№ 1398
гр. Русе, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520104046 по описа за 2025 година
Т. В. К. заявява, че на ******2024г. сключила с „*********“ ЕАД Договор за
потребителски кредит №**********, по силата на който дружеството й предоставило в заем
1101.50 лева, при следните условия: лихвен процент – 52%; ГПР – 66.37%; срок на
погасяване – 12 месеца; обща сума за връщане – 1442.03 лева.
Съобразно §17 от Общите условия, кредитополучателят следвало да предостави
обезпечение – банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрено от
кредитора юридическо лице (поръчител), което впоследствие да сключи с „*********“ ЕАД
договор, по силата на който поръчителят да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всички негови задължения. Кредиторът предвидил клауза, според която, при
непредставяне на обезпечение в уговорените срокове, ще се счита, че заявлението не е
одобрено от „*********“ (раздел ІV, т.3 от ОУ).
При анализ на сочените разпоредби, ищцата прави извод, че при сключен договор с
поръчител, одобрен от кредитора, заявлението ще бъде одобрено в рамките на 24 часа, а без
обезпечение искането за отпускане на кредит ще бъде разгледано в рамките на 14 дни, но
няма да бъде одобрено.
Едновременно със сключване договора за потребителски кредит, Т. К. сключила
Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество – „******“
ЕООД, за което се задължила да заплати допълнително възнаграждение в размер на 865.11
лева.
Счита, че предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде
поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на
потребителя, а само този на кредитодателя, т.е. налице е неравнопоставеност в правата и
1
задълженията на страните. Потребителят нямал свободата и възможността да избере
поръчител, чрез който успешно да обезпечи задължението си към кредитора, както и да
учреди безплатно поръчителство. Наред с горното, избрания от кредитора поръчител се
явявал свързано с него лице (едноличен собственик на капитала на „******“ ЕООД бил
самият кредитор) и това обстоятелство обуславяло извод, че се касае за скрито
възнаграждение на кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта
в гражданските и търговски отношения, както и с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Излага следните съображения за недействителност на договора за потребителски
кредит: Приема, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко
свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, още повече, че
кредиторът бил овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Така
нареченото възнаграждение на практика представлявало пряк разход, свързан с кредита,
доколкото се дължало независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при
евентуално длъжниково неизпълнение или не. Сочи, че възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя, която е
задължително условие за отпускане на кредита. Сумата била разсрочена на 12 вноски,
дължими ведно с погасителните вноски за главница и лихва. Поддържа, че с кумулиране на
възнаграждението към погасителните вноски, то размерът на разходите (ГПР) значително
нараства и в тази връзка твърди, че в ГПР не са включени всички разходи, водещи до
оскъпяване на кредита. Цитира решение на СЕС в този смисъл.
Оспорва действителността и на договора за предоставяне на поръчителство, като
противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Обръща внимание, че
възнаграждението на поръчителя в общ размер 865.11 лева е дължимо без насрещна
престация и същото е платимо на „*********“ ЕАД, а не на дружеството – поръчител.
Отчита и взаимната свързаност на двете дружества.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което:
Да признае за установено, че Договор за потребителски кредит
№**********/******2024г., сключен между Т. В. К., ЕГН ********** и „*********“ ЕАД,
ЕИК ********* е недействителен поради неточно посочен ГПР.
Да признае за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство от
******2024г., сключен между Т. В. К., ЕГН ********** и „******“ ЕООД, ЕИК ******* е
нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „******“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Неоспорва твърдяните от ищцата факти, относно: наличието на облигационна връзка,
основана на Договор за потребителски кредит №**********/******2024г., във връзка с
обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство; параметрите
на контракта
Описва механизма на сключване договорите за кредит и поръчителство.
Поддържа, че „*********“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия,
2
които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, като част от тези условия е
обезпечаването на договора. Сочи, че в чл.4, ал.3 от Договора изрично е вписано, че
кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това
число предоставянето на поръчител в лицето на „******“ ЕООД е възможност, а не
задължение за кредитополучателя. Прави извод, че възнаграждението на поръчителя не
следва да бъде включено в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията на §1, т.1 от ДР на
ЗПК. Договорът за поръчителство се сключвал след подписването на договора за кредит,
поради което кредиторът не знаел и нямало как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещия гаранционен договор, по който не е страна.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Претендира разноски по делото.
В отговора на исковата молба, ответникът „*********“ ЕАД излага подробни
съображения относно неоснователността на предявените искове.
Не оспорва наличието на облигационна връзка, основана на процесния договор за
потребителски кредит, както и параметрите на контракта. Счита, че същият има
необходимото съдържание съгласно изискванията на ЗПК.
Възразява срещу твърдението, че оспорваната клауза е нищожна на посочените
основания. Поддържа, че ищецът е имал право, но не и задължение да предостави
обезпечение на кредита.
Оспорва тезата на ищеца, че възнаграждението на поръчителя е следвало да бъде
включено в ГПР. В тази връзка сочи, че кредиторът не е имал информация относно размера
на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и не е страна
по него.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Претендира разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, основано
на Договор за потребителски кредит №**********/******2024г., по силата на който
„*********“ ЕАД предоставило на Т. В. К. в заем 1101.50 лева, при следните условия:
лихвен процент – 52%; ГПР – 66.37%; срок на погасяване – 12 месеца; обща сума за
връщане – 1442.03 лева. В погасителния план към договора за предвидени 12 месечни
вноски, всяка от които включва главница и лихва.
Клаузата на §17 от Общите условия (съставляващи неразделна част от контракта)
указва, че кредитополучателят следва да предостави обезпечение под формата на банкова
гаранция или договор за поръчителство, сключен с одобрено от кредитора юридическо лице
(поръчител), което впоследствие да сключи с „*********“ ЕАД договор, по силата на който
поръчителят да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови
задължения. Кредиторът предвидил клауза, според която, при непредставяне на обезпечение
в уговорените срокове, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „*********“ (раздел ІV,
3
т.3 от ОУ). В тези клаузи е вмъкнато следното изречение: „на основание заповед
№4757/04.11.2024г. на председателя на КЗП тази разпоредба не се прилага до решаване на
въпроса от съда или административния орган по различен начин“.
Не се спори, че на същата дата, между Т. К. и „******“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, въз основа който поръчителят се задължил да сключи
договор за поръчителство с *********, по силата на който да отговаря пред кредитора
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на последния,
възникнали от Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението им. Уговорено е възнаграждение на поръчителя в общ размер 865.11 лева,
платимо на 12 месечни вноски, дължимо на датата на падежа на съответното плащане по
кредита, съгласно погасителен план.
Безспорно е, че ищецът усвоил изцяло заемната сума.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД - за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем и договор за предоставяне на
поръчителство.
По иска за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
№********** от ******2024г.:
За валидността и последиците на договор за потребителски кредит важат
разпоредбите на ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за форма и
съдържание.
Съобразно нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване ГПР по
определения в Приложение №1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №********** от
******2024г., кредиторът е вписал ГПР като абсолютна стойност - 66.37% и е посочил, че
изчислението е съгласно изискването на закона, което е недопустимо. Липсва каквато и да е
яснота относно начита по който е формиран ГПР и какво е включено в него освен ГЛП.
Наред с това, този размер не отразява действителните разходи, тъй като не е включено
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
„******“ ЕООД, което се явява разход по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Според
посочената разпоредба „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
4
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Възнаграждението на поръчителя е
разход, свързан с предмета на процесния договор, доколкото касае обезпечение вземанията
на кредитора. Следва да се отбележи, че „*********“ ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „******“ ЕООД и двете дружества са с един адрес на управление. В б.“а“ от
договора за поръчителство се сочи: „По силата на Договора за потребителски кредит
„*********“ се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит в размер на
1101.50 лева със срок за погасяване 31.12.2025г. след предоставяне на обезпечение за
задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит под формата на
поръчителство, под условие, че подаденото от потребителя заявление е одобрено от
*********“. Нещо повече, съгласно чл.8, ал.5 от Договора за предоставяне на
поръчителство, „*********“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за поръчителства. Тази свързаност обуславя извод, че
разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Предвид размера на възнаграждението, дължимо на поръчителя – 865.11 лева, без
специални знания може да се приеме, че ГПР по процесния договор значително надвишава
допустимия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, което е достатъчно основание за обявяване
договора за потребителски кредит за недействителен (чл.22 ЗПК).
По иска за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от ******2024г.:
Въпреки, че всеки един от двата договора – този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, същите следва да се
разгледат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство
на кредитополучателя (раздел ІV, т.3 от ОУ); сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за
приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5 от Договор за предоставяне на
поръчителството.
Както бе посочено по-горе, възнаграждението за поръчителя съставлява разход, пряко
свързан с процесния договор за кредит - "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, макар недобросъвестно да не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за
кредит. Следователно, със сключването на договора за възлагане на поръчителство се цели
допълнително оскъпяване на договора за кредит (т.нар. скрита възнаградителна лихва),
допълнително възнаграждение на заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ГПК, като се преследва
забранена от закона цел – неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на
кредита. Срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищецът не получава нищо в
замяна. Обезпечение на своето вземане получава кредиторът по договора за заем. Ищецът е
бил поставен в положение, при което е принуден от икономически по-силната страна да
5
сключи договор с "******" ЕООД, лице очевидно посочено и одобрено от кредитора по
договора за заем. "******" ЕООД се е възползвало от по-неблагоприятното положение на
другата страна, като е било наясно за условията на договора за потребителски кредит, видно
от текста на сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство. С този договор е
нарушен принципа в гражданския оборот за забраната за неоснователно обогатяване.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като противоречи на
императивни материалноправни разпоредби (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК) и добрите нрави.
Следователно, искът за прогласяване нищожността му, като основателен следва да бъде
уважен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците по главния иск са направените
от ищеца разноски по делото в размер на 107.68 лева, от които 57.68 лева по предявения иск
срещу първи ответник и 50 лева – срещу втория.
От приложения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между Т.
К. и адвокат Д. Г. е видно, че същите са договорили безплатно процесуално
представителство, на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА. Съдът е задължен да определи
размера на адвокатското възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия, като не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.04.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.38 ЗА цели определени
категории лица да получат безплатна правна помощ, но не води автоматично до извод, че
адвокатът ще реализира икономическа облага чрез поемане на процесуално
представителство, още повече, че когато се поемат така наречените „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономически риск.
С оглед горното, на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът „*********“ ЕАД следва да
заплати на адвокат Г. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лева
(с ДДС), а ответникът „******“ ЕООД – 240 лева (с ДДС).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на Договор за потребителски кредит
№**********/******2024г., сключен между Т. В. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
******* и „*********“ ЕАД, ЕИК *********.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на поръчителство от
******2024г., сключен между Т. В. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ******* и „******“
ЕООД, ЕИК ******* е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Т. В. К., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 57.68 лева.
6
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Д. Г.
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360 лева (с ДДС).
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Т. В. К., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на адвокат Д. Г. възнаграждение
за процесуално представителство в размер на 240 лева (с ДДС).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7