РЕШЕНИЕ
№ 12612
/адрес/, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110138224 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от А. Б. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв.Д., срещу Т. Н.
С., ЕГН **********, с адрес /адрес/ и В. З. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, за
прогласяване на нищожен на Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №
75/20.05.2024г., том ІІ, рег.№ 4247, нот.дело № 254/2024 г., на нотариус М.К., рег.№ *** от
РНК, сключен между В. З. Г. и Т. Н. С..
Предявен е и иск от А. Б. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв.Д., срещу Т. Н.
С., ЕГН **********, с адрес /адрес/ и Л. З. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, за
изкупуване на 1/4 ид.ч. от недвижим имот, представляващ /адрес/, с идентификатор
68134.505.2315.4.41 /шест, осем, едно, три, четири, точка, четири, нула, осем, три, точка, две,
осем, шест, точка, три, точка, едно, две, седем/, указващ землище - шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири, кадастрален район - хиляда петстотин и пет, поземлен имот- две
хиляди триста и петнадесет, сграда — четири, самостоятелен обект в сграда- четиридесет и
едно, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
27/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е адрес на имота: /адрес/,
самостоятелния обект се намира в /адрес/, разположена в поземлен имот с идентификатор №
68134.1505.2315.4/ шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, пет, нула, точка, две, три,
едно, пет, точка, четири/, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта
1/едно/, със застроена площ от 44,75 /четиридесет и четири цяло и седемдесет и пет стотни/
квадратни метра, състоящ от дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи: /адрес/,
коридор, тревна площ и при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж:
68134.1505.2315.4.40, 68134.1505.2315.4.42, под обекта: 68134.1505.2315.4.38, над обекта:
68134.1505.2315.4.44, стар идентификатор няма, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14
/четиринадесет/, с полезна площ от 2,64 /две цяло и шестдесет и четири стотни/ кв.м., при
съседи: мазе /адрес/ на /адрес/, коридор, /адрес/ на /адрес/, /адрес/ на /адрес/, заедно с 0,938 %
/ нула цяло деветстотин тридесет и осем хилядни върху сто/ ид. части от правото на строеж
1
върху мястото, по действително уговорените между ответниците условия, съгласно
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
77/21.05.2024г., том ІІ, рег.№ ****, нот.дело № 256/2024 г., на нотариус М.К., рег.№ *** от
РНК, а именно при цена от 14000 лв., сключен между Л. З. Г. и Т. Н. С..
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е собственик на 2/ 6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, предствляващ /адрес/, с идентификатор 68134.505.2315.4.41 по КККР на
/адрес/,с адрес на имота: /адрес/, като ответниците В. Г. и Л. Г. също били съсобственици на
ид.части от имота. С Нотариален акт за дарение на ид.части от недвижим имот №
75/20.05.2024г. на нотариус М. К., В. Г., чрез пълномощника си Т. С., дарил на ответника Т.
С. собствената си 1/ 4 ид.ч., като на другия ден, с Нотариален акт за покупки-продажба на
недвижим имот № 77/21.05.2024г. на нотариус М. К., отв. Л. Г. продал на отв. Т. С. своята 1/
4 ид.ч. от имота. Излагат се подробни съображения, че извършените сделки са симулативни
и че е налице заобикаляне на закона, чрез симулативна сделка – дарение, което прикрива
покупко-продажба, с цел увреждане интересите на другия съсобственик. Твърди се, че
дарението е нищожно, поради липса на основание. Ищеца е категоричен, че ответника Л. Г.
не му е предложил да изкупи неговите ид.ч. от имота, поради което за него е налице
основание да предяви иск за изкупуването им по реда на чл.33, ал.2 ЗС.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които изразяват
становище по основателността на предявените искове. Ответниците не оспорват да са
сключили процесните две сделки, но твърдят, че дарствената такава не е нищожна, като
излагат подробни съображения, относно основанието за извършването й. Ответниците
твърдят, че ищеца бил част от „А.“ ООД, което се занимавало с изкупуване на идеални части
от недвижими имоти. Процесния имот бил наследсвтен на В. Г. и Л. Г. и те искали да го
продадат, за което, чрез адв. Т. С. водили преговори с И.С.- представител на посоченото
дружество, но им предложили много ниска цена и не се съгласили да го продадат. Тъй като
задълженията за консумативи се трупали и на отв. В. Г. не му се занимавало повече с този
имот, решил да го дари на отв. Т. С., тъй като го познавал от дете и били близки. След това
отв. Л. Г. разбрал от отв. Т. С., че иска да закупи неговата ид.ч. част, поради което му я
продал за 14000 лв.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответниците направените разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Съгласно Договор за продажба на ДНИ по реда на НДИ от 16.12.1993г., С.Г.И. е
придобила процесния недвижим имот, представляващ /адрес/, с идентификатор
68134.505.2315.4.41, находящ се в /адрес/. Съгласно 2 бр. удостоверение за наследници,
последната е починала на 26.05.2014г., като е оставила наследници - Л. Г., В. Г., А.З., Ж.Р. и
Ц.Р..
Съгласно Нотариален акт № 128/05.09.2022г. на нотариус Б. М. и Нотариален акт №
164/23.09.2022г. на нотариус Ц.С., ищеца е придобил 1/3 от процесния недвижим имот.
Съгласно 2 бр. пълномощни рег. №1907/2024г. и рег. №2503/2024г. на нотариус В. Г.,
Л. Г. и В. Г. са упълномощили Т. С. да ги представлява навсякъде, където е необходимо, като
от тяхно име продава, заменя, дарява или се разпорежда по какъвто й да е начин, на когото
прецени, включително и да договаря сам със себе си, при цена и условия каквито договори,
притежаваните от упълномощителите ид.ч. от процесния имот.
Съгласно 2 бр. искания за издаване на данъчни оценки на процесния имот от
28.03.2024г. и 01.04.2024г., до СО- И., Л. Г. и В. Г., чрез Т. С., са подадени такива, като в
исканията е посочено, че оценките са необходими във връзка с „продажба“, за да послужат
2
пред нотариус.
С Нотариален акт № 75/20.05.2024г., том ІІ, рег.№ 4247, нот.дело № 254/2024 г., на
нотариус М.К., рег.№ *** от РНК, В. Г., чрез пълномощника си Т. С., дарява на Т. С. 1/ 4
ид.ч. от процесния имот.
С Нотариален акт № 77/21.05.2024г., том ІІ, рег.№ ****, нот.дело № 256/2024 г., на
нотариус М.К., Л. Г., чрез пълномощника си Т. С., продава на съсобственика си Т. С. 1/ 4
ид.ч. от процесния имот, за сумата от 14000 лв.
Предствени са 19 бр. листа ел. кореспонденция, от която е видно че са водени
преговори за покупко-продажба на процесния имот от св. И.С., като представител на
купувача.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.М. и И.С..
Св. М. посочва, че В. Г. й е семеен приятел от много години. Били приятелски
семейства и със семейството на Т. С., като последния е израснал заедно с нейните деца. В. Г.
познавал Т. от дете. Били в добри взаимоотношения, като Т. му помагал. В. бил пенсионер, а
Т. адвокат и не живеел в /адрес/, откакто започнал да учи през 2013г. Идвал в /адрес/, когато
имал възможност. От В. знаела, че Т. му помагал, може би с пазаруване.
Св. С. посочва, че с ищеца са приятели от около 6 години. Тя не познавала Т. С., В. и Л.
Г.и лично, но разговаряла с тях по телефон, във връзка със закупуване на идеални части от
имота. В. Г. имал 1/ 4 от имота, а Т. С. бил негов адвокат. Свидетелката преговаряла от името
на ищеца. Водили дълги преговори. В един момент Т. С. се обадил казал, че вече е
собственик на имота и предложил да продадат заедно имота.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените в настоящето производство искове е са правно основание чл.26, ал.2,
предл.5 вр. чл.17 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС. Първият иск е установителен, с който се иска
разкрИ.е на прикрита сделка при относителна симулация и за прогласяване за нищожно на
извършеното дарение като привидно и прикриващо покупко-продажба, а вторият иск е
обусловен от първия и е конститутивен – за изкупуване на дела от съсобствения на ищеца и
на втория ответник имот, продаден на несъсобственик – третия ответник.
По иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 вр. чл.17 от ЗЗД, съдът намира
следното:
Предявеният иск е допустим- налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му: искът може да се предяви от всеки заинтересован
срещу страните по договора. Ищеца твърди, че сключеният от първия ответник-негов
съсобственик, договор за дарение на идеална част от недвижим имот с третия ответник е
нищожен, тъй като е привиден и прикрива договор за покупко-продажба, като иска да се
приложат по отношение на него правилата за покупко-продажбата, за да упражни правата си
на съсобственик на недвижимия имот по реда на чл. 33 ЗС.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че ищеца е собственик на
1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, а първият ответник е бил собственик на 1/ 6 ид.ч. от
имота.
Предявеният иск е основателен:
Съобразно чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, нищожни са привидните, или т. нар. симулативни
договори. Симулативното действие е поначало нищожно и то не произвежда никакви прави
действия, така че всеки заинтересован може да се позове на действителното положение на
нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се разкрие симулацията не е
някакво особено право, което се погасява по давност, а пряка последица от действителното
състояние на нещата. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат
обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното
съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не
желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин, различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в
двата случая явната сделка е нищожна. При относителната симулация всъщност има две
сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и
другата- прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително
желаят. Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да
3
бъдат обвързани. В тежест на страната, която претендира разкрИ.е на симулацията е да
установи по пътя на прякото и пълно доказване, че страните изобщо са нямали воля за
сключване на договора, евентуално, че действителната воля на страните по сделката към
момента на сключването й не е такава, каквато е отразена в нея. В последния случай следва
да установи каква точно е била действителната воля на страните, като в случая следва да
докаже, че страните са постигнали съгласие да не настъпят правните последици,
произтичащи от атакуваната сделка – извършеното дарение, като се е целяло извършване на
покупко-продажба.
В случая, съдът е квалифицирал иска, като такъв за разкрИ.е на относителна
симулация, с оглед твърденията на ищеца, че е налице привиден договор за дарение,
прикриващ договор за продажба.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена нищожността на процесния
договор за дарение, като привиден. Съдът намира, че действителната воля на страните е
била те да се обвържат по възмезден начин, като за да бъде избегнато правото на изкупуване
от другия съсобственик на имота, в лицето на ищеца, е извършено процесното дарение. По
делото се събраха категорични доказателства, че целта на двамата братя е била да продадат
притежаваните от тях ид.ч. части, за което са упълномощили адв. С., да извършва всякакви
действия, включително и да договаря сам със себе си. В този смисъл е и ел. кореспонденция,
представена от ответниците. Индиция за това са и постъпилите от СО, район И. искания за
издаване на данъчни оценки, от които се установява, че данъчните оценки са поискани, тъй
като са били необходими във връзка с „продажба“, за да послужат пред нотариус, а не във
връзка с дарение, каквото се твърди, че е извършено.
От друга страна, съдът намира, че по делото не се установиха твърденията на
ответниците, че дарението е извършено, тъй като се трупали задължения за консумативи и
затова отв. В. Г., решил да дари имота на отв. С.. От ангажирания от ответниците свидетел
се установи, че отв. С. живеел в /адрес/ от 2013г., като ходел в /адрес/, когато имал
възможност. Свидетелката посочва, че може би помагал на В. с пазаруване, но не и че
последния е имал намерение да дари имота, във връзка това или че го е направил, тъй като
същия го обременявал със задължения.
Предвид гореизложеното, сключеният договор за дарение на недвижим имот е
симулативен и прикрива действителната воля на страните за покупко-продажба на същия
имот. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС:
С разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС, упражняването на правото на изкупуване е
ограничено с двумесечен срок, който е преклузивен и започва да тече от продажбата. В
конкретния случай двумесечният срок за предявяване на иска, е спазен.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята
част от недвижимия имот на трето лице само, след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. При
неизпълнение на тези задължения, е предвидена възможността за заинтересования
съсобственик да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът е
конститутивен и с уважаването му се реализира потестативно право, тъй като се упражнява с
изявление от непоканения непродаващ съсобственик и има за последица настъпването на
правна промяна. За да бъде уважен искът за изкупуване, ищецът следва да установи, че е
налице съсобственост, валидно сключен договор за продажба от друг съсобственик и липса
на отправено предложение от продавача до съсобственика, предявил претенцията.
Безспорно е по делото, че ищеца и втория ответник, са били съсобственици на
процесния имот. Предвид установеното по-горе относно недействителността на договора за
дарение, прикриващ договор за продажба и прилагането на правилата относно този вид
договори, следва да се приеме за доказано, а и не се спори между страните, че продавачът –
съсобственик не е отправил предложение до другите съсобственици за изкупуване на
собствените му идеални части. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, лицето което
изкупува идеалните части, встъпва в правата на купувача при действително уговорените
условия на продажбата. Едно от съществените условия на продажбата е цената на същата. В
случая, не са налице данни, че посочената в договора за продажба цена не е действително
уговорената. С оглед на това, съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен, като
се допусне изкупуване в полза на ищеца на прехвърлените с Нотариален акт №
4
77/21.05.2024г., от втория ответник на третия, на 1/4 ид. ч. от процесния имот, срещу
заплащане на цена в размер на 14 000 лв. в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящето решение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото е изчислено съобразно предвидения минимум по чл.
7,ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за две искови претенции, при цена на първия иск от
5841,70 лв. и цена на втория иск- 14000 лв. С оглед на това, ответниците по първия иск,
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на
873,67 лв., от които 233,67 лв. за заплатена ДТ, а 640 лв. за адвокатско възнаграждение.
Отвтениците по втория иск следва да заплатят 2220 лв., от които 560 лв. за заплатена ДТ, а
1660 за адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на
ответниците.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска предявен от А. Б. В., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, срещу Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/ и В. З. Г., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, Договор за дарение на идеални части от
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 75/20.05.2024г., том ІІ, рег.№ 4247,
нот.дело № 254/2024 г., на нотариус М.К., рег.№ *** от РНК, сключен между В. З. Г. и Т. Н.
С..
ДОПУСКА по предявения иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, от А. Б. В., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, чрез адв.Д., срещу Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/ и
Л. З. Г., ЕГН **********, с адрес /адрес/, изкупуване от А. Б. В., ЕГН **********, на 1/4
(една четвърт) ид.ч. от недвижим имот, представляващ /адрес/, с идентификатор
68134.505.2315.4.41 /шест, осем, едно, три, четири, точка, четири, нула, осем, три, точка, две,
осем, шест, точка, три, точка, едно, две, седем/, указващ землище - шестдесет и осем хиляди
сто тридесет и четири, кадастрален район - хиляда петстотин и пет, поземлен имот- две
хиляди триста и петнадесет, сграда — четири, самостоятелен обект в сграда- четиридесет и
едно, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
27/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е адрес на имота: /адрес/,
самостоятелния обект се намира в /адрес/, разположена в поземлен имот с идентификатор №
68134.1505.2315.4/ шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, пет, нула, точка, две, три,
едно, пет, точка, четири/, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта
1/едно/, със застроена площ от 44,75 /четиридесет и четири цяло и седемдесет и пет стотни/
квадратни метра, състоящ от дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи: /адрес/,
коридор, тревна площ и при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж:
68134.1505.2315.4.40, 68134.1505.2315.4.42, под обекта: 68134.1505.2315.4.38, над обекта:
68134.1505.2315.4.44, стар идентификатор няма, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14
/четиринадесет/, с полезна площ от 2,64 /две цяло и шестдесет и четири стотни/ кв.м., при
съседи: мазе /адрес/ на /адрес/, коридор, /адрес/ на /адрес/, /адрес/ на /адрес/, заедно с 0,938 %
/ нула цяло деветстотин тридесет и осем хилядни върху сто/ ид. части от правото на строеж
върху мястото, при продажна цена от 14 000,00 лева (четиринадесет хиляди лева),
съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт
№ 77/21.05.2024г., том ІІ, рег.№ ****, нот.дело № 256/2024 г., на нотариус М.К., рег.№ *** от
РНК, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото съдебно
решение, А. Б. В., ЕГН **********, заплати на Т. Н. С., ЕГН **********, сумата 14 000,00
лева.
5
УКАЗВА на А. Б. В., ЕГН **********, че ако в посочения едномесечен срок не се
плати дължимата поради изкупуването сума, настоящото решение се счита обезсилено по
право, на основание чл. 33, ал. 5 ЗС.
ОСЪЖДА Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/ и В. З. Г., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, да заплатят на А. Б. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 873,67
лева (осемстотин седемдесет и три лева и 67 стотинки), представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА Т. Н. С., ЕГН **********, с адрес /адрес/ и Л. З. Г., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, да заплатят на А. Б. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 2220,00
лева (две хиляди двеста и двадесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6