№ 2008
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20231100106053 по описа за 2023 година
прецени:
Делото е образувано по предявен от Г. П. С. и М. Г. С. срещу Столична
община положителен установителен иск за признаване за установено, че
ищците са собственици на имот пл. № 1030 от кв. 37-нов, стар 2 по плана на
гр. София бул. *******, за който твърдят, че бил придобит с нот. актове № 176
том ХХ дело 3706/1942 г. и нот. акт № 46 том IV дело № 574/1945 г.
Разглеждането на делото е продължило с участието на ищеца М. Г. С. лично и
като наследник на Г. П. С., починал на 28.06.2023 г.
Пълномощниците на ищеца М. Г. излагат, че ищецът М. Г. С. и Г. П. С.
били наследници на Р. Ц. С.а и в това си качество наследили наследството,
придобито от нея след смъртта на баща Ц.Г.Р. и брат Ф.Ц.Р..
Наследодателят Ц.Р. бил собственик на 1/2 ид.част от имот пл. № 1030 от
квартал нов 37 стар 2 по плана на гр. София бул. "*******. Имотът бил
частично отчужден със заповед № РД-40-132 от 22.01.1982 г. В исковата молба
се твърди, че процедурата не била напълно завършена по отношение на
наследодателя на ищците чрез пълно заплащане на стойността на отчуждената
части съответно невключената в отчуждението такава. Имотът бил актуван
като държавен заедно с имот пл. № 1031, който също бил обект на
отчуждаване, като отбелязаната площ от 323 кв. м не съответствала на
действителната. Според твърденията в исковата молба, отчуждителната
процедура не обхванала целия имот, а по отношение на отчуждената част
нямало завършена такава. Имотът се владеел от наследодателя на ищците,
поради което се твърди придобиване на имота по давност. В молба с вх. №
82758 от 14.09.2023 г. (л. 32) се прави уточнение, че имотът пл. № 1030 е с
площ 556 кв. м и попада в ПИ с идентификатор 68134.1385.2411, целия с площ
1623 кв. м по кадастрална карта.
1
На основание изложеното, в исковата молба, уточнена с молба с вх. №
82758 от 14.09.2023 г. (л. 32), е направено искане до съда да признае за
установено, че ищецът М. Г. С. лично и като единствен наследник и
правоприемник на неговия първоначален съищец Г. П. С., е собственик на
имот пл. № 1030 от квартал нов 37 стар 2 по плана на гр. София бул.
"*******" с площ 556 кв. м, попадащ в поземлен имот с идентификатор
68134.1385.2411, целия с площ 1623 кв. м по кадастрална карта.
Ответникът Столична община в отговора по чл. 131 от ГПК оспорва
исковата молба възражение за заплащане на Ц.Р. на определеното парично
обезщетение от 6512,34 лева с нареждане разписка № 511 от 24.12.1982 г., с
която сума била заверена сметка 14/332764 при ДСК с титуляр Ц.Р.. Позовава
се на отказ на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на имот
пл. № 1030-1031 кв. 37 по жалба на ищците Г. П. С. и М. Г. С.. Оспорва
наличието на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение. Позовава се на
издадена заповед за изземване на общински имот и на съдебните производства
пред АССГ и ВАС, които обстоятелства според представителя на ответника
прекъсват придобивната давност.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Ищецът М. Г. С. е наследник на Г. П. С., а двамата са наследници на Р.
Ц. С.а - починала на 08.09.2007 г., която е съпруга на Г. П. С.. Р. Ц. С.а е била
наследник на баща си Ц.Г.Р., починал на 10.03.1998 г., и на брат си Ф.Ц.Р.,
починал на 14.12.2006 г. С нотариален акт № 176 от 08.10.1942 г. том ХХ дело
№ 3706/1942 г. Ц.Г.Р. и лицето И.К.С. придобили чрез покупко-продажба 300
кв. метра от нива в землището на село Връбница, местност "Валого", цялата 4
дка и 3 а. С нотариален акт № 46 рег. № 646том IV дело № 574/1945 г. Ц.Г.Р. и
лицето И.К.С. придобили чрез покупко-продажба 256 кв. метра от нива в
землището на село Връбница, местност "Валого", цялата 4 дка и 3 а. Не се
спори и се установява от съдебно-техническата експертиза, че придобитите
части от нива през 19421 г. и 1945 г. са съвпадали с имот с планоснимачни
номера 1030/1031 по плана на гр. София м. Надежда.
Със заповед № РД-40-132 от 22.01.1982 г. на председателя на ИК на
СГНС (л. 226-227) по преписка № ДИ-2753/1981 г. на основание чл. 95 и 98 от
действалия Закон за териториално и селищно устройство (отм.) имот с пл. №
1030/1031, част от който е собствен на Ц.Г.Р., е бил отчужден за мероприятие
на държавата - комплексно строителство на блок 9а, б и в. Била определена
оценка на имота от общо 41139,65 лева. Твърдението на ищеца М. Г. С., че
оценката била "обжалвана" от Ц.Г.Р. не се подкрепя от доказателствата.
Напротив, от мотивите на приложеното към делото решение № 6460 от
17.11.2020 г. на АССГ, влязло в сила на 29.04.2021 г., се установява, че
оценката е влязла в сила по отношение на Ц.Р. като неоспорена. Ц.Г.Р. бил
обезщетен по негово желание с плащане в брой на сумата от 6512,34 лева (л.
198-200), а Ф.Ц.Р. бил обезщетен с жилище (л. 208). С обезщетяването следва
да се счита приключена отчуждителната процедура спрямо тези лица.
Последващото искане на Г. П. С. и М. Г. С. за отмяна на отчуждаването е било
оставено без уважение със заповед № СОА20-РД09-1603 от 03.04.2020 г. на
кмета на Столична община (л. 194-197). Жалбата срещу тази заповед е била
2
отхвърлена с решение № 6460 от 17.11.2020 г. по адм.дело № 4902/2020 г. на
АССГ (л. 183-187), оставено в сила с решение № 5462 от 29.04.2021 г. по
адм.дело № 2076/2021 г. на ВАС II а.о.
Твърдението на ищеца, че е останала неотчуждена част от имотите,
също не се подкрепя от доказателствата по делото. В тази връзка, съдът
частично не приема изводите на вещото лице в допълнителната експертиза и в
съдебно заседание на 11.03.2025 г. В заповед № РД-40-132 от 22.01.1982 г. (л.
226) е вписано, че се отчуждава целият имот пл. № 1030/1031. От
съдържанието на оценката на комисията по чл. 265 ППЗТСУ (отм.) е видно, че
предмет на оценка са дворно застроено място във втора зона от 323 кв. м (стр.
2 от оценката, л. 232 от делото) и дворно застроено място във втора зона от
454 кв. м (стр. 4 от оценката, л. 234 от делото). В представената справка (л.
240-242) площта на поземления имот (дворно място) е посочена на 777 кв. м.
От изложеното е видно, че предмет на отчуждаване е била цялата площ на
имот с пл. № 1030/1031 и с приключването на отчуждителната процедура
целият имот е преминал в собственост на държавата, а от 1991 г. по силата на
§ 7 ал. 1 т. 3 от ПЗР на ЗМСМА - в собственост на Столична община.
Твърдението на ищеца, че е придобил собствеността върху имота чрез
давностно владение също е несъстоятелно. Имотът е публична общинска
собственост, видно от акт за общинско собственост № 3222 от 08.08.2018 г. (л.
102) и чл. 86 от ЗС не допуска придобиването му по давност. Освен това, с
отчуждаването на имота, той е придобит от държавата като социалистическа
собственост по смисъла на глава чл. 4 и сл. (отм.) от ЗС и придобиването по
давност е било изключено, съгласно чл. 86 ЗС (редакция от 1951 г.). След 1990
г. забраната за придобиване по давност се е отнасяна за вещи, които са
държавна или общинска собственост. С изменението на чл. 86 от Закона за
собствеността (ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г.) е възникнала
възможността за придобиване на имота чрез давностно владение, ако се
приеме, че имотът е бил частна общинска собственост и бъде доказано
установяване на фактическа власт от праводателите на ищеца. На последния
ден на давностния срок 01.06.2006 г. обаче е влязъл в сила т.нар. мораториум
за давността по отношение на имотите - частна общинска собственост (приет
със Закона за допълнение на ЗС обн. ДВ бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от
01.06.2006 г.). Спирането на давността е било в сила до обявяването на
разпоредбата за противоконституционна с решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС.
През този период не е текла давност в полза на праводателите на ищеца.
Имотът е бил и предмет на изземване от Г. П. С. от страна на органите на
ответника Столична община през 2013 г. (л. 134-154), с което е било налице и
прекъсване на давността.
Тези съображения дават основание на съда да приеме, че
установителният иск за собственост е неоснователен.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
Отхвърля предявения от М. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр. София жк
******* установителен иск срещу Столична община БУЛСТАТ *********,
адрес: гр. София ул. „Московска“ № 33, за признаване за установено, че М. Г.
С. е собственик на имот пл. № 1030 от квартал нов 37 стар 2 по плана на гр.
София бул. "*******" с площ 556 кв. м, попадащ в поземлен имот с
идентификатор 68134.1385.2411, целия с площ 1623 кв. м по кадастрална
карта.
Осъжда М. Г. С. да заплати на Столична община сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4