№ 120
гр. Шумен, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630200294 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0000165 от 28.03.2022г. на Началник на
Отдел „Контрол“ в РД “АА” гр.Варна, с което на К.Б. 13“ ООД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Т.И. представлявано от А.К.А., е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лева на основание
чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, като посочва, че архивната документация е
унищожена поради настъпила усложнена метеорологична обстановка, валял проливен дъжд
и проникнали подпочвени води във влагоизолирано и защитено от влага помещение,
съхраняващо документацията. В съдебно заседание не се явява лично.
За РД “Автомобилна администрация” гр.Шумен -административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,
ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №12707 от
21.07.2017г., издадено на К.Б. 13“ ООД, с ЕИК **********, се установява, че в списъка към
удостоверението са вписани 310 превозни средства.
Била извършена комплексна проверка в периода от 01.01.2021г. до 30.10.2021г. на
дейността на търговеца по спазване на изискванията на законовите и подзаконовите
нормативни актове, касаещи компетенциите на ИААА, като бил изготвен КП № 82-0051-
1732-3/21.01.2022г.
В хода на проверката било констатирано, че превозвачът не е съхранил и не е
представил по време на проверката общо 296 броя пътни книжки. На проверяващите били
представени само 22 броя пътни книжки.
На жалбоподателя бил издаден и Акт за установяване на административно
нарушение №319765 от 20.01.2022г., в който актосъставителят отразил, че на 12.10.2021г. в
1
гр. Шумен, в офиса на К.Б. 13“ ООД, превозвачът не е съхранил за срок от 5 години пътна
книжка № 04526/ 01.04.2021г. за таксиметров автомобил „Дачия Логан “ с рег. № Н 5504
АХ, като нарушението не е частен случай, с което е нарушен чл.34, т.2, предл. 2 от Наредба
№34 от 06.12.1999 год. на МТ.
Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е
изложил, че няма възражения.
Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени
възражения в законовия срок.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-0000165 от 28.03.2022г.
на Началник на Отдел „Контрол“ в РД “АА”, гр.Варна, с което на К.Б. 13“ ООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Т.И. представлявано от
А.К.А., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200
лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание
чрез разпита на актосъставителя И. и на свидетеля С., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите,
доколкото са участвали лично в извършената проверка и непосредствено са възприели
фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват, като показанията им изцяло
кореспондират със събрания доказателствен материал и установената от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл.34, т.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз
на пътници на МТ е регламентирано задължение на регистрираният търговец да
осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и
нейното съхранение за срок пет години.
По делото безспорно се установява и не се оспорва, че жалбоподателят има качеството
„превозвач” по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози.
В подкрепа на горното е фактът, че търговецът притежава Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз, към списъка на което са вписани
множество автомобили, чрез които се осъществява таксиметров превоз на пътници.
Следователно именно за жалбоподателя е съществувало задължение да осъществява контрол
върху правилното и редовното попълване на пътните книжки на автомобилите, както и
тяхното съхранение за срок от пет години.
От разпита в съдебно заседание /проведено на 04.04.2023г./ на актосъставителя и на
свидетеля по акта се установява, че по време на извършената проверка, и по-късно
жалбоподателят не е представил пътна книжка за посочения в наказателното постановление
автомобил, който е бил включен в списъка към удостоверението.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата.
Същевременно в преписката е налична декларация, подписана от упълномощеното лице
К.Б., в която изложеното е в противоречие с посоченото в жалбата. В тази връзка съдът
съобрази, че административно- наказателната отговорност на едноличните търговци, както и
на юридическите лица, е обективна (безвиновна), поради което практическите затруднения
при осъществяването на дължимия контрол се явяват правно ирелевантни.
Поради всичко изложено, настоящия състав намира, че жалбоподателят, в
качеството си на превозвач, не е осъществил контрол върху съхранението на пътната
книжка за срок от пет години, с което е осъществил състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.34, т.2, предл. 2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров
превоз на пътници на МТ.
Съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е издирил и
приложил действащата за това нарушение обща санкционна разпоредба, а именно чл.105,
ал.1, от ЗАП, доколкото за конкретното нарушение не е предвидена изрична такава.
Съгласно посочената правна норма за нарушения на ЗАП и на подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага „глоба” или „имуществена
санкция” в размер 200 лева. Административно- наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е
2
наложил „имуществена санкция” в нейния абсолютен размер.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Предвид
изхода на делото и с оглед обстоятелството, че от административно- наказващия орган е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в съпроводителното
писмо, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай с оглед депозирано по делото становище, обективирано в
придружителното писмо/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0000165 от 28.03.2022г. на
Началник на Отдел „Контрол“ в РД “АА” гр.Варна, с което на К.Б. 13“ ООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Т.И. представлявано от
А.К.А., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200
лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.
ОСЪЖДА К.Б. 13” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Т.И. да
заплати на Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“, гр.Варна сумата от 80лв. (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3