Р Е Ш Е Н И Е № 45
гр.Бургас, 24.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Албена Зъбова- Кочовска
при секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдията Р. Манкова в.гр.д. № 21 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на К. Л. К., като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка К.-Л. В. К., двамата от гр. Я., със съдебен адрес в гр. Я., ул. „Ж. П.“ № **, офис ***, чрез адв. С. E., против решение № 21 от 18.09.2018 г. по гр.д. № 274/2017 г. на Окръжен съд Ямбол в частта, с която след приемане за установено на основание чл. 69 СК, че ответникът Л. К. от гр. Н.И., с адрес в Г., гр. Ш., е биологичен баща на детето К., роден на **.**.**** г. в гр. С. от майка К.-Л. В. К., същият е осъден да заплаща на сина си К. месечна издръжка в размер на 127,50 лв., считано от датата на предявяване на иска – 03.08.2017г., в едно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяването на издръжката, както и да заплати издръжка за минало време за периода от 03.08.2016г. до 03.08.2017г. в размер на 1330 лв.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност. Изложени са съображения за нередовност на исковата молба, в която не е посочен размер на претенцията за издръжка на детето К. . Ищцовата страна е желала да получи издръжка, съобразена с доходите на ответника и възрастта на детето, като счита че този размер е 250 лв. месечно, а за минало време - общ размер от 3000 лв. Заявено е, че съдът е длъжен служебно да установи какъв е обоснованият размер издръжка в интерес на детето. Наведен е довод за произнасяне на обжалваното решение при липса на каквито и да било доказателства за доходите на ответника, въпреки положените усилия за събиране на такива. Направено е оплакване за неизвършена от решаващия съд преценка относно нуждите на детето, съобразно неговата възраст, здравословно състояние, начин на живот. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане в тази част или алтернативно – постановяване на ново решение, с което да бъде присъдена месечна издръжка в размер на 250 лв., в едно със законната лихва при просрочие и издръжка за минало време в общ размер от 3 000 лв. /12 месеца по 250 лв./. Няма заявени доказателствени искания.
Въззиваемият ответник, Л. Б. К., не е подал отговор на въззивната жалбата, връчена му по реда на РЕГЛАМЕНТ /ЕО/ №1393/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни книжа по граждански или търговски дела /“връчване на документи“/.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С необжалваната и влязла в сила част от първоинстанционното решение е прието за установено, че въззиваемият ответник Л. К. е биологичен баща на детето К., роден на **.**.**** г. в гр. С. от майката К.-Л. В. К. Родителите живеят разделени, като детето живее с майката, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права.
С обжалваната част от решението, предмет на настоящото въззивно производство, първоинстанционният съд, съобразно чл. 142, ал. 2 СК, е определил на детето К. месечна издръжка от бащата в минималния размер от 127,50 лв., като на основание чл. 149 СК е присъдил и издръжка за минало време за периода от 03.08.2016 г. до 03.08.2017 г. общо 1330 лв., съобразно минималната работна заплата за страната за съответния период.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд по редовно предявен и допустим иск за бащинство и надлежно развило се исково производство.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за недопустимост на атакуваното решение в частта за издръжката, поради нередовност на исковата молба в тази част, с оглед липсата на посочен претендиран размер издръжка. Съгласно чл. 70 СК, когато съдът уважи иск по чл. 69 СК, той служебно се произнася по мерките, относно детето, включително и за неговата издръжка. Това означава, че не само при липса на посочен размер, но и при липса на искане за издръжка в исковата молба, съдът е длъжен да определи такава. Следователно, исковата молба по процесния спор е редовна и без да е посочен размер на издръжка за детето, чието бащинство се търси с иска по чл. 69 СК.
По правилността на решението:
За определяне размера на издръжката за детето, дължима от бащата, следва да се съобразят неговите нужди, с оглед възрастта му и материалните възможности на родителите, според техните доходи. Като се има предвид, че детето К. е на близо 16 г., то неговите нужди са значително над минималните. Детето е ученик в горните класове, видно от социалния доклад на л. 143 от делото, което предполага средства, освен за отглеждането и възпитанието му, допълнително и средства за образование. Освен това, детето е с поведенчески прояви и с него работят специалисти /психолог/, което сочи на специални нужди.
Видно от представената по делото служебна бележка изх. № 40/16.03.2018 г. на Д. Т. „Н. К.“, майката К.-Л. К. получава средно месечно доход от трудово възнаграждение в размер на 798 лв. Бащата не представя доказателства за материалните си възможности, но като се има предвид, че пребивава в Г., където по данни на Евростат минималното възнаграждение е в размер на 1557 евро, за същия следва да се приеме месечен доход над средното за нашата страна възнаграждение от 1200 лв.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата, т.е към 2018 – 127,50 лв., при минимална работна заплата от 510 лв.
При тези обстоятелства, като за майката следва да се отчете и полагането на грижи за детето, от които бащата е освободен, настоящата инстанция намира, че за издръжката на детето К., на близо ** години, са необходими общо месечно 350 лв., от които 100 лв. следва да се осигуряват от майката. Разликата от 250 лв. следва да се заплаща от бащата. Така определената издръжка съответства на нуждите на детето и на материалните възможности на бащата.
Що се отнася до издръжката за минало време, същата следва да е в по-нисък месечен размер, предвид по-ниската възраст на детето тогава и по-ниския минимален размер по чл.142, ал.2 СК - 105 лв., съответно 115 лв. Съобразно тези обстоятелства, за периода от 03.08.2016 г. до 03.08.2017 г. Л. К. следва да заплати общо сумата от 2 300 лв., определена както следва: за периода 03.08.2016 г. – 31.12.2016 г., или за 5 месеца - по 180 лв. и за периода 01.01.2017 г. – 03.08.2017 г., или за 7 месеца - по 200 лв.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд в частта за издръжката следва да бъде изменено, като месечният ѝ размер за в бъдеще, считано от датата на предявяване на иска за бащинство, бъде увеличен от 127,50 лв. на 250 лв., а размерът за минало време – от 1330 лв. на 2 300 лв., в едно с лихви и разноски.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 21 от 18.09.2018 г., постановено по гр.д. № 274/2017 г. на Окръжен съд - Ямбол в частта, с която Л. Б. К. от гр. Н. И., с адрес в Г., гр. Ш., е осъден да заплаща на детето си К. Л. К. , ЕГН **********, роден на **.**.**** г., като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка К.-Л. В. К., месечна издръжка в размер на 127,50 лв., считано от датата на предявяване на иска – 03.08.2017 г., в едно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяването на издръжката, както и да заплати издръжка за минало време за периода от 03.08.2016 г. до 03.08.2017 г. в размер на 1330 лв., като
ОСЪЖДА Л. Б. К. от гр. Н. И., с адрес в Г.я, гр. Ш., да заплаща на детето си К. Л. К. , ЕГН **********, роден на **.**.**** г., като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка К.-Л. В. К., двамата от гр. Я., увеличен размер месечна издръжка от 250 лв., или допълнително 122,50 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 127,50 лв., считано от датата на предявяване на иска – 03.08.2017 г., в едно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяването на издръжката, както и
ОСЪЖДА Л. Б. К. от гр. Н. И., с адрес в Г., гр. Ш., да заплати на детето си К. Л. К. , ЕГН **********, роден на **.**.**** г., като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка К.-Л. В. К., двамата от гр. Я., издръжка за минало време за периода от 03.08.2016 г. до 03.08.2017 г. в размер на общо 2300 лв., или допълнително 970 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 1330 лв.
ОСЪЖДА Л. Б. К. да заплати на К. Л. К., като непълнолетен действащ със съгласието на своята майка К.-Л. В. К., сумата от 150 лв., представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Л. Б. К. да заплати по сметка на Апелативен съд-Бургас държавна такса в размер на 215,20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: