Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260459
гр. С., 2021 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 482/2021 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422, от ГПК, във вр. чл. 240
ал.1 и ал.2, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и цена на
иска 1322,02 лева.
В
исковата молба се сочи, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, като в законоустановения едномесечен срок, ответникът П.А.А. е
възразил срещу същата.
Твърди
се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, е
подписан Договор за паричен заем № 5430146 от 05.04.
Твърди
се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 600 лева под формата на паричен заем,
при който се усвоява цялата сума в брой при подписване на договора. С
подписването на договора, П.А.А. удостоверява, че е получил от Заемодателя
заемната сума от 600 лева, като договорът има силата на разписка за предадена,
съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
705.15 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски.
По
договора за паричен заем, П.А.А. е извършвал плащания в общ размер на 250 лв.,
като се сочи, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 600 лв.
Сочи
се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем, ответникът дължи договорна
лихва в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва е в размер на 105.15 лева за периода от 05.05.
Разпоредбите
на договора предвиждали и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем предоставен от Заемодателя, като същият дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 252 лева.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените
в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради
неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 283.50 лева.
Претендираната
неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява
еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата
за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в
случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява.
Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 270 лв.
Сочи
се, че ответникът дължи на Кредитора определени суми представляващи направени
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия
случай същият дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране па просроченото
задължение в размер на 40 лв.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да
признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД има следните вземания срещу П.А.А.:
-
600 лв. главница, представляваща неизпълнено парично задължение по Договор за
паричен заем № 5430146 от 05.04.2018 г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на сумата;
-
105.15 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.
-
270 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;
-
252 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи;
-
40 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението;
-
54.87 лв., представляваща лихва за забава /мораторна лихва/ за периода от
01.01.
Претендират
се разноските в настоящото и заповедното производство.
Моли се в случай, че в първото по делото с.з. не се яви
представител на ищцовото дружество, да бъде даден ход и делото да бъде
разгледано в тяхно отсъствие.
С оглед процесуалното поведение на ответника и в случай,
че същият не подаде отговор на исковата молба в законоустановения срок и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, се моли съда да постанови неприсъствено решение.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че
исковите претенции не са доказани или ответникът възрази, се моли да бъде
допусната съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на конкретно
поставени в исковата молба въпроси
В
предоставения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника и не е
изразено становище.
Ищцовото
дружество „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана
е молба от процесуалния му представител, с която моли да се даде ход на делото
в тяхно отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба, депозираните молби и
настоящата молба. Моли да се приеме заключението на вещото лице. По същество
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковете така както са
предявени. Претендира разноските по делото.
Ответникът
П.А.А. се представлява от процесуален представител, който моли съда да
признае договора за паричен заем за нищожен и да уважи предявения иск до
размера на 350 лева, като за горницата над тази сума същият да бъде отхвърлен.
Претендира разноските по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На
05.04.2018 г. между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и П.А.А. като
Заемател е сключен Договор за паричен заем № 5430146, съгласно който Заемодателят
се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 600 лева под формата
на паричен заем, при който се усвоява цялата сума в брой при подписване на
договора. С подписването на договора, П.А.А. удостоверява, че е получил от
Заемодателя заемната сума от 600 лева, като договорът има силата на разписка за
предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 705.15 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни
вноски. С подписването на договора Заемателят удостоверява, че е получил
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем.
За
ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен
заем, ответникът се е задължил да заплаща договорна лихва в
размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в
размер на 105.15 лева за периода от 05.05.
Заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 283.50 лева.
Начислена
е неустойка за неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 270 лв.
На
01.12.2016 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и
Препис извлечение от Приложение 1 към него от 03.06.
По
договора за паричен заем, П.А.А. е извършвал плащания в общ размер на 250 лв.
По
делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че по данни от „Вива кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, за погасяване на задължението по Договора за паричен заем №
5430146 от 05.04.2018 год. П.А.А. е внесъл общо сумата 250,00 лв., по дати
както следва:
На 27.06.2018 г. - 50,00
лв.
На 23.07.2018 г. - 200,00
лв.
С
внесената сума в размер на 250,00 лв., са погасени:
- Разходи за събиране на
просрочени задължения - 205,00 лв.
- Такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на заем - 31,50 лв.
- Неустойка /поръчител/ -
13,50 лв.
Към
04.02.2021 год. - датата на подаване на исковата молба, задължението на П.А.А.
по Договора за паричен заем № 5430146 от 05.04.2018 год. е в размер на 1 394,82
лв. и включва:
- Главница - 600,00 лв.
- Договорна лихва за
периода от 05.05.2018 г. до 31.12.2018 г. - 105,15 лв.
- Такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на заем - 252,00 лв.
- Неустойка /поръчител/ -
270,00 лв.
- Разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения - 40,00 лева.
- Мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 01.01.2019 г. до 04.02.2021 г. – 127,67
лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр.чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Установи се, че на 05.04.2018 г. между „Вива Кредит"
ООД като Заемодател и П.А.А. като Заемател е сключен Договор за паричен заем №
5430146, съгласно който Заемодателят се е задължил да предостави на ответника
сума в размер на 600 лева под формата на паричен заем, при който се усвоява
цялата сума в брой при подписване на договора С получаване на заемната сума е
завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за
ответника да върне заетата сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва, в
срок до 31.12.2018 г.
На 01.12.2016 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) на
основание чл. 99 от ЗЗД и Препис извлечение от Приложение 1 към него от
03.06.2019 г. между „Вива Кредит" ООД
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От процесуалният представител на ответника не е постъпил
отговор. В с.з. оспорва предявените
искове и прави възражение за неравноправност на редица клаузи от договора.
Ответникът е уведомен за извършената цесия с връчване на
исковата молба на особения представител / в този смисъл реш. № 198/18.01.2019
г. по т.д. 193/2018 г. на ВКС/.
Тъй като
се касае сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и съгласно трайната практика на Съда на
Европейския съюз и на ВКС на РБ, исковият съд дължи извършването на служебна
проверка по валидността и действителността на договора за потребителски кредит,
неговото съдържание, както и дали са налице неравноправни клаузи, които да
водят евентуално до недействителност респективно до нищожност на договора за
предоставяне на потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно
наличие на противоречие на договора на императивни материално-правни разпоредби
от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се позовава на наличието
на такива пороци в документа.
Относно вземанията за неустойка, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задълженията и такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на заема, съдът намира, че за ответника няма валидно
възникнали задължения за тяхното заплащане, поради нищожност на клаузите, които
ги уреждат. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение и следва да
зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона
в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и
при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен
обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното
начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 198/10.8.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. на ВКС,
Решение № 229/21.1.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о на ВКС и др.
В случая страните по договора за заем са уговорили, че
ответникът ще дължи неустойка в размер, която ще заплаща разсрочено заедно с
всяка погасителна вноска, ако в 3-дневен срок от сключването на договор не
предостави надлежно обезпечение по смисъла на чл. 4, ал. 1. Според съда, така
уговорената клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за
представяне на надлежно обезпечение. Това задължение обаче има вторичен
характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане
на дадената в заем сума. Задължението на длъжника по чл. 4, ал. 1 от договора е
уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и относно срока за
изпълнението му, че да го възпрепятства да изпълни същото, а самото
непредоставяне на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора,
следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от процесната
неустоечна клауза.
Отделно от
горното, следва да се отбележи, че така както е уговорена неустоечната клауза
заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което ГПР не може да бъде
по–висок от пет пъти размера на законната лихва. В случая 3 дни след подписване
на договора за заемателя възниква задължение за заплащане на сума, която
надвишава максимално допустимия размер на ГПР. Учредяването на надлежно
обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и
неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на
заема, а не начисляване на допълнителни суми по договора. В този ред на мисли,
съдът приема, че макар и формално да е наречена "неустойка", на
практика сумата от 270 лева представлява възнаграждение по договора, което е
над допустимия законов размер.
Тарифата, която урежда отговорността на заемателя за
такси и разходи за събиране на вземанията при забава, се явява нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът намира, че въпросната тарифа има за цел да
заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като тази лихва не може да надвишава законната. С посочената тарифа
се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотези
на забава на длъжника и на практика представлява прикрита неустойка за забава.
Очевидно е, че тези плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на
закъснели погасителни вноски, тъй като са уговорени предварително, като
абсолютни суми и в отнапред определени граници. В тарифата е посочено, че
разноските са за изпращане на писма, съобщения, провеждането на телефонни
разговори, както и посещения на адреса на потребителя, от което следва, че те
би следвало да варират според конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина,
по който са определени, се налага извода, че същите са установени с цел да се
избегне ограничението на закона, свързано с размера на дължимото обезщетение
при забава. Отделно от това, според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а разходите за телефонни разговори, напомнителни писма и
пр. представляват именно разходи за управление на кредита, доколкото са
свързани с неговото събиране. По тези съображения претендираната сума разходи и
такси за извънсъдено събиране на вземанията в размер на 150 лева се явява
недължима - като начислена въз основата на недействителна клауза. Тук следва да
се допълни, че дори същата да се приеме за валидна, по делото не бяха
ангажираха доказателства за реалното извършване на тези разходи, доколкото
уговореният отнапред техен размер не освобождава ищеца от задължението да
докаже действителното им извършване.
Таксата за експресно разглеждане на документите също се
явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, доколкото заобикаля изискването
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочена в договора като услуга, таксата за експресно
разглеждане на документите за отпускане на заема всъщност не представлява
услуга, доколкото потребителят не получава нищо срещу заплащаното от него
възнаграждение и сумата от 205 лева на практика представлява именно
възнаграждение по договора, което е над допустимия законов размер. По тези
съображения посочената сума се явява недължимо начислена. Тук също следва да се
допълни, че дори клаузата да се приеме за валидна, по делото не бяха ангажираха
доказателства за реалното предоставяне на тази т. нар. услуга, доколкото
уговореният отнапред неин размер не освобождава ищеца от задължението да докаже
действителното й извършване.
Установеното по делото противоречие между клаузата за
неустойка с добрите нрави, както и между начислените такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията и таксата за експресно разглеждане на
документите за отпускане на заема с императивните норми на закона, прави
невалидни същите. Съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тези си части договорът не е
породил действие, поради което за заемателя не е възникнало задължение за
заплащане на сумите по тези клаузи.
В останалата си част договорът е породил действие за
главница и договорна (възнаградителна) лихва. Тъй като съдът прие за нищожна
таксата за експресно разглеждане на документи, същата не следва да се включва в
стойността на дължимата месечна вноска. Общо ответникът е следвало да заплати
главница и възнаградителна лихва в размер на
705.15 лева. По договора са внесени суми в общ размер на 250лева с които
са погасени съгласно заключението на вещото лице 205 лева- разходи за събиране
на просрочени задължения, 31.50 лева такса за експресно разглеждане на искане
за отпускане на заем и 13.50 лева неустойка/поръчител/ .
Тъй като клаузите за заплащане на такса експресно разглеждане
на документи, неустойка и такса разходи за събиране на просрочени вземания са
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, заплатената по тях сума в общ размер
на 250 лева следва да бъде отнесена по плащанията за главница и договорна
лихва, от които 105.15 лева за дължима лихва, така както е претендирана и 144.85
лева главница. Остава неиздължена главница в размер на 455.15
лева и в този размер следва да се уважи предявеният иск. Върху просрочената
главница са дължими мораторни лихви, които съдът изчисли по за периода от 01.01.2019 г. до 19.06.2020 г
за периода за който е претендирана по калкулатор.бг в размер на 67.77 лева, но
тъй като е претендирана сумата 54.87 лева, предявеният иск ще се уважи в този
размер..
Мотивиран горното, съдът намира, че исковете се явяват
основателни и доказани до размер от 455.15 лева – за главницата и
законна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 19.06.2020 г в размер на
67.77 лева.
Исковете за неустойка, такса за експресно разглеждане на
документите и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията следва
да се отхвърлят по изложените по-горе съображения.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 75
лева д.т., 60 лева възнаграждение за вещо лице и 130 лева юриск.
възнаграждение, както и разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 79 лева юриск. възнаграждение.
Ищецът дължи разноски на ответника на осн. чл. 78, ал.3
от ГПК съразмерна с отхвърлената част от исковете в размер на 211 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.А.А. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ВЗЕМАНИЯ” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3 сумата 455.15 лева /четиристотин
петдесет и пет лева/ - главница, представляваща неизпълнено парично задължение
по Договор за паричен заем № 5430146 от 05.04.2018 г., ведно със законната
лихва считано 02.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата и сумата 54.87 лева лихва за забава за периода от
01.01.2019 г. до 19.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за признаване за установено по отношение на П.А.А. с ЕГН **********
***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ВЗЕМАНИЯ” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3
следните суми:
-
105,15 лева /сто и пет лева и петнадесет стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 05.05.
-
270, 00 лева /двеста и седемдесет лева/, представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение;
-
252,00 лева /двеста петдесет и два лева/, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи;
-
40,00 лева /четиридесет лева/, представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението;
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 752 от 07.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1857/2020 г. на СлРС като
НЕОСНОВАТЕЛНИ..
ОСЪЖДА П.А.А.
с ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ВЗЕМАНИЯ” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3
разноски в производството в общ размер на сумата 265 лева и разноски по ч.гр.д.
№ 1857/2020 г. в размер на 104 лева.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ВЗЕМАНИЯ”
ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3 да заплати на П.А.А. с ЕГН ********** *** разноски
в производството в размер на 211 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: