№ 16035
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110158200 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. С. А., ЕГН:
**********, чрез адвокат Д. М. М., против „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от ....... и против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „"Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от ......... Управител и едноличен
собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър „Кредисимо" ЕАД,
ЕИК/ПИК *********.
Ищецът е предявил срещу „Кредисимо“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с който се иска
прогласяването на нищожността на Договора за потребителски кредит № 2417144 от
15.07.2021 г. поради противоречие със закона.
Ищецът е предявил срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с които се иска прогласяване на
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 15.07.2021г., сключен към
Договора за потребителски кредит № 2417144 от 15.07.2021 г. поради противоречие със
закона, евентуално накърняване на добрите нрави и кумулативно предявен осъдителен иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50
лева, частично от 414,44 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен
договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 2417144
от 15.07.2021 г.
Ищецът твърди, че на 15.07.2021 г. сключил договор за паричен заем № 2417144 с
първия ответник „Кредисимо" ЕАД. Сочи, че страните се договорили за отпуснатия заем да
бъде в размер на 1000.00 лева, видът на вноската - месечна, броят на погасителните вноски
- 4, ГПР да бъде в размер на 18,58%, ГЛП - в размер на 17,16%, а размерът на месечния
лихвен процент не бил посочен. Описва, че в чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III
т. 12 от ОУ/ било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е
посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следвало да предостави на
кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за
поръчителство с одобрен от „КРЕДИСИМО“ гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване
на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 било посочено, че в случай, че
1
кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно
одобрение бил в размер на 14 дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ било валидно
10 дни. Сочи, че на датата на сключване на договора между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца,
последният и втория ответник сключили договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, поело задълженията да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя,
възникнали по повод договор за потребителски кредит. Твърди, че въз основа па сключения
договор за предоставяне на поръчителство, ищецът се задължил да заплати на
гарантиращото дружество сумата в размер на 414,44 лв. Сочи, че възнаграждението за
поръчителство се изплащало директно на „Кредисимо“ ЕАД, като било разсрочено за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на
договора, от кредитора по договора за заем се изпращал обединен погасителен план,
съгласно който общото задължение било в размер на 1450,44 лв. Счита, че съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал.
1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Сочи,
че клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит, възлагаща в тежест за заемателя да осигури
едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния
договор или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, била нищожна. Твърди, че
самият Договор за предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй
като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла
услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора „Кредисимо" ЕАД, за
което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Счита, че Договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото
сумата, която била уговорена като възнаграждение, била в размер почти колкото сумата по
главница. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответниците, с които
оспорват предявените искове. Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на
закона, като не водят до накърняване на добрите нрави. Излагат подробни съображения. По
отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискванията на ЗПК, не е
налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ
облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от
ГРП. Сочи, че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на закона.
Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния ГПР. Развиват
се съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на договора с
поръчителя, както и че кредиторът не е наясно какво е уговореното възнаграждение за
поръчителя, което следва да бъде заплатено от кредитополучателя. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски.
В проведеното открито съдебно заседание от 05.02.25г. съдът е допуснал на осн. чл.
214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 103,61 лева,
представляваща пълният размер на претенцията.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следните факти: че
между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2417144
от 15.07.2021 г., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от
15.07..2021 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител ищецът Й. С. А..
Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито
съдебно заседание без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Същите се установяват и от приетите по делото договор за потребителски кредит №
2417144 от 15.07.2021 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на
2
поръчителство към него 15.07.21г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Към всеки от тях е
приложено Приложоение № 1; приети по делото са и приложимите Общи условия.
По силата на сключения договор за потребителски кредит заемодателят „Кредисимо“
ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 1000 лева, която сума да бъде
върната от кредитополучателя в срок от 4 месеца, с посочена падежна дата за всяка вноска
20-то число на месеца. Видно е, че са били уговорени общо 4 погасителни вноски.
Уговореният ГПР бил в размер на 18,58 %, а лихвеният процент по кредита – 17,16 %.
Между страните не се спори, че сумата е била предоставена на кредитополучателя.
Видно от договора за предоставяне на поръчителство, същият е сключен във връзка с
договора за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца. Ответникът по
договора за предоставяне на поръчителство - „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на гарант,
поел задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред
кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За поемане на задължението по
договора, в полза на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на
сумата от 414,44 лв., платима от потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл.
1, ал. 2 от договора за поръчителство и Приложение № 1 към него/.
Установява се от представената от ответника „Кредисимо“ ЕАД счетоводна справка,
че ищецът е заплатил обща сума в размер на 1118,00 лева, отнесена от кредитора както
следва: 1000 лева – главница по кредита, 14,30 лева – възнаградителна лихва, 103,61 лева –
вноска по поръчителство.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Видно е от приетото заключение, че възнаграждението по договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция не е включено при изчисляването на ГПР. Отчетено е, че при
включване и на възнаграждението по договора за гаранция към ГПР и съгласно параметрите
на договора, общият размер на ГПР се явява 286,53 %. Съдът кредитира експертното
заключение като пълно и компетентно дадено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на
договора за предоставяне на гаранция:
В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД / и с правно основание
по чл. 26, ал.1, предл.1-во и 3-то ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД/, е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали
облигационни отношения по договор за потребителски кредит и договор за поръчителство,
сключен във връзка с договора за потребителски кредит, както и че първият от тях
противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка, респ.
накърнява добрите нрави.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
3
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е заемодателят
„Крпедисимо“ ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на ТЗ.
Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1
и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според
която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно,
че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В настоящия случай и съгласно приетото експертно заключение общият размер на
ГПР с включено възнаграждение за поръчител се явява 286,53 % и надхвърля многократно
50%.
Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна
лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност
на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на
основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Кредисимо“ ЕАД по процесния
договор за потребителски кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г.
по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и
др.).
Следва да се посочи освен това, че съгласно Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело
№ C‑337/23, имащо задължителния характер, разходите по договор за поръчителство, чието
сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“.
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението, дължимо на поръчителя, следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
от ДРЗПК за общ разход. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на
разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи,
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Вписаният в договора
параметър на ГПР не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
4
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен
заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Същевременно, договорът, сключени между потребителя и “Кредисимо“ ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и „Ай Тръст“ ЕООД, се намират във взаимовръзка
помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците
от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектира и по
отношение на договора за предоставяне на обезпечение, поради естеството на
правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г.
по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г.,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване
нищожността на процесния договор за паричен заем и за предоставяне на гаранция, са
нищожни, поради което следва да бъдат уважени.
Съдът достигано до извод за основателност на предявените главни искове, поради
което не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените в
условията на евентуалност установителни искове.
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно,
че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума, представляваща заплащане по
недействителен договор, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е имало
основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на процесния договор за потребителски кредит № 2417144 от 15.07.2021 г.,
сключен с „Кредисимо“ ЕАД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. От приетата по делото справка за погасени суми, издадена от
ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД се установява, че с извършените от ищеца плащания
по договора е погасена и сумата от 103,61 лева, представляваща вноска по договора за
поръчителство, да която е отразено, че е администрирана към гаранта „Ай Тръст“ ЕООД.
Поради недействителността на процесния договор за обезпечение, се налага извод, че
сумата от 103,61 лева е платена при начална липса на основание за това, поради което
ответникът дължи нейното връщане.
Предвид изложеното, следва исковата претенция да се уважи като доказана и
основателна изцяло за сумата от 103,61 лв. Следва да се присъди и лихвата върху
претендираната главница, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. Ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК, с който се претендира
сумата от 150,00 лева заплатена държавна такса /50 лева за иска срещу „Кредисимо“ ЕАД и
100 лева за исковете срещу „Ай тръст“ ЕООД/, 400 лева депозит за ССЧЕ, както и сумата от
5,00 лева за съдебно удостоверение, която следва да му бъде присъдена на осн. чл. 78, ал. 1
5
ГПК.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в полза на
процесуалния представител в размер на 1440 лева с ДДС. Претендира се възнаграждение по
всеки от предявените искове поотделно. Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец
срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове,
интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Ето защо съдът не следва да определя
възнаграждение по всеки от исковете поотделно.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
предоставяне на безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно съдебната
практика на ВКС (Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г.
о.; Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за
присъждане на адвокатско възнаграждение е необходимо да бъде представен договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено, че адвокатът представлява страната на
някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да е необходимо да се доказват
предпоставките за оказване на безплатна адвокатска помощ. В тези случаи
възнаграждението на адвоката се определя от съда /чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв./. Ответниците
са направили възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като са
посочили, че следва да се присъди размер под минималния, като считат за справедлив такъв
сумата от 150 лева.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва
да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и
извършените от процесуалния представител действия.
В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност, която
да е обусловена от събирани в производството гласни доказателствени средства или
експертни заключения, като производството е приключило с провеждането на две открити
съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищеца не се е явил. Касае се
за спор с константна и безпротиворечива съдебна практика. Предвид изложеното,
настоящият състав счита, че в полза на адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ №
*********, представлявано от адв. Д. М., следва да бъде определено адв. възнаграждение в
размер на сумата от 480 лева /240 лева спрямо всекиго от ответниците/.
Следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 38 ЗАдв. съдът определя размера на
дължимото възнаграждение, което следва да бъде заплатено на адвоката, съобразявайки
правната и фактическа сложност на делото, като в случай че адвокатът е регистрирано по
ЗДДС лице, последният следва да съобрази дали за него е възникнало задължение за внасяне
на ДДС в хипотеза на присъдено възнаграждение по осъществена безплатна правна помощ,
или не.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. С. А., ЕГН: **********,
6
чрез адвокат Д. М. М., и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, че договор за потребителски
кредит № 2417144 от 15.07.2021г., сключен между страните, е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. С. А., ЕГН: **********,
чрез адвокат Д. М. М., и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, че Договор за предоставяне
на поръчителство от 15.07.2021г., сключен към Договора за потребителски кредит №
2417144 от 15.07.2021 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Й. С. А., ЕГН:
**********, чрез адвокат Д. М. М., сумата от 103,61 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит № 2417144 от 15.07.2021г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2023г. до окончателно
плащане, на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 и чл. 22 от ЗПК и
чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на Й. С. А., ЕГН:
**********, чрез адвокат Д. М. М., сумата от 252,50 лева, представляваща съдебни разноски
в производството по гр.д.№ 58200/2023г. по описа на СРС, от които 50 лева – държавна
такса, 200 лева – депозит за експертиза и 2.50 лева – такса за издаване на съдебно
удостоверение., на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Й. С. А., ЕГН:
**********, чрез адвокат Д. М. М., сумата от 302,50 лв., представляваща съдебни разноски в
производството по гр.д.№ 58200/2023г. по описа на СРС, от които 100 лева – държавна
такса, 200 лева – депозит за експертиза и 2.50 лева – такса за издаване на съдебно
удостоверение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ №
*********, представлявано от управител адв. Д. М., сумата от 240 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на Й. С. А.,
ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ №
*********, представлявано от управител адв. Д. М., сумата от 240 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на Й. С. А.,
ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7