Решение по дело №267/2025 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 153
Дата: 22 юли 2025 г.
Съдия: Рая Димитрова Манолева
Дело: 20251250200267
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Сандански, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20251250200267 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „РОСИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : с. К., ул. „А. П.“ №**, представлявано от
управителя Р. С. В., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.5 и 6,
вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.179, ал.3б, във вр. чл.187а, ал. 2, т.3
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2500
лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
електронния фиш. Претендира се, че ел. фиш е издаден в нарушение на
процесуалноправните и материалноправните норми. Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
се представлява от надлежно упълномощен защитник.
Административно наказващият орган изпраща жалбата с
придружително писмо. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не
изпраща процесуален представител, депозира молба, ведно с писмено
становище, в което оспорва жалбата и иска потвърждаване на електронния
фиш, като излага подробни съображения в подкрепа на изразеното становище
и прави искане за присъждане на юрискносултско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
1
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Твърди се, че на 23.03.2022г„ в 07:45 часа, е установено нарушение №
DADEA956DD6262C0E053011F160ABB32., с ППС ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ
СКАНИЯ Р113 X 320, регистрационен номер *******, с технически
допустима максимална маса 28000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 0,
без ремарке, в община Сандански, за движение по път 1-1 км 424+348, с
посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40131, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път 1-1 км 424+348.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за
собственост, е издаден електронен фиш за нарушение, установено с
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на
основание чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал. 2, т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства.Приобщените доказателствени източници
съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира
извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно
тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ
на доказателствата по делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде отменен.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т.
1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
2
Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност,
настоящият съдебен състав, приема че се установява следното:
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е
прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се
създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на
деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са
административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално
правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности - т. нар.
преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за
реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането
на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира
правомощията си по административно наказателното правоотношение, и
давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
вече наложената административна санкция, намират приложение и в
административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения
не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на
НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно наказателния
процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще
намерят съответно приложение и в административно наказателния процес.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК и тече до
реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на
дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и
абсолютна, които се прилагат в административно наказателното производство.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното /административно
наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на
обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 от ЗАНН са изрично
регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна
давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и
специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия
тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за
издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват
необходимите действия на държавата по реализиране на административно
наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото
следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му
3
в сила. Тъй като за действието по връчване на наказателните
постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок,
то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме,
че за връчване на наказателното постановление тече обикновена погасителна
давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение
двугодишният срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело
до смесване между двата основни вида давност - преследвателна и
изпълнителна. Преследвателната давност тече от извършване на нарушението
до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната
давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния
акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е
приложим срокът по чл. 82 от ЗАНН, НП следва да е влязло в сила.
Предпоставка за влизане в сила на НП е надлежното му връчване. Преди
връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл.
82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.
С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма
на чл. 11 от ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена тригодишна
давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер
на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.
В процесния случай ЕФ е окончателно генериран и подписан на
23.03.2022г., от която дата е започнала да тече обикновената тригодишна
давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на ЕФ, а ЕФ е връчен на
12.05.2025г. -по данни от приложената обратна разписка, като няма
доказателства давността да е спирана или прекъсвана, а и не се твърдят
такива. При това положение следва, че обикновената давност е изтекла на
23.03.2025г., т. е. седмици преди датата на връчване на процесния ЕФ, с оглед
на което възможността на компетентния орган да реализира правомощията си
по административно наказателното правоотношение е погасена преди
връчването на ЕФ. Отново следва да се подчертае, че липсват доказателства за
спиране или прекъсване на обикновената давност, поради което тя следва да
се приложи, респективно безпредметно е обсъждането на абсолютната
преследвателна давност, която би имала значение в случай, че обикновената
давност е спирана или прекъсвана.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а
атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй като административно-наказателната
отговорност е погасена поради изтекла погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК.
В жалбата и в съдебно заседание, в което е даден ход по съществото на
делото, жалбоподателят пледира за отмяна на атакувания ел.фиш, като не се
претендират разноски.
Налице е и още едно основание за отмяна на издадения електронен
фиш.
Съгласно санкционната разпоредба, въз основа на която е наложено
административното наказание – чл.179, ал. 3б ЗДвП Собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за
4
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лв.
Предвиденият с тази разпоредба фиксиран размер на глобата, а именно
2500 лв., многократно надвишава размера на дължимото от страна на
задълженото лице в случая заплащане на тол такса, определена въз основа на
изминатото разстояние, категорията на превозното средство и броя на осите
му.
Предвид горното съдът приема, че в случая е нарушен принципът на
пропорционалност, който е част от общите принципи на общностното право
на ЕС и съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. В практиката си СЕС многократно е подчертавал, че
административните или репресивните мерки не трябва да превишават това,
което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е
несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за
закрепените в Договора за ЕО свободи. Разяснявано е, че за да се прецени дали
определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва
в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се
наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер и
това е задължение на националния съдия.
Съгласно чл.9а от Директива 1999/62 държавите членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те
предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на
тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
В Решение на СЕС от 04.10.2018 г., по Дело С-384/17 г., което е
5
постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно
приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури - разпоредбата,
установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, съдът
е посочил от една страна, че не може да се приеме, че изискването за
съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен
ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички
необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази
разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в
съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо
тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която,
ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат.
В практиката си СЕС (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10,
т. 23 и т. 24 ) се е произнасял, че налагането на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно
определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен
размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение,
изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на
Съюза, както е и в случая.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023г.,
съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 Юни 1999 година по отправено преюдициално запитване на
АдмС Хасково относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.
В Решението Съдът на Европейския съюз е разяснил, че член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
6
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса" с фиксиран размер.
В съответствие с последното, наложената на жалбоподателя санкция в
твърд размер се явява несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на
дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела
нарушението, което е и конкретното място, посочено в НП като такова на
извършване на нарушението.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза следва да се има предвид, че
създадените със санкционния акт неблагоприятни за нарушителя последици
значително надхвърлят легитимно преследваната цел.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че издадения ел.фиш –
предмет на настоящия съдебен контрол следва да бъде отменен.
В жалбата и в съдебно заседание, в което е даден ход по съществото на
делото, жалбоподателят пледира за отмяна на атакувания ел.фиш, като не се
претендират разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН, Районен съд Сандански, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на жалбоподателя „РОСИНВЕСТ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : с. К., ул. „А. П.“ №**,
представлявано от управителя Р. С.В., за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, вр.
чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал. 2, т.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред АС Благоевград по реда на гл.
XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
7
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

8