Р
Е Ш Е Н И Е
№ 15.06.2020
г. гр.
С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
деветнадесети май
2020 г.
В
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
и секретар Диана И.,
като разгледа докладваното от съдията -
докладчик Минчев т.д. № 193 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.365 и сл. ГПК.
В исковата молба
ищецът „М.“ ЕООД посочва, че има сключен договор с ответника „А.Ф.И."
ЕООД на 15.11.2018г. в гр.С.З. за доставка на стоки и
продажба на изплащане. Заявено е, че с договора е регламентирано заплащането на
стари техни задължения, както и срока на плащане за нови доставки /т.2 от
Договора/. Сочи се, че ищцовото дружество търгува с препарати за миене и
дезинфекция в селското стопанство и хранително вкусовата промишленост. Препаратите,
които ищецът доставя на ответното дружество са за миене, дезинфекция за доилни
инсталации и вимета. Ответното дружество поддържа и изгражда ферми. Твърди, че с
ответника имат дългогодишни търговски отношения. В точка пета от цитирания
по-горе договор, ответникът се задължил да заплати дължимите от него суми по
фактури № 5787/19.01.2016г.за сумата 25 171,20 лв., № 6891/02.02.2017г. за
сумата 17 459,88лв. N97254/08.Об.2017г. за сумата 18 547,20
лв.,№7468/15.08.2017г. за сумата 15 805,44 лв. и №7976/19.02.2018 г. за сумата
13 979,52лв. на обща стойност 91 398.24 лв. в срок до 31.03.2019г. От
цитираните фактури на 11.01.2019г. ответникът заплатил само сумата 7000 лв. по
фактура №7976/19.02.2018 г. Останалата част от сумата в размер на 84 398,24 лв.
ответното дружество не е заплатило и до настоящия момент. Посочено е, че освен
това, ответното дружество дължи и сумата от 2033.06 лв. по фактура
№3662/22.12.2013г.от 17 347.20лв., сумата 744 лв. по фактура №7325/03.07.2017г.
и сумата 11 456.64 лв. по фактура №8859/11.12.2018г. или общо 14 233.70лв. Така
крайната сума, която дължи ответното дружество е в размер на 98 631.94 лв. Твърди
се, че изброените фактури са осчетоводени, включени са в дневниците по ДДС и
също така дължимия данък добавена стойност е внесен от ищцовото дружество в
бюджета без да е получил плащане от ответното дружество. Моли, съда да осъди „А.Ф.И.“
ЕООД да заплати на „М.“ ЕООД сумата 84 398,24 лв., ведно със законната
лихва, считано от 01.04.2019г. до 20.06.2019г., сумата 2033,06 лв., ведно със
законната лихва от 21.12.2013г. до 20.06.2019г. и сумата 11 456,64 лв.,
ведно със законната лихва от 19.12.2018г. до 20.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата 98 631,94 лв., считано от 20.06.2019г. С допълнителна молба,
ищецът прави следните уточнения:За сумата 84 398,24 лв.- главница - за периода
01.04.2019г. до 20.06.2019г. - лихвата за забава е 1898,86лв. За сумата 2033,06
лв.- главница - за периода 21.12.2013г. до 20.06.2019г. - лихвата за забава е
1134,93 лв. За сумата 744 лв.- главница - за периода 04.07.2017г. до
20.06,2019г,- лихвата за забава е 148,19 лв. За сумата 11 456,64 лв. - главница
- за периода 19.12.2018г. до 20.0б.2019г. - лихвата за забава е 585,56 лв. Общият
размер на лихвата за забава е 3767,54 лв.
В законния срок
е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът
заявява, че по предявените осем обективно съединени иска. По които никога
не е отричал дължимостта на сумите по фактурите.
Ответникът признава иска, както следва:
- за сумата 25171,20лв. задължение по фактура №5787 от дата 19.01.2016г.
-за сумата 17894,88лв. задължение по фактура №6891 от дата 02.02.2017г. -за
сумата 18547,20лв. задължение по фактура №7254 от дата 08.06.2017г. -за сумата
15805,44лв. задължение по фактура №7468 от дата 15.08.2017г. -за сумата
6979,52лв. задължение по фактура №7976 от дата 15.02.2018г.
Представя 3-три броя платежни нареждания от дата 30.09.2019г. общо за
сумата от 54398,24лв., с което дружеството е заплатило, както следва:
-сумата 25171,20лв. задължение по фактура №5787 от дата 19.01.2016г.
-сумата 17894,88лв. задължение по фактура №6891 от дата 02.02.2017г. -сумата
11332,16лв. задължение по фактура №7254 от дата 08.06.2017г., като по тази
фактура остава задължение в размер на 7215,04лв.
Остатъкът от дължимата сума по цитираните по-горе фактури, както следва:
-сумата 7215,04лв. остатък задължение по фактура №7254 от дата 08.06.2017г.
-сумата 15805,44лв. задължение по фактура №7468 от дата 15.08.2017г. - сумата
6979,52лв. задължение по фактура №7976 от дата 15.02.2018г. или общо сумата от
30000,00лв. дружеството ще заплати след вдигане на запора на банкова сметка ***,
наложен по изп.д. № 20198700400320 на ЧСИ рег. № 870 И.С.,
съгласно обезпечителна заповед издадена по ч.т.д. № 100/2019 г. по описа на
Окръжен съд гр. С.З.. Моли съда да се съобрази с разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Оспорва исковата претенция за претендирана
законна лихва посочена във второ допълнение на исковата молба и счита, че
същата не се дължи. Оспорва исковата претенция за сумата 2033,06лв., ведно със
законната лихва от 21.12.2013г. до 20.06.2019г. в размер на 1134,93лв. Сочи, че
от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че тази претенция е по
фактура №3662/22.12.2013 г. на обща стойност 17347,20лв., по която остатъка за
плащане е в размер на 2033,06 лв. Счита, че тази искова претенция е погасена по
давност. Претенцията за главница е погасена с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност на 23.12.2018 г., а исковата молба е внесена в съда след
тази дата - 20.06.2019 г.. Претенцията за лихви е погасена с кратката
погасителна давност. Признава дължимостта на сумата
от 744,00лв., представляваща задължение по фактура №7325/03.07.2017г., като
сочи, че е изплатена с платежно нареждане от дата 30.09.2019г. за сумата 744,00
лв.. Оспорва, претенцията за дължима законната лихва от 04.07.2017г. до
20.06.2019г. върху сумата от 744,00лв. Моли съда да се съобрази с разпоредбата
на чл.78, ал.2 от ГПК и възложите разноските за призната част от исковата
претенция в размер на 744,00лв. на ищеца. Оспорва дължимостта
на сумата 11456,64лв., ведно със законната лихва от 19.12.2018г. до
20.06.2019г. - задължение по фактура №8859/11.12.2018г. за доставени на
18.12.2018г. Fink to Dip /препарат
за запечатка на виме/ и Fink
Hexi Dip/ препарат за запечатка на виме/, на обща стойност с ДДС -11456,64лв.,
като твърди, че не е получавал такава доставка и описаните във фактурата стоки.
Посочва, че от представената като доказателства международна товарителница не
става ясно, кой е получил описаните във фактурата стоки, не се почвало и лице,
представител на ответното дружество, което да е получило стоките. Твърди се, че
такава фактура не е осчетоводявана в счетоводството на ответното дружество. Сочи
се, че ищецът - купувач е получил следните стоки, за които са издадени стокови
разписки, както следва:
Стокова разписка №1244 от 26.06.2015г. за сумата от 81.60лв.
Стокова разписка №2127 от 19.12.2016г. за сумата от 44.88лв.
Стокова разписка №без номер от 28.05.2014г. за сумата от 675лв.
Стокова разписка №без номер от 16.06.2014г. за сумата от 757.92лв.
Стокова разписка №02910 от 15.12.2017г. за сумата от 696.60лв.
Стокова разписка №2156 от 22.02.2017г. за сумата от 594лв.
Стокова разписка №2517 от 18.08.2017г. за сумата от 297лв.
Стокова разписка №2336 от 25.08.2017г. за сумата от 507лв. Общата стойност
на получените от ищеца стоки е 3654,00лв.
Ответникът моли, в случай, че се приеме, че дължи на ищеца суми описани в
исковата молба да се направи прихващане със сумата от 3654,00лв.,
представляваща стойността на получените от ищеца стоки по описаните по горе в
стокови разписки до размера на по-малката от тях.
По делото е постъпило становище
от ищеца, в което посочва, че внесената държавна такса е в точния размер, като
излага доводи. Счита, че не следва да се прилага нормата на чл.78, ал.2 от ГПК
и излага съображения в тази връзка. Заявява, че е неприемливо предложението на
ответната страна да изплати сумата 30 000 лв. след вдигане на запора от ЧСИ - И.С..
Сочи, че е немотивирано становището на ответника за недължимост
на законна лихва. Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
сумата от 2033 ,06 лв., ищецът сочи, че е изпратил кредитно известие към
фактура №3662 и фактура № 9835/16.10.2019г. на ответника с уточнение за
остатъка на дължимата сума по фактура № 3662. Не отговаряло на истината твърдението
на ответника, че не е получил доставката на препарати на стойност 11456,64лв. -
задължение по фактура №8859/11.12.2018 г. Ищецът твърди, че доставката е
извършена от транспортна фирма „Т.-Т.“ ООД, ЕИК - ***
на 13.12.2018г., което е удостоверено с подпис на получател от представител на
ответника. Относно изявлението за прихващане на задълженията на ответника със
сумата 3654,00 лв. счита, че такова прихващане не може да се извърши поради недължимост сумата. Сочи се, че ответникът е представил
само стокови разписки за върнатите препарати и не е издавал фактури към „М.“
ЕООД. Счита, че не следва да се приемат като доказателства стокова разписка под
№ 1244 на стойност 81,60 лв. - не се чете дата /'получател" и
„изпълнител" и стокова разписка на стойност 757,92 лв. няма номер, не се
чете „изпълнител" и „получател". В случай, че има издадена фактура, ищецът
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумата 675 лв.,
видна от стокова разписка без номер от 28.05.2011г..
По делото е постъпил допълнителен
отговор от ответника твърди, че не е получавал кредитно известие към
фактури № 3362 и № 9835/16.10.2019г. и не е осчетоводявал. Оспорва претенцията
на сумата 2033.06 лв., ведно със законната лихва и отново посочва, че е
погасена по давност. Твърди, че не е получавал доставка на препарати на
стойност 11 456,64 лв. по фактура № 8859/11.12.2018г. и счита, че такава
доставка не може да се докаже с гласни доказателства.
Като взе предвид
становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, съдът прие за установено следното:
Страните не
спорят относно сключването и предмета на посочения в ИМ договор от 15.11.2018 г. в гр.С.З. за продажба и доставка на стоки. Вземане на
стойност 91 398,24 лв. е предмет на горепосочения договор, по силата на
който ответникът се е задължил да плати сумата до 31.03.2019 г., като със същия
договор страните са договорили срок за изплащане на вече извършени доставки. От
тази сума ответникът е заплатил сумата от 7 000 лв. и останал задължен за
сумата 84 398,24 лв..
Според заключението на допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, Фактури № 5787/19.01.2016 г., №
6891/02.02.2017 г.,№ 7254/08.06.2017 г., № 7468/15.08.2017 г., №
7976/19.02.2018 г., № 3662/22.12.2013 г., № 7325/03.07.2017 г. г. издадени от „М."
ЕООД , ЕИК **, са отразени в счетоводството на „А.Ф.И." ЕООД като стоките
са заприходени, ползван е данъчен кредит, посочен във
фактурите, включени са в дневниците за покупки и в СД по ЗДДС. Фактура №
8859/11.12.2018 г. издадени от „М." ЕООД , ЕИК ** не е осчетоводена през
2018 и 2019 г. , не са заприходени стоки, не е
ползван данъчен кредит и не е отразена в дневника за покупки за посочените
периоди. Съставените от „А.Ф.И." ЕООД стокови разписки: №1244
от
дата „ не се чете" за 81.60 лв., №2127/19.12.2016
г. на стойност 44,88 лв.„ без номер
от 28.05.2014 г. на стойност 675 лв, стокова разписка
без номер г. от 16,06.2014на стойност 757,92 лв., №
02910/15.12.2017 г. за 696,60 лв.,
№2156/22.02.2017 г. на стойност 594 лв., №
2517/18.08.2017 г. на стойност 297 лв., №2336/25.08.2017 г. на стойност 507
лв.
не са осчетоводени от дружеството, не са издадени фактури, в които е отчетен
приход от продажба и начислен ДДС, не са включени в дневниците за продажби и
справки декларации по ЗДДС за периода 2014-2019 г..
Заключението
не е оспорено от страните, а съдът го кредитира като компетентно и обосновано.
По делото е
разпитан в качеството на свидетел лицето Н.В.Н., който установява, че работи
като шофьор на “Т.Т.” - В.. На 13.12.2018 г. доставил стока на фирма със седалище в гр. С.З..
Било след обяд. Говорил по телефона със собственика на фирмата, който му обяснил
къде да отида да разтовари стоката. Казал му, че е до “А.” и, че на 50-100 м от
там, където бил спрял, го чакал човек с кола. След като отишъл при човека с
колата, той му казал да кара след него. След около 200 м свили наляво и спрели.
Там бил склада, в който разтоварил стоката. Установява, че е изграден от
сандвич панели. Човека спрял до склада, отворил го, излезе с трактор с вилици.,
а не с мотокар. Този човек бил мъж, по-висок от свидетеля, по-млад. Попитал го
има ли палетна количка, той казал, че имал и я донесъл. Понеже товара бил
последния, трябвало да се избута палето до най-отзад. С него го избутвали, той го
взел с вилиците и така разтоварили. Този човек подписал ЧМР – товарителницата
на товара. Той казал, че няма печат, можел само да се подпише. Служебния му
мобилен телефон е с номер **********. Предявената му от представителя на ищеца
справка е от неговия телефон. Карал някакви химикали, но какви точно не знае. Сочи,
че не знае името на фирмата. Този товар му бил претоварен във В. с дестинация В.
– С.З.. Този товар е претоварен от друг камион.
Според заключението на допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза Документите на фирма „Т.Т.” ООД
са идентични с тези от системата на фирма „Ф.Б.”. Заключението не е
оспорено от страните, а съдът го кредитира като компетентно и обосновано.
На основание
чл.176, ал.1 ГПК, е задължен управителя на ответното дружество “А.Ф.И.” ЕООД С.И.И., да отговори на въпроса кои мобилни номера е ползвала
към 13.12.2018 г.. С писмена молба
същата е посочила: 0876 98 00 34.
Предвид установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.
318 от ТЗ.
Безпротиворечива е практиката на
ВКС, че отразяване на парична престация като дължима
в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на
данъчен кредит, съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на
задължението. Само по себе си отразяването на двустранно подписана фактура в
счетоводството на ответника – купувач и ползването на данъчен кредит от него
представляват признание на задължението и доказват съществуването му.
В конкретния
случай с подадения от Ответникът писмен отговор, същия признава иска, както
следва: за сумата 25171,20лв. задължение по фактура №5787 от дата 19.01.2016г.
-за сумата 17894,88лв. задължение по фактура №6891 от дата 02.02.2017г. -за
сумата 18547,20лв. задължение по фактура №7254 от дата 08.06.2017г. -за сумата
15805,44лв. задължение по фактура №7468 от дата 15.08.2017г. -за сумата
6979,52лв. задължение по фактура №7976 от дата 15.02.2018г. Всички общо на стойност от 84 398.24 лв.
Съгласно разпоредбите на
чл.237 ал.1 и ал.3 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, освен
когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, или е
признато право, с което страната не може да се разпорежда. В случая обаче
ищецът не е направил искане съдът да се произнесе с решение съобразно
признанието, поради което е налице отрицателна
предпоставка за постановяване на решение при признание на исковете.
След образуване на делото на
30.09.2019 год.
ответникът е заплатил с три броя платежни общо сумата от 54 398,24 лв. С
извършеното плащане след завеждане на делото изцяло са изплатени задълженията
по фактура № 5787/19.01.2016 год. на стойност от 25 171,20 лв., фактура №
6891/02.02.2017 год. на стойност от 17 894,88 лв. и частично в размер на 11
332,16 лв. по фактура № 7254/08.06.2017 год. на стойност от 18 547,20 лв.,
поради което тези искове следва да бъдат отхвърлени, поради плащане.
По предявените искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл.
79 от ЗЗД.
По предявения иск за сумата
от 744 лв. по фактура 7325/03.07.2017 г., която не е предмет на договора, този
иск следва да бъде отхвърлен, тъй като сумата е изплатена с превод от
30.09.2019 г., /№ 963FTRO19273AU68 от 30.09.2019 г. – л. 65
по делото/, поради плащане настъпило в хода на делото.
По отношение на стореното
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумата от 2033,06
лв., по фактура № 3662/22.12.2013 год. съдът намира същото за основателно
поради следното: Ищецът твърди, че е
изпратил кредитно известие към фактура № 3662 и фактура № 9835/16.10.2019г. на
ответника с уточнение за остатъка на дължимата сума по фактура № 3662. Това
кредитно известие обаче е изпратено на 16.10.2019 г., след внасяне на исковата молба в съда 20.06.2019г. Освен това съдът
намира за необходимо да отбележи, че кредитното
известие е първичен счетоводен документ, основание за издаването, на който
възниква в случаите при разваляне на договор за доставка или извършена
доставка, за която търговецът вече е издал данъчна фактура, за да се поправи
грешка във вече издадена фактура, за да се направи търговска отстъпка или да се
обезщети купувача при получени некачествени стоки, за които е също е била
издадена вече фактура. Макар и да съдържа всички реквизити на фактурата,
кредитното известие се отличава от нея по това, че в него задължително следва
да се посочи номера на търговската фактура, чиято данъчна основа то намалява и
основанието за издаването му. Или тези характеристики на първичния счетоводен
документ, сочат че негов задължителен реквизит е вписването на фактурата, по
която се извършва намаляване на данъчната основа и основанието на дълга.
Следователно, от вида на документа не може да бъде направен извод за обективиране на признание на целия дълг, тъй като
вписването на фактурата и основанието за издаването му, доказва единствено, че
с извършеното частично плащане е погасена част от конкретно съществуващо
задължение, което е било счетоводно отразено. Счетоводните записвания и
отписвания на части на дълга не обосновават извод за наличие на предпоставките
по чл.116, б. „а” ЗЗД, тъй като не са отправени до кредитора или негов
представител като относими към цялото задължение, а
третират само фактите, от които произхожда задължението. Или след като липсва
манифестиране към кредитора на потвърждение на съществуване на дълга в цялост и
по отношение на непогасената му част не може да се приеме, че е налице и ново
прекъсване на давността. По отношение на претенцията за лихва за забава
за периода 21.12.2013г. до 20.06.2019г. в размер на
1134,93лв.,
същата е погасена с кратката погасителна давност.
По отношение на доставената
с фактура № 8859/11.12.2018 год. и твърдения от страна на ответника за
неполучаване на стоките по същата. Доставката е извършена от транспортна фирма
„Т.-Т.“ООД, на 13.12.2018г., което е удостоверено с
подпис на получател от представител на ответника. По делото са представени
писмени доказателства вкл. и разпит на шофьора на товарния автомобил, от които
се установи по безспорен начин, че стоката представляваща препарати е доставена
до склада на ответника. Във връзка с направеното оспорване на удостоверението
представено от ищеца от фирма „Ф.Б.“ ,е допусната и назначена съдебно -
техническа експертиза, която установи идентичността между справката на фирма „Ф.Б.“
и документите съхранявани във фирма „Т.Т.“ и тахографа на товарния автомобил. Вещото лице потвърди идентичността
на документацията в двете фирми. Поради което съдът приема, че стоката е
получена от ответника и с оглед издадената за тази стока фактура съдът намира,
че сумата по нея се дължи от ответника. Неизяснен е въпросът защо процесната
фактура не е била осчетоводена от ответното дружество, но това може да се дължи
на множество причини, включително нередовно водено счетоводство и т.н.
Доколкото вписването на подобна фактура в счетоводството е волеви акт на
търговеца и/или негови служители неосчетоводяването на документа не е
обстоятелство, което може да се противопостави на ищеца, когато последният е
успял да установи предаването на вещите на оправомощено
за това лице.
Относно
изявлението за прихващане на задълженията на ответника със сумата 3654,00 лв. съдът
намира, че такова не може да се извърши поради недължимост
на тази сума. Ответникът е представил само стокови разписки за върнатите
препарати за които вещото лице по назначената ССЕ установи, че съставените
първични документи - стокови разписки: № 1244 от дата „не се чете" за 81.60 лв., № 2127/19.12.2016 г. на
стойност 44,88 лв.
без номер от 28.05.2014 г. на стойност 675 лв., стокова
разписка без номер г. от 16.06.2014 г. на стойност 757,92 лв.,
№ 02910/15.12.2017 г. за 696,60
лв., № 2156/22.02.2017 г. на стойност 594 лв.,
№ 2517/18.08.2017 г. на стойност 297
лв., №2336/25.08.2017 г. на стойност 507 лв. не са отразени
в счетоводството на дружеството, не са издадени фактури, в които е отчетен
приход от продажба и начислен ДДС, не са включени в дневниците за продажби и
справки декларации по ЗДДС за периода 2014-2019 г..
По
отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД.
Както
бе посочено по - горе
вземанията на стойност 84 398,24 лв., са предмет на подписания между
страните договор, по силата на който ответникът се е задължил да плати сумата
до 31.03.2019 г.. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 1898,86 лв. лихва за забава за периода
01.04.2019 г. до 20.06.2019 г. върху главницата от 84 398,24 лв..
Предявеният
иск за сумата от 148,19 лв., представляващ лихва за забава за сумата от 744 лв.
по фактура 7325/03.07.2017 г., за периода
04.07.2017 г. до 20.06.2019 г., и за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата по
фактури: № 8859/11.12.2018 год. в размер на 585,56 лв. следва да се
уважи, поради следното: В случая
не се установява страните да са уговорили срок за плащане, поради което
съобразно правилото на чл. 327 ТЗ, ответникът е следвало да извърши
плащане при получаване на стоката. Видно от представената фактура № 7325/03.07.2017
г. и
стокова разписка, датата на издаване на фактурата е посочена и като дата на
получаване на стоките – 03.07.2017 г.. Съгласно изготвената по делото
експертиза за периода 04.07.2017 г. – 20.06.2019 г. върху
главницата от 744 лв. се дължи лихва за забава в размер на 148,19 лв.. По
отношение на фактура № 8859/11.12.2018 г., както бе отбелязано по – горе се
установи, че стоките
по тази фактура са доставени на 13.12.2018 г. на фирмата ответник в гр. С.З.. Съгласно изготвената по делото
експертиза за периода 19.12.2018 г. – 20.06.2019 г. върху
главницата от 11546,54 лв. се дължи лихва за забава в размер на 585,56 лв..
Следва да се
отхвърли иска за забавено плащане по фактура № 3662/22.12.2013
год. върху главницата от 2033,06 лв. за периода
21.12.2013г. до 20.06.2019г. в размер на 1134,93лв., като
погасена по давност.
По разноските:
Ответникът прави искане да се съда да се приложи разпоредбата
на чл.78, ал.2 от ГПК,
относно признатите и платени по делото суми, което съдът намира че е
неоснователно, тъй като това е станало след завеждане на делото, поради което
може да се направи извода, че ответникът с поведението си е станал причина за
завеждане на делото. Поради тази причина и съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 9743,65 лв.
/включително и върху отхвърлената част, поради настъпило в хода на делото
плащане/. На ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете/ или разноски в размер на 125 лв.. Направеното от двете страни
възражение за прекомерност на адвокатските хонорари е неоснователно, тъй като е
съобразено с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М." ЕООД , ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, представлявано от управителя *** – Г., искове по чл. 318 от ТЗ, за осъждане на А.Ф.И."
ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. С.З., ***,
представлявано от управителя С.И.И., стойността на
доставки на стоки, в размер на общо 54 398,24 лв., съгласно договор от 15.11.2018 г., по следните фактури: фактура № 5787/19.01.2016 год. на стойност от 25 171,20
лв., фактура № 6891/02.02.2017 год. на стойност от 17 894,88 лв., частично в
размер на 11 332,16 лв. по фактура № 7254/08.06.2017 год. на стойност от 18
547,20 лв., поради плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М."
ЕООД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано
от управителя *** – Г., искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за осъждане на А.Ф.И." ЕООД, ЕИК ***, с адрес на
управление: гр. С.З., ***, представлявано от управителя С.И.И.,
стойността на доставки на стоки по фактура №
7325/03.07.2017 г. на стойност 744 лв., /седемстотин четиридесет и
четири лева/, поради плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М."
ЕООД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано
от управителя *** – Г., искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за осъждане на А.Ф.И." ЕООД. ЕИК ***, с адрес на
управление: гр. С.З., ***, представлявано от управителя С.И.И.,
стойността на доставки на стоки, за сумата от 2033,06 лв., /две хиляди тридесет и три
лева и 06 ст./, по фактура № 3662/22.12.2013 год., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано датата на подаване на ИМ – 20.06.2019 г., до
окончателното изплащане, както и лихва за забава в
размер на 1134,93 лв. /хиляда сто тридесет и четири лева и 93 ст./, за
периода от 21.12.2013 г. до 20.06.2019 г., като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за съдебно прихващане, предявено от А.Ф.И." ЕООД,
ЕИК ***, с адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от управител С.И.И., за сумата от 3654,00 лв. /три хиляди шестстотин петдесет и четири лева/ със вземането на
ищеца „М."
ЕООД , ЕИК ** гр. С., представлявано от *** - Г.,
като неоснователно.
ОСЪЖДА “А.Ф.И." ЕООД, ЕИК ***, с
адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от управителя С.И.И. да заплати на „М." ЕООД , ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителя ***
– Г., на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД сумата от 11 456,64 лв., /единадесет
хиляди четиристотин петдесет и шест лева и 64 ст./, представляващи стойността
на доставки на стоки, по фактура № 8859/11.12.2018
год., извършена доставка на 13.12.2018 г..
ОСЪЖДА “А.Ф.И." ЕООД, ЕИК ***, с
адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от управителя С.И.И. да заплати на „М." ЕООД , ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителя ***
– Г., на основание чл. 318 от ТЗ, съгласно договор
от 15.11.2018 г., сумата от: 7 215,04 лв. /седем хиляди двеста и петнадесет лева и 04 ст./, остатък
задължение по фактура № 7254 от дата 08.06.2017г.; сумата 15 805,44 лв. /петнадесет
хиляди осемстотин и пет лева и 44 ст./, задължение по фактура № 7468 от дата
15.08.2017г.; сумата от 6 979,52 лв. /шест хиляди деветстотин седемдесет
и девет лева и 52 ст./, задължение по фактура № 7976 от дата 15.02.2018г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано датата на подаване на ИМ – 20.06.2019
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “А.Ф.И." ЕООД, ЕИК ***, с
адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от управителя С.И.И. да заплати на „М." ЕООД , ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителя ***
– Г., на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1898,86
лв. - лихва за забава върху главницата от 84 398,24 лв., за периода
01.04.2019 г. до 20.06.2019 г.; сумата от 148,19 лв., лихва за забава върху
главницата от 744 лв., за периода 04.07.2017 г. до 20.06.2019 г.; сумата от 585,56 лв. - лихва за
забава върху главницата 11456,54 лв., за периода 19.12.2018 г. до 20.06.2019
г..
ОСЪЖДА “А.Ф.И." ЕООД. ЕИК ***, с
адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от С.И.И.
– управител да заплати на „М." ЕООД , ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, представлявано от управителя *** – Г., сумата от 9743,65 лв., представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „М." ЕООД
, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от
управителя *** – Г., да заплати на “А.Ф.И." ЕООД, ЕИК ***, с
адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от управителя С.И.И., сумата от 125 лв.,
представляваща направените по делото разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред П. апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:………………..