Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 149/09.03.2020 г.,
гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА,
ІV-ти състав, в открито заседание на четвърти март две хиляди и
двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова
адм.д. № 73 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба, подадена от Л.И.В. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 19-0294-000514/21.11.2019 г., издадена от впд началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Лом. Жалбоподателят твърди, че така издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена изцяло. Твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, не е употребявал той автомобила. Твърди, че
основание за отмяна на атакуваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е неизпълнението на условието да е доказано от административния орган, допуснати съществени нарушения на производствените правила, за което допълнително ще представи доказателства.
С тези доводи моли съда
да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна с всички законни последици
от това.
В хода на съдебното
производство, жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща
пълномощник и не представя доказателства.
Ответникът не взема становище по жалбата. Представя
преписката по издаване на обжалваната заповед.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване
настоящето производство е заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1, б.“б“
от ЗДвП № 18-0294-000514/ 21.11.2020 г., издадена от впд началник РУ
към ОДМВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл. 22 от ЗАНН
на В. на основание чл. 171, т.1, б.“б“
от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка - Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Така издадената заповед
за прилагане на принудителна административна мярка е връчена на адресата на 27.01.2020
г., видно от надлежното удостоверяване на това обстоятелство в разписката,
представляваща неразделна част от самата заповед за налагане на ПАМ/гърба на
л.7 от делото/.
Недоволен от така
издадената заповед В. обжалвала същата,
депозирайки жалба чрез органа на 28.01.2020 г., видно вх.№ УРИ 294000-1315/л.4
от делото/.
В хода на съдебното
производство от страна на жалбоподателят,
не са посочени и представени никакви доказателства, въпреки изрично
дадените указания от съда, че
твърденията в жалбата има възможност да
използва всички допустими доказателствени средства.
От представената административна преписка по издаване на обжалвания административен акт
се установява, че на 20.11.2019
г. около 23.40 часа на общински път 2136
на Т-образно кръстовище с път ІІІ-114, е управлявал автомобил М*** Ц*** компресор,
с рег.№ М 6261 ВМ, собственост на „К*** БГ“ ЕООД, под въздействието на алкохол,
установено с техническо средства алкотест 7510 с инв.№ ARDM- 0225, който отчел 1.34 промила
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Издаден талон за
медицинско изследване с № 0048324. Пробата извършена в 01.55 часа на 21.11.2019
г. Водачът пиел показанията на техническото средство. Образувано
ЗМ-934/21.11.2019 г. по описа на РУ Лом и
съставен АУАН с GA № 143859 по ЗДвП. В талона за изследване, където е записано, че при извършената
проверка на 21.11.2019 г. в 01.55 часа с алкотест 7510 с инв.№ ARDM-0225, е отчел
положителен резултат 1.34 промила, като В.
е приел този резултат и е подписал талона за изследване/л.8 от делото/.
Впоследствие в жалбата В.
твърди, че не е управлявал МПС, но тези възражения не били приети от
проверяващите. Полицейските служители са
поканили жалбоподателя да даде кръвна проба, дори са му издали талон за
медицинско изследване, но същият приел показанията на теста и отказал кръвната
проба. На Л.В. е съставен и връчен акт за установяване на административно
нарушение GA № 143859 от 21.11.2019г., в
който същият посочил , че има възражения/ л.6 от делото/. Контролните органи са
събрали сведения от същия, от свидетелите Й*** Ц*** А*** , А*** Б*** Т*** , К***
К*** И*** , С*** А*** Ц*** и А*** Л*** И./ л.23-28 от делото/. Съобразно установените
процедури в МВР относно действията, които следва да бъдат предприети при
установяване на водач, който управлява МПС под въздействието на алкохол,
полицаите предали В. на дежурния разследващ полицай, образувано ЗМ-934/21.11.2019
г..
Така установеното от фактическа
страна относно случилото се на 20 срещу 21.11.2019 г. е оспорено от
жалбоподателя, но без да са представени доказателства за изложените в жалбата
твърдения. Де факто от събраните доказателства безспорно се установяват фактите
относно това кога, как и от кого е извършена проверка на В., в качеството му на
водач на лек автомобил. Не са оборени и фактите относно това какви са били
действията на полицейските служители, в какъв порядък са извършвани проверките
на жалбоподателя, дали управлява МПС след употреба на алкохол. Единственото
обстоятелство, което излага в своя защита жалбоподателя е, че той не е
управлява МПС, но това твърдение не е подкрепено с доказателства и се оборва от
събраните такива в производството. За своите твърдения
същият не е представил никакви доказателства, въпреки изрично
дадените указания от съда разпореждане
от 03.02.2020 г. и определение от 11.02.2020 г., че за тези обстоятелства от
значение за делото следва да бъдат представени
доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, като обсъди доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите на страните,
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал.1 от АПК, от лице, пряко засегнато от действието на акта, при наличие на
правен интерес от оспорване, при което съдът е редовно сезиран и дължи
произнасяне по съществото на повдигнатия правен спор. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна и недоказана. Съображенията на настоящия съдебен състав
за това са следните:
Анализът на събраните в
хода на съдебното производство доказателства дава основание на съда да счита,
че оспорваният акт за налагане на принудителна административна мярка е
законосъобразен, издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
при спазване изискванията за форма на акта, в съответствие с приложимите
материално-правни норми и при спазване на административно-процесуалните
правила.
Основният довод,
поддържан от жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорваната в това производство
заповед за прилагане на принудителна административна мярка - временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т.1, б.“б“
от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл. 5, ал.3, т.1
от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН,
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, е че не
е управлявал МПС след употреба на алкохол, не
извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Настоящият съдебен
състав намира изложените доводи на
жалбоподателя за неоснователни. С оглед
основното искане - да бъде отменена заповедта за прилагане на ПАМ, несъмнено се
цели прекратяване на административното производство. В тази връзка е необходимо
изрично да бъде посочено, че оспорваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка не представлява акт, с който административният орган се
произнася по въпроса за отговорността и не е акт, завършващ едно
административнонаказателно производство. Впрочем от представеният препис на
акта за установяване на административно нарушение е видно, че
административно-наказващият орган е поставил резолюция „ Образувано е ЗМ-934/21.11.2019
г.“, която макар да няма всички изискуеми реквизити по същество представлява
акт за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство във
връзка с установеното управление на моторно превозно средство под въздействие
на алкохол.
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“б“
от ЗДвП № 18-0294-000514/21.11.2019г., издадена от впд началник
сектор РУ към ОДМВР Монтана, РУ Лом, като съгласно приложена заповед №
1821К-13783/14.11.2019 г. , издателят е началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ Лом
/заповед на л.31 от делото/ и този контрол следва да бъде извършен само по
отношение този конкретен акт и изпълнение на изискванията за законосъобразност
при неговото издаване, регламентирани в АПК. Доколкото предмет на разглеждания
спор не е законосъобразност на наказателното постановление, което несъмнено е
крайният акт,с който приключва административно-наказателното производство, а
индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна
мярка поначало нормите на ЗАНН не са приложими в това производство. Ето защо
наличието или не на висящо наказателно производство за деянието, чието
преустановяване се цели посредством прилагане на определена принудителна
административна мярка, е без значение за валидността, процесуалната и
материална законосъобразност на процесната заповед за налагане на принудителна
административна мярка. Иначе казано наличието на образувано досъдебно
производство за извършеното от нея
престъпление от общ характер е без правно значение относно законосъобразността
на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелство за правоуправление, тъй като производството по
налагане на принудителна административна мярка не представлява такова по
ангажиране отговорността на жалбоподателя за извършеното от него посредством
налагане на административно наказание.
Настоящият съдебен
състав намира за необходимо да посочи, че оспорваната в това съдебно
производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
издадена при спазване изискванията на приложимия материален закон. Нормата на чл. 171, т.1, б.“б“
от ЗДвП е категорична, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС управлява
моторно превозно средство под въздействие на алкохол, което обстоятелство е
установено с техническо средство, същото е прието от проверяваното лице В. -
талон за изследване на л.8 от делото. Следователно необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на принудителна административна мярка
- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС е установено по
надлежен ред. Управление на МПС под въздействие на алкохол, като
обстоятелството, че водачът е употребил такъв се доказва с техническо средство или
медицинско изследване, но същият като е приел резултатите от теста е отказал
медицинско изследване.. Самото установяване на обстоятелството, че водач на МПС
управлява същото под въздействието на алкохол се извършва посредством съставяне
на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентни
длъжностни лица. Самият акт за установяване на административно нарушение,
съобразно чл. 189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
В конкретния случай безспорно е установено, че административният орган е
установил наличието на законовите предпоставки за издаване на заповед за
налагане на принудителна административна мярка - установено е по надлежен ред
управлението на МПС от жалбоподателя под въздействието на алкохол 1.34 промила. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че са налице материалноправните предпоставки за налагане
на ПАМ по чл. 171, т.1, б.“б“
от ЗДвП, т.е не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК.
Наложената ПАМ е
съобразена и с изискванията на чл. 146, т.5 от АПК - с целта на закона като същата изцяло съответства на целта на
закона, съобразно чл. 22 от ЗАНН
- да се предотвратят и преустановят административните нарушения по ЗДвП.
Обстоятелството, че В. е причинил ПТП,
също е релевантно за издаване на оспорваната заповед като законосъобразна и по
конкретно дали същата е в съответствие с целта на закона.
Въз основа на изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспорваният акт е
законосъобразен, издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му,
при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, поради което
жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.2
и и чл. 143, ал.4 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна и недоказана жалбата от Л.И.В. ***, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата № 19-0294-000514/21.11.2019 г., издадена от впд началник
РУ към ОДМВР Монтана, РУ Лом.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 ЗДвП.
Решението да се съобщи
на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно разпоредбата на чл. 138 от АПК