Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.
Козлодуй, 30 декември 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично
заседание на 16.12.2019 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при участието на секретаря Капка Качева
като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 908 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на
К.М.П., ЕГН ********** с адрес *** чрез адвокат Е.О. ***, с която е предявил
против „Ч.Е.Б.” АД *** отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че не дължи сумата от 10226.00 лева главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана електроенергия за периода
от 01.01.2003г. до 17.07.2016г. в имот в гр.Козлодуй, ул.”Зорница” № 3, и
сумата 7 757.01 лева обезщетение за забавено плащане на главницата – лихва
за периода от 10.01.2003г. до 11.09.2019г., като погасени по давност.
Претендира и съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона
за адвокатурата.
Съда е приел и насрещен иск на „Ч.Е.Б.” АД *** против К.М.П.,
ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на сумата 1304.25 лева главница за
доставена ел.енергия в дома на ищеца за периода от месец декември 2016г. до
месец април 2017г. и обезщетение за забавено плащане – лихва в размер на 326.64
лева.
В съдебни заседания ищецът участва чрез
пълномощник адвокат Е.О. и поддържа главния иск и признава насрещния иск.
Ответника
в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в
този смисъл. В съдебно заседание за ответника не се явява процесуален
представител.
В хода
на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът
приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:
Ищецът К.М.П., ЕГН ********** е битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била доставяна
електрическа енергия от ответното дружество за имот в гр.Козлодуй, ул.”Зорница”
№ 3, с клиентски номер 300235968134. Ищеца изрично признава тези обстоятелства
в исковата молба.
Електроснабдяването на имота на ищеца в
гр.Козлодуй, ул.”Зорница” № 3 е било прекъснато поради неплатени задължения към
ответното дружество. Тъй като ищеца е желаел да узнае при заплащането на какви
суми ще му бъде възстановено електроснабдяването в имота, е поискал справка за
задълженията си към дружеството. Писмен отговор на това си искане твърди, че не
е получил. След получаване от ответника на официална справка за точния размер
на начислените и претендирани от ищеца суми за ел.енергия, ищеца е направил
изменение на иска, което е съда е приел, а именно, че не дължи на ответника
като погасени по давност сумата от 10 226.00 лева главница, представляваща
стойността на доставена и консумирана електроенергия за периода от 01.01.2003г.
до 17.07.2016г. в имот в гр.Козлодуй, ул.”Зорница” № 3, и сумата 7 757.01
лева обезщетение за забавено плащане на главницата – лихва за периода от
10.01.2003г. до 11.09.2019г. Иска съда да признае за установено в отношенията
му с ответника, че не дължи сума на това
основание - тъй като е погасена по давност.
Ответника оспорва иска и излага подробни
съображения, че иска е недопустим, а по същество е неоснователен.
Признава и се ползва от факта, че ищеца е битов потребител
на ел. енергия за адрес на потребление в гр.Козлодуй, ул.”Зорница” № 3 с
клиентски номер 300235968134 и за периода от 01.01.2003г. до 17.07.2016г. по
партидата му са издадени фактури за доставена, но незаплатена ел. енергия на
стойност 10226.00 лева и обезщетение за забавено плащане на главницата – лихва
за периода от 10.01.2003г. до 11.09.2019г. в размер на 7 757.01 лева.
Излага съображения, че дружеството „Ч.Е.Б.” АД
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11
от 29.11.2006г., която е публична и се намира на електронната страница на ДКЕВР
и която представям. В чл. 13, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД изрично е договорено основното задължение
на всеки потребител на електрическа енергия - да заплаща стойността на
използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в Общите
условия. Твърди, че фактурите са издадени след ежемесечно отчитане на
показанията на обслужващия обекта на ищеца електромер от отчетник по график.
Записаните показания в справката на дневна и нощна тарифа, съответно в картона
на инкасатора, съответстват на посочените такива във фактурите в съответните
периода на отчитане, което е доказателство за достоверното фактуриране,
основано на действителен отчет на електромера.
Претендира с насрещен иск ищеца да му заплати сумата
1304.25 лева главница за доставена ел.енергия в дома на ищеца за периода от
месец декември 2016г. до месец април 2017г. и обезщетение за забавено плащане –
лихва в размер на 326.64 лева. Ищеца признава насрещния иск.
При така
установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
По главния
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
На първо
място съда следва да разгледа иска на
основанията заявени в исковата молба, а те са, че ищеца не дължи процесното
вземане на ответника, тъй като е погасено по давност, т.е. съда следва да се
занимае единствено с доводите за изтекла
погасителна давност.
На следващо
място, при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него
и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба
на електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищеца
определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза на процесната
сума.
Сам ищецът в исковата молба признава, че е бил битов
клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на когото е била доставяна
електрическа енергия от ответното дружество за имот в гр.Козлодуй, ул.”Зорница”
№ 3 с клиентски номер 300235968134 и за процесния период от 01.01.2003г. до 17.07.2016г.
по партидата му е била начислена и са издадени фактури за доставена, но незаплатена
ел. енергия на обща стойност 10226.00 лева и обезщетение за забавеното й за
периода от 10.01.2003г. до 11.09.2019г. в размер на общо 7 757.01 лева. Т.е. ищеца признава, че има задължение към
ответното дружество за процесния период за доставена ел.енергия в дома му,
която не оспорва, че не е заплатил на обща стойност 10226.00 лева и лихви на
обща стойност 7 757.01 лева. Следователно, установено е принципното
съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. Установено
е безспорно количество ел. енергия доставено в дома на ищеца от ответника и
страните не спорят и за цената на доставената ел.енергия.
Спорно между
страните е погасено ли е по давност вземането на ответника, предвид липсата на
каквито и да било приетите действия по събиране на тази сума.
Процесните вземания /съда има предвид всяко по отделната фактура/ за заплащане на
цената на доставена електрическа енергия представляват „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД, за които е приложима тригодишна погасителна давност. В
този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба, дадено с Тълкувателно
решение от 18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, имащо
задължителен характер за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ. Както е изяснено в посоченото ТР, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, а в мотивите на ТР изрично е посочено, че такъв характер имат и
вземанията за доставка на комунални услуги – ел. енергия, топлинна енергия,
водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др. Вземанията по чл.86, ал.1 ЗЗД също се погасяват с тригодишна давност – чл.111, б.
„в” ЗЗД.
Според чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съобразно общите условия на ответника вземането за цена на
електрическа енергия стават изискуеми 10 дни след издаване на фактурата. Това в
случая означава, че изискуемостта на главницата за последния месец от процесния
период от задълженията за редовен отчет е настъпила на 20.03.2007г. и към
датата на подаване на исковата молба в съда на 19.07.2019г. всички такива
задължения за процесния период са погасени по давност.
Видно от приложената справка за задълженията в
отговора по чл.131 ГПК, е че ответникът претендира дължима сума от 10226.00
лева главница и обезщетение за забавеното й за периода от 10.01.2003г. до
11.09.2019г. в размер на общо 7 757.01 лева 1055.69 лева. От същата
справка става ясно, че последната издадена фактура от исковия период е с падеж 20.03.2007г.
Следователно погасителната давност по отношение на вземането по тази фактура и
по всички предходни фактури е изтекла на 20.04.2007г. или три години след
падежа на последната фактура.
Съда намира за неоснователни доводите на пълномощника
на ответника, че давността по отношение на вземането е спирана и прекъсвана.
Няма спор, че за това вземането на ответника по отношение ищеца не са
предприемани никакви действия.
По отношение иска за недължимост на лихва
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, а не неустойка
както сочи ответника съда съобрази, че по силата на чл.119 от ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. С погасяването
на главницата по давност са се погасили и вземанията за лихви. Предвид на това
и съда следва да уважи иска.
По насрещния иск, който съда приема, че е с правно
основание чл.79, ал.1 ЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като ищеца ответника изрично го
признава съда намира, че без да излага мотиви следва да го уважи изцяло и
присъди на ответника сумата 1304.25 лева главница за доставена ел.енергия в
дома на ищеца за периода от месец декември 2016г. до месец април 2017г. и
обезщетение за забавено плащане – лихва в размер на 326.64 лева.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените от него съдени разноски. Такива са
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
адвокат Е.О. в размер на 1069.49 лева.
Тъй като ищецът е освободен от съда от първоначалното
внасяне на държавна такса, при този изход на спора, съгласно чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавната такса за
образуване на делото платима по сметка на РС – Козлодуй в размер на 719.32
лева.
Ищеца като ответник по насрещния иск дължи на ищеца по
него – на ответника съдебни разноски за юристконсулско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в минималния размер от 100.00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ч.Е.Б.” АД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес Център,
представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова Стоянова, Карел
Крал, че К.М.П., ЕГН ********** с адрес *** не дължи сумата от 10 226.00 лева
главница, представляваща стойността на доставена и консумирана електроенергия
за периода от 01.01.2003г. до 17.07.2016г. в имот в гр.Козлодуй, ул.”Зорница” №
3 и сумата 7 757.01 лева обезщетение за забавено плащане на главницата –
лихва за периода от 10.01.2003г. до 11.09.2019г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА К.М.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес
Център, представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова
Стоянова, Карел Крал, сумата 1304.25 лева главница за доставена ел.енергия в
дома на ищеца за периода от месец декември 2016г. до месец април 2017г. и
обезщетение за забавено плащане – лихва в размер на 326.64 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата „Ч.Е.Б.” АД *** с ЕИК ********* да заплати на
адвокат Е.О. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 1069.49 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ч.Е.Б.” АД *** с
ЕИК ********* да заплати на РС Козлодуй държавна такса в размер на 719.32 лева.
ОСЪЖДА К.М.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес
Център, представлявано от Жанна Василева Пехливанова, Кремена Стоянова
Стоянова, Карел Крал направените съдебни разноски по насрещния иск за
юристконсулско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ в минималния размер от 100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен съдия: