Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 16.VІІ.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд
в открито заседание на шестнадесети юни , две хиляди и двадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов
при секретаря Елена Георгиева с участието на
прокурора ...................., като разгледа док-ладваното от Председателя Гражданско дело № 544 по описа на съда за 2019г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявени са обективно съединени искове, намиращи правно основание в чл.
432 ал.1 от Кодекса за застраховането вр. чл.45 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите и искове за лихви с правно основание чл. 86
от Закона за задълженията и договорите .
В исковата молба се твърди , че на
27.VІІ.2018г., в гр. Симеоновград на ул. „Александър Стамболийски”, на лек
автомобил марка „БМВ” модел „320”, с peг. № ..., управляван от М. М. ,поради
управление с несъобразена скорост ударил внезапно появило се на пътното платно
домашно животно - кон и реализирал ПТП, при което пострадал пътника в лекия
автомобил – ищеца З.З..
За произшествието бил изготвен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 31 / 27.VІІ.2018г. На виновния
водач бил съставен АУАН, серияД №
576463, въз основа на който било издадено и Наказателно постановление №
18-0271-001100/ 18.ІХ.2018г.
Твърди се, че след инцидента
пострадалият З. бил транспортиран в МБАЛ - Хасково АД, къде постъпил в
Хирургичното отделение с оплаквания за болки в лявата гръдна половина; леко
балониран корем, при който липсва страна без перито-ниално дразнене; болки в
гръдния кош и корема; множество охлузвания по лицето и контузна рана на левия
лакът и лявата ключица, травма на торакса. Назначени и извър-шени му били различни изследвания и прегледи, в
резултат на които се установило, че при ПТП ищецът е получил: „Контузио
абдоминис ет торацис”. Той бил настанен
за провеждането на консервативно медикаментозно лечение в болницата, от където
на 01. VІІІ.2018г. бил изписан, като му били дадени препоръки за дома и за
проследяване на здравословното състояние.
За проведеното болнично лечение
на З.М.З., била заплатена сума в размер
на 23.20лв. - такса за болничния престой.
Твърди се , че травмите получени
от З.З. при инцидента му при-чинили внезапно и неочаквано увреждане на
здравето, физическа и емоционална болка, както и страдания от различно
естество. Болките в корема и гръдния кош, както и мно-жеството рани и
охлузвания затруднявали обичайната физическа активност на ищеца. Той изпитвал
дискомфорт и болезненост при заемането на определена поза на тялото. Оплаквал
се от болезненост в гръдния кош при задъхване. Страдал от бързо изтощение и
умора при придвижване. Охлузванията по лицето го карали да се срамува и отбягва
да излиза сред своите връстници, като това го направило свит и затворен.
В резултат на ПТП, били настъпили
промени и в емоционалното състояние на ищеца . Той станал раздразнителен и
потиснат, с честа смяна на настроенията, из-питвал чести приливи на чувство на
безпокойство и притеснение, особено когато изли-зал от дома си. Станал емоционално
лабилен, тревожен и със затруднена концентрация. Изпитвал неувереност и страх
от МПС. Не можел да спи спокойно и сънува кошмари, свързани с преживения
инцидент. Към това се добавяло и заниженото му самочувствие, породено от мно-жеството
охлузвания на лицето, загрозяващи външния му вид.
Твърди се, че след
пътнотранспортното произшествие ищеца търпи болки и страдания, които продължавали
и към момента.
Проц. представител на ищеца сочи
, че от справката, извършена на страница-та на Информационен център към
Гаранционния фонд, се установило, че към момента на събитието, виновният водач
е управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „320”, с peг. № X 5450 ВН, за който е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗД „Бул
Инс" АД, с полица № BG/02/ ********* 461, валидна от 18.І.2018 г. до
17.І.2019 г.
Твърди се, че съгласно разпоредбите не чл. 380 и чл. 429 ал.1 т. 1 от Кодекса на застраховането на 21.09.2018г. била отправена претенция до застрахователя на отго-ворния за ПТП водач - ответника ЗД„Бул Инс” АД, с искане да бъде определено и из-платено дължимото застрахователно обезщетение ( Молба вх. № ОК-689241/ 21.ІХ. 2018г.) Към настоящия момент въпреки, че бил изтекъл законоустановеният срок, заст-рахователят не определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената из-вънсъдебна претенция, което породило правния интерес у ищеца на основание чл.432 ал.1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред. С оглед обстоятелст-вото, че деянието било извършено на 27.VІІ.2018г., то от този момент върху претенди-раната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплаща-не.
Моли съда да постанови решение с
което да осъди ЗД”Бул Инс” АД ЕИК: ...., да заплати обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговор-ност" на автомобилистите на З.М.З. ЕГН **********,
както следва:
- 20 000лв. - обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от Злат-ко М.З. болки и страдания
вследствие ПТП от 27.VІІ.2018г.;
- законната лихва за забава върху
претендираната главница от датата на про-изшествието - 27.VІІ.2018г. до
окончателното изплащане;
- 23.20лв. - обезщетение за претърпените
имуществени вреди (разходи във връзка с проведеното лечение);
- законната лихва за забава върху
главницата от 23.20лв. от датата на депо-зирането на исковата молба пред съда
до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира се присъждане на съдебни
и деловодни разноски включително и адвокатско възнаграждение.
С Определение № 720/17.ІХ.2019г.
на основание чл.232 от ГПК, производст-вото е прекратено в частта за сумата от
10 000лв. – представляваща разликата от разме-ра на първоначално
предявената искова претенция от 20 000лв. и претендирания размер от
10000лв. по предявената искова молба от З.М.З. ЕГН **********, действащ със
съгласието на родителя си П.А.М. ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р.М. ***”
АД ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. София р-н Лозенец бул.”.....”
№ .....
В законоустановения едномесечен
срок ответника ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника си адв. Д.Стаматова от АК
Хасково е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становището,
че предявените искове са допустими, но неос-нователни, като се оспорват по
основание и размер.
Относно предявения иск за
присъждане на неимуществени вреди - за
пре-живени болки и страдания, произтичащи в резултат на ПТП на 27.VІІ.2018г.,
пълно-мощника счита , че същия е прекомерно завишен по размер и противоречие с
принципа за справедливост прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение по чл.51
ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на водача и
пострадалия, допринесли с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва по основание и размер
иска за заплащане на законната лихва върху главницата считано от датата на ПТП-27.VІІ.2018г. Сочи , че съгласно КЗ, лихва може да се
претендира най-рано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция, като
съгласно чл. 380 ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от
страна на лицето има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането и застра-хователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Сочи се , че по молба на пострадалия, ответ-ното дружество е образувана преписка № **********,
по която са изискани от дру-жеството с писмо №НЩ-6978/08.Х.2018г. и съответно
събрани относимите за разглеж-дане на случая доказателства, а именно- влязлото
в сила Наказателно постановление на виновния водач №18-0271-001100/18.ІХ.2018г.
на РУ на МВР-Харманли. Застраховате-лят бил длъжен да изплати обезщетението
само по банкова сметка, ***.ХІІ. 2018г. уведомил пострадалия и пълномощника му
за представяне на лична актуална банкова сметка, ***, не било изплатено
определе-ното по преписката обезщетение.
Относно предявения иск в размер
на 23.20лв., представляваща имуществени вреди- изплатена такса за „болничен
престой” е изразено становището че същия се явя-ва неоснователен и недоказан .
Сочи се, че съгласно чл. 37 ал.4 от ЗЗО всички деца-ма-лолетни и непълнолетни,
какъвто е ищецът по делото, са освободени от заплащане на потребителска такса и
такава няма как да е заплатил и ищеца. Предвид обстоятелство-то, че
представената фактура не касае заплатена потребителска такса от ищеца, а от не-говия
баща , като по този начин същата е неотносима към предмета на иска по чл.45 ЗЗД. Фактура била издадена от УМБАЛ”Св.Георги”ЕАД гр.Пловдив на 31.VІІ.2018г.,
на която дата ищецът се е намирал в МБАЛ Хасково, от където е изписан на
следващия ден-01.VІІІ.2018г. Иска за лихва се явявал акцисорен към главния с
оглед на което и той следвало да се отхвърли .
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за
установено следното:
От приобщения по делото
Констативен протокол № 31 / 27.VІІ.2018г., със-тавен от М. Ст. – мл. автоконтрольор
при „ Пътен контрол „ РУ Харманли се
установява, че на 27.VІІ.2018г. в 14.05ч. , в гр. Симеоновград
ул.”Ал.Стамболийски” е настъпило пътно транспортно произшествие, при което лек
автомобил марка „БМВ” модел „320”, с peг. № ...., управляван от М. М. ,поради
управление с несъобразена скорост ударил внезапно появило се на пътното платно
домашно животно - кон . В следствие на пътно транспортното произшествие е пострадал
пътника в лекия автомобил – ищеца З..
Не се спори между страните , а и
от представеното по делото заверено като препис ксерокопие на застрахователна
полица № BG/02/118000315461, се установява че към момента на произшествието лек
автомобил „БМВ”, модел „320” с peг. № ... – собственост на П.А.М. ЕГН **********
има сключена застра-ховка „Гражданска отговорност със ЗД „БУЛ ИНС” АД ,със срок
до 17.І.2019г.
По повод настъпилото ПТП, на 21.ІХ.2018г.
до ЗД”БУЛ ИНС” АД, е отпра-вена молба вх.№ ОК-689241 от ищеца за заплащане на
имуществени и неиму-ществени вреди.
До предявяване на настоящия иск
ответника не е удовлетворил претенциите на ищеца.
От назначената по делото
авто-техническа експертиза и от разпита на в.лице Ст.П. в съдебно заседание се
установява механизма на пътно транспортното произшествие. Установява се, че
непосредствено преди произшествието лекия автомо-бил „БМВ”с peг. № X 5450 ВН, се е движел със скорост от 70км/ч. – при която
скорост водачът не е имал техническа възможност да избегне настъпилото ПТП.
Експертизата е установила, че при движение със скорост равна или по-малка от
55.9км./ч и свовре-менна реакция на водача за спиране произшествието не би
настъпило.
От приобщената по делото съдебно
медицинска експертиза се установява , че в следствие на претърпяно на
27.VІІ.2018г. ПТП, ищецът З. е получил: Конту-зия, болка на корема и гръдния
кош ; множество порязвания по лицето; множество ох-лузвания по лицето; рана на
ляв лакът и ключица – които увреждания са причинени от действие на твърд тъп
предмет и могат да се получат при автомобилна травма по на-чина и обстоятелствата
установени по делото. Вещото лице е посочило че е пирчинено разстройство на
здравето извън случаите по чл. 128 и чл.
129 от НК , като е определил срок за възстановяване до 20 дни.
Вещото лице при изготвяне на
експертизата е извършило и личен преглед на ищеца на 28.V.2020г. (почти две
години след произшествието). При този преглед били открити белези по гърба на З.-
последици от рани , които не били описани в медицинските документи . Вещото
лице е приело, че независимо от липсата на описа-ние в първоначалната
медицинска документация за наранявания по гърба, съпоставени с белезите по
лицето, шията и лявото рамо – където има
описани наранявания , нара-няванията по гърба и тези по предните повърхности,
са с един и същ произход – трав-ми от процесното ПТП . В експертизата е
посочено , че белезите са груби надигнати и загрозяват външния вид, без да
причиняват обезобразяване, като подлежат на лечение чрез пластична хирургична операция.
За цялостното изясняване на
фактическата обстановка по делото, по искане ищцовата страна , съдът назначи и изслуша съдебно-психологична
експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено.
Вещото лице се е за-познало с материалите по делото, извършило е личен преглед
на ищеца и констатирало че настъпилото
ПТП на 27.VІІ.2018г. се е отразило негативно
върху психичното със-тояние на ищеца , като резултатите от изследването дали
основание да приема че е налице посттравматичен стрес . В заключението и при
разпита в съдебно заседание вещото лице подробно описва : как се е отразило
лечението и възстановителния период върху психиката на ищеца , какво е неговото
психическото и емоционалното състояние към настоящия момент и какви ще се
последствията за в бъдеще.
По делото в качество на свидетели
са разпитани : З.М. – баща на ищеца ( водач на лекия автомобил), Ж.Д. – баба на
ищеца и П. М. – майка на ищеца. От
показанията на св. М. се установяват обстоятелствата свързани с настъпилото
ПТП - подробно анализирани в приобщената
съдебно-автотех-ническа експертиза. От показанията на св. Д. и М. , се
установяват обстоятелства свързани със здравословното и психичното състояние на
ищеца след произшествието. По категоричен начин се установява, че след Произшествието
ищецът е бил настанен за лечения в болница в гр. Хасково, а неговия баща, който
е бил с по-се-риозни наранявания е постъпил на лечения в гр. Пловдив. След
случилото се животът му изцяло се променил . През дълъг период от време
преживявал отново случилото се и сънувал катастрофата. Затворил се в себе си и
избягвал контакти със съучениците си.
Започнал да носи дрехи които изцяло покриват белезите от нараняванията
тъй като те били м
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до правния извод за основателността на предявения
иск за причинени неимуществени вреди по следните съображения :
В разпоредбата на чл. 432 ал1 от
Кодекса на застраховането е регламентира-но прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”. Увредено-то лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застраховате-лят не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреде-ното лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение – ал.3 на чл.
498 от кодекса.
Настоящия съдебен състав намира,
че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да
заплати на ищeца застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото
производство, претърпени от него неимуществени вреди, настъпили пътно
транспортно произшествие настъпило на 27.VІІ.2018г. Не се спори и от събраните писмени
доказателства се установява обстоятелството, че към датата на произшествието, гражданската
отговорност на водача на МПС -лек автомобил „БМВ”, модел „320” с peг. № ... –
собственост на П.А.М. ЕГН **** ,е била
покрита от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
- застрахователна полица № BG/02/118000315461, със срок до 17.І.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 477
ал.1 от КЗ , обект на застраховане по за-дължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданс-ката отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Не са спорни по делото фактите относно датата, мястото и участни-ците
в процесното пътно транспортно произшествие , както и обстоятелството, че от-ветникът
не е заплатил на ищеца никакво обезщетение, след като на 21.ІХ.2018 г. е
получил от ищеца писмена претенция за това.
От съвкупния анализ на събрания
по делото доказателствен материал, нас-тоящия съдебен състав приема за доказана
тезата на ищцовата страна за механизма и обстоятелствата по настъпването на произшествието.
Установи се, че инцидентът е станал на 27.VІІ.2018г. в 14.05ч. , в гр.
Симеоновград ул.”Ал.Стамболийски” когато
лек автомобил марка „БМВ” модел „320”, с peг. № .. .., управляван от М. М. ,поради
управление с несъобразена скорост е ударил внезапно появило се на пътното
платно домашно животно - кон . В следствие на пътно транспортното произ-шествие
е пострадал пътника в лекия автомобил – ищеца З.. Установи се и при-чинно следствената връзка между настъпилото
ПТП и причинените на пострадалия наранявания
В резултат на ПТП ищецът е получил телесни и психически
увреждания, безспорно и несъмнено са предизвикали болки, страдания и
неудобства, представлява-щи по своя характер причинени му неимуществени вреди.
За обезвредата им, виновни-ят причинител/деликвент носи гражданска отговорност,
да заплати обезщетение, за да ги поправи – съгласно разпоредбите на чл. 45 ,
чл. 51 ал.1 и чл. 52 от Закона за задълже-нията и договорите. Гражданската
отговорност на виновния в случая водач на автомо-била за причинените от него
неимуществени вреди на ищеца, вследствие на телесни и психически увреждания, е
покрита от ответното дружество съгласно
чл. 493 ал.1 т.1 пр.1 от Кодекса на застраховането, предвид на което
предявеният иск се явява доказан в своето основание. По делото нито се
възразява, нито се доказа, отговорността на от-ветника за тези вреди да се
изключва на някое от основания по чл. 494 от Кодекса.
Съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При
определяне размера на неимуществените вреди съг-ласно утвърдената съдебна
практика , следва да се вземат под внимание всички обстоя-телства, които ги
обуславят, като: характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и други . На преценка подлежат и: вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие .Съобразявайки
горепосочените обстоя-телства, настоящия състав на съда отчита и че се касае за лице не навършило пълно-летие,
което в следствие на произшествие е получило наранявания, които загрозяват външния му вид и
променили начина му на живот .
Предвид изложеното и с оглед
нормите на справедливостта, съдът приема, че предявения иск за сумата от 10
000лв. – представляваща обезщетение за
неимуществе-ни вреди, причинени в
следствие на претърпяно ПТП на 27.VІІ.2018г. ,следва да бъде уважен за сумата
от 7 500лв. , като според съда този размер, ще бъде в състояние да възмезди
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания. До този размер главният иск за неимуществени
вреди следва да се уважи, като искът за разли-ката до пълния предявен размер от
10 000лв., като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли
Според съда предявения акцесорен
иск са лихви се явява основателен и дока-зан. Съгласно разпоредбата на чл. 409
от Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичането на срока по чл.
405, според ал. 1 на който при настъпване на застраховател-ното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в угово-рения
срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108 ал. 1–3 или 5. Настоящият
случай попада в приложното поле на чл. 108 ал.1 вр.чл. 109 т.1 вр. т.10 от раздел
ІІ б.А от приложение № 1 , според които - застрахователят
е длъжен да се произнесе по прете-нцията по застраховка „Гражданска отговорност”,
която не е застраховка на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума или мо-тивирано откаже
плащането. По делото не се спори, че ищцовата страна е представила пред
ответното дружество всички необходими доказателства, в т. ч. и за банковата си
сметка - на 21.ІХ.2018г. , когато е входирана Молба вх. №
ОК-689241/ 21.ІХ.2018г., за застрахователната му претенция за случая. От
тогава и до даване ход на устните състе-зания по настоящото дело, ответникът не
е извършил плащане по ищцовата претенция. В този смисъл и според законовите разпоредби,
ответното дружество дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от деня след 15-я работен ден от
предявяването на претенцията до окончателното изплащане. В нас-тоящия случай е
неприложима разпоредбата на чл. 108 ал.3 вр. чл. 496 ал.1 вр. чл. 308 от КЗ ,
тъй като от приобщените по делото доказателства не се установява че ищецът не е
представил всички доказателства по чл. 106 от кодекса. От друга страна изрично
е предвидено, че в застрахователното обезщетение по договора за застраховка „Граж-данска
отговорност”, което покрива застрахователят, се
включва и лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нейното плащане
пред увреденото лице, както е в случая, като застрахователят плаща тези лихви,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – съгласно чл. 429 ал.3 вр. ал.2 т.2 от КЗ. Състава
на съда не споделя направеното в хода на устните състезания, от страна на проц.
представител, възражение за непредставяне на данни за банкова сметка ***. Видно
от приобщените по делото писмени доказателства такива данни са посочени и
представени на ответното дружество с Молба вх. № ОК-689241/ 21.ІХ. 2018г.
С оглед гореизложеното съда счита, че
предявения акцесорният иск се явява доказан в своето основание. Следва да се
присъди законната лихва считано от 15.Х. 2018г. (след изтичане на 15 работни
дни след предявяване на претенцията пред застра-хователя ), до окончателното
изплащане на главницата .
По отношения на предявения иск за
присъждане на обезщетение за претър-пените имуществени вреди - разходи във
връзка с проведеното лечение, състава на съда счита, че той се явява
неоснователен и недоказан. Ангажираните в тази връзка писмени доказателства -
заверена като препис фактура № ********** от 31.V20018г. и Фискален бон, са с
получател М. М. и издадени от лечебно
заведение УМБАЛ ” Свети Георги” ЕАД гр. Пловдив, за което липсват каквито и до
било доказателства, че ищецът е лекуван там.
Предвид отхвърлянето на така предявения иск за
имуществени вреди, следва да бъде отхвърлен и предявения акцесорен иск за
лихви.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78 ал.1 ГПК и чл.80 от ГПК , от-ветното дружество следва да бъде
осъдено да заплати сторените от ищцовата страна де-ловодни разноски съобразно
уважения размер на исковете и размера на доказаните по делото разходи от нейна
страна. От представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК иищцовата страна е
направила разноски в размер на 1100лв от които: 400лв. внесена държавна такса и
700лв. - възнаграждение за вещи лица. Съобразно уважения размер предявените
искове ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 823.11лв. На основание чл.38 ал.1 т.2 вр.чл. 36 аб.2 от
ЗАдВ вр. чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/ 09.VІІ. 2004г. на минималните размери
на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца и адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
С оглед направеното искане от
ответното дружество за присъждане на раз-носки, с оглед разпоредбата на чл. 78
ал.3 и ал.8 от ГПК , ищеца следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски
съобразно отхвърления размер на исковете и размера на доказаните по делото
разходи от негова страна. По делото са представени доказателст-ва за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1356.84лв., по отношение на което е
направено възражение за прекомерност, което изцяло се споделя от съда. На ос-нование
чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/ 09.VІІ. 2004г. на минималните размери на адво-катските
възнаграждения, според съда на ответника следва да се определи възнагражде-ние
в размер на 550лв. От тази сума, съобразно отхвърления размер на исковете, ище-цът
следва да бъде осъден да заплати сумата
от 137.18лв.
Водим от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул
Инс” АД ЕИК ...., със седалище и адрес на уп-равление: гр. София р-н „Лозенец”
бул.” ... ” № ..., да заплати на З.М.З.
ЕГН **********, действащ със съгласието
на родителя си П.А.М. ЕГН ********** *** , сумата 7 500лв. – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени в следствие на претърпяно ПТП на 27.VІІ.2018г., ведно със
законната лихва считано от 15.Х.2018г. (след изтичане на 15 работни дни след
предявяване на претенцията пред застрахователя ), до окончателното изплащане на
главницата , като иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000лв., и претенцията за лихва в периода от 27.VІІ. 2018г.
- 15.Х.2018г., като неоснователни и недоказани - ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от З.М.З. ЕГН **********,
действащ със съгласието на родителя си П.А.М.
ЕГН ********** ***, против ЗД „Бул Инс”
АД ЕИК ..., със седали-ще и адрес на управление: гр. София р-н „Лозенец” бул.” ....
” № .., осъдителни искове за сумата 23.20лв. - обезщетение за претърпените
имуществени вреди (разходи във връзка с проведеното лечение), ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 23.20лв. от датата на депозирането на исковата молба пред съда до
окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователни и недоказани .
ОСЪЖДА ЗД „Бул
Инс” АД ЕИК ..., със седалище и адрес на уп-равление: гр. София р-н „Лозенец”
бул.” ... ” № .., да заплати на З.М.З.
ЕГН **********, действащ със съгласието
на родителя си П.А.М. ЕГН ********** *** , сумата от 1 373.17лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА З.М.З.
ЕГН **********, действащ със съг-ласието
на родителя си П.А.М. ЕГН ********** *** да заплати на, ЗД „Бул Инс” АД ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. София р-н „Лозенец” бул.” ...” № ..., сумата от
137.18лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Районен
съдия: ........................