№ 12579
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110106945 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от О. Г. С.,ЕГН
**********,с адрес АДРЕС,против М. Н. А.,с адрес АДРЕС,за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 820 лева главница и 339,48 лева мораторна
лихва върху главницата за периода 20.07.2018 г. до 07.02.2023 г.
Исковата претенция се основава на твърдения,че с решение №
2401/03.04.2019 г.,постановено по гражд.дело № 12365/2018 г. по описа на
СГС е отменено решение на СРС,постановено по гражд.дело № 14352/2018 г.
по описа на СРС. Ищецът С. сочи,че с постановеното от първоинстанционния
съд решение е бил определен размер на издръжка в завишен размер,а ищецът
е заплатил този завишен размер предвид допуснатото предварително
изпълнение на съдебното решение. В исковата молба се твърди,че с
постановяване на съдебното решение от въззивния съд,с което е отменено
решението на първата инстанция отпада основанието,на което паричните
суми са заплатени и ищецът претендира възстановяване на сумата от 820
лева. Претендира мораторна лихва върху всяко отделно плащане,считано от
датата на плащането до предявяване на иска в размер от 339,48 лева. Ищецът
моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответницата
М. Н. А. със становище за недопустимост,а ако искът бъде възприет като
допустим – за неоснователност на иска като се твърди,че е изтекла кратката
тригодишна давност,а заплатените парични суми са платени като издръжка.
Твърди се,че заплатените в по-висок размер парични суми са заплатени на
основание постановеното от първоинстанционния съд решение и съществува
основание за плащането им. Ответницата моли съда да постанови решение,с
1
което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Видно от решение № 441558/05.07.2018 г.,постановено по гражд.дело
№ 14352/2018 г. по описа на СРС,139 състав,е изменена издръжката,която О.
Г. С. е осъден да заплаща на децата си Г. О.ов С. и Н. О.ов С. съгласно
решение по гражд.дело № 7591/2012 г. по описа на СРС,81 състав от 150 лева
на 170 лева за всяко от децата,считано от 19.02.2018 г.,както и е допуснато
предварително изпълнение на съдебното решение.
С решение № 2401/03.04.2019 г.,постановено по въззивно гражд.дело №
12365/2018 г. по описа на СГС е отменено решението на СРС,постановено по
гражд.дело № 14352/2018 г. и са отхвърлени предявените от Г. О.ов С. и Н.
О.ов С. искове за изменение на издръжка.
Приети са по делото преводни нареждания с наредител О. Г. С. за
парични суми за издръжка,от които се установява,че С. е заплащал по 170
лева издръжка за всяко дете.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал1,предл.3 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че е реализирано плащане,но впоследствие е
настъпило обстоятелство,с оглед което плащането вече се явява
недължимо,поради което платецът има право да получи обратно паричната
сума. Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се
установява,че по искове,предявени от Г. С. и Н. С. първоинстанционният съд
е увеличил размер на издръжка от 150 лева на 170 лева,а решението на
районния съд е отменено. Това означава,че ищецът С. като задължено да
предоставя издръжка лице е заплащало издръжка в увеличения размер,т.е. по
40 лева месечно повече – по 20 лева за всяко от децата,тъй като е допуснато
предварително изпълнение на съдебното решение,но с отмяната на решението
от Софийски градски съд и предвид постановяване на решение,с което
исковете на Г. С. и Н. С. са отхвърлени,ищецът счита,че паричната сума,която
е заплатил на основание допуснатото предварително изпълнение се явява
заплатена при отпаднало основание. Действително с влизане в сила на
решението на въззивния съд следва да се счита в отношенията между
страните,че размерът на издръжката не е променен,т.е. да се възприеме,че
размерът на дължимата издръжка е такъв,какъвто е бил преди предявяване на
иска за увеличението на издръжката. Софийският районен съд приема,че
ответницата А. не се явява пасивно легитимирана да отговаря по предявената
искова претенция,защото не се касае за издръжка,присъдена в нейна полза. В
тази насока следва да бъде отбелязано,че вземането за издръжка принадлежи
на децата и независимо дали паричната сума е заплатена чрез родителя,при
когото децата живеят и който упражнява родителските права,носител на
вземането за издръжка са децата. При това положение съдът намира,че
ответницата А. не е материалноправно легитимирана да отговаря за
възстановяване на заплатената в увеличен размер издръжка,тъй като въпросът
2
за дължимостта на издръжката,размера на същата е въпрос,който се
разрешава между децата и родителя,поради което съдът счита,че исковата
претенция за възстановяване на сумата от 820 лева подлежи на отхвърляне.
Изводът на съда не се променя предвид цитираната от ищеца С. съдебна
практика,тъй като според Софийски районен съд тази съдебна практика е
относима към хипотезите,когато фактически издръжка се осигурява само от
един от родителите,докато другият родител не изпълнява задължението си да
предоставя издръжка,както и в хипотезите,в които макар според съдебно
решение родителските права да са предоставени на единия
родител,фактически другият родител отглежда и издържа децата,какъвто не е
настоящият случай. Предвид това,че исковите претенции за увеличение на
издръжката са предявени от Г. С. и от Н. С. и при съобразяване,че носители
на вземането за издръжка са тези лица,исковата претенция,предявена против
ответницата А. подлежи на отхвърляне.
Изводът на съда за неоснователност на иска за главница обосновава
извод и за неоснователност на иска за мораторна лихва предвид акцесорния
характер на този иск. Самостоятелен аргумент за отхвърляне на иска за
мораторна лихва е и недоказаността на този иск. Дължимостта на лихва за
забава е обусловена от наличието на падеж или срок за изпълнение на
паричното задължение,а ако паричното задължение няма падеж или срок,за
да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да бъде отправена покана.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца С.,че лихва за забава е
дължима,считано от датата на съответното плащане. В тази насока следва да
бъде отчетено,че задължението за връщане на платената издръжка по
допуснатото предварително изпълнение за увеличения размер няма нито
падеж,нито срок и за да бъде поставено в забава лицето,което следва да
възстанови получения по-висок размер на издръжка е необходимо да му бъде
отправена покана. Така мотивиран,съдът счита,че и искът за мораторна лихва
подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от О. Г. С.,ЕГН
**********,с адрес АДРЕС,против М. Н. А.,с адрес АДРЕС,за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 820 ( осемстотин и двадесет ) лева главница
и 339,48 лева (триста тридесет и девет лева четиридесет и осем стотинки )
мораторна лихва върху главницата за периода 20.07.2018 г. до 07.02.2023 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3