РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 25.10.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 24 октомври 2019 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 999 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.79, вр. чл.240, вр. чл.99 от ЗЗД, вр.
чл.6 от ЗПФУР.
Производството е
образувано по искова молба, вх. № ****/08.08.2019 г. подадена от „К.Б.” ЕООД, ЕИК:********* срещу М.Д.Б., с
адрес:г***, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл.79, вр. чл.240, вр. чл.99 от ЗЗД, вр. чл.6 от
ЗПФУР за осъждане на ответника Б., да заплати „К.Б.”ЕООД, *** сумата в размер
на 324,70 / триста двадесет и четири лева и 70 ст./, представляваща неплатена
главница по Договор за кредит №**********
от 24.11.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 08.08.2019 г. до
изплащане на вземането.
Претендира и направени
в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че на 24.11.2014г.
между „4финанс” ЕООД с търговска марка „Вивус” и ответника М.Д.Б. *** е сключен
договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Договорът бил сключен
при предвидените условия за договор от разстояние – използвани били средства за
комуникация за неговото сключване, като отговарял и на изискванията на чл.3 вр.
с чл.2 ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключване на договора била описана в общите
условия и отговаряла на нормативните изисквания. За подаване на заявка,
потребителят следва да е регистриран в системата на страницата на кредитора
www.vivus.bg. На посочената страница на потребителите се предоставяли общите
условия и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, при
спазване на изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката на кредитополучателя
се предоставя проект на договора за кредит. Подписването на договора се
извършва чрез натискане на бутон „подпиши”. С неговото подписване той
декларира, че приема общите условия и стандартния европейски формуляр, както и
че желае да получи посочената сума по посочена от него банкова сметка. ***, че
е подписана всяка страница от договора и приложимите общи условия. Твърди, се че
на 24.11.2014г. между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит
№**********. Ответникът заявил желание да му бъде отпуснат заем в размер на 350
лева. Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни с падеж на 24.12.2014г.. Сумата
била преведена по банкова сметка ***.11.2014г.. На 23.12.2014г. длъжникът
заплаща сумата в размер на 24,10 /двадесет и пет лева и 10ст/, с което частично
погасява главницата по договора за кредит.
Впоследствие
кредитополучателят се е възползвал от възможността за удължаване на срока за
връщане на сумата по договора. След удължаването на срока новата падежна дата,
станала – 22.03.2015г.. Длъжникът не изпълнил задължението си на падежа и
съгласно общите условия била начислена наказателна лихва, формирана чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,03% към договорния лихвен процент върху
неизплатената главница за периода на просрочието. Кредиторът изпратил три броя
писма до ответника, в които го канил да изпълни задълженията си по договора.
Съгласно общите условия за всяко писмо се дължи такса от 10 лева.
На 01.02.2018г.
„4финанс” ЕООД сключил договор за цесия с „К.Б.” ЕООД № BGF-****-***/01.02.2018г., по силата на който
на ищеца били прехвърлени вземанията на кредитополучателя срещу ответника за
следните суми: 324,70 лева – главница, наказателна лихва – 471,15 лева за
периода от 23.03.2015г. до 31.01.2018г.; 30 лева – такса за събиране.
Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
извършеното прехвърляне на вземания. Уведомлението било изпратено до длъжника,
но се върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена.
Моли, да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата в размер на 324.70 лева / триста двадесет и
четири лева и 70 ст./, представляваща неплатена главница по Договор за кредит №**********
от 24.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда - 08.08.2019 г. до изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК
не е представен отговор от ответника. Съобщението, към което са били приложени
разпореждане № ***/14.08.2019г.
и препис от исковата молба, е получено на 19.08.2019г. лично от ответника.
Със становище,
постъпило на 17.10.2019г., процесуалният представител на ищеца е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че
искането следва да бъде уважено:
За да бъде постановено
неприсъствено решение, съгласно чл.238 от ГПК, трябва да са налице кумулативно
следните предпоставки:
На първо място на
ответника да му е връчена надлежно исковата молба, ведно с приложенията и той
да не е представил отговор в указания му срок.
На второ място е
необходимо ответникът да не се е явил в първото заседание по делото, след като
е бил редовно призован за него и да не е направил искане, то да се разгледа в
негово отсъствие.
На следващо място
ищецът трябва да е поискал постановяване на неприсъствено решение.
На последно място е
необходимо да са спазени изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а
именно на ответника да са му указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжата и на последиците от неявяването му в съдебно заседание,
както и искът, предявен от ищеца да е допустим и вероятно основателен.
По настоящето дело,
съдът намира, че са налице кумулативно всички гореизброени изисквания.
Както беше посочено,
по-горе на 19.08.2019г. лично на ответника му е връчено Разпореждане №*** от 14.08.2019г. на РС-Козлодуй, в
което са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжата и неявяването в съдебно заседание. Въпреки това, след изтичането на
едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответникът не е представил отговор на
исковата молба.
Впоследствие, в съдебно
заседание ответникът, след като е редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по предявените искове.
Ищецът от своя страна е
направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, при наличието на предстоставките затова.
Съдът намира, че
предявеният иск с правно чл.79, вр. чл.240, вр. чл.99 от ЗЗД, вр. чл.6 от ЗПФУР,
с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и представените и приети
по делото писмени доказателства е допустим и се явява вероятно основателен.
Съгласно чл.239, ал.2
от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По
разноските:
Предвид изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.1 от ГПК, основателна се
явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни
разноски за държавна такса в размер на 50.00 лв. и за платено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Предвид горните
съображения и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
М.Д.Б., с адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.”ЕООД,
***, сумата в размер на 324.70 лева / триста двадесет и четири лева и 70 ст./,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит №********** от
24.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда - 08.08.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.1 от ГПК М.Д.Б., с адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.”ЕООД, *** сумата от 50,00 лв., представляваща заплатена
държавна такса в настоящото производство, както и сумата в размер на 100,00
лева заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Неприсъственото решение
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: