РЕШЕНИЕ
№ 3740
Плевен, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | СНЕЖИНА ИВАНОВА |
При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20247170700627 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Административното дело е образувано по жалба на А. Ш. И., гр.Плевен, [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 1 чрез адв Д.К., съдебен адрес:гр.Пловдив, [улица], ет. 3 срещу решение № 2153-14-46/02.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като РБ като страна членка на ЕС трябва да прилага европейски правила за координация на системите за социална сигурност и намира че съгласно чл. 3 от Регламент ЕО № 883/2004 г. следва да намери приложение чл. 65, §2 и да бъде отпуснато обезщетение за безработица за работата на И. във Франция и Великобритания. Моли за отмяна на решението .
В съдебно заседание оспорващата– А. Ш. И. не се явява, представлява се от адв К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на решението и присъждане на разноски по представен договор за правна защита и съдействие в размер на 600 лева.
В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, се представлява от юрк С., която намира жалбата за неоснователна и счита, че България не е компетентна държава за изплащане на парично обезщетение за безработица, тъй като лицето е пребивавало последните 15 години извън страната и е работило във Великобритания и Франция и следва обезщетението да се отпусне от една от тези две държави. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 411-5098/13.10.2023 година И. иска да й бъде отпуснато обезщетение за безработица, като посочва, че е упражнявала трудова дейност във Франция от 04.09.2023 година до 30.09.2023 година и в Англия в периода от 15.06.2018 година до 30.08.2023 година. Приложена е декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент /ЕО/ 883/2004 от лицето, в която посочва, че последен период на заетост е от 04.09.2023 година до 30.09.2024 година във Франция. И посочва, че няма да живее в чужбина. Посочва, че роднините са живели в България и разполага с жилище в България, като не се е завръщала често в България през периода на последната заетост в чужбина.
Налице е формуляр U017 - Осигурително досие за трансграничен работник, от който се установява, че лицето е работило в Обединено Кралство в периода 22.06.2019 г. – 30.08.2023 година и формуляр U017 - Осигурително досие за трансграничен работник, от който се установява, че е работила във Франция от 04.09.2023 година до 30.09.2023 година.
С разпореждане № 141-00-2679-3 от 25.05.2024 година на ръководител за осигуряване за безработица е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви, че съгласно чл. 65, ал. 2 от Регламент ЕО № 883/2004 година за координация на системите за социална сигурност, обезщетенията за безработица се предоставят от институция на държавата по пребиваване на лицето по време на последната заетост и в случая продължителност на заетост от 13.09.2008 година до 30.09.2023 година е дълъг период , надхвърлящ 5 годишният период, възприет от европейската законодателство, след който лицето има право да придобие статут на постоянно пребиваващо в дадена държава . Прието е , че България не е компетентна държава , нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което не е налице основание за отпускане и изплащане на обезщетение за безработица.
С жалба от 17.06.2024 година И. възразява, че следва да бъде приложен регламент ЕО № 883/2004 г. и да бъде отпуснато обезщетение за безработица, тъй като има стаж в друга държава-членка.
С решение № 2153-14-46/02.07.2024 година на директора на ТП на НОИ Плевен л. 6 по делото е отхвърлена жалбата на лицето и потвърдено разпореждане от 28.05.2024 година. Посочва се, че във връзка със заявлението на лицето е изискана информация от Франция и Великобритания и са постъпили формуляри - U017 - Осигурително досие трансграничен работник, с отразени периоди на заетост във Франция от 04.09.2023 година до 30.09.2023 година и във Великобритания – с прекъсвания от 13.09.2008 година до 30.08.2023 година. Органът обаче приема, че не е компетентна институция по пребиваване, тъй като Регламент (ЕО) №883/2004 г. намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, §1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, §1, б. „з"). Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, §1, която предвижда, че регламентът се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
Посочва се, че общото правило за определяне на приложимото законодателство е формулирано в чл. 11, §3. буква „а“ относно наетите лица (каквато е и г-жа И.), което правило гласи, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава- членка се прилага законодателството на тази държава - членка. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) №883/2004 г., съгласно който напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.
Посочва се, че член 61 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. предвижда сумиране на периоди на осигуряване и заетост, осъществени в съответствие със законодателството на която и да е друга държава- членка, ако работникът е завършил последно периоди на осигуряване или заетост в съответствие със законодателството, по силата на което се търси обезщетението за безработица, като на държавите членки е позволено да изискват минимален осигурителен период, за да вземат предвид периодите в държавата по предходна заетост.
Органът посочва, че се налице изключения при определяне на компетентна държава по пребиваване и в тези случаи са налице критерии за определяне на държавата по пребиваване, като я определя като държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на лицето. Основен критерий при определяне държавата на пребиваване за трудово активните лица е трудово правната връзка със съответната държава, характерът й и нейната продължителност.
Приема, че случая продължителността на заетостта на г-жа И. във Великобритания и после във Франция , което обосновава дълготрайно и стабилна трудовоправна връзка с Обединеното кралство като съгласно европейското законодателство с изтичането на период по-дълъг от 5 години се приема, че е налице срок с достатъчно голяма продължителност, след изтичането на който дадено лице има право да придобие статут на постоянно пребиваващо в дадена държава, т. е. този период от време се счита за достатъчно продължителен, за да обоснове стабилна връзка между лицето и съответната държава и се явява индикатор за връзката с тази държава и в този смисъл е и становището на Европейската комисия по дело С- 30/22, ч. III, т. 11.
Счита, че не може да се приеме, че лицето попада в обхвата на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г., според която отговорността за изплащане на обезщетение за безработица се прехвърля от държавата по заетостта (компетентна по правилата на чл. 11, §3, б.„а“ от същия регламент) върху държавата по пребиваване, тъй като за да е налице такава хипотеза следва напълно безработното лице по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице да е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, и да продължава да пребивава в тази различна държава-членка или да се е завърнало в нея. При това положение не може да се приеме, че завръщайки се в България г-жа И. се е завърнала в държавата си по пребиваване, а всъщност е променила пребиваването си след приключване на заетостта, като се е завърнала в държавата си по произход, но не и по пребиваване и разпоредбата на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. не е приложима в настоящия случай.
Представени са формуляр U1, документи от работодателя във Франция.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен .
Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила, правилно е приложен материалният закон и целта на закона.
По делото не се спори, И. има стаж, придобит във Великобритания до 30.08.2023 година и от 04.09.2023 година до 30.09.2023 година –във Франция и след завръщане в България подава заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, като няма период на осигуряване след завръщането в България.
Право на парично обезщетение за безработица съгласно чл. 54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
С оглед обстоятелството, че последната трудова заетост на лицето е била във Франция, относимите правни норми във връзка с координация на системите за социална сигурност между Франция и България са в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност.
Съгласно чл. 61 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
В чл. 2 се сочи, че се прилага към граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава - членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му са приложими към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л") и относно обезщетение за безработица, доколкото И. е работила във Франция към 30.09.2023 година.
Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.
По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето т.е. приложимо е правото на Франция при определяне на правото на обезщетение за безработица, освен ако не са налице специалните правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Съгласно чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.
В случая оспорващата е подала декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент № 883/2004 г. и следва да се определи, дали Република България е държава по пребиваване, за да извърши преценка на правото на лицето на обезщетение.
Съгласно член 11, параграф 3, буква в) от Регламент № 883/2004 "спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член 65 съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава членка, а в чл. 1, б. „й“ от Регламент № 883/2004 дефинира понятието "пребиваване“ -мястото, където лицето обичайно пребивава.
Съгласно член 11 от Регламент № 987/2009 г. при различия в становищата на институциите на две или повече държави членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянния характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
С определение по дело С-30/22, СЕС е дал заключение, според което чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 /Е0 на ЕП и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава – членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава – членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период.
С оглед горепосоченото съдът намира, че правилно е приложен законът – Регламент №883/2004 г. и не може да се приеме, че България е компетентна държава по пребиваване, тъй като оспорващата през последните 15 година е работила с известни прекъсвания във Великобритания и в рамките на един месец във Франция , но с оглед декларирано от нея л. 22 по делото, че тя и съпругът й са живели в Англия и независимо , че има роднини в България, то разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Регламента е неотносима предвид определение по дело С-30/22, СЕС, тъй като по време на последна заетост от 15 години И. пребивава в Англия, а след това за един месец във Франция и няма периоди на заетост в България, и независимо, че работи едни месец във Франция и се завръща в България, не може да претендира на основание на чл. 54а, ал. 1 от КСО обезщетение за безработица , тъй като България не е компетентна държава по пребиваване.
Решението е постановено и в съответствие с целта на Кодекса за социално осигуряване -предоставяне на плащания на правоимащи лица при наличие на основание за това при съблюдаване на европейските регламенти.
Предвид горното решението на директора на ТП на НОИ е законосъобразно и следва да бъде отхвърлено оспорването.
С оглед изход на делото искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева е основателно и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, следва А. Ш. И., гр.Плевен, [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 1 да заплати на ТП на НОИ Плевен разноски в размер на 100 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на А. Ш. И., гр.Плевен, [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 1 чрез адв Д.К., съдебен адрес:гр.Пловдив, [улица], ет. 3 срещу решение № 2153-14-46/02.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ Плевен.
Осъжда А. Ш. И., гр.Плевен, [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 1 да заплати на ТП на НОИ Плевен разноски в размер на 100 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
Съдия: | |