№ 19
гр. Варна , 03.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Н. Николова
при участието на секретаря Мария С. Миланова
като разгледа докладваното от Милена Н. Николова Административно
наказателно дело № 20203110203652 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Булфлекс“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 03 – 011590 от 31.07.2019 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на
основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
Във въззивната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснато нарушение на материалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане
за неговата отмяна, а в условията на евентуалност за неговото изменение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество,
редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител Д.О. - началник отдел АИПО в Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, която моли за потвърждаване на
1
наказателното постановление, като излага съображения за неговата
законосъобразност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 02.07.2019 г. представители на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, сред които и св. Д.Н.Д., извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в хотел „Корал“, находящ се в к.к. „Св. св. Константин и
Елена.
При извършената проверка инспекторите установили да полага труд
Ф.Г.Я., която изпълнявала трудови функции на „мияч съдове“ в обекта. На
същата била предоставена за попълване декларация, в която посочила, че
работи в „Булфлекс“ ЕООД на длъжността „миячка“ от 02.07.2019 г., за което
има сключен трудов договор. Декларирала още, че е с работно време от 14,00
часа до 22,00 часа, получава месечно възнаграждение от 600 лв., има почивни
дни по график и почивка в работния ден – 30 мин.
На следващия ден (03.07.2019 г.) в 09,07,05 часа дружеството подало
уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране на трудовия договор на
работника Ф.Г.Я..
Приемайки, че дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ,
на 31.10.2018 г. св. Д. съставила акт за установяване на административно
нарушение срещу дружеството, който бил връчен на упълномощено от
дружеството лице, което от своя страна го подписало без възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството
не е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на
31.07.2019 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН,
издал обжалваното наказателно постановление.
2
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Д.Д.
и писмени доказателства и доказателствени средства: декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение; протокол за извършена
проверка; идентификационна карта; трудов договор; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ и АУАН.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на св. Д.Н.Д. като
обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не
съдържат противоречия в себе си, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства и по - конкретно на
трудовия договор между „Булфлекс“ ЕООД и Ф.Г.Я., справката за приети и
отхвърления уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, декларацията от Ф.Г.Я. и
АУАН. От същите се установява, че на 02.07.2019 г. е сключен трудов
договор между въззивното дружество и работника Ф.Я., която е започнала да
изпълнява трудовите си функции на тази дата, като на следващия ден
работодателят е подал уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ - за сключения трудов
договор.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като
основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства като обективни и достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа
тях съдът изгради своите фактически изводи.
3
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно която
работодателят няма право да допуска до работа работник или служител,
преди да му бъдат предоставени документите, изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
От показанията на св. Д. и представената по делото декларация от
работникът Ф.Я. се установява, че последната е била на място в обекта и е
изпълнявала трудовите си функции на мияч на съдове, като е миела две тави.
На следващо място работникът Ф.Я. е подписала декларация, в която изрично
е посочила, че има сключен трудов договор от датата на проверката,
изпълнява длъжността „миячка“ в хотел „Корал“, няма сключен граждански
договор, получава месечно възнаграждение и има регламентирани работно
време, както и седмична и дневни почивки. Между въззивното дружество и
работника Ф.Г.Я. се установяват като налични всички елементи на трудовото
правоотношение: две страни (работодател и работник); определено място на
работа (хотел „Корал“); заемането на конкретно определена длъжност (мияч
съдове); определено трудово възнаграждение с постоянен характер (600 лв.);
периодичност на заплащането (месечно); продължителност на работния ден
(от 14,00 ч. до 22,00 ч.) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ. Следователно за
4
въззивното дружество като работодател е възникнало задължението по чл. 63,
ал. 2 КТ да не допуска работникът Ф.Я. до работа преди да й предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите.
Съдът намира за неоснователно възражението, че по време на
извършваната проверка работникът Ф.Я. не е била допускана да работи,
доколкото от показанията на св. Д. се установява, че същата е полагала труд,
като е миела две тави.
Следователно въззивното дружество е осъществило от обективна страна
състава на нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като на 02.07.2019 г. в
качеството на работодател е допуснало до работа лицето Ф.Г.Я. на длъжност
„мияч съдове“ в хотел „Корал“, находящ се в к.к. „Св. св. Константин и
Елена“, преди да й е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По отношение на имуществената санкция:
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за
работодател, който наруши разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ, в размер от 1500
до 15 000 лв.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелството, че в административно-
наказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което
мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от
своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение
на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
5
и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния
размер от 1500 лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част,
като наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от
страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като
всяка от тях прави искане за присъждането им.
Въззивното дружество претендира присъждане на разноски в общ
размер на 840 лв., за които представя доказателства, че са извършени -
фактура и операционна бележка.
От доказаните релевантни разноски в размер на 840 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, въззивното дружество
има право на 588 лв. лева съобразно уважената част от оспорването на
наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доколкото Дирекция "Инспекция по труда" – Варна е териториално
поделение на специализираната администрация на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а
не самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, съдът намира,
че за заплащане на разноските на въззивната страна следва да бъде осъдена
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото
6
в случая юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, от
което има право на 24 лв., пропорционално на отхвърлената част от
обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК
вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, което следва да бъде присъдено в полза на
юридическото лице Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 011590 от 31.07.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което
на „Булфлекс“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 63,
ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от
5000 (пет хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА", ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛФЛЕКС“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 588 лева (петстотин осемдесет и осем лева),
представляваща направени във въззивното производство разноски, на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛФЛЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК
*********, сумата от 24 лв. (двадесет и четири лева), представляваща
направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал. 5
вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7