РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000903 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260534 от 10.08.2022 г. по т. д. № 397/2021 Софийски градски
съд, ТО, 10 състав е осъдил ЗАД „Армеец” да заплати на „Лимотек“ ЕООД на основание чл.
405, ал. 1 КЗ, сумата от 25 606.97 лева - застрахователно обезщетение по полица
0306X0582194/10.08.2020 г. с период на действие 13.08.2020 г. - 12.08.2021 година по
застраховка „Каско“ във връзка с настъпило на 22.12.2020 г. застрахователно събитие за
вредите, причинени на лек автомобил, марка БМВ, модел X 5 X Драйв 30 Д, per. номер ***,
застрахователна преписка 10720030100872, заедно със законната лихва върху главницата от
предявяването на исковата молба - 05.03.2021 г. до окончателното й плащане и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 4264,8 лева - разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 25 606,97 лева до пълния предявен размер от 42678,29 лева като
неоснователен. „Лимотек“ ЕООД е осъдено да заплати на ЗАД „Армеец” на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата 318 лева - разноски за производството.
Срещу това решение, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск, е
подадена въззивна жалба от „Лимотек“ ЕООД, което моли то да бъде отменено в тази част и
въззивният съд да уважи иска в неговия пълен размер. Счита неправилни изводите на съда,
че причината за сблъсъка на автомобилите са и действията на водача на застрахования л.а.
"БМВ" модел „X 5 X Драйв 30 Д" с per. номер *** С. И. П., тъй като същата нарушила
правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 50а от ЗДвП. В производството, не се установило
при условията на пълно и главно доказване, С. П. да е управлявала с несъобразена скорост,
нито пък да е било предвидимо, а още по-малко предотвратимо навлизането на л.а. „Нисан
1
Джук" в на кръстовището на червен светофар. По делото било установено, че при
навлизането на л.а. „БМВ Х5 X Драйв ЗО Д" в кръстовището, л.а. „Нисан Жук" предприел
пресичане на червен светофар, което изключвало съпричиняване. Липсвало основание за
намаляване на размера на застрахователното обезщетение. Прилагането на чл. 395, ал. 4
предложение второ от Кодекса за застраховане било възможно само при условията на чл.
395, ал. 5 от Кодекса за застраховане - т.е. когато настъпването на застрахователното
събитие е пряко следствие от неизпълнение на задължение от страна на застрахованото
лице, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица
настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване
обхвата на вредите. В производството пред СГС не били ангажирани доказателства, както
по отношение на вида, така и за размера на вредата, причинена от евентуално неизпълнение
на задълженията на застрахованата страна. При прилагане на разпоредбата на чл. 395, ал. 4
от Кодекса за застраховане, решаващият състав не съобразил основните принципи на
свободата на договаряне. При имуществените застраховки застрахователят приема да носи
определи рискове от случайното погиване/повреждане на застрахованата вещ, но винаги при
определен отнапред застрахователен интерес. В тази връзка чл. 408, ал. 3 от Кодекса за
застраховане, предвижда, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение,
когато е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. За да се упражни потестативното прраво почл. 394, ал. 4 от Кодекса за
застраховане, наред с предпоставките по чл. 395, ал. 5 от Кодекса за застраховане, следва да
са изпълнени условията на чл. 364, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Кодекса за застраховане т.е. да
се касае за неизпълнение на задължение, което е значително с оглед интереса на
застрахователя.В процесния случай пряка причина за инцидента било поведението на
другия участващ водач. Неизпълнението на задължението за спазване на чл. 20, ал. 2 от ЗДв
и чл. 50 от ЗДвП не е установено да е значително с оглед на интереса на застрахователя,
доколкото е общоизвестно, че в голямата си част застрахователните събития са поради
нарушение на чл. 20, ал. 3 на ЗДвП, но не се прилага санкция по намаляване на размера на
обезщетението. В производството ответникът не твърдял и не е доказал, че при сключване
на застраховката застрахователят е поставил изрично и писмено въпроси за способностите,
уменията и качествата на лицата, които ще управляват застрахования автомобил, познанията
им за правилата на движение по пътищата или пък е изискал отговор на въпроси за
допусканите от тях нарушения - все обстоятелства, които биха имала значение за определяне
на риска, в контекста на формулираното задължение по т.50.5 от Общите условия.
Намаляването на застрахователното обезщетение не отчитало целта и смисъла на
застрахователния договор по имуществената застраховка „Каско".
Ответникът по въззивната жалба ЗАД „Армеец” я оспорва и моли решението в
отхвърлителната му част да бъде потвърдено.
Срещу Решение № 260534/10.08.2022 г. по т.д.№ 397/2021 г. по описа на СГС,
VI-10 състав в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от ЗАД Армеец АД. Счита,
че съдът необосновано е приел, че водачът на л.а. Нисан е предприела преминаване на
червен или жълт сигнал, след като от доказателствата по делото /показания на свидетели/ се
установявало, че Нисанът е спрял на червен сигнал и водачът му е изчаквал на
кръстовището, което се подкрепяло от заключение на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза и от циклограмата на светофарната уредба. Необосновано
съдът не е кредитирал изцяло показанията на свидетеля О.. Доказателствата по делото били
ценени едностранно, като съдът дал вяра на изолирани доказателства, за които възниквало
сериозно съмнение относно достоверността им - показанията на свидетелите П. и К., които
са заинтересовани - св. К. е приятел на собственика на застрахованото дружество, а водача
2
П. е съпруга на собственика на ищиовото дружество. Съдът изобщо не обсъдил декларация
на водача на л. а. БМВ, дадена пред МВР е деня на събитието, както и съставеният
Протокол на ПТП. Ирелевантно за спора било обстоятелството дали водачът на Нисан Джук
е осъществила нарушение на нормите на ЗДвП. Спорът бил концентриран около това
водачът на л. а. БМВ предприела ли е преминаване на кръстовището на забранителен
сигнал, което се установявало от всички доказателства. Необоснован бил и изводът на съда,
че водачът на Нисан О. е навлязла в кръстовището на червен/жълт сигнал, предвид мястото
на удара като вещото лице заявило неколкократно, че от данните - място на удара и
циклограма, не можело да се определи кой водач на какъв сигнал е навлязъл. Необоснован е
и изводът на съда, че, когато водачът на БМВ П. е навлязла в кръстовището, вече бил
светнал жълт сигнал, тъй като била последна в кръстовището за собствената си посока. С
оглед доказателствата по делото, вкл. собствената й декларация, водачът на БМВ П. е
навлязла в кръстовището на червен сигнал на светофара. Това обуславяло изключението от
застрахователното покритие по т. 14.5. от Общите условия, а именно - действия, извършени
с груба небрежност. Действията на водача П. са извършени съзнателно и от тях се е
стигнало не само до увеличен риск от произшествие, а до осъществено произшествие.
Поддържа всички доводи от отговора на исковата молба и от отговора на допълнителната
искова молба относно проявлението на изрично изключение от застрахователното покритие
по т. 14. 5. от ОУ, както и възраженията за неизпълнение на договорни задължения по т.
50.2., т. 50.3. от ОУ. При условията на евентуалност, счита, че съдът неправилно е
определил съотношението на приноса за настъпване на събитието между двамата водачи,
като е приел, че по-големият принос е този на водача на Нисан Джук, в разрез с приетите по
делото доказателства. При условията на евентуалност, считам, че приносът на водача на л. а.
БМВ възлиза на 90%.
Ответникът по въззивната жалба „Лимотек“ ЕООД я оспорва и моли
решението в частта, с която е уважена претенцията му да бъде оставено в сила.
Страните не сочат нови доказателства във въззивната инстанция.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Лимотек“
ЕООД срещу ЗАД Армеец АД иск с правно основание чл.405 от КЗ. Ищецът твърди, че в
качеството си на собственик на лек автомобил, марка БМВ, модел X5 X Драйв 30 Д, per.№
***, сключил със ЗАД „Армеец” договор за имуществена застраховка Каско по полица
0306X0582194/10.08.2020 г. за периода 13.08.2020 г. - 12.08.2021 г. Застраховката била
сключен по клауза П - Пълно Каско, при застрахователна сума 155 840 лева. На 22.12.2020 г.
в гр. София С. П., при управление на този автомобил в локалното платно на околовръстен
път София, на кръстовището с бул. Симеоновско шосе реализирала ПТП с л.а. Нисан Джук,
per.№ ***, управляван от М. В.. Под влияние на ситуацията, С. П. подписала, че е
причинила процесното ПТП, което било отразено и в протокола за ПТП, съставен от
служители на ПП KAT. За застрахователното събитие ищецът уведомил застрахователя и
направил искане за изплащане на застрахователно обезщетение. Автомобилът бил
репатриран в официалния за БМВ сервиз и бил съставен протокол за оглед, както и
допълнителен протокол за оглед след разкомплектоване. С писмо от 14.01.2021 г.
ответникът уведомил застрахованото лице, че няма да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като действията на водача на МПС съставляват нарушение на правилата
на движение по пътищата и преминаването на червен светофар е груба небрежност. Ищецът
оспорва постановения отказ и твърди, че не са налице обстоятелствата по чл.408 от КЗ.
Твърди, че автомобилът навлязъл в кръстовището при зелен разрешителен сигнал, и
процесното ПТП е причинено поради нарушаване на правилата за движение от водача на
3
другият автомобил. Сочи, че дори и да се приеме, че е налице нарушаване на правилата за
движение от страна на водача на застрахования автомобил, това не е основание за отказ да
се изплати застрахователно обезщетение за покрит риск Авария. След увеличение на цената
на иска същият е предявен за сумата 42 678.29 лева заедно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.
Ответникът ЗАД „Армеец” оспорва иска. Не оспорва сключването на договор
за имуществена застраховка относно процесния лек автомобил, заплащането на
застрахователната премия. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му, като твърди, че не е налице застрахователно събитие при наличието на
изключени рискове. При управлението на застраховатия автомобил, неговият въдач
нарушил правилата на ЗДвП като преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба,
което представлява изключен риск по чл. 14.5 от ОУ и отделно управлявал процесното МПС
с несъобразена с конкретната обстановка скорост, вкл. и в нарушение на наложените
законови ограничения. С тези действия застрахованият нарушил изискването да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин - задължения по чл. 50.2 и чл.
50.3 от ОУ и чл. 50.09 ОУ. Причина за настъпването на ПТП било поведението на водача на
лек автомобил, марка БМВ, модел X5 X Драйв 30 Д, per.№ *** , който при груба небрежност
преминал на червен сигнал на светофара, означаващ „Преминаването забранено“,
вследствие на което били реализирани щетите. За вреди, настъпили в резултат на действия,
представляващи груба небрежност от страна на застрахования, респ. лицата, за които
отговаря, каквито били действията в нарушение на императивни правила на ЗДвП,
застрахователят не носел отговорност. Евентуално се твърди наличие на основания за
намаляване на дължимото застрахователно обезщетение с 90 % поради неизпълнение на
договорни задължение от застрахования. Оспорва се претендирания размер на вредите.
По делото е представена полица 0306X0582194/10.08.2020 г. и е обявено за
безспорно, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско и злополука“ при
клауза „Пълно Каско“ относно лек автомобил, марка БМВ, модел X 5 X Драйв 30 Д, per.
номер *** - полица 0306X0582194/10.08.2020 г. за периода 13.08.2020 г. - 12.08.2021 г.
Застрахования е декларирал, че е запознат и приема Общите и специални условия по
застраховка „Каско“.
По делото са представени Общите условия на застраховка на МПС „Каско“,
приети от ЗАД „Армеец”. Съгласно чл. 14.5 от ОУ от раздел IV „Изключени рискове“ не се
покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинено при или
вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на
неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС,
превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие.
Съгласно чл. 50.2 и чл. 50.3 застрахованият е длъжен да запази и ползва застрахованото
МСП с грижата на добър стопанин и да предприема всички обичайни предохранителни
действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Според т. 50.9 от ОУ при
неспазване на което и да е било задължение на застрахования по т. 50 от ОУ,
застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане на застрахователно
обезщетение.
Поредставен е и протокол за ПТП, съставен на 22.12.2020 г. от И. С. - младши
контрольор в отдел ПП при СДВР, който е подписан от С. П., в качеството й на лицето,
управлявало лек автомобил, марка БМВ, модел X5 X Драйв 30 Д, per.№ *** /участник № 1/ и
от М. В., в качеството й на лице управлявало л.а. Нисан Джук, per.№ *** /участник № 2/.
Вграфата обстоятелства, причини и условия за ПТП е описано, че лек автомобил, марка
БМВ, модел X 5 X Драйв 30 Д, per. номер ***, се движи по околовръстен път с посока на
движение от ул. самара към бул. Черни връх и на кръстовището с бул. „Симеоновско шосе“
водачът преминава на червен сигнал на светофарната уредба и реализира ПТП с движещото
се на зелено МПС 2 - лек автомобил Нисан Джук. Описани са и повредите по двата
автомобила.
4
Представен е акт за установяване на административно нарушение
290030/22.12.2020 г., съставен от Д. И. в качеството му на младши автоконтрольор отдел ПП
СДВР, в присъствие на свидетели по отношение на С. И. П. като водач на лек автомобил,
марка БМВ, модел X 5 X Драйв 30 Д, per. номер ***, затова, че на 22.12.2020 г. в 20:45 ч в
гр. София, бул. Симеоновско шосе, при управление на лекия автомобил по Околовръстния
път в посока Ринг Мол, към магазин Хитачи и на кръстовището с бул. Симеоновско шосе,
преминава на червен сигнал на светофарната уредба и реализира леко ПТП с движещия се
на зелен сигнал на светофарната уредба лек автомобил Нисан, ***, при което са нарушение
чл. 6л, т.1, предл. 2 от ЗДвП — несъобразява поведението си със светлинните сигнали.
Посочено е, че в резултат на процесното ПТП са претърпени описаните в протокол 1789236
вреди. АУАН е подписан от С. П. без възражения.
След влизане в сила на АУАН е издадено и наказателно постановление 20-
4332-024228, с което на С. П. е наложено административно наказание - глоба за посоченото
нарушение на Закона за движението по пътищата и причиненото ПТП на 22.12.2020 година.
Постановлението е влязло в сила.
Представена е Декларация, попълнена на 22.12.2020 г. от С. П., в която е
описала условията, при които е реализирано процесното ПТП. В декларацията е посочено,
че е навлязла в кръстовището на жълт светофар.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
Каско от 23.12.2020 г. „Лимотек“ ЕООД е поискало от ЗАД „Армеец” изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вредите от процесното ПТП, по което
е образувана щета 0720030100872/23.12.2020 г. Изготвени са и по делото са представени
описи - заключение по щетата. В представеното заявление заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение, С. П.та като представител на застрахованото лице „Лимотек“
ЕООД, заявява, че е навлязла в кръстовището при жълта светлина на светофара.
Заявлението, както и декларацията са частни диспозитивен документ, който
изхождат от С. П. и следва да се ценят заедно с останалия доказателствен материал като се
има предвид, че те не са оспорени и са съставени преди процеса, в рамките на
административно-наказателната преписка и предявената застрователна претенция
С писмо от 14.01.2021 г. ЗАД „Армеец” е уведомило „Лимотек“ ЕООД, че
отказва да изплати застрахователно обезщетение на основание чл. 14.5 от ОУ, тъй като от
документите се установява, че водачът на автомобила С. П. в нарушение на разпоредбите на
ЗДвП е преминала на червен сигнал на светофарната уредба и е реализирана ПТП. Водачът
на застрахования автомобил не е предприел необходимите предохранителни мерки за
предпазването му от вреди, като поведението му е довело до настъпване на събитието и е
единствената причина за реализиране на вредите. На 08.02.2021 г. отново е постановен
отказ, при преразглеждане на преписката по щетата с идентични аргументи.
По делото е разпитана като свидетел С. П., от чиито показания се установява,
че управлявайки автомобил „БМВ“, Х5, участвала в ПТП, реализирано на Околовръстен път
и „Симеоновско шосе“. Тя идвала от посока магазин „ИКЕА“ и се движела към „Черни
връх“, в локалното на Околовръстното. Преди „Симеоновско шосе“ имало светофарна
уредба. Когато навлязла в кръстовището, уредбата светела зелено. ПТП се реализирало при
излизането й от кръстовището. В посока „Черни връх“ имало спрели коли и в най-дясното
платно свидетелката видяла, че тръгва кола „Нисан Жук“ и се движи към нея. Автомобилът
на свидетелката П. бил ударен в предно дясно, предна дясна гума. Пред нея си спомня, че
имало коли. Освен тази кола „Нисан Жук“, другите коли не се движели и тя не очаквала да
настъпи ПТП. Платната на „Симеоновско шосе“ в този участък били три - две се движат за
направо и една секция за надясно. В траекторията, която пресичала колата, управлявана от
свидетелката, нямало други коли, които да се движат. Те били спрели на светофара. След
произшествието, всички слезли от автомобилите. Други хора дошли, станала суматоха.
Другият автомобил също бил управляван от жена, при която се возело и дете на около 15-16
5
години. По-късно дошъл и съпругът на другата водачка. Почакали доста време, около два
часа, докато дойдат полицаите. След това дошъл и съпругът на свидетелката. Другата
водачка била ядосана, викала, когато дошъл и съпругът на свидетелката и той започнал да
вика. Протоколът за ПТП бил съставен от полицията. Свидетелката описала точно какво се е
случило, но не помни кой е попълвал протокола. Написали протокола, подписали се двете
страни. Свидетелката заявила и попълнила, че е минала на жълто. Чувствала се притисната и
под напрежение, защото всички се нахвърлили върху нея. Не е оспорвала наложената глоба.
Към момента на ПТП се движела с 50-60 км/час. Зад нея не се движели автомобили, а пред
нея. В края на кръстовището възникнал удара.
По делото е разпитан като свидетел на ищеца С. К., от чиито показания се
установява че е бил свидетел на произшествие, което настъпило месец декември 2020 г., на
кръстовището на Околовръстен път и „Симеоновско шосе“. Бил се наредил на
кръстовището и искал да завие в посока Околовръстен път, Драгалевци. Бил пета-шеста
кола на опашката. Гледал кога ще светне светофара, за да има готовност да тръгне и имал
възможност да види какво се случва. Видял двете коли как се сблъскали на кръстовището.
Едната кола била на Симеоновско шосе, където била първа кола, с варненска регистрация.
Другата кола „БМВ“ идвала от посока „ИКЕА“, от локалния път, пресичаше кръстовището
със Симеоновско шосе. Не знае с каква скорост се е движел този автомобил. Ударът станал
на самото кръстовището, едната кола тръгвала от Симеоновско шосе направо, в посока
Околовръстен път, а другата кола идвала от лявата страна, от локалното на Околовръстния
път, в посока Драгалевци. Били наредени в колона доста коли. Това била единствената кола,
която навлязла в кръстовището. От лявата страна имало кола и зад нея също имало кола.
Това била единствената кола, която навлязла в кръстовището, като тръгнала от спряло
положение. Единият светофар, който бил първа секция, който бил на самото кръстовище
светел червено, а вторият светофар, който бил под моста светел зелено. След ПТП
свидетелят не останал на място - завих надясно, тъй като отивал да играя футбол и на
връщане след футбола, също се върнал по същия път и видях, че колите били още там.
Оказало се, че автомобилът БМВ е на негов колега - Л., с когото играят футбол, и бил
управляван от съпругата му. Свидетелят видял, че едната кола се била качила на тротоара,
тъй като бил силен удар.
По делото е разпитана като свидетел М. О., от чиито показания се установява,
че е управлявала автомобила си „Нисан“ през м. декември 2020 година, като си спомня, че в
този период претърпяла ПТП в гр. София. Прибирала се с дъщеря си вкъщи по
„Симеоновско шосе“. На светофара спряла и тръгнала на зелен сигнал на светофара. Била
първа кола и потеглила бавно. Дъщеря й била на дясната седалка и в последния момент
свидетелката видяла бясно приближаващ се джип, който я ударил от лявата страна - страната
на водача. Свидетелката се обърнала към дъщеря си да провери дали е добре. Пред джипа
(БМВ) нямало други автомобили, това била единствената кола и свидетелката я видяла в
последния момент, преди да я удари. След него нямало други автомобили. В посока за
движение на свидетелката О. имало три ленти, тя била в средната лента, едната е за надясно,
едната е за наляво, а тя била в средната лента - за направо. Не си спомня дали в другите две
ленти е имало автомобили. След събитието изчакали полицаите да дойдат. Те дошли след
около час и половина, два. Абсолютно всички документи, които казали полицаите,
подписали. Полицаите нарисували пътната обстановка. Двамата водачи направили тестове
за алкохол, които бяха отрицателни. Всички документи били съставени на
място.Свидетелката О. сочи, че е имала видимост, колата й е автоматик и е потеглила много
бавно, като преди това се огледала. Съобразила се в първия светофар, който регулирал
движението в нейното платно. Сочи че ударът бил в лявата предна част на автомобила,
малко преди нейната врата и е бил много силен. При удара колата се обърнала надясно, по
диагонал, имало и снимки на произшествието. Не се отворили въздушните възглавници,
като според свидетелката се дължи на това, че се е движила с много ниска скорост.
По делото е изслушана съдебно-авто-техническа експертиза. Съгласно
6
заключението на вещото лице С. В., локалното платно на околовръстен път в посока към
бул. Симеоновско шосе е съставено от две пътни ленти, разделени с единична непрекъсната
линия. Хоризонталната пътна маркировка на дясната пътна лента по посока на бул.
Симеоновско шосе се указва движение в посока - надясно при разрешителен режим на
светофарната уредба, а хоризонталната маркировка на лявата пътна лента - посока на
движение напред и наляво при разрешителен сигнал на светофарна уредба. Вертикалната
пътна маркировка на локалното платно на околовръстен път посока Симеоновско шосе е
съставена от знак Б-2 /Спри! Пропусни движещия се по пътя с предимство!/ отляво и
отдясно на пътното платно. Отляво и отдясно на локалното платно има монтирани
светофарни уредби за регулиране на движението в кръстовището, съставено от локалното
платно на околовръстен път и бул. Симеоновско шосе. На 177.75 метра преди процесното
кръстовище, от дясно на локалното платно на Околовръстен път, в посока на движение на
лек автомобил БМВ Х5, е поставен пътен знак В-26 /Забранено е движение със скорост, по-
висока от означената/, указваща разрешена максимална скорост на движение - 60 км/час. В
посока център - кв. Симеоново, булевард Симеоновско шосе е съставен от три пътни ленти,
като най-дясната пътна лента е разделена от другите две ленти с двойна непрекъсната линия
и разделителен остров, като е предназначена за завиване надясно към локалното платно на
Околовръстен път, с разрешителен сигнал на светофарната уредба. Средната и най-лявата
лента са разделени с единична непрекъсната линия с хоризонтални маркировка, указваща
право на движение в посока - направо при разрешен сигнал на светофарната уредба.
Вертикалната пътна маркировка на най-дясната пътна лента на бул. Симеоновско шосе в
посока локалното платно на Околовръстен път е съставена от пътен знак Б-1 /Пропусни
движещите се по пътя с предимство/ и пътен знак Г-2 /движение само надясно след знака/ от
дясно на пътното платно. Отдясно има монтирана и светофарна уредба за регулиране на
движението в кръстовището, съставено от локалното платно на Околовръстен път и бул.
Симеоновско шосе./ Вертикалната пътна маркировка на средната и лява пътни ленти на бул.
Симеоновско шосе в посока локалното платно на Околовръстен път е съставена от пътен
знак Б-3 /Път с предимство/ и пътен знак В-23 /Забранено е завиването в обратна посока/ -
отляво на пътното платно. Отдясно има монтирана и светофарна уредба за регулиране на
движението в кръстовището, съставено от локалното платно на Околовръстен път и бул.
Симеоновско шосе. При движение по бул. Симеоновско шосе, посока център - кв.
Симеоново, в района на кръстовището на локалното платно на Околовръстен път и бул.
Симеоновско шосе има видими две светофарни уредби, на разстояние 41 метра една от
друга, видими за водачите на движените се МПС. Вещото лице е описало циклите, при
които е организирана работата на светофарната уредба в района. Двете платна на
„Симеоновско шосе“ в посока кв. Симеоново, се регулират от светофарна уредба, работеща
в режим на работа 5Н, като средната пътна лента, в която се е движила водачката на л.а.
„Нисан Жук“, е с право на продължаване на движението си под моста, направо към кв.
Симеоново, а лявата лента от нея, след пресичане на локалното платно и минаване под
моста, има право за извършване на ляв завой в посока към гр. Пловдив. Светофарната
уредба, която се намира след процесното кръстовище, работи в режим на работа 7Н. Във
Фаза 1, за л.а. „Нисан Жук“ свети червен сигнал 26 секунди, след което светва за две секунди
червена и жълта светлина и след това започва да свети зелен сигнал за 21 секунди. В същото
време, на светофарната секция на втория светофар, който е след моста, тези 54 секунди
сигналът е зелен, засича се за малко, първо светва червен сигнал. При започването на Фаза 2
на светофарната уредба на л.а. „Нисан Жук“, когато светва зелено, за 21 секунди двата
зелени сигнала съвпадат, след което за три секунди следва жълт сигнал на светофарна
уредба едно, която е на процесното кръстовище, следва жълт сигнал, след което преминава в
червен. Първо светва червен сигнал на светофарна уредба едно, след това следва червен
сигнал на светофарна уредба две - след процесното кръстовище. Вещото лице е посочило, че
при светване на зелен сигнал на светофарната уредба на процесното кръстовище за л.а
„Нисан“, ако в хипотезата, че от лявата й страна, в лявата пътна лента е имало автомобил,
който е тръгнал заедно с участничката на зелен сигнал, когато светва, би трябва
съприкосновението между л.а. „БМВ“, Х5, който се е движел в локалното платно на
7
околовръстния път, да настъпи първо с лекия автомобил, който се е намирал отляво на л.а.
„Нисак Жук“ в тази хипотеза. В началото на Фаза 1, на втория светофар след процесното
кръстовище сигналът е зелен, докато на „Нисан Жук“, който би следвало в този момент да е
спрял на светофар 1 е червен. Вещото лице изчислява, че с оглед уврежданията, които са
получени по „БМВ Х5“, около 50 км/час е действителната скорост, с която се е движил
автомобила. С оглед мястото на удара, определено спрямо уточнената скорост на водача на
автомобил БМВ, скоростта на л.а. „Нисан“ е 25.03 км./ч, като този автомобил е изминал
12,35 метра от стоп линията на първия светофар до мястото на удара. Вещото лице е
посочило, че доколкото л.а Нисан Жук е с автоматична скоростна кутия, води на извод за
ускорение от 2,01, което е малко над средното, като се отчита и субективния елемент при
натискане на педала, но при потегляне на първа предавка на автоматична скоростна кутия,
винаги има ускоряване в началото. Поради това според вещото лице така определената
скорост е реалната и съответствашща на действителната скорост на автомобила при
настъпване на удара.При така определеното място на удара, лекият автомобил БМВ Х5 е
изминал 22,45 метра от стоп линията на лява пътна лента на локалното платно на
Околовръстен път, считано по посоката на движение на лек автомобил БМВ Х5. Лекият
автомобил „Нисан Жук“, ако е потеглил от стоп линията, до мястото на удара има 3,5
секунди, за които да достигне това място, при което лекият автомобил „БМВ Х5“, за да
достигне за тези 3,5 сек. мястото на удара, при движение с 50 км/ч, следва да се е намирал на
49 метра от мястото на удара, при потеглянето на лекия автомобил Нисан Джук. Вещото
лице е посочило, че времето, за което лекият автомобил БМВ Х5 изминава разстоянието от
стоп линията на локалното платно на Околовръстен път до мястото на процесното ПТП е
1.65 секунди, като при симулацията се установява, че за този период лекият автомобил
Нисан Джук е изминал 3,45 метра и е достигнал скорост от 25,30 км/час при настъпване на
ПТП, при скорост на пресичане на стоп линията от Нисан Джук - 13,41 км/час (симулация
стр. 41-42 от експертизата). Ако лекият автомобил БМВ Х5 е пресякъл стоп линията на жълт
в червен сигнал на светофарната уредба, то за да настъпи процесното ПТП следва лекият
автомобил Нисан Джук също да е потеглил на червен сигнал на светофарната уредба. В този
момент, светофарната уредба номер 2, на бул. Симеоновско шосе, намираща се на 41 метра
от светофарната уредба на л.а. Нисан Джук (т.е вторият светофар по линията на движение на
лекия автомобил нисан Джук), е била на зелен сигнал. Вещото лице е посочило също, че ако
лекият автомобил Нисан Джук е тръгнал на зелен сигнал на светофарната уредба, то за
лекият автомобил БМВ Х5 сигналът вече е бил червен от 3 секунди, и той се е намирал на
25,73 метра от стоп линията на локалното платно на Околовръстен път. С оглед сезона и
видимостта, вещото лице счита, че водача на лек автомобил БМВ Х5 е имал възможност да
възприеме светофарната уредба от около 100 метра. Водачът на „Нисан Жук“, ако не е
имало други автомобили, които да пречат на видимостта, би трябвало да забележи
автомобила БМВ X 5, ако е бил на около 50 метра. В зависимост от това дали лекият
автомобил Нисан Джук е бил спрял и току-що тръгнал, когато водачът му е възприел другия
автомобил или вече е бил потеглил и е тръгнал да спира, са различни възможностите за
предотвратяване на ПТП, тъй като скоростта на движение няма да бъде една и съща в
момента на удара. Ако се предприема спиране, на водача са необходими около една секунда,
секунда и малко, за да възприеме другият автомобил, след това да отреагира с крак върху
педала и чак тогава се задейства спирачната уредба. Вещото лице счита, че с оглед
протокола за ПТП и свидетелските показания, от техническа гледна точка не може да се
определи кой автомобил на какъв светлинен сигнал на светофарната уредба е
преминал.Вещото лице е посочило, че вредите, описани в представената фактура
съответстват на описания механизъм на ПТП, и че посочените ремонтни дейности, вкл. и
замяна на част е следвало да се извършват, за да се отстранят последиците от процесното
ПТП върху застрахования автомобил. Стойността на същите, изчислена на база пазарни
цени възлиза на 42 678.29 лева.
8
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за ивуществена застраховка „Каско“, обективно
съединен с иск с правно основание чл.409 от КЗ.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен
риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск;
срока на договора, както началото и края на З.то покритие; застрахователната сума и
застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не
може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в посочения в чл.405, ал.1 срок. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по
безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са
били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да
представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната
страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си
по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респективно Общите условия на договора.
Страните са обвързани със застрахователен договор за имуществено
застраховане по чл. 399 от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334,
ал. 1 от КЗ, с предмет собствения на ищцовото дружество лек автомобил марка „Ауди“. Със
заплащане на първата вноска от застрахователната премия, и съгласно на чл. 351, ал. от КЗ и
уговорките между страните по договора, застрахователят е започнал да носи риска по
застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Общите условия са
получени от застрахования и той е декларирал, че е запознат с тях и ги приема, поради което
същите го обвързват.
По отношение действителността на застраховката има особено значение
наличието на застрахователен интерес, който се свързва с онова имуществено или лично
благо, възможното засягане на което ще причини вреди на застрахования. Съществен
елемент от застрахователното правоотношение е и застрахователният риск, който правната
теория и съдебна практика определят като обективно съществуваща възможност от
увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. Вероятността от
настъпване на застрахователно събитие определя степента на риска, и въз основа на това
застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума,
времетраенето на договора. Затова законът – 362, ал. 1 от КЗ, задължава застраховащия,
съответно – застрахования, да обявят на застрахователя всички известни му обстоятелства,
които имат съществено значение за естеството и размера на риска. Принципът, въведен с чл.
9 от ЗЗД, на свобода на договаряне дава възможност на страните да постигнат съгласие кои
рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
9
застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред
обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат
изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с
клаузите си застрахования, същите трябва да определят ясно и недвусмислено покритите и
изключените рискове, условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от
неплащането или неточното плащане, задълженията на застрахователя и на застрахования
при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване, обстоятелствата,
свързани с промяна на застрахователното правоотношение.
Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на
застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове,
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този
случай чл. 408 от КЗ не намира приложение при увреждане, тъй като се касае за събития,
които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователното покритие по
волята на страните.
Законът предвижда редица императивни правила, с които договорът за
застраховка и Общите условия на застрахователя следва да са съобразени, като в противен
случай са недействителни. Императивни са и правилата на закона, регламентиращи правото
на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Разпоредбата на чл. 408 от КЗ дава
възможност на застрахователя да откаже да плати в случаите, в които застрахованият или
трето ползващо се лице умишлено са причинили застрахователното събитие; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, в
други случаи, предвидени със закон. Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по
чл. 408 КЗ е предвиден като правна възможност, а не безусловно. Застрахователят не може
да откаже да изпълни задължението си по чл. 405 от КЗ, ако поведението на застрахования,
респективно застраховащия, не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на
риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния
обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо
спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или
бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към
ограничаването им.
От друга страна не всяко неизпълнение на договорно задължение води до
изключване отговорността на застрахователя. Неизпълненото от застрахования задължение
следва да е предвидено в закона или договора и да е значително с оглед интереса на
застрахователя. Значителността се отнася както към неизпълнението, така и към самото
задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования,
което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите,
визирани в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахованият не изпълнява задължения предвидени в
закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със
съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да
се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на
застрахователното събитие. Доказателствената тежест за установяване на това, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие е на застрахователя. При този фактически състав
застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.
В случай на предписано от застрахователя определено поведение, на още по-
голямо основание - при изрично уговорена между страните договорна клауза с това
съдържание и санкция, не е необходимо обективно установяване на причинна връзка между
неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното
10
застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение
спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е санкционируемо само за
задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да
повлияе върху размера на вредите, Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед
интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
По делото не се спори и се установява, че страните са обвързани от
застрахователен договор, по силата на който ищецът е застраховал собственият си лек
автомобил, марка БМВ, модел X 5 X Драйв 30 Д, per. номер ***.
С решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., ТК, I ТО на ВКС
Върховният касационен съд приема, че при едновременно противопоставени възражения,
основани на "изключен риск" и на основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от
страната поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното
от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по
силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на
такъв – налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за
заплащане на застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., посочена от съда / или чл. 395
КЗ.
В чл. 14.5 от ОУ от раздел IV „Изключени рискове“ ответникът застраховател
е предвидил да не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинено при или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице,
водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали
застрахователното събитие. Клаузата изрично визира членове на семейството и трети лица,
ползващи МПС, каквото е С. П..
В настоящото производство ответникът е възразил, че е налице изключението
на чл.14.5 от ОУ на сключения застрахователен договор като се е позовал на проявена груба
небрежност. Гражданското право не съдържа определения за формите на вината, но то също
познава две форми – умисъл и небрежност. В решение № 17 от 02.06.2020 г. по т. д. №
656/2019 г., ТК, I ТО на ВКС е посочено, че небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата
небрежност не се отличава по форма / според субективното отношение към увреждането /, а
по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната
дейност при подобни условия.
Вината в гражданското право, за разлика от наказателното право, не е
субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагане на
дължимата грижа. На плоскостта на застрахователния договор, при настйпване на
застрахователно събитие и изключен риск „груба небрежност“ застрахователят не следва да
отговаря, ако застрахованият, проявяваки груба небрежност или неполагайки грижата
съответна на грубата небрежност, е допринесъл за настъпването на вредите. В този случай е
без правно значение е дали застрахованият е допринесъл за увреждането си със свои
действия или със свои бездействия, които в случай, че са в причинна връзка с увреждането
имат своите последици независимо от това дали е "виновно" или "невиновно". Съгласно
уговореното в договора застрахователят не носи отговорност за щета на застрахованото
МПС, причинено при или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице,
водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали
11
застрахователното събитие. Както е посочено в решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№
387/2010 г. на ВКС, ГК, IV отделение, съзнаваната небрежност (самонадеяността) в
наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. В
наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и
има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен
на небрежността като гражданското право не различава формите на небрежността.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по . Грубата небрежност
също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
В решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010 г. на ВКС, ГК, IV
отделение, при обсъждането на възможността за намаляване на отговорността на
работодателя при трудова злополука, Върховният касационен съд сочи, че при трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Пренесено на плоскостта на застрахователните правоотношения даденото разрешение
означава, че при настъпване на застрахователното събитие съпричиняването би било
следствие от груба небрежност на застрахпования в случаите, в които същият не е положил
елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение.В тази
хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. Доказателствената тежест за
установяване на наличието на груба небрежност принадлежи на страната, която твърди да е
налице такава.
Твърденията на ответника са, че водачът на лек автомобил, марка БМВ, модел
X 5 X Драйв 30 Д, per. номер *** е влязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба, с което е действал при условията на груба небрежност, при което е налице
хипотезата на чл.14 от ОУ на сключения договор.
Неспазването на поредица /комплекс/ от правила регулиращи правилата за
движение по пътищата и несъобразяване поведението на водача на лекия автомобил с
конкретната пътна обстановка, с пътния участък, с поведението на останалите участници в
движението, в зависимост от конкретната ситуация, би могло да се прецени като неполагане
на грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния, зает с такава дейност човек би
положил за безопасността и сигурността си /собствената, на пътуващите в автомобила и
останалите участници в движението/. Неспазването на основните правила за безопасност на
съответната дейност винаги се квалифицира като "груба небрежност".
Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост
(Решение № 184/24.02.2016 г. по т. дело № 3092 по описа за 2014 г., II ТО).
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден
правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай,
като груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно
поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото
имущество / Определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г., ІІ т. о. и др. /
Представеният по делото протокол за ПТП сочи, че водачът на процесния
автомобил е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара, поради което е станал
12
причина за процесното ПТП.
С решение № 20 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., ГК, III ГО на ВКС,
Върховният касационен съд приема, че констативният протокол за ПТП, издаден след
задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на полицията в случаите
на чл. 125 от ЗДвП, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко
възприетите от съставителя му факти при огледа, относими към механизма на ПТП:
местоположението на МПС, участниците в ПТП, посоката на движение на МПС, характера
и вида на нанесените щети по процесните товарен и лек автомобили /по товарния автомобил
- предна броня, декоративна решетка, преден капак и др. и по лекия автомобил -
деформирана задна част, преден капак, предна броня и др./, вида и състоянието на пътното
платно, метеорологичните условия, осветлението, като спрямо тези факти протоколът за
ПТП се ползва с материална доказателствена сила..
По делото е установено, че длъжностното лице на полицията е отишло на
мястото на ПТП повече от два часа след настъпването му. Констатацията в протокола за
преминаване на водача на лек автомобил, марка БМВ, модел X 5 X Драйв 30 Д, per. номер
*** на червен сигнал на светофара е направена след разпит на участниците в ПТП. Видно от
липсата на отразяване в самия протокол за ПТП не са събрани сведения от лица, които са
били свидетели на ПТП.
Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти и събрани от участниците в ПТП
сведения за обстоятелствата, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС,
участващ в пътнотранспортното произшествие. Те са извън обхвата на удостоверителното
изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на
настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на
ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП (така решение № 15 от
25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на I ТО на ВКС). Не представлява част от фактите,
скрепени с доказателствената сила на протокола за ПТП в конкретния случай и отразеното в
него преминаване на червен сигнал на светофара на първия участник в ПТП, макар да не е
за подценяване това, че С. П. е подписала протокола за ПТП без възражения. В конкретния
случай, материалната доказателствена сила на протокола за ПТП от 22.12.2020 г. обхваща
непосредствено възприетите от актосъставителя факти и обстоятелства - участващи МПС,
водачи, видими повреди, разположение на МПС по време на огледа, но не и извода, че
относно това кое МПС е минало на червен цвят на светофарната уредба, кое МПС е минало
на зелен цвят и какъв точно е механизмът на процесното ПТП, доколкто актосъставителят
не е очевидец на самото ПТП, а е посетил мястото час и половина- два часа след
реализиране на ПТП.
Относно механизма на осъществяване на процесното ПТП са събрани писмени
доказателства, свидетелски показания и е изслушана съдебно-авто-техническа експертиза.
Заключението на вещото лице В. е, че в момента на реализиране на ПТП
лекият автомобил БМВ Х5 се е движел със скорост от 50 - 60 км/часа, а лекият автомобил
Нисан Джук - със скорост около 25,30 км/час. Независимо, че в писменото заключение
вещото лице подробно е изяснило механизма на работа на светофарните уредби, регулиращи
кръстовището, на което е настъпило ПТП, както и пътната маркировка; анализирало е
мястото на настъпване на ПТП; изследвало е различни възможни варианти на настъпване на
ПТП и е обсъдило събраните по делото доказателства, същото е посочило, че от техническа
гледна точка не може да се определи кой автомобил на какъв светлинен сигнал на
светофарната уредба е преминал.
От показанията на свидетелката М. О., която е пряк участник в процесното
ПТП /управлявала е лекия автомобил „Нисан Джук"/ се установява, че преди процесното
ПТП е спряла на кръстовището, за да изчака зеления сигнал на светофара и когато той е
светнал, потеглила бавно напред. Съдът възприема показанията на този свидетел като
обективно дадени /същият не е заинтересован от делото и е без връзка с някоя от страните
13
по него/, логични и последователни. Същите се подкрепят от писмените доказателства,
включително от декларацията, подписана от С. П..
Разпитаната по делото като свидетел С. П., която е управлявала процесния
автомобил, е дала сведения при разпита си в съдебно заседание, че е навлязла в
кръстовището на зелен сигнал на светофара, но по причина, че била притеснена и че всички
се нахвърлили върху нея била подписала, че е минала на жълт сигнал. В представената по
делото Декларация, подписана от С. П., представляваща част от административно-
наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, във връзка с която е
издаден Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 290030/22.12.2020
г. , същата е посочила че според нея причината за възникване на ПТП се дължи на
навлизането й на жълт сдветофар. Не следва да се кредитират, според настоящият съдебен
състав, показанията на свидетеля П. относно светлинния сигнал, на който е навлязла в
кръстовището. Въззивният съд намира свидетелят заинтересован. Същата е съпруга на
управителя на ищцовото дружество и в този смисъл е заинтересована от делото и неговия
изход. В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че ищецът не е оспорил
представената по делото като доказателства декрларация към административно-
наказателната преписка, с която П. е декларирала, че е преминала в кръстовището на жълт
сигнал на светофара. Не следва да се подценява и фактът, че С. П. е подписала съставения й
акт за установяване на административно нарушение без възражения, което е изрично
посочено в акта. Същата не е обжалвала съставеното й въз основа на този акт Наказателно
постановление, което е влязло в сила. И в наказателното постановление и в акта е посочено,
че същата е навлязла в кръстовището на червен светофар.
Съдът възприема свидетелските показания на свидетелят К. при съобразяване
на обстоятелството, че е приятел на управителя на ищцовото дружество Л. П.. Неговите
показания се подкрепят единствено от тези на свидетелката П., но не и от останалите
събрани по делото доказателства.
При комплексната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира за установено, че при навлизането в кръстовището за лекия автомобил, марка БМВ,
модел X 5 X Драйв 30 Д, per. номер *** е светел жълт сигнал на светофара, регулиращ
движението в неговата посока – така, както е декларирано от водача на този автомобил и
свидетел в настоящото дело С. П. в представената по делото декларация и заявление до
застрахователя.
Съгласно чл.31, ал.1 ППЗДП за регулиране движението на пътните превозни
средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват
светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен,
жълт и зелен цвят на светлината. Съгласно ал.7 светлинните сигнали имат следното
значение: жълта светлина - означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от
водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат
опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които
навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.
По делото не е установено в коя от посочените хипотези на чл.31, ал.7 от
ППЗДП е навлязла на жълт сигнал С. П., поради което настоящият съдебен състав не може
да приеме, че същата не е положила елементарно внимание и старание е нарушила основно
правило за движение по пътищата, тъй като самия закон изисква в едната хипотеза водачът
да се придвижи, за да освободи кръстовището. Предвид изложеното съдът намира, че не е
установено по делото водачът на застрахования автомобил да е действал при „груба
небрежност“. Поради това въззивният съд приема, че не е налице предвидения в договора
между страните изключен риск.
Неоснователността на възражението на ответника за наличие на изключен
риск изисква от съда да обсъди възражението за наличие на основания за отказ да се изплати
изцяло или частично застрахователно обезщетение, тъй като е налице нарушение на т. 50.2,
т.50.3 от ОУ - т.е налице е неизпълнение на договорно задължение от страна на
14
застрахованото лице, довело до настъпване на застрахователното събитие. С нормите на чл.
50.2, чл. 50.3 от ОУ са предвидени задължения за застрахования да пази и ползва
застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в
добро техническо състояние; да предприема всички обичайни и разумни предохранителни
действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. В отговора на исковата
молба ответникът сочи следните факти, за които поддържа, че представляват нарушения на
цитираните разпоредби от Общите условия - нарушаване на правилата за движение от
страна на водача на застрахованото МПС при настъпване на процесното ПТП – преминаване
на червен сигнал на светофарната уредба и движение с несъобразена скорост, надвишаваща
максимално допустимата за конкретния пътен участък. Това давало право на застрахователя
да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. В условията на евентуалност
твърди, че е налице основание застрахователното обезщетение да бъде намалено поне с
90%.
Относно предпоставките, обуславящи правото на застрахователя по чл. 408,
ал. 1, т. 3 от КЗ /чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.); да откаже заплащането на застрахователно
обезщетение, е формирана практика на ВКС с Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. №
1325/16 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК,
І т. о., Решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 167/07.02.2017 г. по т.
д. № 1655/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В същите се приема, че приложението на тези законови
норми, даващи основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката,
като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното
събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото". Според решение
№ 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., понятието "значително" включва
такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху
обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение
биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Прието
е също, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и
укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до
степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че
за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или
обезщетение.
С чл. 50.9 от ОУ е предвидено, че при неспазване на което и да е задължение
на застрахования по този член застрахователят да може да намали или откаже изцяло
изплащане на застрахователно обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че фактите на които се позовава
ответника, поддържайки разглежданото възражение, не представляват основания за отказ да
се изплати застрахователно обезщетение поради нарушаване на т. 50.2 и т. 50.3 от ОУ, с
които застрахователят изисква от застрахования да поддържа в добро техническо състояние
застрахованото МПС и да полага за него грижата на добър стопанин. Не се твърди и не се
установява процесното МПС да било неизправно технически към момента на процесното
ПТП. Преминаването на червен сигнал на светофарната уредба и шофирането с превишена
скорост представляват нарушения на правилата на ЗДвП и ППЗДвП и независимо, че
ответника ги подвежда под нормите на т. 50.2 и т. 50.3 от ОУ, същите се отнасят към т. 50.5
от ОУ на договора между страните, съгласно която точка застрахованият следва да спазва
стриктно правилата за движение, съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му.
По делото е установено, че в момента на реализиране на ПТП лекият
автомобил БМВ Х5 се е движел със скорост от 50 - 60 км/часа, което означава, че не е била
надвишена максимално допустимата скорост в пътния участък на инцидента. По делото
същевременно не е доказано, че ищцата е преминала на червен сигнал на светофарната
15
уредба. Следователно не се установяват фактите, на които ответникът основава своето
възражение.
От друга страна преминавайки на жълт сигнал на светофара С. П., като водач
на управлявания и увреден от ПТП лек автомобил е допуснала нарушение на правилата за
движение по пътищата. Тя е видяла жълтия светлинен сигнал и не се е съобразила с него –
не е спряла, за да изчака включването на зелен сигнал на светофарната уредба. С това си
действие водачът П. е нарушила и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачът на
пътно превозно средство е длъжен и не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди; чл. 6, т. 1 ЗДвП, предвиждащ, че участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в който се съдържа общо
правило, което възлага и вменява на водачите на ППС задължение да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 47 ЗДвП, предвиждащ, че
водачът на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи
с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство. Това в още по-голяма степен важи за навризане н
сложно кръстовище на много пътища при осъзнаване, че навлизането е извършено на жълт
сигнал на светофарната уредба. Макар при управление на автомобила П. да се е движела с
разрешена за съответния участък скорост, последната явно не й е позволила да контролира
автомобила, който управлява, съответно да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре след навлизане на жълт сигнал в кръстовището – място, на което водачите следва да
бъдат особено внимателни, концентрирани и предпазливи, като подхождат с особено
внимание за повишена опасност за участниците в движението.
Въззивният съд намира, че в процесния случай действията на водача на
застрахования лек автомобил, довели до ПТП – неспиране на жълта светлина на
светофарната уредба при установените по горе време, място и обстоятелства представляват
нарушение на правилата за движение, с което е изпълнен съставът на т.50.5 от ОУ на
договора между страните. Действително в отговора на исковата молба ответникът не е
посочил, че е налице нарушение на т.50.5 от ОУ, а на т.50.2 и т.50.3 от ОУ, но се е позовал
на факта, че ищцата не е спряла на светофара при червен сигнал като е счел, че с това
действие е нарушено задължение, което съобразно договора води до право на застрахователя
да откаже плащане. Неправилното подвеждане на факта, че водачът на процесния автомобил
не е спрял на светофара, когато е следвало да спре съгласно правилата за движение, под
нормите на т.50.2 и т.50.3 от ОУ, вместо под нормата на т.50.5 от ОУ, при направено
възражение, че с това са нарушени задължения на застрахования, които са съществени за
застрахователя и които му дават основание да откаже плащане на застрахователно
обезщетение, не представлява различно възражение и настоящият съдебен състав намира, че
е допустимо да се произнесе по него като подведе посочените от ответника факти под
съответния им текст от договора между страните.
Въззивният съд счита, че с оглед установеното навлизането в кръстовището на
жълт сигнал на светофарната уредба от страна на водача на застрахования автомобил, който
сигнал задължава водачите на автомобилите да спрат, същият е нарушил правилата за
движение по пътищата и същевременно т.50.5 от ОУ на договора със застрахователя, като
има пряка връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите
условия към застраховката и настъпилото ПТП. Съдът намира неизпълнението на
задължението значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, тъй като в случай, че водачът на автомобила беше изпълнил
задълженията, биха били предотвратени вредите от същото. Задължението за спазване на
правилата за движение по пътищата, касаещи навлизането в кръстовище, регулирано от
светофарна уредба съдът намира значително, тъй като същото по вид и характер
рефлектира пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите като без
16
неговото изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява
дейността си. В случая конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования
се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска, както и върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем. Настоящият съдебен
състав не счита, че неизпълнението на договорното задължение е в такава степен, която не
позволява застрахователят да носи риска и липсва основание да се приеме, че за последния е
възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. От друга
страна въззивният съд споделя преценката на първоинстанционния съд, че това
неизпълнение дава основание на застрахователя да намали размера на застрахователното
обезщетение с оглед т.50.9 от ОУ на договора между страните по делото.
Дължимото от застрахователя в процесния случай обезщетение следва да се
определи по реда на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ определя като възстановителна застрахователна стойност стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Изслушаната по делото съдебно-авто-техническа експертиза е изчислила стойността, която е
необходима за възстановяване на процесния лек автомобил на база „пазарни цени“ към
датата на ПТП на 42 678.29 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че установеното неизпълнение на
договорно задължение представлява основание да бъде намалено застрахователното
обезщетение във възприетата от първоинстанционния съд като застрахователят следва да
носи 60 % от риска за настъпване на процесното застрахователно събитие или 25 606.97 лв.,
каквато е и сумата, присъдена с обжалваното решение.
С оглед на изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и изявените претенции и от двете страни за
присъждане на разноски съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на сумата от
2244.90. лева. На ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от
исковете – 244.86 лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260534 от 10.08.2022 г. по т. д. № 397/2021
Софийски градски съд, ТО, 10 състав
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес
на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на „Лимотек“ ЕООД, ЕИК
*********, съдебен адрес:гр. София, ул. Алабин 36, ет.2 на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата 2244.90. лева.
ОСЪЖДА „Лимотек“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:гр. София, ул.
Алабин 36, ет.2 да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, със седалище гр. София и
адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
17
сумата 244.86 лева - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18