№ 10640
гр. С., 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110148161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ФИРМА ЕАД, чрез юрк. И., срещу Г. С.
И. и И. В. И., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност,
както следва: Г. С. И. – 3/4, а И. В. И. – ¼ от следните суми: 353,21 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на
вземането; 88,74 – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.; 12,60 лв. – главница, представляваща стойност на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и 3,25 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.Р.“, бл. 21, вх. „А“, ет. 3, ап. 11, която не
била заплатена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. В. И., чрез назначения й особен представител, е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че няма качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот.
Релевира възражение за настъпила погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. С. И. не е подала отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в
т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представената по делото Заповед № ИК-4007 от 25.11.1977 г. на председателя на
ИК на СГНС, издадена на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ (отм.), се установява, че на
посочената дата В. М. И. придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.Р.“, бл. 21, вх. „А“, ет. 3, ап. 11.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че В. М. И. е починал
на 26.03.2019 г. и към тази дата е оставил за свои наследници по закон: съпруга – Г. С. И. и
дъщеря – И. В. И.. По делото не се твърди, а и не се доказва, че процесният имот е бил
придобит по време на брака между Г. С. И. и В. М. И., като не са налице и доказателства за
извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на исковия период.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че в Решение № 145 от 27.06.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1352/2013 г., I г. о., ГК, е прието, че когато срещу отчужден
индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот макар
това да е станало по време на брака собствеността на отстъпения имот не се включва в
съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. Всички
действали семейни кодекси до сега изискват съвместен принос за възникване на съпружеска
имуществена общност при възмездно придобИ.не на вещни права по време на брака, като
въвеждат презумпцията, че той се предполага до доказване на противното. Презумпцията на
чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. (сега чл. 21, ал. 3 от новия СК) обаче е оборима. Приносът е
изключен когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства,
или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на
чл. 20 от СК (отм.), респективно чл. 22 от действащия СК. Когато стойността на дадения в
обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот другият съпруг няма
принос в придобИ.нето, поради което върху получения като обезщетение имот не възниква
съпружеска общност. В този случай е без значение момента на придобИ.не на правото на
собственост. Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал. 4
ЗТСУ (отм.) не създава права, а само констатира притежанието на такИ.. Вещно действие
има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), с която се предоставя недвижим
2
имот като обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден недвижим имот може да
придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрИ. изцяло от
стойността на отчуждения имот само при условията и при спазване на формата, предвидени
в чл. 102 ЗТСУ (отм.). Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот не фигурира в
заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него негов личен
имот или няма прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ (отм.),
върху получения в обезщетение имот не възниква съпружеска имуществена общност.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на посочване на Г. С. И. в заповедта по чл.
100 ЗТСУ (отм.), следва да се приеме, че В. М. И. е бил едноличен собственик на имота.
Заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) конкретизира обекта, който се отстъпва като обезщетение
и е годен титул за собственост съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗТСУ (отм.) – в този
смисъл са и Решение № 263304 от 11.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1271/2021 г., Решение
№ 266240 от 26.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11414/2020 г. Ето защо и по силата на чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че Г. С. И. и И. В. И. са наследили по ½ от
горепосочения недвижим имот, поради което отговарят за потребената топлинна енергия за
исковия период съобразно квотите им в съсобствеността. Същевременно, обаче, ищецът
претендира от И. В. И. ¼ от доставената от дружеството топлинна енергия, поради което и
съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се приеме,
че същата отговаря до посочената от ищеца квота в съсобствеността. При това положение,
въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците са били
потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период
(01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на
вземанията, предмет на предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците, в
качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като
всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от
секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната
енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
3
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и „Техем Сървисис” ЕООД и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: в процесния имот през исковия период
няма изчислена топлинна енергия за отопление на имота; през посочения период ТЕ за
отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула на база
пълната отопляема кубатура 152 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата,
представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи
части, тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на 01.03.2002 г.; сградата не е
била захранена с ТЕ за БГВ; технологичните разходи в абонатната станция били
приспаднати от топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологична
проверка през 32 месеца, вместо през 24 месеца, но при проверките на същия не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 353,20 лв., вместо претендираните от ищеца
353,21 лв. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че общо дължимата от ответниците
главница за ТЕ за процесния период (01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.) възлиза в размер на
353,20 лв., както и сумата от 12,60 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците
от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
ЗН отговорността на ответниците се разпределя, както следва: И. В. И. дължи 1/4 от
стойността на потребената топлинна енергия (предвид принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес), т.е. 88,30 лв. и 1/4 от стойността на дяловото разпределение, т.е. 3,15
лв. за посочения по – горе период, а Г. С. И. дължи 1/2 от стойността на потребената
топлинна енергия, т.е. 176,60 лв. и 1/2 от стойността на дяловото разпределение, т.е. 6,30 лв.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано релевираното от процесуалния представител на И. В. И.
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
4
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 29.08.2023 г., от която дата искът
се счита предявен - арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на исковата молба - 29.08.2023 г. се явяват погасени
по давност вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г. включително. Вземането
за цена на доставена топлинна енергия за м.07.2020 г. е възникнало 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което предвид датата на подаване на исковата молба –
29.08.2023 г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че дължимата сума за доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г. възлиза в общ размер на 201,49 лв., от които И. В. И.
дължи 1/4, т.е. 50,37 лв., до който размер предявеният срещу нея иск за главница за топлинна
енергия е основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 88,30 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на Г. С. И. предявените искове са основателни, както следва: за
главница за топлинна енергия до горепосочения размер от 176,60 лв.; за главница за дялово
разпределение до размера от 6,30 лв., а за разликата до пълните претендирани размери от
264,91 лв., респ. 9,45 лв. следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложеното и във връзка с възраженията на особения представител на И.
В. И. следва да се отбележи и следното:
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Това е така, защото непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява,
че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл.62, ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на
общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на
начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството”.
Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
5
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата. Едва с прекратяването на
топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано
пред топло-преносното предприятие) се прекратява и договора за продажба на топлинна
енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В горепосочения смисъл е
Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г. на Конституционния
съд на Република България. Етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3 от собствеността, разполагат във всеки един момент с възможността да
прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153,
ал. 2 ЗЕ. Когато са избрали продължаването й, те дължат цената на топлинната енергия за
общите части на сградата-етажна собственост, включително за сградната инсталация. В
случая нито се твърди, нито са представени доказателства, че етажните собственици в
процесната сграда-етажна собственост да са се възползвали от възможността да прекратят
договорната си връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ,
поради което и същите, вкл. ответниците, дължат цената на топлинната енергия за сградната
инсталация (в този смисъл и Решение № 265766 от 14.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
6571/2019 г., Решение № 262488 от 15.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13190/2020 г. и др.).
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
По отношение на Г. С. И. лихвата за забава върху главното вземане за топлинна
енергия в установения размер от 176,60 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК,
възлиза в размер на 40,23 лв. за периода 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., до която сума
предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 66,55 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на И. В. И. лихвата за забава върху главното вземане за топлинна
енергия в установения размер от 50,37 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК,
възлиза в размер на 14,23 лв. за периода 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., до която сума
предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 22,19 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжниците изпадат в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните по делото.
Ищецът е сторил разноски в общ размер, както следва: 400 лв. – за държавна такса, 350
лв. – депозит за СТЕ, 400 лв. – депозит за особен представител на И. В. И., като претендира
и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., или общо
6
1250 лв.
По отношение на Г. С. И. разноските се разпределят, както следва: 200 лв. – за
държавна такса, 175 лв. – депозит за СТЕ, както и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(съобразно квотата й в съсобствеността), или общо 425 лв. Намалени съразмерно с
уважената спрямо Г. И. част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 276,19 лв.
По отношение на И. В. И. разноските се разпределят, както следва: 200 лв. – за
държавна такса, 87,50 лв. – депозит за СТЕ, както и 25 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (съобразно квотата й в съсобствеността), или общо 312,50 лв. Намалени
съразмерно с уважената спрямо И. И. част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 184,98 лв.
Ответницата И. В. И. е била представлявана от особен представител, а ответницата Г.
С. И. не е сторила и претендирала разноски, поради което такИ. не следва да им бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“ № 21, вх. „А“, ет. 3,
ап. 11, да заплати на „ФИРМА ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
следните суми: 50,37 лв., представляваща 1/4 от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ж.к. „С.Р.“, бл. 21, вх. „А“, ет. 3, ап. 11, ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до
изплащане на вземането; 14,23 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.; 3,15 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете,
както следва: за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 50,37 лв. до пълния предявен размер от 88,30 лв. за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., включително; за мораторна лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 14,23 лв. до пълния
предявен размер от 22,19 лв. и за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 0,81 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
09.08.2023 г.
ОСЪЖДА Г. С. И., ЕГН **********, с адрес: с. В., ул. „Е.“ № 50, да заплати на
„ФИРМА ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 176,60
лв., представляваща 1/2 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С.Р.“, бл.
21, вх. „А“, ет. 3, ап. 11, ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до изплащане на
вземането; 40,23 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.; 6,30 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
29.08.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
176,60 лв. до пълния предявен размер от 264,91 лв.; за мораторна лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 40,23 лв. до пълния
предявен размер от 66,55 лв.; за главница, представляваща стойност на услугата дялово
7
разпределение на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 6,30 лв. до пълния
предявен размер от 9,45 лв. и за мораторна лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение изцяло за сумата от 2,44 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
09.08.2023 г.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.Р.“ № 21, вх. „А“, ет. 3,
ап. 11, да заплати на „ФИРМА ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. ”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 184,98 лв. – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. С. И., ЕГН **********, с адрес: с. В., ул. „Е.“ № 50, да заплати на
„ФИРМА ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Я.” №23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 276,19 лв. – разноски за производство пред СРС,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8