О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Бургас, № 2302 / 12.09.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на дванадесети септември, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа адм.д.№ 1229 по описа за 2021г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), гр.София, с искане за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от
18.12.2018г. – 03.06.2021г. (дата на завеждане на исковата молба), в размер на
10 000 лева, които се изразяват в уронване на човешкото достойнство,
пораждане на чувство за страх, малоценност и незащитеност, като се твърди, че
са причинени от незаконосъобразни бездействия на служители на ответника.
С решение № 877/30.06.2022г. състав на Административен
съд Бургас е осъдил ГДИН, гр.София при министъра на правосъдието да заплати на В.С.Г.
обезщетение в размер на 600 лева за претърпени неимуществени вреди – уронване
на човешкото достойнство, чувство за страх, малоценност и незащитеност,
вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в
неосигуряване на помещения без хлебарки и дървеници в периода 18.12.2018г.
– 03.06.2021г. и е отхвърлил иска до
пълния предявен размер от 10 000 лева.
С решение №583/02.06.2023г. касационен състав от
Административен съд – Бургас е оставил в сила решение № 877/30.06.2022г.,
постановено по адм.дело №1229/2021г. на Административен съд – Бургас.
С молба (л.169) председателят на Националното бюро за правна помощ (НБПП) е
сезирал съда с искане за присъждане на разноски за възнаграждението на
адвоката, предоставил правна помощ по адм. д. № 1229/2021г. по описа на
Административен съд – Бургас, на основание чл.189 от НПК и чл.81, във вр. с
чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.27а от Закона за правната помощ. Към искането
е приложено решение № БС-1058-22063/17.10.2022г. на председателя на НБПП
(л.170), с което на основание отчет №1058/2022г. за предоставена правна помощ
от адвокат М.П. по АД № 1229/2021г. по описа на Административен съд – Бургас на
лицето В.С.Г. на основание чл.24, изр.2, вр. чл.9, ал.4 от Наредбата за
заплащане на правна помощ е определено за предоставената правна помощ да се
изплати на адвокат П. възнаграждение в размер на 540 лева.
Съгласно чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), приложима субсидиарно в съдебното административно производство съгласно
препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, когато делото е решено в
полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ
съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. Когато делото не е решено
в негова полза, лицето, на което е предоставена правна помощ по чл.
23, ал. 2 от Закона за правната помощ, дължи разноски съразмерно
с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на разноските за
предоставената му правна помощ.
Съгласно чл.27а от Закона за правната помощ ЗПП) лицата,
на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените
разноски само в определени със закон случаи. В конкретния случай правната помощ
е предоставена за процесуално представителство по дело, образувано по предявен
от Г. иск с правно основание чл.284 и сл. от ЗИНЗС срещу ГДИН за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 18.12.2018г.
– 03.06.2021г., през който е бил в ЗО
„Дебелт“ към Затвора Бургас. За тази категория дела не е предвидено изключение
от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на
правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които
нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.94 от ГПК, субсидиарно приложим на основание
чл.144 от АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В
същия смисъл са разпоредбите на чл.2 и чл.22 от ЗПП. Заплащане на определеното
възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на
чл.97, ал.1 от ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като
условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Това,
че помощта е безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат
поначало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява, на
държавата. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на
правната помощ в ЗПП - правната помощ се предоставя на физически лица, съгласно
чл.5 от ЗПП, и се поема от държавата, като по този начин се гарантира
конституционно признатото им право на защита в процеса. Изключение от този
принцип, съгласно чл.27а ЗПП, е възможно само в предвидените със закон случаи,
както се посочи по - горе.
Разпоредбите на НПК и в частност на чл.189, посочена като
правно основание в подадената молба от НБПП, не намират субсидиарно приложение
в съдебните административни производства.
В настоящия случай исковата молба на Г. е частично
уважена, което съобразно нормата на чл.78, ал.7, изр.1 от ГПК предпоставя извод
за присъждане на разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в полза на
НБПП съразмерно с уважената част от иска. Законът поставя условие това
възнаграждение да е било изплатено от страна на НБПП, за което по делото
липсват доказателства. Доказването на такива разходи се осъществява с представянето
на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, което е
определено с решението на председателя на НБПП, а съгласно чл.39 от ЗПП
заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП по банков път. В
случая е представено единствено решение за размера на възнаграждение, което
следва да се изплати в полза на адв. П., но същото не съставлява доказателство
за реално извършено плащане. Не съществува процесуално правило, по силата но което
изплащането на това възнаграждение да се презумира. Не е предвидена и
възможност определеното от председателя на НБПП адвокатско възнаграждение за
предоставената правна помощ на спечелилата делото страна да се присъжда
предварително в тежест на другата страна по делото. В този смисъл са определение
№9042 от 17.10.2022г., постановено по адм. д. №8703/2022г. по описа на ВАС, определение
№ 4053 от 13.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2022 г.
По изложените съображения, подадената молба за присъждане
на разноски в полза на НБПП в размер на определеното възнаграждение на адвокат П.,
осъществила правна помощ за процесуално представителство на В.Г. по адм. дело №
1229/2021г. по описа на Административен съд - Бургас е неоснователна и следва
да се отхвърли. Липсата на доказано направени разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение е самостоятелно основание за отхвърляне на искането.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас,
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искане с вх. № 10026/2022г. на председателя на Националното
бюро за правна помощ за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат М.П.,
предоставила правна помощ на В.Г. по адм. д. № 1229/2021г. по описа на
Административен съд – Бургас в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева.
Определението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: