№ 139
гр. Тетевен, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100221 по описа за 2025 година
Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор за
потребителски кредит, а в условията на евентуалност иск за прогласяване
нищожността на договорна клауза.
Ищцата твърди,че на 18.03.2024г между страните е сключен договор за
паричен заем №з,придружен с погасителен план към него.Съгласно чл.2 от
договора заемодателя предава в собственост на заемателя сумата от 600
лева,срокън на заема е 12 месеца,фиксиран годишен лихвен процент по заема
40%,лихвен процент на ден-0,11%,годишен процент на разходите 48,2%,обща
дължима сума от заемателя-737.76 лева.
В чл.4 от договора е поето задължение от заемагтеля да представи
обезпечение на две физически лица или банкона гаранция с
бенефициент.Съгласно чл.4,ал.2 от договора страните се уговарят,че прои
неизпълнение на задължението по договора за представяне на
обезпечение,заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 774,24
лева.
Следва да се отбаележи,че нито в погасителния план към договора,нито
1
в последния,нито в СЕФ не е посочено какво точно включва годишния
процент на разходите/ГПР/.ОБщият размер на платеното от ищцата до
момента на депозиране на исковата молба е 504.00 лева.
Ищцата твърди,че договора за паричен заем е недействителен на
основание чл.22,във в-ка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,поради което и на основание
чл.23 от ЗПК всички заплатени суми извън главниата са недължимо платени.
Излага се,чу изискването за представяне на обезпечение е
нищожно,като същото представлява скрито възнагражгдение за
кредитодателя.Невключването на подобна клауза в ГПР означава,че не е
спазено изискването на чл.11,т.10 от ЗПК.
За позоваването на нищожността на договора ищцата сочи съдебна
практика,в т.чм и на СЕС.
При условие,че съдът отхвърли иска,моли да бъде прогласена
нищожността на чл.4,ал.2 от договора за паричен заем.
Позовава се на писмени доказатества.
Моли да бъде постановено съдебно решение,с което се прогласи
недействителността на договора за паричен заем №1(4033868 сключен между
страните,на основаноие чл.22 ЗПК,в-ка с чл.26,ал.1 от ЗЗД, а в условията на
евентуалност нищожността на клаузата на чл.4,ал.2 от Даоговора.
Моли ответникът да заплрати сторените от ищеца разноски в
производството.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба,в който е изразено становище за нередовност на същата,за
недопустимост на исковете,поради липсата на правен интерес от търсената
защита.Пъо същество на исковете е изразено становище за тяхната
неоснователност.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Приложен е договор за паричен з аем №з/18.03.2024 година,сключен
между страните по делото прио срледните параметри:
-Размер на заема 600.00 лева,
2
-Размер на месечна вноска 61,48 лева.
-Срок на заема-12 месечни вноски.
-Фиксиран годишен лихвен процент 40.00%.
-Лихвен процент на ден-0,11%.
-Годишен процент на разходитге 48,2%
Обща сума,дължима от заемателя-737.76э лева.
В чл.4,ал.1 от договора е предвидено,че заемателят желае да ползва в
хода на изпълнение на договора услути,предоставени от заемодателя,а именно
възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски,смяна на
падеж,улеснена процедура за получаване на допълнителни средства,а
заемодателят се задълэжава да предостави на заемателя същите,срещу
представяне от страна на последния в деня на подписване на договора ,в полза
на кредитора на допълнително обезпечение по т.1 или т.2,както следва-две
физически лица или банкова гаранция с бенефициент.
Съгласно чл.4,ал.2 от договора,при неизпълнение на задължението си по
настоящия договор за представяне на обезпечение,заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 774,24 лева.
Съгласно удостоверение за активен кредит,издадено на 30.10.2024
година, по договора за паричен заем ищцата е заплатила сума в размер на 504
лева,дължима сума към момента на издаване на удостоверението 1053.07 лева.
При така описаната лаконична фактическа обсдтановка се налагат
следнит еправни изводи:
Между ищеца и ответното дружество са възникнали правоотношения по
договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
От събраните по делото доказателства се установява, че
само част от императивно определеното съдържание на договора е изпълнено,
но не всички реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК са налице, в който смисъл са
изложени твърдения и в исковата молба.
3
Законодателят с нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК изисква договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 (pt),
в два екземпляра - по един за всяка от страните.
В настоящият случай представените по делото Договор за кредит и ОУ
са сключени в противоречие с цитираното законово изискване.
Погасителният план по договора между страните не отговаря на
изискването на чл. 11, ал.1 т.12 ЗПК - не съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Това нарушение е самостоятелно основание за
недействителността на процесния договор съгласно чл. 22 ЗПК.
Също така в процесния договор липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти
точно са включени в него и как се формира ГПР. В общите условия по
договора изрично е посочено, че в ГПР не се включват разходи произтичащиот
неизпълнение на задължения по договора.
За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно
чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 ЗЗП.Независимо, че е част от
индивидуалния договор с ищеца, клаузата за неустойка не е индивидуално
уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП.
Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на
съда от дела, по които са представени идентични договори между заемодател
и различни потребители.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна такава да откаже сключването на договор.
В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити изрично се сочи:„В условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
4
държавите – членки следвада упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в процесния договор, според
която се дължи неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване
на банкова гаранция или поръчител отговарящ на определени условия, се
намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел,
транспонирана в ЗПК.
На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не
е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани
обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредитора променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
5
ачислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.
Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално
намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл.71 ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е
държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато
е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.
Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите
обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това
плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение,
дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението
на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици
от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но
при по-висока цена, прикрита като неустойка. Непредоставянето на
обезпечение е условие, при което разходите по кредита могат да се повишат.
Този факт е индикация, че предоставянето на обезпечение е условие от което
зависи размера на разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по
кредита, а не обезщетение.
С този разход („неустойката“) е очевидно, че ГПР значително надвишава
посочения в договора и максимално допустимия размер по чл. 19, ал.4 ЗПК.
На следващо място с уговорената неустойка по договора се постига
заобикаляне на закона – чл.33, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава
на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на задължението на кредитополучателя за плащане на дължимото в
уговорените срокове. Налице е кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва, което е недопустимо.
Неспазването на посочените по-горе изисквания на закона относно
формирането на ГПР е основание съгласно чл. 22 ЗПК за прогласяване изцяло
недействителността на процесния договор като противоречащ на закона и
заобикалящ закона, а включването в същия на лихвен процент надвишават три
пъти законната лихва, естеството на предвиденото обезпечение и дължимата
за него неустойка дават основание да се приеме, че договорът е нищожен и на
6
друго основание - накърняване на добрите нрави.
По изложените съображения предявеният иск за прогласяване
недействителността на процесния договор следва да бъде уважен,при който
изход съдът не дължи произнисане по предявения в условията на евентуалност
иск за прогласяване нищожност на договорна клауза.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.2
ЗА, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищеца, оказал му безплатна правна помощ в настоящото
производство адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв. с ДДС, което
възнаграждение съдът намира, че е съобразено с правната и фактическа
сложност на настоящото производство.
По сметка на РС-Тетевен ответникът следва да заплати държавна такса в
размер на 60.48 лева.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, недействителността
на Договор за паричен заем №з, сключен на 18.03.2024г. г. между “Адессо
кредит България” ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление гр. Ботевград, бул. „Трети март“ №83, представлявано от
управителя з и П. В. И.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави.
ОСЪЖДА “Адессо кредит България” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. Ботевград, бул. „Трети март“ №83,
представлявано от управителя з, да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на
адвокат А. З. Д.,-САК,личен номер з сумата от 480.00/четиристотин и
осемдесет/лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
настоящото производство.
7
ОСЪЖДА “Адессо кредит България” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. Ботевград, бул. „Трети март“ №83,
представлявано от управителя з да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен
държавна такса в размер на 60.48/шейсет лева и четиридесет и осем ст./лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ловеч,в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8