Решение по адм. дело №1588/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на Н. Т. Х. [ЕГН] от гр. Варна, [жк],**********, като самоосигуряващо се лице с [ЕИК], чрез адв. Ил.К. от АК – Варна против ревизионен акт /РА/ № Р- 03000324001426-091-001/09.04.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, частично потвърден и изменен с решение № 94/19.06.2025 г. на директора на дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данъци както следва: данък върху годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 във вр. с чл. 17 във вр. с чл. 35, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период 2019 г. с главница от 8 096, 00 лв. и лихва за забава от 4 617, 27 лв. ДОО – 235, 20 лв. и лихва от 367, 02 лв.; ДЗПО лихва от 72, 83 лв. и Здр.О – лихва от 116, 55 лв.

Подадената до съда жалба е с няколко доводи за оспорване на издадения РА. Жалбоподателят счита, че е нарушен принципа на служебното начало по чл. 5 от ДОПК. Жалбоподателят не е подал ГДД за ДП 2019 г. по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ и получените доходи не са били декларирани, според събраните доказателства процесните доходи са били получени като заемни средства и са били възстановени на РЛ по банков път. Неправилно органите по приходите са приели, че в хода на ревизионното производство са установени получени парични преводи по сметка в ДСК с титуляр жалбоподателя Х. за които е установено, че представляват доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ – облагаем доход от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Преводи на ФЛ с основание „заем“ и „захранване на сметка“ в общ размер на 80 610 лв. Според мотивите на РА, издателите му не са преценили и анализирали самостоятелно възраженията против РД, не са обсъдили по отделно и в цялост всички събрани в ревизионното производство доказателства до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. В РА не са разгледани нито фактическите нито правни възражения против РД, то РА е издаден в нарушение на чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК.

Неправилно в РД, постъпилите парични средства по банковата сметка на жалбоподателя е вписано основание за превода – „захранване“ и са определени като доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, въпреки че чрез насрещните проверки са установени фактите, а именно че са средства, предоставени в заем от жалбоподателя на ФЛ, като лицата са извършили вноски по разплащателната му сметка, с което са възстановили сумите. От лицето Д. К., от която по разплащателната сметка на жалбоподателя са внесени суми, както следва: на 21.02.2019 г. с основание „ захранване на сметка“ – 1 260, 00 лв.; на 28.02.2019 г. с основание „захранване на сметка“ – 2 050, 00 лв.; на същата дата с основание „захранване на сметка“ – 2 000, 00 лв.; на 05.06.2019 г. с основание „захранване“ – 10 000, 00 лв. и на 07.06.2019 г. с основание „захранване на сметка“ – 10 000, 00 лв. Това са суми според жалбоподателя, които той е бил дал на лицето Д. К. в брой, а тя му е възстановила по банков път. За заемните суми страните имали подписани разписки, които жалбоподателят е бил представил в ревизионното производство. От лицето Цв. Ц. по разплащателната сметка на жалбоподателя били внесени парични суми, както следва: на 08.02.2019 г. с основание „захранване на сметка“ – 9 500 лв., от предоставяне на заем в брой в края на м. януари 2019 г. и на 07.08.2019 г. с основание „захранване“ – 1 000 лв. от предоставяне на заем в средата на м. юли. 2019 г. От лицето М. С. по разплащателната сметка на жалбоподателя са били внесени парични суми на 25.03.2019 г. с основание „захранване“ в размер на 9 900лв. по заем даден в брой в началото на м. март 2019 г. За сумата не е бил подписван договор и не е била уговаряна лихва. От лицето Р.Я. по разплащателната сметка на жалбоподателя са внесени парични суми на 17.07.2019 г. с основание „заем“ от 5 000 лв. Сумата е от заем, предоставен в брой в началото на м. юли 2019 г. по заема не е уговаряна лихва, поради което и не е била изплащана. От лицето И.Г. по разплащателната сметка на жалбоподателя са внесени парични суми на 07.10.2019 г. с основание „заем“ от 10 000 лв. Сумата е от заем, предоставен в брой през м. септември 2019 г. и на 08.10.2019 г. с основание „заем“ от 10 000 лв. Сумата е от заем, предоставен в брой през м. септември 2019 г. От лицето Ю. С. по разплащателната сметка на жалбоподателя са били внесени парични суми на 22.04.2019 г. с основание „захранване“ в размер на 9 900лв. по заем даден в брой в началото на м. април 2019 г. За сумата не е бил подписван договор и не е била уговаряна лихва.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Ил. К. от АК - Варна, която изразява становище за отмяна на оспорения РА. Пледира за присъждането на направените по делото разноски. Представя писмени бележки за отмяна на издадения РА в дадения от съда срок.

Ответникът в производството – директорът на дирекция "ОДОП"– Варна при ЦУ на НАП, се представлява от гл. юрк. К. Д., която заявява становище за законосъобразност и обоснованост на атакувания РА и претендира присъждане на разноски за юрк. възнаграждение. В дадения от съда срок представя писмени бележки.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл. 4,, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, [семейно положение] с 2 непълнолетни деца. Той за ревизирания период няма регистрация в ТР като ЕТ. Жалбоподателят е вписан от 07.02.2003 г. в Регистър БУЛСТАТ с [ЕИК], като развиващ дейност като „консултант“ с дейност по НКИД2003 – 6720. Спомагателни дейности по застраховане и осигуряване чрез спомагателни фондове.

За ревизирания период - 2019 г. няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. По данни в ПП СУП Справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ няма данни за изплатени доходи по извън трудови правоотношения за жалбоподателя Х..

Следва да се посочи, че настоящата ревизия е втора по ред за жалбоподателя, след успешно обжалване и отмяната на първия РА по адм. ред от директора на Д“ОДОП“ – Варна.

Ревизията на жалбоподателя Н. Х. [ЕГН] е възложена със ЗВР № Р-03000324001426-020-001/20.03.2024г. (стр. 565 от адм. преписка папка 2), в която е определено да се извърши за задължения за Данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода: 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.; УПФ за периода: 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г.; ДОО – самоосигуряващи се за периода: 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и ЗдрО. за периода: 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г..

Заповедта е издадена от Р. М. С. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията - три месеца от връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Заповедта ВР е връчена на жалбоподателя на 21.03.2024 г. /стр. 566 от адм. преписка/ по ел. път. ЗВР е изменяна с ЗВР № Р-03000324001426-020-002/19.06.2024г. ЗВР № Р-03000324001426-020-003/19.08.2024г. и ЗВР № Р-03000324001426-020-004/15.10.2024г.

Срокът за извършване на ревизията е удължаван двукратно със Заповед № Р-03000324001426-ЗИД-001/16.08.2024г. до 21.10.2024 г. (стр. 579 от адм. преписка) и със Заповед № Р-03000324001426-ЗИД-002/14.10.2024г. до 21.01.2025 г. (стр. 587 от адм. преписка).

На 05.02.2025 г. екипът от ревизори: А. С. гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Р. Ш. ст. инспектор по приходите са съставили Ревизионен доклад № Р-03000324001426-092-001/05.02.2025 г. (стр. 2046 от адм. преписка).

Ревизионният доклад е бил връчен на 06.02.2025 г. / стр. 2054 от адм. преписка/ и е бил обжалван на 18.03.2025 г. с подробни възражения по административен ред по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК след удължаването на срока за обжалване на жалбоподателя, като са представени допълнителни доказателства.

Ревизията е приключила с издаване на Ревизионен акт № Р-03000324001426-091-001/09.04.2025 г. от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет на оспорване в настоящото производство.

С РА на жалбоподателя Н. Х. са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период 2019 г. с главница от с главница от 14 096 лв. и лихва за забава от 8 039, 16 лв. ДОО самоосигуряващи се – 1 229, 76лв. и лихва от 378, 12 лв.; УПФ – главница от 336лв с лихва от 76, 59 лв. и Здр.О – 537 лв. за главница и лихва от 122, 55 лв.

РА е бил връчен ел. на жалбоподателя на 10.04.2025 г./ стр. 2087 от адм.преписка/.

Издаденият РА е бил обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна на 16.04.2025 г.изцяло.

В жалбата по административен ред са изложени същите основания за оспорване, както и в жалбата до съда. Възраженията са разгледани и е постановено Решение № 94 от 19.06.2025 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна. По-горестоящият орган по приходите е приел жалбата за частично основателна и е потвърдил ревизионния акт частично. АО е потвърдил процесния РА в частта относно задълженията за ДОО за 2019 г. в размер на 235, 20 лв. главница и 151, 39 лв. лихва, задълженията за УПФ в размер на 72, 83 лв. за лихва и ЗЗО за самоосигуряващо се лице в размер на 116,55 лв. за лихва, като е изменил РА в частта за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 14 096 лв. за главница и в размер на 8 039, 16 лв. за лихва, като са установени 8 096 лв. за главница и 4 617, 27 лв. за лихва.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 27.06.2025 г. по ел. път на същия ел. адрес, както и РА, а жалбата срещу РА е постъпила при ответника на 10.07.2025 г.

Жалбата е допустима, изхожда от адресата на РА и е подадена в законово установения срок.

Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК.

Съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-10/ 02.01.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна (стр. 2104 от адм. преписка), Заповед № Д-752/ 03.04.2024 г. /стр. 2103 от адм. преписка/ и Заповед № Д-3002/ 30.12.2024 г. /стр. 2102 от адм. преписка./

Заповедта за възлагане на ревизията е връчена по електронен път на жалбоподателя на 21.03.2024 г.(стр. 566 от адм. преписка), с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е връчен на жалбоподателя на 06.02.2025 г. (стр. 2054 от адм. преписка)

Ревизираното лице се е възползвало от правото си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи възражение, против издадения РД след удължаване на срока за възражения. Доказателства за възраженията си РЛ е представило при първата ревизия

В Ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално Ревизионният акт отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА. Поради това не се споделят доводите на жалбоподателя за липсата на мотиви на РА с неизлагане на доводи и необсъждане на възраженията му по РД. В решението на директора също са изложени фактически и правни основания за потвърждаването на издадения Ревизионен акт и са обсъдени възраженията на жалбоподателя.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.

По съществото на спора съдът приема, че спорът между страните е по приложението на материалния закон.

Жалбоподателят оспорва РА с няколко мотива. Единият от тях е, че при провеждане на ревизионното производство органите на приходите са допуснали нарушение на принципите на обективност и на служебното начало /чл. 3 и чл. 5 от ДОПК/. Това твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства, като съдът приема, че органите по приходите са спазили регламентираните в ДОПК правила и са установили обективно фактите от значение за определяне на задълженията на жалбоподателя.

Друг мотив в жалбата е, че задълженията на жалбоподателя неправилно са били определени по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК. Според мотивите на оспорения РА органите по приходите са констатирани наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК – жалбоподателят не е подал декларация, когато задължението се определя по декларация и наличието на данни за укрити приходи или доходи. Преценката е била извършена по събрани писмени сведения от „Банка ДСК“ ЕАД и от ФЛ Д. К., Ц. Ц.,М. С., Р. Я., И. Г., Ю. С. и „Експерт Консултинг Груп“ ООД, както и от ангажираните от жалбоподателя писмени обяснения, дадени в хода на проведената предходна ревизия. В хода на ревизията органите по приходите са установили, че през 2019 г. в банковата сметка на жалбоподателя, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД са постъпили парични суми в общ размер на 80 960, 00 лв. с основание „захранване на сметка“ и „заем“ от ФЛ Д. К. – 25310, 00 лв., от Ц. Ц. 10 500 лв. от М. С. – 9 900 лв. от Р. Я. – 5 000 лв., от И. Г. – 20 000 лв., от Ю. С. – 9 900 лв. и от „Експерт Консултинг Груп“ ООД – 350 лв. /за които средства не са представени доказателства от жалбоподателя/. По време на предходната ревизия на жалбоподателя, посочените ФЛ са потвърдили в писмените си обяснения възникналите облигационни отношения , като страни заемополучатели на процесните суми, но не са представили изискуемите се за това документи – сключени договори и доказателства за получаването им, и то в брой, преди да бъдат възстановени на заемодателя по банков път. В тази връзка и жалбоподателят не е декларирал налични парични суми в брой към началото на 2019 г. и такива не са били установени при извършената съпоставка на имущественото и финансовото му състояние, поради което правилно ревизиращия екип е извел извод, че няма годни писмени доказателства, че жалбоподателят може да предостави процесните суми в заем. Съдът намира, че този извод е съответен на събраните по делото доказателства. Нещо повече представените от жалбоподателя частни писмени документи като „разписки за получени суми“ и „споразумения“ са без достоверна дата и не притежават материална доказателствена сила, предвид нормата на чл. 181, ал. 1 от ГПК.

Друго възражение на жалбоподателя е , че според РД и РА органите по приходите неправилно са приели, че получените преводи следва да се отнесат към нормата на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ и следва да се включат в общата годишна данъчна основа за облагане в годината на получаването им. Този извод се намира за правилен от съда, доколкото необлагаемите доходи са изброени изчерпателно в чл. 13 от ЗДДФЛ. Доходите според чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ могат да бъдат от различни източници, като видно от чл. 35, т. 6 от с.з., изброяването им не е изчерпателно. Изброяването на доходите в ЗДДФЛ не е изчерпателно, като важи общия принцип, че подлежат на облагане доходите от всички източници, без тези, които са изрично изброени в с.з. / чл. 13 от ЗДДФЛ/.

Поради това след като не е изяснено основанието за получаване от жалбоподателя на доходи под формата на парични преводи от Д. К., Ц. Ц., М. С., И. Г., Р. Я. и Ю. С. в общ размер на 80 960 лв., правилно органите по приходите са приели, че това са облагаеми доходи по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ и следва да се включат в общата годишна данъчна основа за облагане по с.з. Отделно от горното непогасените заеми следва да бъдат и декларирани съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

По отношение на получените от жалбоподателя суми през 2019 г. от В. С., от С. Б. и от М. П. в общ размер на 60 000 лв. за сключени договори за поръчка, според съда правилно е прието, че не следва да участват в годишната данъчна основа за 2019 г., тъй като не е доход по смисъла на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ и сумата е изключена от общата годишна данъчна основа. В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, получените от тези лица суми са им били изцяло възстановени по банков път, според приложените към възражението платежни нареждания.

Предвид на подадената декларация по реда на чл. чл. 1, ал. 1, изр. 1 от НООСЛБГРЧМЛ от жалбоподателя, същият е заявил, че ще се осигурява за всички осигурителни случаи, а не само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, считано от 7-дневен срок от 13.04.2019 г. Поради това и жалбоподателят е останал задължен за внасяне на осигуровки за УПФ, ЗдрО и ДОО в размерите, определени от органите по приходите, както следва: УПФ – лихви от 72, 83 лв., ЗдрО – 116, 55 лв. за лихва и ДОО 235, 20 лв. за главница с лихва от 151, 39 лв. съдът намира, че тези размери са правилно определени от органите по приходите и съответстват напълно на направените установявания от тях.

По отношение на доказателствената тежест в производството. На страните е указано за тежестта на доказване с разпореждането за насрочване на делото и конституиране на страните. В тази връзка жалбоподателят е поискал гласни доказателства за установяване на твърденията си в жалбата, а именно получените суми за захранване на сметка и заем. Съдът прие, че същите не са допустими, предвид нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК и отказа събирането им. Действително договорът за заем няма задължително писмена форма за действителност, но с оглед на доказването на по-големи от 5 000 лв. заемни суми и нормата на чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК писмената форма е наложителна, което не е било съобразено от жалбоподателя, което пък съдът приема за защитна теза на оспорващия.

По отношение на размера на определените допълнителни задължения с обжалвания РА, предвид на липсата на оспорване от страна на жалбоподателя на размера им, съдът намира, същите суми са правилно определени.

Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения РА. Установените с него публични задължения и лихви са правилно и обосновано определени, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК искането на ответника за присъждане на юрк възнаграждение се явява основателно. Същото е своевременно предявено и доказано в претендирания размер от 1580, 40 лева, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран така, Административен съд - Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Т. Х. [ЕГН] от гр. Варна, [жк],**********, като самоосигуряващо се лице с [ЕИК], чрез адв. Ил.К. от АК – Варна против ревизионен акт /РА/ № Р- 03000324001426-091-001/09.04.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, частично потвърден и изменен с решение № 94/19.06.2025 г. на директора на дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данъци както следва: данък върху годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 във вр. с чл. 17 във вр. с чл. 35, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период 2019 г. с главница от 8 096, 00 лв. и лихва за забава от 4 617, 27 лв. ДОО – 235, 20 лв. и лихва от 367, 02 лв.; ДЗПО лихва от 72, 83 лв. и Здр.О – лихва от 116, 55 лв.

ОСЪЖДА Н. Т. Х. [ЕГН] от гр. Варна, [жк],************** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП-София, сумата от 1 580, 40 лева - дължими деловодни разноски за юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните.