Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
гр. Габрово, 05.03.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА–ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 32 по описа за 2024
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Заместник-директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение № 191 от 30.11.2023 година, постановено по АНД № 605/2023 година по описа на Районен съд – Габрово.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 12.01.2023 година на Зам.-директора на РДГ – Велико Търново, с което на М.К.Б. *** за нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите е наложена глоба по чл. 270 от ЗГ в размер на 100 /сто/ лева.
В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на развилото се производство пред съда, като в жалбата се развиват подробни доводи против изводите на въззивния съд. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено процесното НП. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а в случай на неуважаване на касационната жалба се прави искане за присъждане на ответната страна на адвокатско възнаграждение в минимален размер, тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна стойност.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Зам.-директор на РДГ – Велико Търново не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба М.К.Б. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирано писмено становище чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, се заявява, че се оспорва касационната жалба, заявява се липса на доказателствени искания, развиват се кратки доводи по същество и се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение; заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, във връзка с което се представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.
За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че вмененото на Б. нарушение не може да се счете за осъществено на посочената в НП дата, както и по отношение на посочените в същото брой дървета, като не е посочено конкретно съдържане на действие или бездействие, станало причина за налагане на наказанието; прието е, че процесният случай разкрива белезите на маловажен такъв, тъй като се касае за едно увредено дърво и липсват данни за санкциониране на Б. за други подобни нарушения.
В процесния случай от съдържанието на АУАН и от показанията на актосъставителя не може да се установи на коя дата е била извършена твърдяната допълнителна проверка в имота, описан в АУАН и в издаденото въз основа на него НП; липсва съставен констативен протокол за твърдяната допълнителна проверка, а в процесния АУАН при посочване на датата на извършване на нарушението е налице позоваване на Констативен протокол серия В, № 000020, описан и като приложение към АУАН, който КП е съставен от лесовъда, на чието име е издадено позволителното за сеч за процесния имот. Правилни са доводите на въззивния съд, че вмененото на Б. нарушение касателно броя на увредените дървета в сечището не кореспондира със съдържанието на КП, въз основа на който е съставен процесният АУАН според показанията на актосъставителя. От съдържанието на Констативен протокол серия В, № 000020 следва, че на 14.07.2022 година М.Б. при управление на трактор за извличане на отсечено дърво обелва кората на друго дърво от вид бук, което остава в сечището. Вярно е, че в КП е налице констатация за наличие в сечището на 9 обелени дървета от вид бук, но липсват каквито и да било данни, че тези 9 дървета са обелени вследствие на действия, осъществени от Б., както и че това е станало на 14.07.2022 година. При наличие на безспорни данни за едно единствено обелено дърво вследствие на действия, осъществени от Б., извършеното от последния нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите представлява маловажен случай, както правилно е приел въззивният съд.
Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно като краен резултат решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила.
Искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, намален от съда до предвидения съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид направеното от страна на касационния жалбоподател възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за основателно, и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и предвид продължителността на производството пред настоящата инстанция и извършената от процесуалния представител на ответната страна работа.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 191 от
30.11.2023 година, постановено по АНД № 605/2023 година по описа на Районен съд
– Габрово.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите – Велико Търново да
заплати на М.К.Б. *** с ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за съдебното производство пред
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.