№ 15751
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110104070 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба с вх. ..........., уточнена с молба вх. № 48874/12.02.2025
г., на З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ........... срещу „.......... АД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. ........, с която са предявени за разглеждане обективно
евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ............. г.,
сключен между З. Р. Д. и „.............. С.Д., клон Б.“, чийто правоприемник е „.......... АД, като
протИ.речащ и заобикалящ закона, а в условията на евентуалност – искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата „такса
ангажимент“ в договора като протИ.речаща и заобикаляща закона.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2019 г. между З. Р. Д. – като
кредитополучател, и „.............. С.А клон Б.“ – като кредитор, е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на
сумата от 10 000,00 лева, срещу насрещно задължение на същата да върне сумата от общо 16
513,44 лева с включено заплащане на такса „ангажимент“ в размер на 350,00 лева и
застрахователна премия в размер на 2 688,00 лева, при посочени в договора ГПР – 21,06 % и
ГЛП – 17,21 %. Ищцата поддържа, че сключеният договор за потребителски паричен кредит
............ е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в него
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В договор за
потребителски паричен кредит ............ е посочен годишен лихвен процент 17.21 %, но
липсват каквито и да е било условия за прилагането му, липсва информация дали лихвеният
процент е фиксиран за целия срок на договора, или е променлив, не е посочено какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитора. Поддържа, че не е ясно в
посочения ГЛП от 17,21 % какви разходи са включени и как е изчислен по отношение на
ГПР. Ищцата твърди, че в ГПР по договора е следвало да бъдат включени застрахователната
1
премия в размер на 2 668,00 лева и таксата „ангажимент“ в размер на 350,00 лева, което не е
направено, поради което е налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК размерът на ГПР по кредита да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определен с ПМС № 426/2014 г. Поради това
поддържа, че ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора такъв, което
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Излага твърдения, че към договора за кредит има погасителен план, но той не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него липсва задължителна информация по
ЗПК, като доколкото по договора е дължима възнаградителна лихва, такса „ангажимент“ и
застрахователна премия, размерът на същите е следвало да бъдат индивидуализирани и
подробно описани с тяхната периодичност. Поддържа, че това е създало невъзможност за
ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти
включват, как са изчислени и на каква база. Излага твърдения, че договорът за
потребителски кредит не отговоря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, тъй като договорът и сертификатът с общите
условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този
шрифт е по-малък от 12 и практически е нечетлив. Отделно от това, в договора за
потребителски паричен кредит и погасителния план към него не се съдържа предвидената в
чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Ищцата излага твърдения, че
клаузата за заплащане на такса „ангажимент“ е недействителна на основание чл. 10а, ал. 2
ЗПК, който не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че клаузата за
заплащане на такса „ангажимент“ е и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
е необосновано висока, поради което е и нищожна. Същевременно, клаузата за такса
„ангажимент“ заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като таксата като общ разход
по кредита е следвало да бъде включена в ГПР, а това не е направено. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Признава, че между
праводателя му „.............. С.Д., клон Б.“ и ищцата З. Р. Д. до 12.12.2022 г. е била налице
облигационна връзка по силата на сключения Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №
............ от 02.09.2019 г., както и съгласно Договор за застрахователно посредничество от
същата дата, според клаузите на който ищцата е избрала праводателя на ответното
дружество за посредник при сключване на застрахователен договор по застраховка „Защита
на плащанията“ със застрахователното дружество „...........“, чрез клона си „...........
ЖИ.тозастраховане, клон Б.“. Излага твърдения, че отпуснатата сума на кредитния лимит по
Договор за потребителски паричен кредит № ............ от 02.09.2019 г. в размер на 10 000,00
лв. е била изцяло усвоена и използвана от ищцата. Поддържа, че процесният договор за
кредит отговаря в пълна степен на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в
съдържанието му изрично са посочени лихвеният процент, годишният процент на разходите
и общата дължима сума, а в чл. 11, изр. 7 от Договор № ............ от 02.09.2019 г. е
регламентирано, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в
договора, разделен на 365 дни. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен при пълно съблюдаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
ЗПК – в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със специалната
уредба на този вид договори. Оспорва твърдението на ищцата за евентуално нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с довода за неправилно изчисление на ГПР и липсата на включен
2
разход за застрахователна премии и такса ангажимент. Признава, че в посочения в
процесния договор за кредит ГПР от 21,06 % не е включена стойността на дължимата
застрахователна премия (чл. 2 от договора), доколкото сключването на застрахователния
договор не е задължително условие за отпускането на кредита, нито е предпоставка за
ползването на преференциални условия, като този допълнителен договор може да бъде
прекратен по всяко време по желание на застрахования без никакви неблагоприятни
последици за същия в качеството му на кредитополучател. Излага твърдения, че
договореният, усвоен с еднократна операция и предоставен на кредитополучателя размер на
кредита, е 6 978,04 лева, като чрез прихващане, за което клиентката е изразила изрично
съгласие с подписването на договора, са погасени две ликвидни и изискуеми нейни
задължения — за заплащане на такса за ангажимент (350,00 лева) и за рефинансиране на
предходно задължение в размер на 2 671,96 лева, възникнало по силата на сключени
предходен договор за кредит с № ............... Излага доводи, че съгласно Решение по дело №
С-42/15 на СЕС от 09.11.2016 г. чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не
съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за
кредит се счита за сключен без лихви и без разноски, само ако става въпрос за данни, чиято
липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение“ и
нарушаването на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК би могло да бъде счетено за
съществено и водещо до недействителност на договора, само в случай че това нарушение е
попречило на потребителя да разбере и прецени правилно обхвата на своите права и
задължения, каквото не е настоящият случай. Ответникът твърди, че липсва нарушение и на
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото е налице подробен погасителен план,
инкорпориран в самия договор за кредит, в който ясно са разписани условията за
издължаване на кредита, начинът на формиране на погасителните вноски, както и точно са
посочени падежните дати на всяка вноска. Поддържа, че законовото изискване за минимален
размер на шрифта по чл. 10, ал. 1, пр. 4 ЗПК е неприложимо към сключения от
кредитополучателката допълнителен договор за застрахователна полица, доколкото този
договор обективира отделно и различно правоотношение, чиято правна регламентация е
предвидена в други, различни нормативни актове. Излага доводи, че българската
нормативна уредба е въведено едно допълнително изискване към договора за потребителски
кредит и неговите съставни елементи, а именно всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, каквото изискване
не е предвиденото в Директива № 2008/48/ЕО, поради което нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК в
посочената част, не следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото се отклонява
от хармонизираната и напълно кодифицирана уредба в тази област, осъществена с
Директивата. Допълнително, поддържа, че санкцията за недействителност на договора за
кредит и само поради неспазен шрифт е в разрез с чл. 23, изр. 2-ро от Директива №
2008/48/ЕО. Относно клаузата за „такса ангажимент“ излага твърдения, че тя не включва
действия относно усвояването и управлението на кредита, а обезпечава риска, поет от
кредитора по отношение на размера на дължимата възнаградителната лихва, който се
фиксира към датата на сключване на договора за кредит при съответните икономически,
пазарни, финансови и обществено-политически условия, чието бъдещо изменение би могло
да доведе до значително нарастване на инфлационните процеси и неблагоприятна промяна
във финансово-икономическата среда, принципно обуславящи необходимост от повишаване
на лихвения процент. Излага твърдения, че размерът на таксата не е необосновано висок по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото същият е съобразен с поетите от кредитора
сериозни рискове от неблагоприятни изменения на пазарната среда и пропорционален на
размера на отпуснатия кредитен лимит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
3
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в определение № 15118/31.03.2025 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 28.05.2025 г. открито съдебно заседание без възражения в тази
му част, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ на
02.09.2019 г. между ищцата З. Р. Д. и „..................А, клон Б.“ КТЧ е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № .......... от 02.09.2019 г.; 2./ в договора за кредит е посочен ГПР
от 21,06 % и че в ГПР по договора не е включена стойността на дължимата застрахователна
премия, а в съдебно заседание, проведено на 28.05.2025 г. съдът е обявил за безспорно и
обстоятелството, че процесният договор за кредит е изготвен в шрифт 12.
По делото е приет като писмено доказателство, неоспорено от страните, Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ............. г. (л.6-9), от който също по несъмнен
начин се установява, че между „..................А, клон Б.“ КТЧ, като кредитор, и З. Р. Д., като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
кредиторът е поел задължението да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер
на 10 000,00 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата
чрез плащане на 48 броя месечни погасителни вноски, първата от които платима на
20.09.2019 г., а последната – на 20.08.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран
лихвен процент в размер на 17,21 % и годишен процент на разходите от 21,06 %, при
заплащане на такса „ангажимент“ в размер на 350,00 лева и застрахователна премия от
2 688,00 лева, като общата стойност на плащанията по кредита възлиза на 16 513,44 лева.
Съгласно раздел „Удостоверения“, изр. последно (стр. 7 от договора), с полагането на
подписа си върху договора за кредит лицето, посочено като кредитополучател, декларира, че
е получило посочената в група „Параметри и условия“ сума по посочената в чл. 1 банкова
сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за
кредит.
Съгласно чл. 2, изр. трето от договора, посочената сума в поле „Застрахователна
премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„Месечна погасителна вноска“. Съгласно изр. четвърто и пето на същата клауза
кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК,
при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в
поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Съгласно чл. 3, изр. последно от договора, началната дата на начисляване на ГПР е
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали
е високосна, и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно
задълженията си по него.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
заедно с договора за кредит, ищцата е сключила с „........... ЖИ.тозастраховане, Клон Б.“
договор за застраховка „Защита на плащанията“ за срок от деня на усвояване на сумата по
договора за кредит до датата на последната погасителна вноска по него, със застрахователна
сума, съответстваща на дължимите месечни погасителни вноски или баланса по кредита.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна
4
експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че
според предоставените на вещото лице данни в периода 19.09.2019 г. – 16.10.2022 г. по
договора са заплатени суми в общ размер на 12 192,02 лева, които са погасени следните
суми: 6 551,17 лева главница, 3 568,85 лева договорна лихва, 2 072,00 лева застрахователни
премии, като към датата на подаване на исковата молба по договора са останали непогасени
задължения в общ размер на 3 817,02 лева, от които 3 448,43 лева главница; 112,00 лева
задължения за застрахователни премии и 256,59 лева – задължения за договорна лихва за
периода 20.09.2022 г. – 20.08.2023 г. За целите на експертизата на вещото лице са
предоставени разяснения, че при изчисляване на ГПР по договора за кредит са включени
главница в размер на 10 000,00 лева, договорна лихва в размер на 3 825,44 лева и такса
ангажимент в размер на 350,00 лева. При изчисляването на ГПР не са включени
застрахователните премии в размер на 2688,00 лева, което е обосновано с твърдението, че
тяхното заплащане не е задължително по договора. Вещото лице дава заключение, че в
резултат на проведеното изчисление при погасителен план, приет от страните по договора, и
включени компоненти главница, договорна лихва, такса ангажимент и дължима месечна
застрахователна премия, изчисленият размер на ГПР е 34,48 % при закръгляне до втори знак
след десетичната запетая.
От представения и приет като писмено доказателство Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. (л. 52-54), сключен между „..........., като
купувач и ........“ С.А., клон Б. КЧТ и Приложение № 1 към него (л. 57-58) се установява, че
на 12.12.2022 г. вземането на „БНП Париба Пърсанъл ........, клон Б.“ срещу ищцата З. Р. Д.,
произтичащо от Договор № ............, е прехвърлено на „........... ЕАД. Съгласно § 1, ал. 1 от
договора, вземания са всички суми, дължими на продавача от длъжници в български левове,
произтичащи от договора за кредит, сключени с физически лица, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности, които включват, но не се ограничават до:
дължима главница, лихва, просрочена лихва, неустойка, такси и всички разноски, които са
дължими от длъжниците на продавача. Вземанията са определени и уточнени в Списък на
вземанията, представляващ Приложение № 1, който от датата на подписването става
неразделна част от настоящия договор.
С оглед на служебните задължения на съда да следи за допустимостта на исковото
производство настоящият състав извърши служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6
ТРРЮЛНЦ и констатира, че на 06.06.2023 г. по партидата на „..............“ С. А. – клон Б. е
вписано обстоятелството по прехвърляне на търговското предприятие на клона, като за
правоприемник е вписано „.......... АД. На 04.12.2023 г. е вписано обстоятелството по
закриване на клона на чуждестранния търговец.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ............. г.,
сключен между З. Р. Д. и „.............. С.Д., клон Б.“, чийто правоприемник е „.......... АД, като
протИ.речащ и заобикалящ закона, а в условията на евентуалност – искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата „такса
ангажимент“ в договора като протИ.речаща и заобикаляща закона.
По отношение на пасивната легитимация на ответника, съдът намира следното:
От представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и
Приложение № 1 към него се установява, че преди завеждане на делото – на 12.12.2022 г.,
„.............. С.Д., клон Б.“ е прехвърлил чрез договор за цесия на трето за настоящия спор лице
5
вземанията си по процесния договор ............. г.
Правната теория и съдебната практика еднозначно приемат, че договорът за
прехвърляне на вземания /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има
за цел да измени титулярството на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да
става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Длъжникът не е
страна по договора за цесия, но последиците, породени от същия, непременно пряко го
засягат. Затова, макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й
длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Обстоятелството, че след
сключването на договор за кредит кредиторът е прехвърлил вземанията си по него в полза
на трето за спора лице не лишава кредитополучателя от правен интерес да предяви иск
именно срещу страната, с която той е договарял по оспорения договор. Едно от най-важните
средства за правна защита на кредитополучателя е съхраняване на възраженията му, които
може да протИ.постави по аргумент от чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Това означава, че цесията не
лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича
вземането поради порок на волята, чрез възражение или във връзка с иск за изпълнение,
предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да
протИ.постави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако има
интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да
предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по делото. По аргумент за по-
силното основание, следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може
да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който
произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова клауза, но само
срещу цедента, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от
предявяване на иска и срещу цесионера. /в този смисъл е и трайната съдебна практика,
например Решение № 127/30.07.2018 г. по т.д. № 1103/2017 г., II т.о. на ВКС/. Поради това, че
ищцата е страна в кредитното правоотношение, чието обявяване за нищожно се иска, съдът
намира, че за нея е налице правен интерес от установяване на действителното правно
положение между страните, включително предвид факта, че веднъж прогласена,
нищожността има действие по отношение на всички правни субекти, в това число и на
цесионера. Предвид изложеното и доколкото видно от служебно извършената справка в
ТРРЮЛНЦ е, че именно „.......... ЕАД е правоприемник на първоначалния кредитор по
оспорения договор за кредит, който понастоящен е заличен търговец, и предмет на делото е
иск за действителност на договора, а не съществуване на парични вземания, то съдът
приема, че ответникът е пасивно процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря
по предявените искове.
По предявените установителни искове за прогласяване нищожността на договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ............. г., съдът намира следното:
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
договора за потребителски кредит, респективно за нищожността на отделни клаузи от него.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е
предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при
един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по
гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
6
сключването на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ............ от 02.09.2019 г. с
праводателя на ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание,
включително на оспорените клаузи от договора, които протИ.речат на императивни
материалноправни норми или ги заобикалят.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число, че договорът за
потребителски кредит е действителен.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно, а и се установява от събрания писмен
доказателствен материал, че между ищцата З. Р. Д. и „..................А, клон Б.“ КТЧ е сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № .......... от 02.09.2019 г., по силата на който
кредиторът е поел задължението да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер
на 10 000,00 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата
чрез плащане на 48 броя месечни погасителни вноски, първата от които платима на
20.09.2019 г., а последната – на 20.08.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран
лихвен процент в размер на 17,21 % и годишен процент на разходите от 21,06 %, при
заплащане на такса „ангажимент“ в размер на 350,00 лева и застрахователна премия от 2
688,00 лева, като общата стойност на плащанията по кредита възлиза на 16 513,44 лева; че в
договора за кредит е посочен ГПР от 21,06 %, както и че в ГПР по договора не е включена
стойността на дължимата застрахователна премия – което обстоятелство се потвърждава и от
неоспорените констатации на ССчЕ. Съгласно чл. 2, изр. трето от договора, посочената сума
в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Съгласно изр. четвърто
и пето на същата клауза кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в
съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент
по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и
срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на
кредита.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Същият е съставен в еднакъв вид, формат
и размер на шрифта и неговото съдържание е написано на разбираем език. Що се отнася до
застрахователния сертификат, същият не попада в приложното поле на чл. 10, ал. 1 ЗПК. По
7
отношение на него се прилагат изискванията на чл. 345, ал. 5 КЗ, които в настоящия случай
са спазени и които не поставят условие за вида и размера на шрифта. Не се констатират и
нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. В договора е инкорпориран погасителен план,
включващ размера и падежа на погасителната вноска, както и размера на остатъчната
главница. Предвид обстоятелството, че възнаградителната лихва е с фиксиран размер за
целия срок на договора – отделно посочване на размера на лихвата не е необходимо.
Настоящият съдебен състав счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи следните мотиви:
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на Министерски съвет на Република Б..
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договор за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е резултат от прилагането на
търговски клаузи и условия. При наличие на посочените от закона условия,
застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от
това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от
потребителя на търговеца-кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по
тяхно съглашение или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на
премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя.
Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането
на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит
чрез извършване на допълнителни разходи.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 21,06 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита –
кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от
21,06 %. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, т.е. по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените
обстоятелства. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази
стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
8
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Действително, двете величини са с различни математически измерения, но винаги
възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. В този смисъл
съдът намира, че неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по
който се формира годишното оскъпяване на кредита. След като кредиторът при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които
го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях – в този смисъл е и
Решение № 3602/10.06.2025 г. по в. гр. д. № 9701/2024 г. на СГС, Решение №
266714/26.11.2021 г. по в. гр. д. № 4773/2021 г. на СГС. Това обстоятелство е от съществено
значение при преценка от потребителя дали да сключи договора за кредит при така
определените условия за връщането на заемната сума. Изложените нарушения на
изискванията на потребителската защита съставляват самостоятелно основание за
недействителност на договора за потребителски кредит.
Наред с горното, посоченият в процесния договор за паричен заем ГПР – 21,06 % не
отразява реалния такъв, тъй по делото се установи, че същият не включва част от разходите
по кредита, а именно застрахователната премия по договор за застраховка „Защита на
плащанията”, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Мотивите на съда за това са следните:
В случая в сключения договор за потребителски кредит № .......... от 02.09.2019 г. е
предвидено заплащане от кредитополучателя на застрахователна премия по договор за
застраховка „Защита на плащанията” в общ размер 2 688,00 лева, която сума е включена в
общата стойност на дължимите от кредитополучателя плащания по кредита и е дължима на
месечни погасителни вноски, които вноски са включени в общия размер на дължимите
месечни погасителни вноска по кредита (съгласно чл. 2 от договора).
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ. присъединяването на
потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е необходима предпоставка за
отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора условия,
подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния
договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца
клаузи. Ето защо, за този извод е ирелевантно обстоятелството, дали договорът и общите
условия определят застраховката като допълнителна незадължителна услуга. Подобни
клаузи представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на договора,
върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен
характер, който не обвързва съда. При съвкупна преценка на всички обстоятелства по
делото, съдът приема, че в разглеждания случай сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените в него параметри
и поради това предвидената в договора за кредит застрахователна премия представлява
разход по кредита, който следва да се включва в размера на ГПР. За да достигне до този
извод, съдът съобрази следното. От една страна, видно от съдържанието на оспорения
договор за кредит и условията към него, размерът на застрахователната премия е
предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е
включен в погасителния план. При прочита на клаузата на чл. 2 от договора се установява, че
сключването на застрахователен договор и съответно заплащането на застрахователна
премия е установено за кредитополучателя без каквито и да било условности и е посочено,
че дължимата сумата за застрахователна премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от
всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. От друга
страна, видно от представения договор за застрахователно посредничество единствената цел
9
на застраховката е да покрие риска, който търговецът-кредитор носи от неизпълнение по
кредитното правоотношение, без да обезщетява евентуалните вреди, които биха възникнали
за самия застрахован потребител от настъпилото застрахователно събитие. Следователно
още към датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени
неговите параметри – размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и
нейният фиксиран характер – кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на
имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на застрахователно
правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на кредита при настъпване
на описани в застрахователния сертификат събития. Същевременно по делото не се
установява от кредитора да е било предоставено право на избор на потребителя дали да
сключи застраховката или не. Ето защо съдът намира, че в случая застрахователното
правоотношение се явява необходима предпоставка за отпускане на кредита при
съдържащите се в него условия, и разходът за него, в размер на дължимата застрахователна
премия, представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
процесния договор за кредит размерът на дължимата от кредитополучателя застрахователна
премия не е отразен като разход по кредита – в посочения в договора ГПР в размер на 21,06
% не е включена застрахователната премия по договора за застраховка „Защита на
плащанията”. С оглед на това следва да се приеме, че посоченият в договора ГПР не
отговаря на действителния размер на разходите по кредита. Невключването в
потребителския договор на разхода за застрахователната премия по договора за застраховка
при изчисляването на ГПР е в протИ.речие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Целта на
изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере какво е реалното
оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни предложения и да
упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес. При така изложеното, след като
кредиторът не е включил застрахователната премия в размера на ГПР, съдът приема, че е
налице протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и договорът кредит е недействителен на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съответно основателен се явява искът с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид уважаването на главния иск, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове и съдът не
дължи произнасяне по тях.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата.
Същата е освободена от заплащане на държавна такса, поради което на основание чл.
78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса в размер на 260,54 лева. Процесуалният представител на
ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в своя полза, поради което, и
съобразно правната и фактическа сложност на делото в полза на адвокат Д. М. следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
............... срещу „.......... ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ........, че
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта ............ е нищожен, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
10
ОСЪЖДА „.......... ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ........,
да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата в размер на 260,54 лева – разноски за държавна такса в производството по гр. д. №
4070/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „.......... ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ........,
да заплати в полза на адвокат Д. В. М., с личен номер № ........... с адрес на упражняване на
дейността: гр. ............. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата в размер на 500,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на З. Р. Д., ЕГН: **********,
безплатна правна помощ в производството по гр. д. № 4070/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11