Решение по дело №11832/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2056
Дата: 22 юни 2020 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20195330111832
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  2056

22.06.2020 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11832 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против К.И.Г., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86  ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в *****, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставеното му, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност 1137.29 лева през периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., която не била заплатена. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 119.24 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017г. – 17.04.2019г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски, като била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установи задълженията. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител, с който се оспорват претенциите. Възразява се липсата на облигационно правоотношение и за неправилното изчисляване на топлинната енергия. Иска се отхвърляне на исковете.    

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Относно допустимостта:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу К.И.Г., по което е образувано ч. гр. дело № 11832/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Заповедта е връчена на страната на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество на спора:

За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същия е собственик на процесния апартамент или, че притежава право на ползване върху него. Това се установява от представената справка от Служба по вписванията. От нея е видно, че ответницата е придобила правото на собственост върху топлоснабдения имот през 2007г., като няма данни за разпореждане след това. От изложеното до момента се установява, че ответницата е била собственик на апартамент, в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР (КЕВР). Общите условия са били обявени съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.

От приетата по делото съдебна техническа експертиза се установява, че през процесния период абонатната станция, обслужваща блока е била включена към топлопреносната мрежа, като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. Било е отчитано количеството ТЕ и са отчислявани технологични разходи. Посочено, е че за периода всички отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа, като 3 са снабдени с индивидуални разпределителни устройства. През имота преминавала щранг лира, без уред за измерване и ТЕ била начислявана на максимална нормативна мощност. Начисляването на ТЕ за БГВ ставало на база отчет на водомера за топла вода. В рамките на периода на ответницата била разпределена топлинна енергия в общо количество от 11.80737 MWh. Вещото лице констатира, че разпределението и начисляването на ТЕ съответства специалната методика, посочена в Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007г. Същата е отменена през месец март 2020г., поради което е била действащата за процесния период. Съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде кредитирано.

Поради всичко изложено, съдът намира, че ответницата дължи цената на доставената топлинна енергия.

Приета е и съдебна-счетоводна експертиза, съгласно която стойността на топлинната енергия, посочена в заключението на СТЕ като доставена на ответницата за процесния период e в размер 1137.29 лева с ДДС. Размерът на дължимото обезщетение за забава е определен на 119.24 лева. Експертизата е изготвена въз основа на направените в СТЕ констатации, съобразявайки цените на единица ТЕ през процесния период. С оглед на това, съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и пълно, поради което следва да бъде кредитирано. 

От приетите по делото доказателства категорично се установява наличието на облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия, уредено с публично известни Общи условия. По същото ответницата има непогасени задължения към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за потребена ТЕ в размер на 1137.29 лева за периода.

Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, с оглед на което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Погасяване на задълженията не се установява. Размерът на дължимото обезщетение за забава съгласно приетата по делото експертиза е 119.24 лева. Такъв е и размерът на предявената претенция по чл. 86 ЗЗД и същата следва да бъде уважена изцяло. 

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват съответните вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Следва да се отхвърли искането за установяване на задължение за законна лихва за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (в редакция ДВ бр. 28 от 2020г.), до отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава. Законната лихва попада в тази хипотеза и може да бъде присъдена след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 34 от 09.04.2020г. в сила от същата дата. С него забраната е ограничена до частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.) предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ, включително когато вземанията да придобити от други банки, финансови институции или трети лица и по договори за лизинг, каквато не е настоящата хипотеза.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските, на които има право ищеца в заповедното производство, са в размер на 25.13 лева за държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 74.87 лева за държавна такса, 250 лева за СТЕ и ССЕ, 300 лева за особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми:  1137.29 лева– главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *****, за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2018г. и 119.24 лева- представляваща обезщетение за забавено плащане на горното задължение за периода от 04.07.2017г. до 17.04.2019г., ведно със законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 18.04.2019г. до 12.03.2020г., както и от 09.04.2020г. до пълното и изплащане, като ОТХВРЪЛЯ искането за законна лихва за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., за които суми е била издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 6316/2019 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 800.00 лева  /осемстотин лева/- разноските по ч. гр. дело № № 6316/2019 г. на ПРС и по настоящото гр.д. № 11832/2019г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

                                                                                              /Тоско Ангелов/

 

Вярно с оригинала.

Р.М.