№ 380
гр. Плевен, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430201099 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 7005581 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
А. Т. Н. законен представител на фирма „Магнезия „ЕООД, е санкциониран
с административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателкана Н. се явява лично , оспорва процесния ел. фиш с
доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно
административно наказващият орган е констатирал скоростта на товарният
камион ,като твърди че монтираният на камиона джипиес показва различна
скорост от тази засечена от мобилната камера на КАТ. Предвид
гореизложеното се претендира за отмяната на обжалвания ел. фиш.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност на така
депозираната жалба.
От фактическа страна се установява следното:
На 08.07.2022 г. в 15,15 часа в извън населено място ,Път 1-3/Бяла-
Ботевград/ км.99+622, с посока на движение към с.Ясен , е било извършено
нарушение за скорост с МПС товарен автомобил Ивеко *** с рег. № *** ,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство – TRF 1-M №
585, като при разрешена скорост от 90 км/ч. е установена скорост от 106
км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или
превишение на разрешената скорост с 16 км/ч. По делото е установено, че
собственик на горепосоченото МПС е А. Т. Н. законен представител на фирма
1
„Магнезия „ЕООД.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е бил издаден обжалваният ел.
фиш, с който на собственика на автомобила е наложена глоба от 50.00 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се
ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като
обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАЛНА.
В настоящия случай административно наказателната отговорност на
жалбоподателя. е ангажирана за нарушение на чл. 182. ал. 2. т. 2. вр.чл. 21. ал.
1 ог ЗДвП, установено с мобилно ATCC TFR1-M 585/12 на основание издаден
против него ЕФ. Последният, според легалното си определение, съдържащо
се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТС или системи.
Минимално изискуемото съдържание и задължителните реквизити на ЕФ са
лимитирани, с изчерпателно изброяване в нормата на чл. 189. ал. 4 от ЗДвП. а
именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи
(МВР), на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата;
точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер на
МПС; собственикът, на когото е регистрирано ПС; описание на нарушението;
нарушените разпоредби; размерът на „Глобата”; срокът, сметката и начините
на доброволното й заплащане. Тъй като разпоредбата е специална по
отношение на разпоредбите на общия административно наказателен процес -
конкретно чл. 57 от ЗАНН. при преценка формалната законосъобразност на
ЕФ следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение
специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на
НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е
приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189. ал. 11 от ЗДвП.
едновременно с това материализиращ и констативния такъв АУАН. Преценен
съобразно изискването на чл. 189. ал. 4 от ЗДвП. обжалваният ЕФ от
формална страна съдържа всички изискуеми лимитативно изброени
реквизити за обективирано съдържание.
При наличие на посочените в ЕФ обективни признаци, наред с вписаните
данни в обстоятелствената част на ЕФ, цифровите стойности на разрешената -
максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТС и
конкретното й превишение, съдът намира,че се покриват основните
съществени елементи от административно наказателния състав на чл. 182, ал.
2. т. 2. вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност
на жалбоподателя.
2
По този начин описанието на нарушението съдържа всички релевантни
обективни признаци, поради което е удовлетворено и това изискване за
реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като вече се посочи същите не са
обвързани с тези, установени за съдържанието на НП.
Съдът намира,че надлежно е конкретизирано противоправното фактическо
деяние, сочещо фактическия състав на чл. 21. ал. 1 от ЗДвП, доколкото
сочената разрешена скорост (90 км/ч) е по-ниска от максимално допустимата
по силата на общото ограничение за движение извън населено място,
предвидено в ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП. следователно произтича от действащ
пътен знак.
Нарушението е извършено на 08.07.2022 година, към която дата е налице нова
нормативна регламентация, съгласно която ЕФ за санкциониране на
допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е
установено и заснето с мобилно АТС, при спазване изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година изменена от 16.01.2018г. Промяната в
законодателството произтича от новата редакция на разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 (изм. и доп. ДВ брой 19 от 13.03.2015 година), както и на чл. 165, е
приета нова ал. 3 и действащото вече легално определение за АТС и системи,
дадено в § 6, т. 65 (нова ДВ брой 19/2015 година) от ДР на ЗДвП. С
последната е установена дефиниция, според която АТС и системи са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
a/ стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган и б/ мобилни - прикрепени към ПС или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало или край на работния процес. С
приемането и на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година на основание чл.
165. ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи са приети ясни
правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват, което е в
съответствие с изискванията, залегнали в мотивите на Тълкувателно решение
(TP) № 1 от 26.02.2014 година на Общото събрание (ОС) на ВАС. Анализът на
посочените разпоредби и съобразно настъпилата законова промяна, налагат
да се приеме за допустимо, при наличие на изричната регламентация на
закона, използването на мобилни технически средства и системи за
автоматизиран контрол и санкциониране с ЕФ по реда на чл. 189. ал. 4 от
ЗДвП.
С цитираната Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година се уреждат
условията и редът за използване на АТС и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТС и системи, като чл. 3 от същата гласи, че за
установените от АТС и системи нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна
система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага
извода, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по
3
пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на ЕФ не
само при използване на стационарни АТС и системи, а и посредством
мобилни АТС и системи за контрол. Нормативно регламентираните
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТС и системи и автоматизираният
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТС и система (чл. 9 от
Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в TP № 1 от 26.02.2014
година на ВАС - ОС на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на
работата на „техническите средства” преди изменението на чл. 189. ал.4 от
ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015 година. Отчитайки настъпилата законова промяна,
считам, че ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да
бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТС
или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година.
Съдът намира,че за пълнота следва да се посочи, че наличието или
отсъствието на контролен орган при автомотизираната система няма значение
при съставяне на ЕФ, тъй като същият се издава на базата на данните от
видеонаблюдението, а присъствието на контролния орган е до толкова че да
преведе системата в работен режим. Т.е. физическото присъствие на
контролния орган на мястото на контрол не указва влияние върху работата на
техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а
оттам - на достоверността на отчитанията му.
По отношение правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. Изключението
следва по силата специалната норма на чл. 189. ал. 4 от ЗДвП. установяваща
отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит, безспорно е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който
фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Плевен.
По отношение разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189. ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ (както вече бе посочено). Предвид
изложеното, и в светлината на ТР № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на
ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е, че
към датата на връчване на ЕФ, както и към настоящия момент, не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общият давностен срок — една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън
4
изключенията с предвидена по-дълга давност, още по-малко пък абсолютната
погасителна давност по чл. 81, ал. 3. вр.чл. 80. ал. 1. т. 5 от НК по силата на
препращата норма на чл. 11 от ЗАНН).
За посоченото нарушение - превишаване на разрешената максимална скорост
извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 2
от ЗДвП. вида и размера на която са определени в зависимост от стойността
на превишението на скоростта.
В конкретния случай скоростта е превишена с 16 км/ч. (стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението би била приложима
санкцията по т. 2 от визираната разпоредба. Последната предвижда за
превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим
размер точно фиксирано по размер наказание - „Глоба” от 50 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
При тази алтернативно разглеждана хипотеза законосъобразно и правилно би
бил издаден ЕФ на основание чл. 189. ал. 4 от ЗДвП и приложена
санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършеното нарушение
по чл. 21. ал. 1 от ЗДвП
Наложената за същото „Глоба” в размер 50 лв. е съобразена с предвидения в
закона фиксиран размер, съгласно административно наказателния състав по
чл. 182. ал. 2. т. 2 от ЗДвП, поради което се явява справедливо и
законосъобразно определена. Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание би
било правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Съдът намира,че процесното административно нарушение не би разкрило
характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би
представлявало такъв, поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го
отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса
на такава.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство “TFR 1-M”
№ 585 , представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка,
което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за
видеоконтрол. Последното обосновава и неоснователността на направеното в
този смисъл възражение.
5
По преписката е приложен снимков материал към Клип от 08.07.2022г, радар
585, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на
нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити,
като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на
деянието.Изрично е посочена нарушената правна норма чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Посочени са и правните признаци на нарушението: при разрешена в извън
населено място скорост 90 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на
скоростта от 19 км/ч.и след приспаднат толеранс минус 3% е записано
превишаване в ЕФ с 16 км/ч.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателят за неправилност и
незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно административно
наказващият орган е констатирал скоростта на товарният камион ,като
твърди че монтираният на камиона джи пи ес показва различна скорост от
тази засечена от мобилната камера на КАТ. Предвид гореизложеното се
претендира за отмяната на обжалвания ел. фиш.Отново е изискан Клип №
44287 е категорично е записано от Началник сектор ПП при ОД на МВР
Плевен ,че това е скоростта на заснет товарен автомобил Ивеко *** с рег. №
*** , установено и заснето с автоматизирано техническо средство – TRF 1-M
№ 585.Данните които жалбоподателката представя от монтиран в камиона
джипиес са незаконни и съдът не може да ги вземе под внимание.
Поради горните мотиви, Плевенският районен съд, ІII н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 7005581 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
А. Т. Н. законен представител на фирма „Магнезия „ЕООД, е санкциониран с
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПлАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6