Определение по дело №705/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 48/13.05.2015 г., постановено по гр.д. № 71 по описа за 2015 г., К.районен съд е признал за установено по отношение на "А." О. - Г. съществуване на вземане на "Б. Д." Е. - Г. в размер на сумата 11 247.43 лв., от която 10 237.04 лв. получена без основание поради неточно изпълнена на 19.06.2013 г. платежна операция и 1 010.30 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 10 237.04 лв. за периода от 13.12.2013 г. до 01.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10 237.04 лв., считано от 02.12.2014 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед № 184/04.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д № 1347/2014 г. на РС - К.. Със същото решение са присъдени разноски в полза на "Б. Д." Е. в размер на 2 028.49 лв., от които 1 192.36 лв. разноски по делото и 836.13 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 1347/2014 г. на РС - К., за което е издадена заповед № 184/04.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят "А." О., който го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.74 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установявало, че въззивникът имал изискуемо задължение към Община К., която не предявила претенции за връщане на процесната сума. Твърди се, че "А." О. получило сумата от Община К., като "Б. Д." Е. извършвала само превода от банковата сметка на общината. Без значение били изводите на съда за допусната грешка при съставянето на преводното нареждане. Между "А." О. и Община К. били налице и други освен посочените в исковата молба търговски взаимоотношения, за което били представени доказателства. Сочи се също, че имало разместване на блага, но те преминавали от Община К. в ответното дружество, като ищецът по никакъв начин не бил обеднял с извършения превод и не му се дължало нищо. Поради тези съображения счита предявения иск за неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на К.йския районен съд и да постанови ново решение по същество, с което да отхвърли предявения иск. Алтернативно се прави искане за обезсилване на обжалваното решение, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл.55, а1 от ЗЗД. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуални си представител, поддържа жалбата си по изложените в същата съображения.

Въззиваемият "Б. Д." Е. - Г., представляван от процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. Излага съображения, че въззивникът получил без основание процесната сума поради грешно осчетоводяване на платежно нареждане, в резултат на което същият се обогатил за сметка на въззиваемия. Неоснователно било твърдението на въззивника, че единствено Община К. можела да претендира процесната сума поради липса на правен интерес за това във връзка с възстановената на общината сума. "Б. Д." Е., като доставчик на платежни услуги съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи, възстановила на наредителя сумата по неточно изпълнената платежна операция. Възможността на трето лице да встъпи в правата на удовлетворения кредитор не го лишавала от личния му обратен иск срещу длъжника. Моли съда за потвърди обжалваното решение на К.йския районен съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание представя писмено становище, с което поддържа представения отговор на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „А.” О. – Г., съществуване на вземане на „Б. Д.” Е. – гр.С. в размер на 11 247.43 лв., от които 10 237.04 лв. получени без основание поради неточно изпълнена на 19.06.2013 г. платежна операция и 1 010.30 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът твърди, че сумата в размер на 10 237.04 лв. била получена без основание от "А." О. поради погрешно изпълнена операция, а в последствие била изплатена на Община К.. Ответникът оспорва иска с отговора на исковата молба като твърди, че само Община К. можела да претендира заплащане на процесната сума, тъй като дружеството имало търговски отношения с общината. Сочи също, че нямало доказателства "Б. Д." Е. да е изплатила на Община К. претендираната сума.

Установява се от доказателствата по делото, че на 19.06.2013 г. поради погрешно осчетоводяване на платежно нареждане, постъпило от Община К., "Б. Д." Е. неправилно е превела сума в размер на 10 237.04 лв. на въззивника "А." О., вместо на "Е. 85 - Е.М." - гр.М. В същия ден, също по нареждане на Община К., "Б. Д." Е. превела на "А." О. сума в размер на 30 лв. за абонаментно обслужване и профилактика на видеоохранителна система за месец юни. След установяване на грешката "Б. Д." Е. е възстановила на Община К. сумата от 10 237.04 лв., което безспорно се установява както от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, така и от приложената като доказателство операционна бележка за плащане към бюджета с дата 13.12.2013 г.

При така установените факти, обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че сумата в размер на 10 237.04 лв. е недължимо платена при начална липса на основание и е уважил предявения иск. В тази връзка са изложени подробни мотиви, които настоящата инстанция изцяло приема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Във въззивната жалба е изложен довод за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне по непредявен иск по чл.74 от ЗЗД. Този довод е неоснователен. В доклада по делото, както и в мотивите на решението си съдът е разгледал и обосновал иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на неоснователно получена сума в размер на 10 237.04 лв. Позоваването на чл.74 от ЗЗД е било във връзка с основанието за изплащането на посочената сума от "Б. Д." Е. на Община К., но в никакъв случай не е правно основание на предявения иск. Правоотношението, възникнало между Б. Д." Е. и Община К. по повод връщане на неправилно изплатената сума, е обуславящо, но не е основание на предявения иск.

Неоснователен е и доводът, изложен във въззивната жалба, че само Община К. можела да претендира връщане на сумата. След като "Б. Д." Е. е изплатила на Община К. неправилно преведената сума, то тя е встъпила в правата на удовлетворения кредитор, тъй като има правен интерес от това, и поради тази причина са налице всички процесуални предпоставки за предявяването на иска за връщане на получената без правно основание сума.

Що се отнася до твърдението, че между "А." О. и Община К. съществували и други търговски правоотношения, които евентуално можели да служат като основание за изплащане на сумата от 10 237.04 лв., то следва да се посочи, че по делото са налице данни за такива търговски отношения, но те са свързани с абонаментно обслужване и профилактика на видеоохранителна система. В тази връзка и наредената и преведена от Община К. към "А." О. сума е в размер на 30 лв., представляваща абонаментната вноска за месец юни, както е посочено в операционна бележка с дата 19.06.2013 г. (л.14 от гр.д № 71/2015 г. по описа на РС -Кърждали). В същото време основанието за изплащане на сумата в размер на 10 237.04 лв. е фактура № 28/17.06.2013 г., касаеща доставка на цветя от Е. 85 - Е. М." - гр.М. на Община К. (л.15 и л.21 от гр.д № 71/2015 г. по описа на РС -К.). Очевидно е, че "А." О. не е доставило цветя на Община К., поради което сумата от 10 237.04 лв. е изплатена при начална липса на основание и като такава подлежи на връщане.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 650.57 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.9, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/13.05.2015 г., постановено от К.йския районен съд по гр.д. № 71 по описа за 2015 г. на същия съд.

ОСЪЖДА "А." О. - гр.Кърждали, У.С.С." № *, с ЕИК *да заплати на "Б. Д." Е. - Г., общ.С., район "О.е", У.М. № *, с ЕИК *, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 650.57 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в Õдномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.