Решение по дело №162/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на А. Х. О., [ЕГН], с адрес: с. Дорково, [улица], област Пазарджик, подадена чрез адв. Д. С., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, кантора 5 срещу Решение № 1012-12-401#1 от 11.01.2024 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1506-8 от 24.11.2023 год., с което жалбоподателката е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 29.06.2020 год. до 22.06.2021 год. в размер на 17 415,00 лева – главница и 5 153,50 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В жалбата се излагат подробни съображения досежно сочените отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Моли се за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски. Представя писмена защита.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез юрисконсулт М., в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката.

Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

А. Х. О. е подала заявление вх. № Ф-01-460 от 29.06.2020 год. в Дирекция „Бюро по труда“- Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл. 54а от КСО. В него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 12.06.2020 год. От НОИ й е изпратено уведомително писмо с изх. № У-122-00-1506-1 от 30.06.2020 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доход от КИ на Ирландия; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи от Ирландия и фишове за изплатени заплати. В отговор О. е представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава - членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора“, осигурителен номер, копия от фишове за заплата - 6 броя и договор за работа за периода от 29.01.2020 год. до 30.09.2020 год.; които са приети в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № Ц1019-12-1135 от 14.07.2020 год. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 26878 и U003 от № 28498 от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и дохода от 29.01.2020 год. до 11.06.2020 год. от Ирландия.

С Разпореждане № 122-00-1506-1 от 10.07.2020 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 06.08.2020 год. в ТП на НОИ - Пазарджик са получени СЕД U002 № 31258 и U004 № 31260 от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: периоди на осигурена заетост от 29.01.2020 год. до 11.06.2020 год.; причина за прекратяване на заетостта — „неизвестно“; доход за периода от 29.01.2020 год. до 11.06.2020 год., в размер на 8 248,00 евро – брутен доход.

С Разпореждане № 122-00-1506-2 от 27.08.2020 год., на осн. чл. 55 от АПК, е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на ПОБ. С Разпореждане № 122-00-1506-3 от 10.09.2020 год., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО, на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 29.06.2020 год. до 22.10.2020 год. (четири месеца), в размер на 9,00 лв. дневно. Взето е предвид, че в структуриран електронен документ U002 № 31258, издаден от компетентната институция на Ирландия, като причина за прекратяване на последното правоотношение от 12.06.2020 год. е посочена причина - неизвестно.

На 18.09.2020 год., с вх. №122-00-1506-3 в ТП на НОИ - Пазарджик, О. е подала заявление за преразглеждане на обезщетението за безработица и е представила копия на документи от работодателя и осигурителен номер. Предвид ново представените документи чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД Н001 № 52498 отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение.

На 16.10.2020 год. е получен СЕД Н002 № 60772, с който компетентната институция на Ирландия уведомява следното: „Както вече беше посочено, причината за прекратяване на трудовото правоотношение е неизвестна. В приложените документи не се посочва причината за прекратяване“. Предвид новополучените документи с Разпореждане № 122-00-1506-5 от 09.11.2020 год., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отказано да се изменят периодът и размерът на отпуснато парично обезщетение за безработица на жалбоподателката.

На 04.11.2020 год., с вх. № Ц1019-12-1135#1 в ТП на НОИ - Пазарджик, О. е представила преносим документ (ПД) U1, издаден на 19.10.2020 год. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 20.01.2020 год. до 12.06.2020 год.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода: от 20.01.2020 год. до 12.06.2020 год., в размер на 1 787,00 евро - месечно.

Предвид новите данни в представения преносим документ чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД Н001 № 73766 от 13.11.2020 год. отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение и потвърждаване на данните в представения от А. О. преносим документ U1, издаден на 19.10.2020 год. от компетентната институция на Ирландия. На 23.11.2020 год. е получен СЕД Н002 № 80469, с който компетентната институция на Ирландия уведомява следното: „причината за прекратяване в този случай е „изтекъл срок“, представен от клиента при заявление за преносим документ U1“. Предвид новополучените документи с Разпореждане № 122-00-1506-6 от 17.12.2020 год., на основание чл. 54ж, ал, 1 от КСО, са изменени периодът и размерът на отпуснато парично обезщетение за безработица на А. О., като е определен нов размер – 74,29 лева, дневно за периода от 29.06.2020 год. до 22.06.2021 год.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица, с писмо с изх. № 1029-12-942 от 27.06.2023 год. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от Административно процесуалния кодекс, О. е уведомена, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 12.06.2020 год. Писмото е върнато в ТП на НОИ - Пазарджик със забележка „отсъства“.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на жалбоподателката в Ирландия, с писмо с изх. № 1030-12-1362 от 27.06.2023 год. от работодателя „Keelings Softfruits UC”, е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

На 10.08.2023 год. в ТП на НОИ - Пазарджик е получен документ, с който работодателят „Keelings Softfruits UC” уведомява следното: „Искам да потвърдя, че А. О. от горния адрес е била в Keelings Softfruits като работник в градинарската ферма на срочен договор. А. беше наета в Keelings между 21.01.2020 год. и 12.06.2020 год. А. подаде оставка от позицията при обстоятелства, при които тя напусна преди края на договора си на 30.09.2020 год.“.

Предвид новите данни със СЕД U001 № 728008 от 31.08.2023 год. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 21.01.2020 год. до 12.06.2020 год.

На 01.09.2023 г. в ТП на НОИ — Пазарджик са получени СЕД U002 № 730073 и Н001 № 730076 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 29.01.2020 год. до 12.06.2020 год.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

Предвид новоузнатите обстоятелства и получените нови удостоверителни документи, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения СЕД U002 № 730073 от 01.09.2023 год. Съобразно установеното Ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-00-1506-7 от 14.09.2023 год., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменил Разпореждане № 122-00-1506-3 от 10.09.2020 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на А. О..

За неоснователно полученото парично обезщетение, на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е издадено Разпореждане № 122-00-1506-8 от 24.11.2023 год., с което оспорващата е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 29.06.2020 год. до 22.06.2021 год., в размер на 17 415,05 лева - главница и 5 153,03 лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

За да потвърди разпореждането Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик е приел, че е издадено при спазване на материалноправните разпоредби без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Направен е извод, че трудовият договор на жалбоподателката е изтекъл към 12.06.2020 год., но въпреки всичко е декларирала пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представил в ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото й правоотношение – „изтичане срока на договора“, а не „напускане на служителя“, каквато причина е посочено в получените СЕД от Ирландия. Органът е приел, че лицето недобросъвестно е получило сумите за ПОБ за по-дълъг период и в по-голям размер.

Към настоящото дело е приобщено адм. дело № 161 от 2024 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. По него е постановено окончателно Решение № 4444 от 21.11.2024 год., с което е отменено по жалба на А. Х. О. Решение № 1012-12-400#1 от 11.01.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик и делото е върнато като административна преписка на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик за ново произнасяне, съгласно мотивите на решението.

В административната преписка е наличен сключеният между жалбоподателката и работодателя „Keelings Retail UC“ трудов договор (л. 56). От съдържанието му се установява, че договорът е срочен („fixed-term contract“ - английски език) и страните са се уговорили А. О. да е наета на работа като работник в градинарството от 29.01.2020 год. до 30.09.2020 год. (договорът е представен и в превод на български език по адм. дело № 161 от 2024 год. по описа на Административен съд – Пазарджик – от л. 196 до л. 199).

От ответната страна са представени и приети по делото в превод от английски на български език: СЕД U017 № 1301248, СЕД H002 № 1301253, СЕД H001 № 1298306 и заявление за получаване на ПД U1. От тях се установява, че А. О. е била трудова заета за фиксиран период от време от 20.01.2020 год. до 13.06.2020 год. в посоченото Ирландско дружество, като причина за приключване на работата – „изтекъл договор“. Посочените документи са получени в ТП на НОИ – Пазарджик на 28.03.2025 год.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, какъвто несъмнено е Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик. Актът е в предписаната от закона писмена форма, с изложени мотиви, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. На следващо място следва да се посочи, че е издадено, след като по административен ред е обжалвано Разпореждане № 122-00-1506-8 от 24.11.2023 год. на ЗА Ръководител на осигуряването за безработица. Последното е издадено от компетентен орган, с оглед Заповед № 1015-12-28 от 28.02.2024 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

Независимо от изложеното, съдът намира, че при издаване на обжалваното решение, потвърждаващо разпореждането на ЗА Ръководител на осигуряването за безработица са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от същия. За да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно. В чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест по чл. 170 от АПК се носи от издателя на административния акт. Последният следва да изясни всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и въз основа на тях да изложи своите мотиви, т.е. да обоснове правните си изводи и да посочи релевантните правни разпоредби.

В разглеждания случай на 06.08.2020 год. органът е получил СЕД от компетентната институция на Ирландия с посочена причина за прекратяване на заетостта – „неизвестно“. На 04.11.2020 год. в ТП на НОИ – Пазарджик са получени нови СЕД. В тях е посочена причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“. На 10.08.2023 год. ответникът е получил от ирландския работодател писмо, с което е уведомил, че О. е подала оставка от позицията при обстоятелства, при които тя е напуснала преди края на договора й от 30.09.2020 год. На 01.09.2023 год. в ТП на НОИ – Пазарджик отново са получени СЕД, с посочена друга причина за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“. В хода на съдебното производство, от получените в осигурителния орган на 28.03.2025 год. СЕД, се установява, че причина за приключване на работата - „изтекъл договор“.

Съдът следва да разгледа характера на посочените документи, за да може да прецени тяхната тежест и относимост към спорния момент – каква е причината за прекратяване на заетостта на О. с Ирландското дружество, за да се обоснове извод за правилност, респ. неправилност на оспореното решение досежно недобросъвестност на лицето.

Структурираните електронни документи (СЕД) заместват използването на Е-Формуляри. Те се издават на основание Регламент № 883/04 и Регламента по неговото приложение № 987/09 като служат за удостоверение на факти необходими за ползване на правата по тези регламенти. Разменят се само между институциите на държавите-членки, не се попълват, пренасят и удостоверяват от частни лица, нито от други държавни институции, които не са включени в прилагането на регламентите. Легална дефиниция на СЕД се съдържа в чл. 1, буква „г” от Регламент 987/09 - „документ структуриран във формат предназначен за електронен обмен на информация между държавите членки”. Съгласно чл. 5 от Регламент № 987/2009 регламентира правната стойност на документи и подкрепящи доказателства, издадени в друга държава-членка, като в параграф 1 се посочва, че документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени. Съгласно параграф 2 и параграф 3 на чл. 5 от Регламент № 987/2009 при съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата-членка. която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и при необходимост го отнема. По силата на параграф 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. Правилото на чл. 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009 задължава българската компетентна институция да приеме издадените от Ирландската компетентна институция документи, включително и преносим документ U1, като не допуска игнорирането на съдържащата се в тези документи информация.

Причината за прекратяване на заетостта на О. в Ирландия е удостоверена чрез преносим документ ПД U001 и СЕД U002, U004, Н001 и НОВ ПД U001, за които няма данни да са отнети или обявени за невалидни по реда на чл. 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009. Без правно значение за валидността на издадените от друга държава-членка документи по Регламент № 987/2009 е обстоятелството въз основа на какви източници на информация се издават тези документи. Всяка държава- членка разполага с правото да прецени по какъв начин ще събира данните, които следва да удостовери в издаваните от нея ПД и СЕД, които пък от своя страна следва да бъдат приемани от институциите на останалите държави-членки. Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, въз основа на събраните в административното производство документи, че Очарова е напуснала преди края на договора си, а не поради изтичане на договора. Противно на приетото от органа е, че не е изяснена причината за прекратяване на трудовия договор. В хода на съдебното производство ПД U1, удостоверяващ последния период на заетост и размера на получаваното от оспорващата възнаграждение, е посочено като причина за приключване на работата – „изтекъл договор“. ПД U1 също представлява официален документ, издаден от компетентната институция на съответната държава-членка по смисъла на Регламент № 883/2004. Информацията в него служи като основа за изчисляване на размера и срока на паричното обезщетение за безработица. ПД U1, както и всички СЕД не са оспорени по делото, поради което данните в тях следва да бъдат съобразени от органа при определяне размера на паричното обезщетение за безработица. От ПД U1 се установява, че А. О. е посочила същото основание за отпускане на ПОБ в заявлението си от 29.06.2020 год. и в последващото писмо от 14.07.2020 год. – „изтичане на срока на договора“.

В полученото писмо от „Keelings Retail UC“ от 15.08.2023 год. (л. – 34, в превод на български език) е записано, че „А. подаде оставка от позицията при обстоятелства, при които напусна преди края на договора си на 30.09.2020 год.“ Не са посочени обстоятелствата, при които лицето е напуснало, нито са приложени доказателства, установяващи, че О. по лична воля е напуснала работата си в Ирландия. Видно от Глава „Предизвестие и прекратяване на договора“ работодателят е посочил, че в случай, че О. желае да прекрати трудовото си правоотношение следва да изпрати писмено предизвестие от една седмица. Такова предизвестие не е налично по делото. В трудовия договор на А. О. има Глава „Изпитателен срок“. В него е разписано, че длъжността й подлежи на 8 седмичен изпитателен срок, който може да бъде удължен и в рамките на или след изтичане на срока дружеството може да прекрати трудовото правоотношение. При съпоставка на последните два документа не може да се направи еднозначен извод за основанието, поради което лицето е спряло да полага труд в „Keelings Retail UC“.

При издаване на оспореното решение ответникът не е изяснил всички релевантни за спора факти. Позоваването на съдържанието от писмото на „Keelings Retail UC“ от 15.08.2023 год. не може да се противопостави на получените СЕД, включително и на ПД U1, и не може да се игнорира съдържанието в тях. Следователно неправилно органът е потвърдил разпореждането – л. 44 от делото, в мотивите, на което е посочена като последна причина за прекратяване заетостта на лицето – „напускане на служителя“, считано от 12.06.2020 год. Този извод не кореспондира с фактите, удостоверени в ПД U1 – приет в хода на съдебното производство. Налага се изводът, че в хода на административното производство не е изяснена причината за прекратяване на трудовото правоотношение на оспорващата, последица, от което е нейното поведение, за да се определи дали лицето е било недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, което обосновава изложените в жалбата доводи за неправилност на оспорения акт. Налице е нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК – административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да пристъпи към издаването на обжалвания акт.

Предвид изложеното обжалваното решение, с което е потвърдено процесното разпореждане, следва да се отмени като издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до неправилно приложение на материалния закон.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на жалбоподателката искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на А. О. сумата от 1 510,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса и 1 500,00 лева адвокатско възнаграждение в намален от съда размер при съобразяване своевременно направеното възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, VІІ-и състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на А. Х. О., [ЕГН], Решение № 1012-12-401#1 от 11.01.2024 год. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1506-8 от 24.11.2023 год., с което А. Х. О. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 29.06.2020 год. до 22.06.2021 год. в размер на 17 415,00 лева – главница и 5 153,50 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на А. Х. О., [ЕГН], с адрес: с. Дорково, [улица], област Пазарджик, сумата от 1 510,00 (хиляда петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.