№ 328
гр. Стара Загора, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20235500500497 по описа за 2023 година
Производството е на осн. чл.259- 272 от ГПК във вр. с чл.55- 59 и чл.82-
86 от ЗЗД.
Делото е било образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ СД-02-02-1002/27.04.2023г. от
ответника- пълнолетния български гражданин Г. А. В. от гр.Р., *** срещу
изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 23/30.03.2023г.
по приключилото гр.д.№ 109/2022г. по описа на РС- гр.Гълъбово,
обл.Старозагорска, с което е бил осъдена по облигационния иск по чл.55- 59
от ЗЗД да заплати на ищцата- също пълнолетната българска гражданка И. М.
И./също от гр.Р., ***/ сумата 4 900 лв., представляващо капаро за покупка на
недвижим имот, със законните последици от това- лихви и разноски. Счита,
че атакуваното първоинстанционното Решение е частично нищожно, тъй като
е допуснато изменение на исковата претенция за главница от 4 900 лв. на
4 821, 12 лв. в о.с.з. с протоколно Определение № 54/04.05.2022г., а в
останалата си част било изцяло неоснователно и недоказано, като излага
подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза, че
това е левовата равностойност на 2 465 евро, представляващ дела на ищцата-
купувач на процесния недвижим имот. Моли настоящия въззивен съд да
постанови ново Решение, с което да обезсили частично и съответно да отмени
в останалата му част изцяло негативното за него първоинстанционно Решение
на РС и по същество да отхвърли изцяло предявения против него
облигационен иск по чл.55- 59 от ЗЗД, със законните последици от това.
Претендира всички свои направени разноски за двете съдебни инстанции.
Няма други свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна
1
инстанция. В проведеното едно о.с.з. пред въззивната инстанция въззивникът
не се е явил лично или чрез процесуален представител, и не е пладирал пред
ОС- Ст.Загора.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен Отговор на въззивната жалба от ищцата- пълнолетната българска
гражданка И. М. И. от гр.Р., ***. Същата не се е явил лично или чрез
процесуален представител- адвокат и не е пледирала пред настоящия въззивен
съд.
Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав, след като обсъди
доводите на всяка от страните, събраните пред РС писмени и гласни
доказателства и приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, счита за установено и доказано по несъмнен начин следното :
Действително фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД изисква
предаване/съответно получаване/ на нещо при начална липса на основание-
т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, в какъвто смисъл
е и водещото ППВС № 1/28.05.1978г. Следователно начална липса на
основание е налице тогава, когато предаването е станало и без наличието на
някакво правоотношение между страните. Поради това при претенция за
наличие на фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да са налице
кумулативното следните предпоставки : обогатяване на едно лице/в случая на
ответника- въззивник/, настъпило в резултат на получаването на някаква
облага или ценност, обедняване на друго лице/в случая на ищцата- въззИ.ема/,
от патримониума на която е излязла тази материална облага, и да има пряка
причинно- следствена връзка между едното и другото- т.е. да е налице
обогатяването за сметка на съответното обедняване. В случая следвало да се
анализира въпроса дали разместването на материални блага/получаването на
нещо от едно лице и обогатяването на друго за негова сметка/ е станало без
наличието на валидно правно основание за това. В конкретния случай между
страните по делото е била налице първоначална искова претенция съгласно
Исковата молба вх.№ 261426/07.12.2020г./в РС- Раднево/ по предявения от
ищцата против ответника облигационен иск в размер на 4 900 лв., като с
протоколно Определение № 54/04.05.2022г. РС е приел, че искането за
намаление размера на предявения иск е своевременно направено и следва да
бъде уважено, поради което и на осн. чл.214 от ГПК е намалил исковата
претенция от 4 900 лв. на 4 821, 12 лв. Предвид което е процесуално
недопустимо РС в атакуваното му Решение да се произнесе над процесната
сума от 4 821, 12 лв. до размера на произнесените първоначални 4 900 лв.
/ултра петитум/, следователно в тази му част атакуваното първоинстанционно
Решение се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено,
ведно със законните последици от това.
В останалата процесуално допустима процесна част относно исковата
сума от 4 821, 12 лв. пред РС са събрани обективни, сигурни и неоспорими
доказателства, че въззИ.емата /ищца/ И. М. И. и третото за спора лице Е. А.
В., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
56/16.11.2018г., том 5, рег.№ 4045, нот.д.№ 465/2018г. на нотариус Г.Д.- гр.Р.,
*** са придобили от въззивника /ответник/ Г. А. В. /и неговата съпруга
Д.В.В./ недвижим имот- апартамент № 18, находящ се в гр.Р., ***, ***, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
2
строеж върху дворното място, срещу продажна цена от общо 20 000 лв., от
която към датата на продажбата/16.11.2018г./ е била платена сумата от 3000
лв. по банкова сметка на продавача Г. А. В., а остатъкът от 7000 лв. е щяла да
се изплати до 16.11.2019г. по банков път. Наред с това между същите страни е
сключена и друга сделка по покупко-продажба на недвижим имот,
обективирана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55,
том 5, peг.№ 4044, н.д.№ 464/2018г. също на нотариус Г.Д./гр.Р./, с който
въззивникът /ответник/ Г. А. В./и съпругата му Д.В.В./ са продали на
въззИ.емата /ищца/ И. М. И./и третото за спора лице Е. А. В./ друг свой
недвижим имот, находящ се в гр.Р., ***, с идентификатор 61460.504.17.2.24 за
сумата от 9 500 лв., която сума е изплатена изцяло в брой на продавачите към
датата на договора/16.11.2018г./. Безспорно на 14.08.2018г. въззИ.емата
/ищцата/ И. М. В.а е превела пак по банков път на въззивника /ответник/ Г. А.
В. сумата от 4 900 лв. с основание „капаро покупка на имот“. Същевременно
РС правилно е преценил, че от приетото извлечение от сметка на въззИ.емата
/ищца/ И. М. И. е видно, че на същата дата, в която е изповядани сделките
пред нотариуса /16.11.2018г./ е била преведена по банков път сумата от 2 998,
80 лв. от името на ищцата /въззИ.ема/ И. М. И. в полза на ответника
/въззивник/ Г. А. В. с основание „апартамент“. Предвид което е изключено
сумата от 4 900 лв./като капаро/ да е предадена за процесния апартамент, тъй
като изрично е записано, че е платена единствено и само сума от 3 000 лв.,
която е доста по-малка от сумата от 4 900 лв. Наред с това- видно от
извлечението от сметката на въззИ.емата /ищца/, на същата тази
дата/16.11.2018г./ тя е превела по банков път сумата от 2 998, 80 лв., което с
оглед несъществената разлика до 3000 лв., води на най- логичния и вероятен
фактически и правен извод, че това е превод на сумата от закръглено 3 000
лв., описана в процесния нотариален акт, като получена по банков път към
датата на сделката/16.11.2018г./. Още повече, че при съдебното дирене пред
РС е било безспорно установено и доказано, че между страните са налице
само тези две сделки по покупко-продажба на 2 бр. недвижими имоти, а
приведеното капаро за покупка на недвижим имот в размер от 4 900 лв. не е
било прихванато или върнато по никоя от тях. От представените по делото
писмени доказателства е видно, че на 14.08.2018г. въззИ.емата/ищца/ е
превела от нейната сметка по сметката на въззивника/ответник/ Г. А. В./IBAN
ES40004959678124160663/ сумата от 4 900 лв., като основанието за превода е
посочено като „KAPARO POKUPKA NA IМОТ - PREVOD”.
Предвид гореизложеното въззивният съд счита, че напълно мотивирано,
законосъобразно и доказано РС е приел в мотивите на атакуваното му
Решение, че въззИ.емата/ищца/ е заплатила на въззивника/ответник/ сумата от
4 900 лв. на отпаднало основание с обратна сила, веднага след като по
процесните 2 бр. сделки за покупко- продажби на 2 бр. недвижими имоти са
били изплатени пълните изискуеми суми, а приведеното капаро не е било по
никакъв начин прихванато по никоя от тях. Следователно продавачът
неоснователно се е обогатил със сумата от 4 900 лв., представляваща капаро
по покупка на недвижим имот, цената за която е изцяло заплатена от купувача
и тази сума не е прихваната или включена в цената.
Ето защо предвид гореизложеното въззивният ОС- Ст.Загора намира, че
обжалваното първоинстанционно Решение на РС в останалата му валидна
част се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, поради
3
което следва да бъде напълно потвърдено, ведно с всички законни последици
от това.
На осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.2 от ГПК поради ниската цена на
облигационната искова претенция от само 4 821, 12 лв./под законовата
граница от 5 000 лв./ настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и
не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.269- 272 от ГПК
във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 и 2 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 23/30.03.2023г. по гр.д.№ 109/2022г. по
описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска в частта му над претендираните
4 821, 12 лв. до присъдените 4 900 лв.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Решение № 23/30.03.2023г. по
гр.д.№ 109/2022г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4