Определение по адм. дело №507/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.268, във вр. с чл.267 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на И. Н. К. от [населено място], против Решение № 229/06.11.2025г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с която е оставена без уважение жалба вх. № 54-27-3492/30.10.2025г., подадена от жалбоподателя срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004908/11.09.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на действия на публичен изпълнител с които се отказва отписване на погасени по давност публични вземания, както и на оспореното решение, но петитумът на същата е крайно неясен. Освен първото искане за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП– Варна, с което е оставена без уважение жалбата му, фигурира второ, с което се иска съдът да признае, че задължения възникнали за периода 2017- 2020г. са погасени по давност, трето, което приповтаря предходното искане, понеже касае всички задължения и се добавят възникналите след 01.10.2020г. и четвърто искане- да бъде задължен НАП да отпише всички задължения, за които съдът установи изтичане на давност, без същите да са уточнени по размер и период. Всички искания посочени в т.2, 3 и 4 от жалбата са недопустими, понеже излизат извън правомощията на съда, посочени в чл.172 ал.2 от АПК. В случай, че съдът установи в мотивите си, че дадени публични вземания, посочени в оспореното Разпореждане, са погасени по давност, следва отмяната на Решението на Директора на ТД на НАП и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител, като незаконосъобразни и връщането на административната преписка на публичния изпълнител със задължение да се произнесе отново по молбата на жалбоподателката по отношение на давността при спазване на указанията по правилното приложение на материалния закон, дадени в решението на съда. Съдът не може да се произнесе по същество на искането за отписване на вземанията, нито да разпореди извършването на това действие на НАП. Следва да се укаже на жалбоподателят да посочи в какво точно се изразява искането му, за да може да се определи правна квалификация на спора, съответно ред за разглеждане на делото, страните, тежест на доказване и др.

Отделно от материалите по делото се установява, че към жалбата не е приложен документ за внесена по сметка на Административен съд– [населено място] държавна такса в размер на 10 лева, дължима съгласно чл.2б от б.“а“ от Тарифа №1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, в разрез с изискванията на чл.151 т.3 от АПК. Приложеният документ е за внесена такса с дата преди датата на издаване на оспорения административен акт и явно касае друго дело.

Съдът констатира, че жалбата е окомплектована с част от материалите, съдържащи се в административната преписка във връзка с обжалвания административен акт, но в същите липсват именно доказателства за прилагането на наложените обезпечителни мерки- запори от кредитни институции, КАТ ПП, НОИ и конкретната дата, релевантна по дело във връзка с изтекли давностни срокове, поради което и на основание чл.152 ал.4 от АПК, следва от административния орган да се изиска, въз основа на копие от депозираната жалба, да представи заверен препис на цялата административна преписка по издаване на оспорения административен акт, както и документ, удостоверяващ датата на връчване на обжалваното решение на оспорващия и всички други материали, съдържащи се в административната преписка, ведно със списък на страните в производството по издаване на акта.

С оглед изложените съображения депозираното оспорване не отговаря на изискванията на АПК, поради което и на основание чл.158 ал.1 от АПК същото следва да се остави без движение, като на жалбоподателя се укаже да отстрани констатираните нередовности в 7 (седем) дневен срок от съобщаването на настоящото определение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалба на И. Н. К. от [населено място], против Решение № 229/06.11.2025г. на Директора на ТД на НАП [населено място], с която е оставена без уважение жалба вх. № 54-27-3492/30.10.2025г., подадена от жалбоподателя срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004908/11.09.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], офис Шумен и ДАВА 7-дневен срок на оспорващия да изправи констатираните нередовности, съобразно изложеното в обстоятелствената част на определението, като:

- представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд– [населено място] държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева, съобразно Тарифа №1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието;

- уточни искането си до съда, съобразно изложеното в обстоятелствената част на определението.

В съобщението да се впише изрично указание, че при неотстраняване на нередовностите в указания срок, жалбата ще се остави без разглеждане, а настоящото производство ще бъде прекратено съгласно чл.158 ал.3 АПК.

На основание чл.152 ал.4 във вр. с чл.152 ал.2 и ал.3 от АПК, ЗАДЪЛЖАВА Директор на ТД на НАП Варна, в 3 дневен срок от получаване на съобщението, въз основа на копие от жалбата, да представи документ, удостоверяващ 1. датата на връчване на обжалваното решение на оспорващия и всички други материали, съдържащи се в административната преписка и в изп.д. с длъжник жалбоподателя, представляващи 2. доказателства за приложени обезпечителни мерки и конкретна дата, както и евентуално за 3. уведомяването на длъжника за тях, ведно със 4.списък на страните в производството по издаване на акта.

Препис от настоящото определение да се изпрати на оспорващия и на административния орган за сведение.

След изтичане на срока или изправяне на нередовностите делото да се докладва на съдията – докладчик.