Решение по адм. дело №1232/2024 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по искова молба на лишения от свобода М. Ю. К., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик, с която е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.11.2024 г. до окончателното изплащане. Искът е насочен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с твърдяно неизпълнение на задължението на администрацията за осигуряване на адекватна медицинска помощ в периода от 01.02.2024 г. до 07.11.2024 г.

Ищецът твърди, че страда от заболявания, включително увреждания на лумбалните коренчета и спондилоза, както и от епизоди на схващане, изкривяване на лицето, невъзможност за движение и силни болки, които според него налагат лечение извън затвора и консултации с психиатър. Излага, че макар да получава медикаменти и да бъде преглеждан, условията на лечение в затвора не са достатъчни за неговото състояние, поради което счита, че по-успешното му лечение е възможно само извън системата на ГДИН. Като алтернативно искане моли съдът да задължи началника на затвора да предложи прекъсване на наказанието с цел лечение в болнично заведение извън системата на ГДИН. Поддържа исковата си молба лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в представени писмени бележки.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - оспорва иска, също чрез процесуален представител и в представени писмен отговор и бележки. Твърди, че ищецът е получавал своевременни медицински грижи, включително многократни прегледи от общопрактикуващ лекар, невролог и психиатър, провеждани са необходимите изследвания, назначавани са медикаменти, а данни за състояние, което налага лечение извън затвора или болнична помощ, не са установени.

Прокурорът застъпва становище за неоснователност на исковата претенция по основание и размер. Намира исковата молба за недоказана, а напротив, установило се е по делото, че ищецът е бил качествено обгрижван и са му извършвани необходимите прегледи и изследвания. Недопустимо е искането да бъде задължен началникът на затвора да направи предложение за прекъсване на наказанието.

По делото са изготвени две съдебно-медицински експертизи – неврологична и психиатрична, както и са приложени медицински документи от затворническия медицински център, епикризи и други документи относно здравословното състояние на ищеца.

От заключението на вещото лице – невролог, както и от дадените от него устни разяснения в съдебно заседание, се установява, че ищецът има начална спондилоза и дискретно забавена проводимост по коренчета L5–S1, без данни за прогресиращ процес, без доказана дискова херния, протрузия или коренчево притискане и без необходимост от оперативно или болнично лечение. Експертът описва състоянието като хронично, широко разпространено сред населението, обусловено от възрастови промени, заседнал начин на живот, слаба мускулатура или простуда, с периодични обостряния, които се повлияват добре от консервативно лечение с нестероидни противовъзпалителни средства, витамини и двигателен режим. Отбелязва, че забавената проводимост не се променя съществено във времето и не представлява инвалидизиращо увреждане. Проведените прегледи и изследвания, включително консултации с невролог и неврохирург, са били адекватни, а липса на необходима диагностична или терапевтична намеса не се установява.

От заключението на вещото лице – психиатър се установява, че ищецът не страда от психотично заболяване, няма клинично значима депресивна симптоматика, а установените симптоми – епизоди на напрежение, вегетативни прояви, схващане, телесни оплаквания – се вписват в профил на дисоциативно (конверзионно) разстройство (F44.9), при което психични конфликти и напрежение се проявяват чрез телесни симптоми. Експертът подчертава, че няма данни за симулация, но е налице психологически елемент, включително търсене на внимание и тенденция към преувеличаване на оплакванията, което е типично за този тип разстройства. Психиатърът посочва, че провежданото до момента лечение е адекватно, не е необходима хоспитализация, а външно лечение не е наложително. Повишената тревожност на ищеца не води до нарушена психична годност за изтърпяване на наказанието, а трудното повлияване на симптомите е свързано със самото продължаващо изтърпяване на наказанието, което представлява стресов фактор, но не такъв, който разкрива противоправно бездействие от страна на администрацията.

От приложената медицинска документация се установява, че ищецът многократно е преглеждан от медицински специалисти, включително невролог и психиатър, назначавано му е медикаментозно лечение, осъществявани са изследвания, включително електромиография и рентгенография, при необходимост са провеждани консултации с външни специалисти. Данни за отказ на медицинска помощ, за забавяне или за неизпълнение на предписанията на специалистите не се установяват. Липсва и доказателство, че състоянието му е налагало лечение извън затвора, както и че такова е било предписано, но неизпълнено.

При тези факти съдът приема, че не се установява противоправно действие или бездействие на администрацията по смисъла на чл. 284 ЗИНЗС, нито нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Налице е осигурен достъп до медицинска помощ, а провежданото лечение е било съобразено със здравословното състояние на ищеца. Не се установява и причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие и настъпването на неимуществени вреди. Оплакванията на ищеца са от частично психосоматичен характер, а телесното заболяване – начална спондилоза – е хронично, обичайно и не налага специализирано лечение извън затвора. Липсва основание да се приеме, че условията в затвора представляват нечовешко или унизително отнасяне.

Алтернативното искане съдът да задължи началника на затвора да направи предложение за прекъсване на наказанието е недопустимо, тъй като съдът не може да се намесва в дискрецията на администрацията в тази част и не може да замества нейна преценка.

С оглед изложеното искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид пълното отхвърляне на исковата претенция и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът следва да осъди ищеца да възстанови сумите, заплатени авансово от бюджета на съда за възнаграждения на вещите лица, които са в размер на по 250 лв. за всяко едно от тях, т.е. общо 500 лв.

Затова съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля исковата молба на лишения от свобода М. Ю. К., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик, с която е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.11.2024 г. до окончателното изплащане, предявен във връзка с твърдяното неизпълнение на задължението на администрацията за осигуряване на адекватна медицинска помощ в периода от 01.02.2024 г. до 07.11.2024 г.

Осъжда лишения от свобода М. Ю. К., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик да заплати на Административен съд - Пазарджик разноски по делото в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия едноличен състав на съда, пред тричленен състав на Административен съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.