Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/01.11.2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасовава,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1198 по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Енерго – Про Продажби“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес: ***, срещу П.Г.Г., ЕГН **********
*** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415 от ГПК за
установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата за сумата от 223,04
лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия,
дължима по фактури №№ **********/13.11.2018г., **********/13.12.2018г.,
**********/13.02.2019г., **********/13.03.2019г., **********/15.04.2019г.,
**********/14.05.2019г.; **********/13.06.2019г., **********/15.07.2019г.;
**********/13.08.2019г.; **********/13.09.2019г.; **********/14.10.2019г. за
обект с абонатен номер *** с адрес с. Н. и клиентски № ***, сумата от 23,59
лв., представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците,
считано от падежа на всяко едно вземане до 14.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.08.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 4559/28.08.2020г. по ч.гр.д. № 10387/2020г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че „Енерго – Про
Продажби“ АД с ЕИК *** и П.Г.Г. са страни по облигационно
правоотношение във връзка с продажба
на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен № ***,
с. Н. 90, находящ се на адрес:
с. Н. 90. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД,
които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 38
от ОУДПЕЕ и е изпаднал в забава. Поради незаплащане на задълженията си за
потребена електрическа енергия, ищецът е начислил и обезщетение за забава.
Предявил е претенцията си по реда на чл.410 от ГПК. Ищецът сочи, че е получил съобщение с Изх. №
от 18.12.2020г., на 29.12.2020г., че
издадената по ч.гр.д. № 10387/2020г. по
описа на 48 С-в при Районен съд -
Варна заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК. В резултат на което и в срока по чл. 415
ГПК, предявява настоящата искова молба. Ищецът претендира
съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначен от съда особен
представител оспорва исковете.
Оспорва така предявените искове по основание
и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и ищцовото дружество. Оспорва, твърдението на ищцовото дружество, че
за процесния период 13.11.2018г. -
14.10.2019г. е доставена от енергоразпределителното дружество и реално
потребена от ответника ел. енергия на посочения обект в с. Н., с клиентски
номер ***. Счита, че от
представените с исковата молба доказателства не се установява, че П.Г.
действително е обитавал процесния имот в с. Н., както и че за посочения период
имено той е бил ползвател на ел. енергия, доставена от „Енерго -
Про Продажби" АД. Сочи, че видно от представената справка за потреблението
през последните 12/24/36 месеца към дата 30.12.2020г.
за периода 28.10.2019г. - 28.11.2020г. не са
начислени никакви количества енергия /KWh/ - нито дневна, нито
нощна, съответно няма дължими суми за потребена ел. енергия от ответника.
Излага, че би следвало ищецът да прекрати едностранно отношенията си с
потребителя по чл.14 от ОУ, което не е сторил.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно
гражданско дело № 10387/2020 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П.Г.Г., ЕГН ********** *** в полза
на кредитора „Енерго – Про Продажби“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес: ***,
за сумата от 223,04 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия, дължима по фактури №№ **********/13.11.2018г.,
**********/13.12.2018г., **********/13.02.2019г., **********/13.03.2019г.,
**********/15.04.2019г., **********/14.05.2019г.; **********/13.06.2019г.,
**********/15.07.2019г.; **********/13.08.2019г.; **********/13.09.2019г.;
**********/14.10.2019г. за обект с абонатен номер ***с адрес с. Н. и клиентски
№ ***, сумата от 23,59 лв., представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от
главниците, считано от падежа на всяко едно вземане до 14.08.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от 26.08.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
изплащане, сумата от 25 лв. – държавна такса, както и
сумата от 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По делото са
представени извлечение от сметка към 30.12.2020 г.; и фактури №№ **********/13.11.2018г.,
**********/13.12.2018г., **********/13.02.2019г., **********/13.03.2019г.,
**********/15.04.2019г., **********/14.05.2019г.; **********/13.06.2019г.,
**********/15.07.2019г.; **********/13.08.2019г.; **********/13.09.2019г. и
фактура **********/14.10.2019г.
От заключението на ССЕ прието от съда се
установява, че изчисленото задължение към „Енерго – Про Продажби“ АД по фактури издадени в
периода 13.11.2018г.-14.10.2019г. на титуляр с кл.№***, аб.№***, електромер
№1115031500764896 са в размер на 223,04 лв. размерът на мораторната лихва е
23,59 лв. до 14.08.2020г. върху просрочените задължения за които е установено в
т.1 от задачата, че са незаплатени, считано от датата на падежа за всяка една
от тях. Към датата на проверката 09.08.21г., ответникът не е заплатил
главницата и лихвите по процесните фактури.Задължението е начислено по цени не
ел.енергията утвърдени от ДКЕВР за процесния период.
От заключението на СТЕ прието от съда се
установява, че количеството ел.енергия, което е начислено може реално да бъде
доставено и потребено от абоната, с оглед пропускателната способност на комутационни проводници в таблото и тази на присъединителното
съоръжение. Количествата ел. енергия отразени във фактурите са правилно
остойностени, съгласно утвърдените от КЕВР за периода цени. Количествата
ел.енергия отразени във фактурите са правилно и аритметично изчислени,
съобразно утвърдените от КЕВР цени на ел.енергията за съответния период и са
само и единствено от редовно снети показания от инкасатор. Не е извършвана
корекционна процедура. По време на доставката на ел.енергия за процесния
период-01.10.2018г.-27.09.2019г. уредите са били в метрологична годност.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се установи съществуване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За
успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
За успешното провеждане на иска в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в договорни
отношения за доставка на електроенергия, т.е. че последният е материалноправно
легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване
наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи
тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер. В случая се доказа, че ответникът е ползвател на
ел. енергия, т.е. с ищеца са в договорни отношения за доставка на електрическа
енергия и в този смисъл следва да се приеме, че последният е пасивно
материалноправно легитимиран да получи начислената сума. От събраните по делото доказателства,
заявление вх.№4946754/80917 от П.Г.-л.24 от делото и справка от служба по
вписванията за лицето П.Г. се установи, че именно ответникът е заведен с аб.№ ***и кл.№***.
Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ
снабдяването с ел.енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз
основа на договор при общи условия и в условия на равнопоставеност.
Разпоредбата на чл. 98а ЗЕ
сочи от своя страна и задължителните реквизити на тези общи условия по
отношение продажбата на ел.енергия на крайните клиенти – потребители на
енергийни услуги. Крайният снабдител с ел.енергия публикува общите условия
най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Според §1, т.41б
ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият §1, т. 27г
визира определение за понятието "краен клиент" и това е клиент, който
купува ел.енергия за собствено ползване.
Съгласно чл. 2, т. 1 и т. 9 от приложените
Общи условия, потребител клиент е лице, което купува ел.енергия, като е
направено разграничение между битов и небитов клиент в съответствие с нуждите,
за които се закупува ел.енергията.
По делото се установи от представените
писмени доказателства и изготвени ССЕ и СТЕ, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил
присъединен към ел. мрежа. Неоснователни са възраженията на ответника, че
количествата ел.енергия не са доставени
и потребени от него.
Начисленото във фактурата количество на
доставена ел.енергия отговаря на данните по справката за потребление от 30.12.2020г.
От заключението по СТЕ се, установява че начисленото за процесния период
количество може да бъде доставено и потребено. Следва да
се има предвид, че оспорването на доставката на ел.енергия е бланкетно и не е
придружено с конкретни възражения. Липсват конкретно наведени твърдения в тази
връзка – липсва ли въобще потребление или е потребено по-малко, колко е в
действително потребеното. Поради и което с оглед на закрепения в чл. 22, ал.1
ОУ начин на отчитане – фактуриране въз основа на предоставени от "Енерго
Про Мрежи"АД данни за измерено количество ел.енергия не може да разколебае
доказателствената стойност на справката и фактурите. Дължимата от потребителя
цена се заплаща съобразно количеството консумирана енергия, измерена със
средство за техническо измерване след отчитането му. Безспорно е и със ССчЕ,
която съдът намира за обективно и компетентно дадена и като съответстваща на
останалите доказателства по делото кредитира изцяло се установява, че
задължението не е заплатено.
Несъстоятелно е направеното от ответника
оспорване, че като доказателство по делото ищецът се позовава на издадени от
него фактури. В случая
няма данни ответникът да е възразил срещу удостовереното във фактурите. Нещо
повече-чрез съответната счетоводно-икономическа експертиза и СТЕ е установено, че освен факта на
издаване на фактурата от страна на ищеца, са налице и други правно значими
факти, а именно: осчетоводяване на фактурите, количествата ел.енергия отразени във фактурите
са правилно и аритметично изчислени, съобразно утвърдените от КЕВР цени на
ел.енергията за съответния период и са само и единствено от редовно снети
показания от инкасатор.
Поради изложеното съдът приема, че е налице
извършена доставка на ел.енергия по количество и стойност, начислена от ищеца в
процесните фактури. Следователно предявеният иск е основателен и подлежи на
уважаване.
Претенцията за обезщетение за забава следва
да се уважи в претендирания размер от 23,59 лв. представляваща обща стойност
на мораторната лихва, върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко едно
вземане до 14.08.2020г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното
искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски - внесена държавна такса в исковото производство
75 лева, 160лв. за ССЕ и 160 лв. за СТЕ, 300 лв. за особен представител, както
и на основание чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение
за процесуално представителство-юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева или общо сумата от 795 лв.
Предвид т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи
произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК
разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят 75 лв. за д.такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че П.Г.Г., ЕГН ********** *** дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *** вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 5481/2018 г. на ВРС, за сумата 223,04
лв. (двеста двадесет и три лева и четири стотинки), представляваща главница
за консумирана и незаплатена електрическа енергия, дължима по фактури №№
**********/13.11.2018г., **********/13.12.2018г., **********/13.02.2019г.,
**********/13.03.2019г., **********/15.04.2019г., **********/14.05.2019г.; **********/13.06.2019г.,
**********/15.07.2019г.; **********/13.08.2019г.; **********/13.09.2019г.;
**********/14.10.2019г. за обект с абонатен номер ***с адрес с. Н. и клиентски
№ ***, сумата от 23,59 лв. (двадесет и
три лева и петдесет и девет стотинки), представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците,
считано от падежа на всяко едно вземане до 14.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение № 4559/28.08.2020г. по ч.гр.д. № 10387/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на “Е.П.” АД, ЕИК *** сумата 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10387/2020г. на ВРС.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на “Е.П.” АД, ЕИК *** сумата от 795 лв. (седемстотин деветдесет
и пет лева), на основание чл.78, ал.1и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен
съд.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: