседи: магазин № 3, магазин № 5 и от две страни улица.

   Именно по този иск СГС, VI-1 с-в, т.дело N 44/2019 г., се е произнесъл с решение от 21.10.2020 г., с което е уважен искът по чл.135 ЗЗД.

   

    При тези факти съдът намира, че случаят попада в хипотезата на чл.126 ал.1 ГПК. Това е така, защото в СГС са налице две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане. В случая са образувани две идентични дела по предявен от Я.Г.М. срещу „Б.“ ЕООД-в ликвидация и „Б.“ ЕООД /с предишно наименование „О.И.“/ иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във формата на нотариален акт № 122, том І, рег. № 3608 от 17.10.2012 г. на нотариус В.К., в частта, с която е прехвърлена собствеността върху магазин N 4 с площ от 59 кв.м.

    Важно е да се спомене, че и по двете дела ищецът твърди, че неговите вземания са възникнали преди извършване на атакуваната разпоредителна сделка, както и че купувачът по сделката е знаел за увреждането на ищеца с оглед на обстоятелството, че лицето И.Т.е бил управител и на двете дружества – продавача и купувача /определение № 550 от 09.09.2019 г. по ч.т.д. № 1835/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.

    Тъй като т.дело N 44/2019 г. на СГС, VI-1 с-в, е по-рано образувано, настоящето дело следва да се прекрати, защото е по-късно заведено.

 

     В молба от 19.02.2021 г. ищецът е изложил довод, че основанията на исковете по двете дела са различни, защото искът по едното дело е предявен от него като кредитор по едно вземане, а искът по другото дело е предявен от него като кредитор по друго вземане. Съдът не споделя тезата на ищеца, защото предмет на иска по чл.135 ЗЗД не е вземането на кредитора, а извършеното от длъжника разпореждане с имот. В случая и по двете дела с иска по чл.135 ЗЗД се атакува едно и също разпореждане с имот, при наведени твърдения и по двете дела за съществуване на вземане преди разпореждането, както и за знание на купувача за увреждането, от което обстоятелство произтича идентичността в основанието на исковете с правно основание чл.135 ЗЗД.

     Следва да се спомене, че при основателност на иска с правно основание чл.135 ЗЗД, по който е образувано т.дело N 44/2019 г. на СГС, VI-1 с-в, ищецът в качеството на кредитор ще може да насочи изпълнение върху имота за удовлетворение не само на вземането, описано в исковата молба по това дело, но и за удовлетворение на вземането, описано в исковата молба по настоящето дело.

    Безпредметно е една и съща разпоредителна сделка да се атакува с два иска по чл.135 ЗЗД, само поради обстоятелството, че по единия иск ищецът се легитимира като кредитор на едно вземане, а по другия иск се легитимира като кредитор на друго вземане. Както се спомена по-горе, и по двете дела се твърди вземането да е съществувало преди извършване на разпоредителната сделка, както и че купувачът, представляван от И.Т.– управител и на продавача, е знаел за увреждането на ищеца. Да се приеме противното, означава да се позволи на един кредитор, който има множество вземания, да предявява множество искове по чл.135 ЗЗД за недействителност на една и съща разпоредителна сделка при въведени едни и същи фактически предпоставки като основание за недействителността.

    С оглед на изложеното съдът намира, че производството по делото следва да се прекрати на основание чл.126 ал.1 ГПК.

    Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

    ПРЕКРАТЯВА на основание чл.126 ал.1 ГПК производството по т. дело 2033/20 г. на СГС, образувано по предявен от Я.Г.М. срещу „Б.“ ЕООД-в ликвидация и „Б.“ ЕООД /с предишно наименование „О.И.“/ иск с правно основание чл.135 ЗЗД, с който се иска да се обяви за недействителен по отношение на ищеца сключеният между ответниците във формата на нот.акт N 122, том I, рег.N 3608 от 17.10.2012 г. на нотариус В.К.договор за продажба в частта, с която е прехвърлена собствеността върху магазин N 4 на кота +0.00 метра, с площ от 59 кв.м., състоящ се от търговска площ, склад и баня с тоалетна, при съседи: магазин № 3, магазин № 5 и от две страни улица.

 

   Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: