РЕШЕНИЕ
№ 872
гр. Стара Загора, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530102253 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване
недействителността на клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на
документи, предвидена в чл. 9, ал. 1 от договор за паричен заем №
********/******** г., като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП,
противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК и
като нарушаваща разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Ищцата Н. Ю. П. твърди, че на ******** г. сключила потребителски
договор за кредит №******** с ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД за
сумата от 500,00 лв. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде
разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на 105,66 лв. или 22% от
размера на главницата. Заплащането на допълнителната такса „бързо
разглеждане“ било включено към месечните погасителни вноски по договора
за кредит №********.
Счита, че клаузата по чл.9 ал.1, с която е договорено допълнително
плащане към кредитора от Договора, е неравноправна, следователно и
нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите
1
/ЗЗП/, тъй като задължава потребителя да заплати сума, в размер на 22% за
услуга, която не е извършена. Също така счита, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл.146 ЗЗП, тъй като фигурира в Общите
условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет
страницата на „Би енд джи кредит“ ЕООД.
Съгласно т.7.3 от Общите условия, бързото разглеждане на искането за
кредит означава приключване на процедурата но разглеждане на искането и
произнасянето по одобрението в рамките на 2 /два/ часа от момента на
подаването на самото искане. От една страна, прегледът на необходимия набор
от документи, подготвящи отпускането на потребителски кредит, не би
трябвало и в общия случай да трае повече от два астрономически часа, което
прави излишно начисляването на изрична такса за бързина, още повече, че
небанковите институции за кредитиране са известни като фирми именно за
бързи кредити. От друга страна, ако с този вид услуга се цели приоритетното
/уж/ обслужване на кредитоискатели, то възниква въпросът доколко логично
изглежда човек, изпаднал в очевидна нужда, доброволно да се съгласи да
увеличи дълга си с още 105,66 лв. или 22% от сумата на заема си.
Съгласно чл. 10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Тоест уговорената в чл.10, ал.1 такса е в
пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит.
Освен това горепосоченото възнаграждение представлявало печалба на
кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване,
установено в разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, според което годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент -0.1%, плюс 10%, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не можело да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4, били нищожни на основание
чл.19, ал.5 ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което прогласи нищожността на
клаузата по чл. 9, ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за бързо
разглеждане в размер на 105,66 лева, от Договор за паричен заем № ********.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, като е заел позиция за неоснователност на иска.
Твърди, че с тази клауза не се накърнявали добрите нрави. Нямало и как
да бъде обратното, тъй като дейността на финансовите институции се
осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи
2
условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността
на клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на
установената от чл.9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на
насрещните престации на договарящите при двустранните договори не били
етични, а правни принципи, скрепени с правни норми, и евентуалното
противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора
поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност
поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Изискването на чл.11, т.10 ЗПК било да бъде наличен Годишния процент
на разходите /ГПР/, сторено в договора. Твърдението на жалбоподателя, че
този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката
посочена в закона било неоснователно. Съвсем неправилно се приемало, че
заявените от жалбоподателя, в ролята му на страна по процесния договор за
кредит допълнителни действия са част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР
защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била
дадена дефиницията за общ разход по кредита: „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Следвало да се отбележи, че ищеца, като страна по договор за
потребителски кредит сам е пожелал допълнителните действия. Никога
допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане
на кредит от страна на ответника, т.е договорът за кредит е можел да се
сключи и без него. Действията присъствали в Стандартния Европейски
формуляр /СЕФ/ като цена, т.е не може да се твърди, че ищеца не е разбрал за
него. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищеца сам е
пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата е уговорена
индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП.
Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител - адвокат
с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада.
Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
3
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата
молба се установява, че между тях не са спорни правнорелевантните
обстоятелства, че между „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като кредитодател, и
ищцата Н. Ю. П., като кредитополучател, е сключен на ******** г. договор за
кредит № ******** с включени клаузи за бързо разглеждане на кредита - и
двете страни сочат наличие на договор за заем с еднакъв номер и описват
съдържанието на оспорената клауза. Съгласно договора за паричен заем №
********/******** г. /л. 5-6 от делото/, сключен между „Би Енд Джи Кредит“
ООД и ищцата Н. Ю. П., страните са уговорили предоставяне на кредит в
размер на 500,00 лв., с погасителна вноска – 90,00 лева, брой на погасителни
вноски – 6, с уговорена такса за бързо разглеждане на кредита от 105,66 лв.
/чл. 9, ал. 1 от договора/.
При така установената фактическа обстановка. Старозагорски районен
съд прави следните правни изводи:
„Би Енд Джи Кредит“ ООД представлява финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Не се спори между страните, че „Би Енд Джи Кредит“ ООД и ищцата са
били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски
паричен заем № ********/******** г., т.е. налице е възникнало заемно
правоотношение между кредитора „Би Енд Джи Кредит“ ООД и
кредитополучателката - ищца, по силата на което ищцата е получила сумата в
размер на 500,00 лева и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва и
еднократна такса за бързо разглеждане на кредита от 105,66 лв. След като по
делото се установи възникналото валидно облигационно правоотношение
между „Би Енд Джи Кредит“ ООД и кредитополучателката - ищца,
предоставяне на заемната сума в размер на 500,00 лв., следва се прецени дали
атакуваната в исковата молба клауза на договора е действителна, вкл. с
оглед формираната съдебната практика по същата клауза на ответника „Би
енд Джи Кредит“ ООД обективирана напр. в решение № 669/18.05.2023 г. на
Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 525/2023 г.
1/ По отношение на таксата за бързо разглеждане е налице нищожност
на тази клауза обективирана в чл. 9, ал. 1 от договора и тази сума от 105,66 лв.
не се дължи от ищцата поради следните съображения:
В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на
документи в размер на 105,66 лв., т.е. в конкретния договор за заем било
уговорено, че при предоставена заемна сума от 500,00 лв. ищцата дължала
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 105,66 лв. - 21% от
4
заемната сума. Дори само така съпоставени тези суми водят до извода за
неравноправност на таксата за бързо разглеждане на документи.
Клаузата в договора за заплащане на такса за бързо разглеждане на
документи противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тя
нарушава и добрите нрави, тъй като тази такса представлява повече от 1/5
размера на отпуснатия кредит /в договора е посочено, че тя е в размер на
105,66 лв./. В случая не е приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксата е
начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното
задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не
трябва да са свързани с него /така определение № 896/07.12.2018 г. на
Ловешки окръжен съд по в.ч гр.д. № 550/2018 г./. Освен това в императивната
норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо
да се изисква. По делото се установи, че към момента на сключване на
договора за кредит претендираната сума за бързо обслужване на кредита
105,66 лева е била фиксирана по размер, значително надвишава размера на
този вид такси и по същество, съставлява повече от 1/5 от главницата и цели
недължима облага на кредитора /така определение № 596/09.05.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1167/2019 г., определение №
924/20.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 549/2018 г.,
определение № 908/12.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. №
538/2018 г., определение № 34/ 17.01.2019 г. на Ловешки окръжен съд по
в.ч.гр.д. № 582/2018 г./. В определение № 870/29.11.2018 г. на Ловешки
окръжен съд по в.ч.гр.д. № 540/2018 г. също е прието, че така фиксирана по
размер 1/5 от размера на получения заем е нееквивалентна с оглед
предоставената в заем сума и се касае за неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, следователно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Освен това настоящият съд споделя изразеното в решение №
1491/25.11.2022 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1687/2022 г.,
решение № 294/08.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №
3277/2022 г., решение № 185/15.02.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по
в.гр.д. № 2991/2022 г., решение № 374/23.03.2023 г. на Пловдивски
окръжен съд по в.гр.д. № 354/2023 г., решение № 240/28.07.2022 г. на
Пернишки окръжен съд по в.гр.д. № 306/2022 г., решение № 28/06.02.2023
г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 888/2022 г., решение №
40/20.02.2023 г. на Шуменски окръжен съд по в.гр.д. № 418/2022 г., /вж. и
решение № 345/09.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 1768/2018 г., II т.о./, че
въведената с договора за паричен заем такса за бързо разглеждане на
документи по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с усвояване на кредита. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК,
5
тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно
допълнително плащане, чиято сума не е включена в размера на ГПР. На
практика дейността, за която е начислена тази такса, не е допълнителна
услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето на
заетата сума, дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на
кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход, като
при това липсва яснота въз основа на какви критерии се прави разграничение
между „обикновено“ и „бързо“ разглеждане на документи. Целта на таксите и
комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит, като същевременно съобразно
чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността
му по предоставяне на кредита, както и да събира повече от една такса за едно
и също действие. С оглед на изложеното таксата за бързо разглеждане
противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояването и управлението на кредита, както и на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит, доколкото в случая не е ясна разликата
между обикновено и експресно разглеждане на документи. Констатираното
противоречие на императивни законови разпоредби води до нищожност на
договорната клауза, предвиждаща дължимост на такса за бързо разглеждане на
документи. Освен това дейността по бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит, което включва в себе си и дейността по оценка на риска
при конкретния потребител, обаче, за която е предвидена в процесния договор
еднократна такса, няма характер на такава допълнителна услуга, а
представлява неизменна част от дейността на кредитора по самото отпускане
на кредита. В глава четвърта от ЗПК изрично се урежда оценката на
кредитоспособността на потребителя, която дейност макар и посочена
формално като предшестваща сключването на договора за кредит,
представлява неразривна част от същинската дейност на Банката /кредитната
институция / - кредитор по отпускането, респ. усвояването на кредита; тя е
проявна форма на дължимата от кредитора грижа за собствените работи при
извършване на неговата основна дейност - кредитиране. Затова и в чл. 18 от
гл. четвърта на ЗПК е предвидено, че когато въз основа на извършена проверка
в ЦКР или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите, кредиторът откаже да предостави
кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за
резултата от извършената проверка и за консултираната база данни. В тази
връзка и по аргумент за по-силното основание, няма да има основание и при
положителен отговор по молбата за отпускане на кредит да се събира някаква
6
такса от потребителя, чиято кредитоспособност е била оценена положително
от кредитора, независимо от това дали искането е било разгледано в
обичайните за кредитора срокове или пък е разгледано приоритетно /бързо/.
Следва да се има предвид и това, че бързото разглеждане на едно искане за
кредит е в интерес както на самия кредитополучател, но така също е в интерес
и на самия кредитор, който по този начин ускорява и увеличава оборота на
своята основна търговска дейност по отпускане на кредити, така че не се касае
за някаква допълнителна услуга оказвана на кредитоискателя, която поради
това да следва да се таксува допълнително, а до дейност която е във взаимен
интерес. Това означава, че за дейността на кредитора по оценка на риска /или
оценка на кредитоспособността на потребителя / не се дължи никаква отделна
такса или комисиона от потребителя на кредитора и това е така, защото се
касае за част от същинската дейност на кредитора по отпускане на кредита
при която е обичайно да се извършва проверка и оценка на риска за всеки
евентуален кредитополучател, а не се касае за осигуряване на някаква
допълнителна услуга, излизаща извън предмета на дейност на кредитора,
независимо от бързината на извършването й.
Също определение № 2730/25.07.2019 г. на Варненски окръжен съд
по в.ч.т. д. № 1107/2019 г., в което се сочи, че претендираната такса за бързо
разглеждане на документите, чрез които длъжникът кандидатства за
отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а ЗПК, която
забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А бързото
разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността на
длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с
тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се
подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна
на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него
такса - не е ясно каква е разликата между експресното и обичайното
преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура освен тази,
която е наречена от кредитора „бързо разглеждане на документи“. Отделно от
това уговореният размер на тази такса /105,66 лв./ представлява 21 % от
размера на самия кредит /500,00 лв./, като не е ясно въз основа на какви
критерии е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително
основание да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по
скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерии за длъжника при
определяне на финансовата тежест на кредита. Доколкото в случая размерът
на таксата от 105,66 лв. е еквивалентен на 21 % от заетата сума от 500,00 лв.
и е предвидена да се кумулира към погасителните вноски води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин в договора, тази такса по
същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и
го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на
услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
7
печалбата на заемодателя. Именно възнаградителната договорна лихва
обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата за
такса за експресно разглеждане от договора въвежда още един сигурен
източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна,
таксата е включена като падежно вземане, а от друга - същата е предвидена в
размер, който е почти съизмерим с предоставената сума по кредита. По този
начин заобикаля и ограничението в чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ при определяне ГПР - таксата представлява 21% от заетата сума.
В обобщение - посочената клауза е нищожна поради противоречие със
закона и добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е
еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Тази такса е уговорена в
договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно
в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран
размер – 105,66 лв. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от договорното
възнаграждение, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С
оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на
закона и добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна
услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и
с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради
което е нищожна. Също така уговарянето на такава такса е в противоречие с
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото същата по своя характер представлява услуга по
предоставяне и усвояване на кредита. Според тази норма кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем са такива, свързани със сключването
на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на
такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана.
При това положение настоящият съд приема, че целта на посочената
договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение
за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна
лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е
посочен реално приложимият лихвен процент по договора. Следва да се
посочи, че разглежданата клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на
кредита е била многократно разглеждана и прогласявана за нищожна в
практиката на Старозагорски окръжен съд, както гражданско, така и
търговско отделение обективирана напр. в определение № 44/09.01.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.т.д. № 1407/2018 г., определение №
330/09.04.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1184/2020 г.,
определение № 554/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. №
1282/2019 г., определение № 750/11.06.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
8
по в.ч.т.д. № 1168/2019 г., определение № 80/16.01.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.ч.т.д. № 1409/2018 г., определение № 596/09.05.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.ч.т.д. № 1167/2019 г., определение №
47/10.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.т.д. № 1410/2018 г. и мн.
др.
Отделно от всичко изложено следва да се посочи и следното по
отношение на тази такса - между страните не се спори, че таксата за бързо
разглеждане, не е включена в размера на посочения ГПР от договора за
паричен заем като е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
ответникът счита и излага правни съображения в тази връзка, че тази такса не
следва да се включва в размера на ГПР посочен в договора за заем - така
подробно отговор на искова молба. Тези правни съображения не се споделят
от настоящия съд, като в практиката на Старозагорски окръжен съд
обективирана напр. в решение № 174/06.07.2022 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 133/2022 г., решение № 369/14.12.2022 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 457/2022 г. се приема, че когато в
ГПР не е включена таксата за бързо разглеждане и доколкото се касае за
възнаграждение по усвояването на кредита, по този начин реално се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тази допълнителна такса се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение, регламентирано в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
води до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК.
Предвид гореизложеното и съгласно съдебната практика обективирана
напр. в решение № 2/22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г.о.,
решение № 199/12.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 583/2016 г., IV г.о., решение
решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г., IV г.о. и др.,
съобразно която исковете за прогласяване на нищожност се разглеждат при
условията на евентуалност, в поредността, произтичаща от естеството на
въведеното основание - от най-тежкото към най-лекото, при извода за
нищожност на процесните клаузи поради противоречие със закона, съдът не
дължи произнасяне по останалите, поддържани от ищцата основания.
По разноските - при този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, право на разноски има ищцовата страна. Следва да бъдат присъдени
50,68 лв. заплатена държавна такса от нея /платежно нареждане, л. 14 от
делото/ и 14,00 лв. разходи за куриерски услуги /писмено доказателство, л. 7
от делото/.
Претенцията за присъждане на 1500,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение на ищцовата страна е неоснователна, тъй като в настоящия
случай е приложен по делото единствено списък по чл. 80 ГПК, в който са
изброени направените от разноски и заплатените адвокатски възнаграждения,
но по отношение на адвокатското възнаграждение не е представен нито
договор за правна защита и съдействие с отбелязване в него, че адвокатско
възнаграждение е заплатено в брой, нито дори банкови документи
9
удостоверяващи заплащането на адвокатското възнаграждение. Т.е. не са
налице доказателства нито за договорено, нито за платено адвокатско
възнаграждение. Представено е само пълномощно за процесуално
представителство, но не и договор за правна защита и съдействие, който да
обективира уговорено и платено адвокатско възнаграждение или поне банкови
документи обективиращи плащане на адвокатското възнаграждение /за
разлика напр. от гр.д. № 2254/2024 г. образувано между същите страни и
същият процесуален представител на ищеца, където е представен договор за
правна защита и съдействие/.
Съгласно Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. №
6/2012 г. ОСГТК търсените от страната разноски по чл.78 от ГПК могат да се
присъдят само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, т.е. условие за присъждането им е те действително да са
направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено по делото с
писмени доказателства. Относно доказване на извършване на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение следва да се каже, че в договора на
страната с адвоката следва да се посочи начина на плащане. Когато е
уговорено плащане в брой, плащането може да се удостовери и със самия
договор, имащ така договора и характер на разписка. Когато плащането е
уговорено по банков път, следва да бъде удостоверено със съответни банкови
документи, удостоверяващи плащането. В случая доказателства за плащане
не са представени.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за нищожна клаузата
за такса за бързо разглеждане, обективирана в чл. 9, ал. 1 от договор за
потребителски паричен заем № ********/******** г. сключен на ******** г.
между Н. Ю. П., ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. ********, ул.
„********“ № **, вх. „**“, ет. **, ап. **и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул.
„Незабравка“ № 25, ет. 5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на Н. Ю. П., ЕГН:
********** и постоянен адрес: гр. ********, ул. „********“ №**, вх. „**“, ет.
**, ап. **, сумата от общо 64,68 лв. /шестдесет и четири лева и шестдесет и
осем стотинки/ разноски за съдебното производство.
10
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11