№ 19743
гр. София, 02.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110158065 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 14 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А. срещу „Стик-Кредит“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 29 от Договор за паричен заем № *********** г., предвиждаща
заплащането от страна на потребителя на неустойка в размер на 0,9 % от стойността
на усвоената сума.
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2023 г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № *******, като отпуснатият кредит бил в размер на
400 лв., а срокът на погасяване 30 дни, при ГЛП 36 % и ГПР 42,58 %. Размерът на
общата дължима за връщане сума се сочи, че е 412 лв. В чл. 19 от Договора било
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ
на условия посочени в ОУ или банкова гаранция. Съгласно чл. 29 от Договора при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, била дължима
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита, платима наред с погасителните
вноски. Твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 108 лв. Оспорва
договора за кредит като нищожен поради липса на форма. Счита, че не е посочен
действителният размер на ГПР, като подробно аргументира, че непосочването е
основание за нищожност на целия договор. Излага, че е била налице изначална
невъзможност за предоставянето на поръчител, който да отговоря на всички посочени
от ответника критерии, в такъв кратък срок. Аргументира, че е било задължение на
ответника преди сключване на договора, да направи оценка на кредитоспособността.
Подробно излага, че клаузата, с която е уговорена неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, както и че същата е неравноправна. Сочи, че
непредоставянето на обещани обезпечения е предпоставка за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на основание чл. 71 ЗЗД. Счита, че уговорената неустойка е
следвало да бъде част от ГПР, поради което излага, че е налице и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага също и че посочването на ГПР в размер,
различен от действителния, представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва
и клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Оспорва целия договор като нищожен, а евентуално – отделните му клаузи.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Стик Кредит“ АД е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва
сключването на процесния договор за кредит с твърдяното от ищеца съдържание.
Излага подробни съображения относно действителността на договора за кредит,
респективно за начина на неговото сключване, като ищецът информирано се съгласил
с клаузите по договора. Не оспорва наличието на клауза, предвиждаща начисляване на
неустойка при неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца.
Кредиторът не бил длъжен обаче да я претендира. Сочи, че твърдяната от ищеца
неустойка не му е начислена, респ. събирана. Оспорва клаузата за неустойка за
непредоставяне на обезпечение да е нищожна, като поддържа съща да е валидна и за
нея да се прилагат правилата на ЗЗД, а не на ЗПК. Твърди, че при определяне на ГПР
по кредита се включвали следните разходи: размер на отпуснатата главница,
договорената лихва и срокът на договора при допускане. Сочи, че не е налице
изначална невъзможност да се осигури лице – поръчител в договорения срок, което
лице да отговаря на посочените изисквания, наред с това доколкото ищецът е бил
запознат предварително с тези условия не е бил длъжен да го сключи. По изложените
съображения моли съда да отхвърли предявените при условията на евентуалност
искове. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест да установи наличието
на валидно правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на
вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, както и че същите са
индивидуално уговорени.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, безспорно между страните
и ненуждаещо се от доказване по делото е обстоятелството, че между страните е
сключен за Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** г. със
соченото от ищеца съдържание, както и че при изчисляване на ГПР по процесния
договор не е включен разходът за неустойка.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.
Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК да бъде задължен
отевтникът да представи стандартен европейски формуляр, следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи описаните в
исковата молба документи /договора за кредит и погасителен план /, следва да се
остави без уважение, доколкото същите са представени с исковата молба.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
счетоводна справка за извършени плащания по процесния договор, е ненеобходимо и
следва да се остави без уважение.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по въпроса, посочен в исковата молба съдът намира за ненеобходимо,
доколкото ответникът не оспорва, че процесната неустойка не е включена при
2
изчисляване на ГПР по кредита.
Като неотносимо към правния спор следва да бъде оставено без уважение
доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2025 г.
от 12:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника в срок до първото
съдебно заседание да представи стандартен европейски формуляр към Договор за
потребителски кредит № *********** г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, поради което
предоставя на страните възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
3
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4