№ 2083
гр. София, 05.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу
определение от 20.07.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав,
постановено по н.ч.д. № 8045 / 2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което е
отменено постановление от 30.05.2022 г. на Софийска районна прокуратура, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3383 ЗМИП 15020 /
2017 г. по описа на 08 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 4425 / 2017 г. по описа на
Софийска районна прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно, като се прави искане за
неговата отмяна. Излагат се обстойни доводи, че дадените от първоинстанционния съд
указания за предприемане на действия по разследването са неправилни, тъй като вече са
били извършени, а други не са свързани с предмета на доказване по делото. Според
представителя на държавното обвинение са събрани достатъчно доказателства, на базата на
които по вътрешно убеждение е постановен прокурорският акт. Прави се искане за отмяна
на атакуваното определение на Софийски районен съд и постановлението на Софийска
районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото,
както и разпоредбите на закона, намира за установено следното :
Пред Софийски районен съд е било обжалвано постановление на Софийска районна
прокуратура, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен
извършител, за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК. Софийски районен съд,
1
преди да провери правилността на атакувания акт по реда на чл.243, ал.4 от НПК, е
извършил необходимото да се увери, че са налице процесуалните предпоставки да стори
това, т.е. да е налице жалба, изходяща от лице, имащо качеството на пострадал и срещу акт,
подлежащ на обжалване. Изводът му, че двете подадени жалби изхождат от процесуално
легитимирани лица по смисъла на чл.243, ал.3 от НПК е правилен, доколкото същите са
били депозирани от процесуални представители на лица, които са разполагали с правен
интерес да обжалват атакуваното постановление на Софийска районна прокуратура.
Производството е образувано и водено за извършено престъпление по чл.172б ал.1 от НК.
Престъплението по този текст е систематично поставено в Раздел VII на Глава III от НК,
която е озаглавена “Престъпления против интелектуалната собственост и защитава
интелектуалната собственост“, чиито права пряко и непосредствено са засегнати с
извършеното престъпление.
Въззивният съд не констатира пороци при формирането на волята на проверяваната
инстанция, а изводът в депозирания протест за непълнота на доказателствения материал по
делото са законосъобразни. В хода на досъдебното производство не са изчерпани всички
способи за събиране и проверка на доказателства, налице са съществени пропуски
констатирани от проверявания съд, които са отстраними към настоящия момент. В този
смисъл съдията – докладчик, проучил събраните на досъдебното производство
доказателства, аргументирано е изложил съображенията си защо приема извода на
наблюдаващия прокурор за липса на осъществен състав на престъплението по чл.172б, ал.1
от НК за необоснован, с които въззивната инстанция изцяло се съгласява.
Не може да се сподели възражението, обективирано в частния протест до въззивния съд, че
неоснователно Софийски районен съд е приел, че не са извършени всички възможни
действия по разследване за разкриване обективната истина в процеса, като е посочил да
бъдат извършени “излишни“ такива, които се явяват “несъвместими” към предмета на
доказване по делото.
Според настоящият състав правилно и обосновано е прието от контролирания съд, че в хода
на проведеното разследване не са извършени всички необходими и възможни действия по
разследване за разкриване обективната истината по делото и не са събрани възможните
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съдебен състав се съгласява с извода
на районния съд, че се налага допълнителното извършване на действия по разследване, в
хода на което да се уточнят твърденията на показанията на двамата свидетели Х. и Т., като
допълнително може да бъдат положени усилия за установяване на идентичността на стоките
с инкриминираните търговски марки, които са били предлагани за продажба непосредствено
преди настъпилия инцидент. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че крайният
извод на прокурора за липса на достатъчно данни за извършване на престъпление от общ
характер, е постановен при непълнота на доказателствата. В тази връзка са останали
неизяснени обстоятелства, които биха могли да потвърдят или опровергаят твърденията на
жалбоподателя, които се явяват и основен доказателствен източник в конкретния случай.
Противно на застъпената в протеста теза, от постановлението на прокурора, с което
2
наказателното производство е прекратено, не може да се проследи формирането на волята
на решаващия орган. Вътрешното убеждение следва да е основано на доказателствата по
делото, да бъде обективирано ясно, като се посочат приетите за установени факти,
доказателствата, въз основа на които са изведени фактическите изводи и съображенията за
съответстващите им правни изводи. В процесния случай убеждението на прокурора не е
намерило мотивиран израз. Това е така, защото без да са изчерпани всички способи за
събиране и проверка на доказателства и без подробна аргументация, прокурорът е стигнал
до извода, че няма данни за извършено престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, както и за
друго такова от общ характер, с оглед на което и е прекратил наказателното производство.
Взимайки предвид горните аргументи, въззивният съд намира, че обжалваното определение
на Софийски районен съд, в което е констатирано, че формираното вътрешното убеждение
на наблюдаващият прокурор е в противоречие с принципа на пълнота и обективност на
разследването, е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в
неговата цялост.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, I въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.07.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 7 състав, постановено по н.ч.д. № 8045 / 2022 г. по описа на Софийски районен
съд, с което е отменено постановление от 30.05.2022 г. на Софийска районна прокуратура, с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3383 ЗМИП
15020 / 2017 г. по описа на 08 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 4425 / 2017 г. по описа
на Софийска районна прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3