Присъда по дело №54/2025 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 19/20.02.2025 година, постановена по НОХД №
54/2025г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт, ведно с БП № 16/2025г. по описа на ГПУ-Болярово, с който
подсъдимият З. З. Б. /Z.Z.B./, гражданин на **********е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 28.01.2025 г. в района на гранична
пирамида № 190, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, влязъл
през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник,
назначен от фазата на БП – адв.В. К. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор А. С. зам.адм.ръководител-
зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия З. З. Б.
обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени
съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, намира
същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА..
Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия З. З. Б. за
виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което предлага при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2
от НК да му се наложи наказание 1 година лишаване от свобода, което да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 500 лева. Изтъква се, че с така
предложените наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия З.
З. Б., адв.К. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира
обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства. Пледира
при индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия да се вземат предвид
многобройните и изключителни смекчаващи вината на подзащитния й обстоятелства, като
счита, че наказанието на подс.З. З. Б. следва да бъде определено при условията на чл.55 от
НК под предвидения в закона минимум на наказанието лишаване от свобода, изпълнението
на което да се отложи на основание чл.66 от НК.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият З. З. Б. е роден на ********** г., в гр.Нангархар, Афганистан и е
гражданин на тази стрА.. Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди
около 3-4 години е напуснал родината си по произход – Афганистан поради овладяване на
властта в родната му стрА. от ислямското фундаменталистко военно движение „Талибани“ и
влошаване на икономическата и обществена обстановка, като е влязъл нелегално в
Република Турция. Установил се в гр.Истанбул, където работел в текстилна фабрика, като
намерението му било от Р. Турция да се придвижи до Италия или Франция, където желаел да
си намери работа и да заживее. Тъй като не притежавал необходимите документи и
надлежно разрешение да влезе на територията на стрА. от Европейския съюз, подсъдимият
се свързал с кА.лджия, който му обещал срещу сумата от 3 500 евро да го преведе нелегално
през границата на Република Турция в Република България, а от там до Сърбия.
Подсъдимият З. З. Б. се съгласил, като парите оставил на гарант.
КА.лджията осигурил транспорт и подсъдимият З. З. Б. заедно с други непознати за
1

него десет лица от мъжки пол афганистанци и един водач на неустановена с точност дата –
около 20.01.2025г. потеглили от гр.Истанбул с микробус, към границата между Република
Турция и Република България. След около три часа автомобилът спрял до гориста местност,
находяща се в близост до турско-българската граница. Там подсъдимият и остА.лите 10 лица
от групата слезли и тръгнали пеша през гората в посока към границата, водени от водача.
Вървели около едно денонощие и подсъдимият и спътниците му стигнали до
възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между двете държави. Няколко
дена се крили в гората, като към тях се присъединили още двама водачи.
На 28.01.2025 година около 20.00 часа водачите изкарали от гората една метална
стълба, сложили я върху възпрепятстващото съоръжение, като по този начин подсъдимият З.
З. Б. влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България в района
на 190 гранична пирамида, намираща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол.
По същия начин съоръжението е било преодоляно и от остА.лите от групата 10 лица и от
двама от водачите.
След това подсъдимият З. З. Б. и остА.лите 10 негови спътници продължили пеша
към вътрешността на стрА.та, водени от двамата водачи, които се ориентирали чрез
навигацията на телефоните си към предварително избрано място. Стигнали до мястото
вечерта на 29.01.2025г. Там водачите им казали, че трябва да дойде автомобил, който да ги
превози до сръбската граница, след което водачите тръгнали в обратна посока. На
30.01.2025г. надвечер на мястото пристигнал лек автомобил микробус /ван/, светлосив на
цвят. Подсъдимият З. З. Б. и спътниците му се качили в автомобила, след което МПС-то
потеглило. Пътували около десет минути, след което били спрени от полицейски патрул на 2
км. северно от с.Александрово, общ.Стралджа, обл.Ямбол и задържани.
Междувременно разпитаният по делото свидетел – Х. И. Ж. /на длъжност „ст.
полицай в МГПГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“-Елхово/, на 30.01.2025г. бил назначен за
старши на ГПН автопатрул заедно със свой колега, за времето от 14.00 часа до 22.00 часа.
Около 18.30 часа св.Ж. и колегата му от автопатрула се намирали на около 2 км. северно от
с.Александрово, общ.Стралджа, където забелязали движещ се срещу тях автомобил. При
подаден звуков и светлинен сигнал автомобилът, в който бил подс. З. З. Б. е спрял. Св.Ж. и
колегата му извършили проверка на водача и автомобила, който бил с десен волан, марка
„Крайслер“, модел „Гранд Вояджер“ със софийска регистрация. Водачът представил
документи за самоличност, от които се установило, че е български гражданин. След
проверка на автомобила се установило, че задните седалки на автомобила са демонтирани и
в купето има 11 лица, всички от мъжки пол, на видима възраст 25-30 години, между които
бил и подсъдимият. Всички били без документи за самоличност, не знаели български език и
отговаряли на профила за нелегален мигрант, като се самоопределили за граждани на
Афганистан. След това св.Ж. и колегата му докладвали за случая на ОД и въз основа на
негово разпореждане задържали чуждите граждани, като впоследствие били предприети
действия по конвоирането на задържаните лица до ПВЗЛ при ГПУ-Болярово към
РД“ГП“гр.Елхово.
На 30.01.2025г. разпитаният по делото като свидетел Д. Т. Х. /на длъжност
„ст.полицай“ 02 ГОДГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово/ бил по график дневна
смяна, назначен като старши на граничен автопатрул с трима командировани служители. По
време на смяната си, по разпореждане на Началник смяната - пол. инсп. Г.М., свидетелят и
колегите му от автопатрула извършили проверка на възпрепятстващото съоръжение на ДГ, в
района от 176 до 200 гранична пирамида, находящи се в землището на с.Воден,
общ.Болярово. В района на 190 гр.пирамида е било констатирано деформирано бруно в
горната част на възпрепятстващото съоръжение, както и следи от множество лица с
направление от Р. Турция към вътрешността на стрА.та ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
2

самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - З. З. Б. /Z.Z.B./, роден на ********** г., в
гр.Нангархар, **********гражданин на Афганистан, с основно образование, неженен,
безработен. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия
орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във
фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид
липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на
подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
250203005000054145 от 03.02.2025г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
З. З. Б. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите Х. И. Ж. /на длъжност „ст. полицай в МГПГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“-
Елхово/ и Д. Т. Х. /на длъжност „ст.полицай“ ГОДГ при ГПУ-Болярово към
РД“ГП“гр.Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Ж. и Х., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. З. З. Б. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като пътник в спрения от полицаите л.автомобил марка
„Крайслер“, модел „Гранд Вояджер“ с българска регистрация, сив на цвят и последвалото
задържане на него и спътниците му.
Показанията на разпитаните свидетели Х. И. Ж. и Д. Т. Х., се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии
за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с остА.лия
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Х. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че
деянието е извършено на 28.01.2025г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – чрез стълба поставена в горната част на
възпрепятстващото съоръжение, какъвто механизъм е констатирал и св.Х. при прохождане
на обратната следа, а именно деформирано бруно, както и подс. З. З. Б. в самопризнанията
си сочи и направлението на движение след преодоляване на възпрепятстващото
съоръжение, което напълно съвпада с установените от св.Х. на 30.01.2025г. следи в района
на гранична пирамида № 190, находяща се в землището на с.Воден, обл.Ямбол. От своя
стрА. изложените от свидетеля Ж. в показанията му обстоятелства са пряко относими към
мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия, като установен в лек автомобил
марка „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер“ с българска регистрация, сив на цвят, заедно с
още 10 чужди граждани, спрян на 2 км. северно от с.Александрово, общ.Стралджа,
обл.Ямбол и последвалото задържане на чуждите граждани от служители на
РД“ГП“гр.Елхово. Съпоставени с обясненията на подсъдимия показанията на св.Ж. напълно
кореспондират с изложената от З. З. Б. фактология по спирането на л.автомобил „Крайслер“,
3

модел „Гранд Вояджер“ с българска регистрация, сив на цвят и откриването от граничните
полицаи на групата от 11 чужди граждани като пътници в посоченото МПС и последвалото
им задържане.
Писмените доказателства, приложени по БП № 16/2025г. по описа на ГПУ-Болярово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 30.01.2025 г.,
декларация за правата на задържано лице, Протокол за обиск на лице от 30.01.2025 г.,
Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 31.01.2025 г., Приемо-предавателен
протокол от 31.01.2025г., Евродак дактилоскопна карта, както и представеното от ЯРП
уведомително писмо с рег. № 105450-745 от 17.02.2025 г. на Началник отдел СДВНЧ –
Любимец/, се прецениха за редовни от външна стрА., а като кореспондиращи с остА.лите
доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна стрА. подсъдимият З. З. Б. /Z.Z.B./, роден на
********** г., в гр.Нангархар, **********гражданин на Афганистан, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, с деянието си е осъществил престъпния
състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 28.01.2025 г. в района на гранична пирамида №
190, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, влязъл през границата
на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
З. З. Б. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 28.01.2025 г.
подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та
ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република
Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в
стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение
на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е
задържан във вътрешността на стрА.та ни - открит заедно с други 10 чужди граждани,
самоопределили се за афганистанци, в лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Гранд
Вояджер“ с българска регистрация, сив на цвят, на 2 км. северно от с.Александрово,
общ.Стралджа, обл.Ямбол.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, се установи, че З. З. Б.
е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като
напуснал на неустановена дата преди около 3-4 години родината си по произход –
**********поради влошеното от талибаните положение, несигурността и размириците, като
намерението му е било да се придвижи до Италия или до Франция, където да потърси по-
добър живот. С оглед на това поетапно придвижване на подсъдимия и ползването на
услугите на „кА.лджия“, не са налице основанията да се приеме, че З. З. Б. е влязъл на
територията на стрА.та ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или
4

свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност
от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или
наказание, в държавата му по произход – Афганистан. Поради това и съдът в настоящия си
състав прие, че действията на подс. З. З. Б. са били мотивирани по причини от социално-
икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и
Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода,
че З. З. Б. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница,
както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член
на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в стрА.та ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи към
Сърбия, а от там към Италия или Франция.
Съдът съобразявайки се с причините, мотивирали подсъдимия да напусне на
неустановена дата преди около три-четири години доброволно държавата си по произход –
**********а впоследствие и Р. Турция, от където е влязъл нелегално на територията на
стрА.та ни, които са от социално-икономическо естество и го определят като
икономически имигрант, прие, че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не
попада в приложното поле на този фактически състав. При тази си преценка съдът изходи и
от обстановката в държавата по произход на подсъдимия - **********в която макар и да
има размирици, въоръжени сблъсъци и несигурност, то липсва безогледно насилие,
характеризиращо наличие на всеобхватен въоръжен конфликт, признат от международната
общност и то в такава степен, че да е недопустимо повсеместно вътрешно разселване.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият З. З. Б. /Z.Z.B./, гражданин на
**********за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от стрА. на подсъдимия на установения в стрА.та ни правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и в
личните и икономически мотиви, принудили З. З. Б. да напусне доброволно родината си -
Афганистан – трудният живот, вследствие на овладяване на властта от движението на
талибаните, размириците в отделни части на стрА.та, ширещата се бедност и безработица, в
частност - липсата на работа и доходи.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. З. З. Б. деяние по
чл.279, ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в стрА.та ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата му възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при наличие на многобройни и
5

изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия З. З. Б. наказание лишаване от свобода по чл.279, ал.1 от НК
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279,
ал.1 от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, както и на основание чл.55, ал.2 от НК наложи на подсъдимия
кумулативно предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието
лишаване от свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за
това се съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и
доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. З. З. Б. за деянието по чл.279, ал.1 от НК, в извършването
на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на З. З. Б. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. З. З. Б. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да остА.т за сметка на оргА., който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	19
Дата:	20 февруари 2025 г. (в сила от 8 март 2025 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20252310200054
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 февруари 2025 г.

Присъда по дело №54/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите