№ 210
гр. Дупница, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510101315 по описа за 2024 година
С. С. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу В. Б. Н., ЕГН: **********,
и Н. Б. Н., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на Урегулиран поземлен имот, представляващ парцел
ІІІ-123 (трети, за който е отреден имот планоснимачен номер сто двадесет и три) в кв.15 по
регулационния план на село Слатино, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед
№ 230/30.11.1990г. на Кмета на общ. Бобошево, с площ на имота 620 кв.м., ведно с
находящите се в имота едноетажно масивно жилище, стопанска постройка и гараж, при
съседи: от две страни улици, П. Б. В.а /по нотариален акт за дарение № 146, том II, от 07.11.
2003г. В. Б. Н. и Н. Б. Н./ и В. М. С.. По регулационен и кадастрален план на с. Слатино,
общ. Бобошево, одобрен със Заповед № РД-230/30.11.1990г. площта на УПИ ІІІ-123, кв. 15 по
оцифрени данни е 758 кв.м., като собствеността придобил въз основа на постигната
спогодба, обективирана в протокол от 08.11.1994г. по гр.д. № 1493/1994г. по описа на
Районен съд-Дупница и Нотариален акт № 100 от 19.12.1994г. по наследство и давностно
владение.
В. С.а Д., която е сестра на ищеца, на основание същата съдебна спогодба, получила в
дял равностоен имот, а именно парцел ІV, с планоснимачен № 123, в кв.15. На 07.11.2003г. Д.
прехвърлила имота си УПИ, представляващ парцел IV-ти с планоснимачен №123, в кв.15 по
застроителния и регулационен план на с.Слатино, общ.Бобошево с площ на имота 620 кв.м.,
с нотариален акт за дарение на синовете си-ответниците по иска. По регулационен и
кадастрален план на с. Слатино, общ. Бобошево, одобрен със Заповед №РД-230/30.11.1990г.
площта на УПИ ІV-123, кв.15 по оцифрени данни е 649 кв.м.
1
През 2013г., докато ищецът бил в чужбина, ответниците построили в собствения си
имот масивна жилищна сграда, която попада частично (около четири метра) и в имота на
ищеца. Според документацията, налична в общ. Бобошево, изградената от ответниците къща
попада изцяло в собствения им имот, но според геодезическото измерване на
съществуващите на място сгради, извършено на 27.03.2023г. от нает от страните геодезист
по повод изграждане на ограда между двата имота, изградената от ответниците жилищна
сграда навлиза с четири метра в имота на ищеца.
Ищецът твърди още, че построената сграда засенчва имота му и пречи за доброто и
качествено развитие на зеленчуковата му градина, а от друга страна ответниците редовно
изхвърлят мръсна вода върху зеленчуците му, както и строителни материали и пръст. В
негова сграда, находяща се в близост до ответниците, последните трупат свои ненужни
вещи, дървен материал и отпадъци, които се налага ищецът редовно да почиства, за да стига
до нея. В имота си отвенците оглеждат куче, чийто фекалии и косми също изхвърлят върху
зеленчуците на ищеца.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражняват
правата си, като премахнат частта от масивната жилищна сграда, попадаща в имота на
ищеца, означена на приложената към исковата молба комбинирана скица за пълна или
частична идентичност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответниците, с който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Ответниците не оспорват, че ищецът е собственик на УПИ парцел ІІІ-123, в кв.15 по
регулационния план на село Слатино, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед
№ 230/30.11.1990г. на Кмета на общ. Бобошево, с площ на имота от 620 кв.м., а не както
твърди той с площ от 758 кв.м.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
143/1970 год. на П. Б. В.а /майка на ищеца и баба на ответниците/, е видно че УПИ парцел ІІ,
отреден за имот планоснимачен номер 130, в кв. 10 по регулационния план на с. Слатино от
1933 год. е с урегулирана площ от 1240 кв.м.
От разделителния протокол за извършване на доброволна делба по гр.д. № 1493/1994
год. на наследствен имот, наследниците на С. И. В. б.ж. на с. Слатино /баща на ищеца и
дядо на ответниците/, са разделили имота на два равни имота /дяла/ с площ от по 620 кв.м.
всеки. Вместо дял П. Б. В.а, си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху делбения имот.
Въз основа на тази подялба, както ищеца, така и неговата сестра и праводатЕ. на
ответниците са получили равни имоти и двата с площ от по 620 кв.м., като дори ищецът е
получил по голям дял, доколкото е получил и построени в неговата част сгради. В
последствие и въз основа на делбата, ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит на основание наследство и доброволна делба № 100/1994 год,
2
за УПИ парцел III, имот планоснимачен номер 123, в кв. 15 по РП на с. Слатино целият с
площ от 620 кв.м.
Майката на ответниците В. С.а Д. /сестра на ищеца/ и тяхна праводатЕ. в последствие
също се е снабдила с НА за собственост на недвижим имот, придобит на основание
наследство и доброволна делба № 99/1994 год, за УПИ парцел IV, имот планоснимачен
номер 123, в кв. 15 по РП на с. Слатино, който също целият е с площ от 620 кв.м.
В одобрения РП за имот № 123 е предвидено да се обособят два самостоятелни
парцела по 620 кв.м., а именно УПИ парцел ІІІ, имот планоснимачен номер 123, в кв. 15 и
УПИ парцел IV, имот планоснимачен номер 123, кв. 15. Двата парцела следва да бъдат
идентични с УПИ парцел II, имот планоснимачен номер 130, в кв. 10, по стария РП на с.
Слатино от 1933 год., който имот е с площ от 1240 кв.м.
Двата дяла, изразяващи се в два имота, реално се владеят и ползват от страните с
равни площи от по 620 кв.м., в продължение на дълги години, като между тях няма ограда, а
има изградена от двете страни бетонна пътека, разделяща имотите. Още преди това е
изграден и мръсният канал съвместно от ищеца и родителите на ответниците, които до скоро
са били в добри отношения и не е имало никакви спорове между тях.
Твърдят още, че изградената от тях жилищната сграда попада изцяло в собствения им
недвижим имот и никаква част от нея не попада в имота на ищеца. Сградата е изградена
като пристройка и надстройка върху стара съществуваща такава в имота през 1989 год.
Същата е заснета и нанесена в плана през 2014 год. и има издадено Удостоверение изх. №
132/02.09.2014 год., на основание чл. 52, ал. 5 от ЗКИР, съгласно §4, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
ЗКИР и във връзка с чл. 116, ал. 1, чл. 175, ал. 5 от ЗУТ. За сградата е издадено и
удостоверение за търпимост изх.№ 137/02.09.2014 год. от Община Бобошево. Същото е
издадено след представяне на надлежно подписана декларация с peг. № 159/20.08.2014г. от
ищеца С. В. - собственик на съседния имот, с която е дадено неговото съгласие за намалено
отстояние на така изградената постройка, от имотната граница, тъй като не е приложена
дворищната регулация.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
143/1970 год., издаден от Станкедимитровски народен съдия на П. Б. В.а /майка на ищеца и
баба на ответниците, видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за
наследници изх.№64/15.07.2024г., съставено в с. Слатино, общ. Бобошево/, е видно че УПИ
парцел ІІ, отреден за имот планоснимачен номер 130, в кв. 10 по регулационния план на с.
Слатино от 1933 год. е с урегулирана площ от 1240 кв.м.
От приетите като доказателства по делото Протокол от съдебно заседание, проведено
на 08.11.1994г. по гр.д. № 1493/1994г. по описа на Районен съд-Дупница, обективиращ
съдебна спогодба, постигната между С. С. В. и П. Б. В.а, и Нотариален акт № 100 от
19.12.1994г., дело №1976/1994г. на С. М.-нотариус при РС-Дупница, за собственост на
3
недвижим имот по наследство и делба, се установява, че ищецът е собственик на
Урегулиран поземлен имот, представляващ парцел ІІІ-123 (трети, за който е отреден имот
планоснимачен номер сто двадесет и три) в кв.15 по регулационния план на село Слатино,
общ. Бобошево, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед № 230/30.11.1990г. на Кмета на общ.
Бобошево, с площ на имота 620 кв.м., ведно с находящите се в имота едноетажно масивно
жилище, стопанска постройка и гараж, при съседи: от две страни улици, П. Б. В.а /по
нотариален акт за дарение № 146, том II, от 07.11. 2003г. В. Б. Н. и Н. Б. Н./ и В. М. С..
От горецитирания разделителния протокол за извършване на доброволна делба по
гр.д. № 1493/1994 год. на наследствен имот, наследниците на С. И. В. б.ж. на с. Слатино
/баща на ищеца и дядо на ответниците/, са разделили имота на два равни имота /дяла/ с
площ от по 620 кв.м. всеки. Вместо дял П. Б. В.а, си е запазила пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху делбения имот.
Майката на ответниците В. С.а Д., която е сестра на ищеца, на основание същата
съдебна спогодба, получила в дял равностоен имот, а именно парцел ІV, с планоснимачен №
123, в кв.15. Впоследствие В. С.а Д. също се е снабдила с НА за собственост на недвижим
имот, придобит на основание наследство и доброволна делба № 99/1994 год, за УПИ парцел
IV, имот планоснимачен номер 123, в кв. 15 по РП на с. Слатино, който също целият е с
площ от 620 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №146, том ІІ, рег.№ 468, дело
№320/07.11.2003г. на Е. К.-нотариус при РС-Дупница, е прехвърлила имота си на синовете
си В. и Н. Н.и.
По делото са представени от ответниците и приети като доказателство Удостоверение
изх. № 132/02.09.2014 год., издадено от Общинска администрация Бобошево, на основание
чл. 52, ал. 5 от ЗКИР, съгласно §4, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗКИР и във връзка с чл. 116, ал. 1, чл.
175, ал. 5 от ЗУТ и Удостоверение за търпимост изх.№ 137/02.09.2014 год. от Община
Бобошево.
Ответниците са представили и Нотариален акт за собственост на недвижим имот
/констативен/ №9, том ІІІ, рег.№5423, дело №363/2020г. на нотариус Л. С., с който са
признати за собственици на Едноетажна масивна жилищна сграда, разположена в имота по
уличната регулационна линия на улица с осови точки 32-145-33, която сграда е търпима при
условията на §127, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ и е построена в УПИ ІV-123 по рег. план на с.
Слатино, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, с урегулирано пространство на парцела от 620
кв.м.
Представена е от ответниците и приета като доказателство по делото декларация с
peг. № 159/20.08.2014г. от ищеца С. В., с която е декларирано неговото съгласие за намалено
отстояние на изградената постройка от регулационната линия на УПИ ІІІ-123.
По делото е изслушано заключението на вещото лице инж. Р. С. по назначената
съдебно-техническа експертиза, от което се установява следното:
За село Слатино, общ. Бобошево има изработен /предходен на сега действащия/
4
кадастрален и регулационен план. Дворищната регулация на всички строителни квартали е
утвърдена със заповед № 1035 от 5.04.1933г. По регулационния план процесните имоти
попадат в обхвата на парцел № II - втори, отреден за имот планоснимачен номер 130 /сто и
тридесет/ в квартал 10 /десети/. При действието на този Кадастрален и регулационен план е
съставен следният документ за собственост: нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност №143 том II, дело №681/1970г. от 23 април 1970г. на Станкедимитровски
народен съдия, с който П. Б. В.а е призната за собственик на основание давностно владение
върху празно дворно място, съставляващо парцел 11-130 - /втори, отреден за имот
планоснимачен номер сто и тридесети/ по регулационния план на село Слатино,
Кюстендилски окръг с урегулирана площ от 1240 - хиляда двеста и четиридесет квадратни
метра.
Със заповед №230/30.11.1990г. на Кмета на Община Бобошево, е одобрен
Кадастрален и Регулационен план на с. Слатино, общ. Бобошево. Планът е изработен в
мащаб 1:1000 в Координатна система - 1970г. Копие - извадка в графичен вид от този план в
обхват квартал 15 и района на процесните имоти е предоставена на вещото лице от Община
Бобошево. По кадастралния план за района на експертизата е обособен един самостоятелен
имот, идентифициран с планоснимачен номер 123 /сто двадесет и три/. По регулационния
план за имот планоснимачен номер 123 са отредени два урегулирани поземлени имота
/УПИ/: номер: III - трети в квартал 15 и номер IV - четвърти в квартал 15.
При действието на този Кадастрален и регулационен план са издадени следните
документи за собственост: нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и делба, №100 том IV, дело №1976/1994г. от 19.12.1994г., с който С. С. В. е
признат за собственик по наследство и делба на следния недвижим имот: „Дворно място
съставляващо парцел ІІІ-трети, планоснимачен номер 123 - сто двадесет и три в квартал 15 -
петнадесети по регулационния план на село Слатино с урегулирано пространство 620-
шестотин и двадесет квадратни метра, като към парцела няма придаваеми и отчуждаеми
места, ведно с едноетажна масивна жилищна сграда, ведно със стопанска постройка и гараж
построени в същия парцел; както и нотариален акт за дарение на недвижим имот рег. №2526
от 07.11.2003г., Акт №167 том IX, дело №1698/2003г. на Служба по вписванията, с който В.
С.а Д. дарява своите деца В. Б. Н. и Н. Б. Н. със следния свой собствен наследствен
недвижим имот, а именно: УПИ представляващ парцел ІV-123 /четвърти, за който е отреден
имот планоснимачен номер сто двадесет и трети/, в квартал 15 - петнадесети, по
застроителния и регулационен план на село Слатино, община Бобошево, утвърден със
заповед №230/30.11.1990г. на Кмета на Община Бобошево, с площ на имота от 620 -
шестстотин и двадесет квадратни метра.
Вещото лице е изработило комбинирана скица /Приложение №3 към експертизата/, от
която се установява: 1. има частична идентичност между парцел ІІ-130 в квартал 10 по
Регулационен план от 1933г. и УПИ /парцели/ ІІІ-123 и ІV-123 в квартал 15 по Регулационен
план от 1990г., като дворищно-регулационните линии от север и от запад не си съответстват
по двата плана. При направената справка в Общинска администрация – Дирекция
5
„Архитектура и градоустройство“ на Община Бобошево, вещото лице е установило, че няма
регистрирани заявления или провеждани процедури по изменение на действащия
Регулационен план на село Слатино, касаещи процесиите УПИ III-123 и ІV-123 в квартал 15.
Със заявление вх.№2726/15.08.2014г. от В. Б. Н., в Община Бобошево е представена
„СКИЦА-ПРОЕКТ за допълване на жилищна сграда в УПИ ІV-123 в квартал 15 по
Кадастралния и регулационен план на с. Слатино общ. Бобошево“. Заснемането на
жилищната сграда е извършено от инж. С. Крумов - правоспособно лице за извършване на
дейности по кадастъра съгласно заповед №382/07.06.2001г. на Агенция по кадастъра. Въз
основа на заснемането е изготвена СКИЦА-ПРОЕКТ в М 1:1000 за допълване на жилищна
сграда в УПИ ІV-123 в квартал 15. /Приложение №4 към СТЕ/.
Във връзка с подаденото заявление, Общинска администрация при община Бобошево,
на основание чл.52 ал.5 от Закона за кадастъра и имотния регистър издава
УДОСТОВЕРЕНИЕ изх.№132/02.09.2014г. в уверение на това, че за строеж: „Масивна
жилищна сграда“ /МЖ/ със застроена площ от 75.15кв.м., с местонахождение УПИ 1У-123 в
квартал 15 по плана на село Слатино /одобрен със зап. №230/30.11.1990г./, са представени
всички необходими документи съгласно чл.52 ал.4 и същите са нанесени на регулационния
план на с. Слатино, общ. Бобошево /Приложение №5 към СТЕ/.
На основание §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, във връзка със заявление вх.
№2728/15.08.2014г. от В. Б. Н., от Общинска администрация при община Бобошево е
издадено УДОСТОВЕРЕНИЕ за търпимост на строеж изх.№137/02.09.2014г.в уверение на
това, че строеж: „Едноетажна масивна жилищна сграда“ /означена като „МЖ“/ - построена
през 1989г., разположен в имота по уличната регулационна линия на улица с о.т. 32-145-33 и
с намалено отстояние към страничната регулационна линия с УПИ парцел ІІІ-123 в кв.15 по
плана на село Слатино, който е описан в представената от Б. Н. Д. декларация /нотариално
заверена с рег.№151 от 15.08.2014г. от Главния секретар на община Бобошево/ и съгласно
регулационния план на село Слатино /одобрен със зап. №230/30.11.1990г./ - нанесен на скица
изх.№155/20.08.2014г. /издадена от Общинска администрация при община Бобошево/, с
местонахождение - УПИ представляващ парцел № ІV-123 в квартал 15 по плана на село
Слатино, е бил допустим по правилата и нормативите действали по времето на
построяването му.
При направения на 14.02.2025г. оглед на място на процесиите имоти, в присъствието
на страните по делото и техните пълномощници, вещото лице е констатирало следното:
1. Съществуващата на място ограда между УПИ/п-л/ IV-123 и УПИ/п-л/ V-122 не
съответства на дворищно-регулационната линия по действащия регулационен план, т.е.
налице са „непълноти или грешки“ съгласно определението в §1 т.16 от ПР на ЗКИР;
2. Дворищно-регулационната линия между УПИ/п-л/ ІV-123 и УПИ/п-л/ ІІІ-123 не е
приложена, т.е. не е трасирана, означена или материализирана с трайни знаци;
3. Между частите от имот пл.№123, които се владеят /ползват/ от ищеца и от
ответниците, няма трайна ограда. Изградената бетонова пътека не възпрепятства свободното
6
преминаване по нея или през нея.
4. Извършени са преки геодезически измервания, за установяване точното
местоположение на процесната жилищната сграда, изградена в УПИ/п-л/ IV-123.
Резултатите от измерванията /означени със зелен цвят/, са съвместени на Комбинирана скица
с данните от действащия кадастрален и регулационен план на село Слатино от 1990г.
/Приложение №8 към СТЕ/. Видно от Приложение №8, местоположението на жилищната
сграда, установено при заснемането /означено със зелен цвят/, се различава от
местоположението й съгласно попълването на кадастралния план през 2014г. /означено с
кафяв цвят на Приложението/, като част от сградата с площ от 34.00кв.м. попада в
регулационните граници на УПИ/п-л/ІІІ-123. Изискванията за отстояние до страничната
регулационна линия не са спазени.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
Л. В. В., Т. С. Н., В. С. С. и К. И. А., които са съседи на имота и имат преки наблюдения
върху дворното място.
Свидетелите дават показания, че дворното място, в което са изградени жилищните
сгради на ищеца и на ответниците, представлява един парцел, който бил разделен на две
между С. В. и сестра му В. Д., на равни части, които били фактически отделени от бетонна
пътека, установена на място и от вещото лице по назначената експертиза. В своята част
ответниците построили къща през 2013г., докато ищецът по това време бил в р. Италия.
Откакто е изградена бетоновата пътека между двата имота, а и преди това, всяка от страните
си владее неговата половина и не е имало спорове между тях. Разногласията възникнали
преди около две години, по повод къде да се постави ограда между двата имота.
Ангажираните от ответниците свидетели В. С. С. и К. И. А. дават показания, че
сградата в имота на ответниците е построена върху основите на стара къща, а ангажираните
от ищеца свидетели Л. В. В. и Т. С. Н. дават показания, че такава стара сграда не е
съществувала, а е имало стопански постройки.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на собственика срещу всяко
пряко/косвено неоснователно въздействие/създадено състояние, посегателство/вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от
собственика й според нейното предназначение. Уважаването на негаторния иск е
обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: ищецът да е носител на право
на собственост или ограничено вещно право върху процесната вещ; неоснователно
въздействие върху вещта от страна на ответника, което, без да отнема владението,
ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота според
предназначението му. В т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
7
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като ВКС
приема, че е необходимо установяването на двата посочени кумулативни елемента –
неоснователно въздействие /действие или бездействие/ на ответника върху собствения на
ищеца имот и създаване в резултат на това поведение пречки за ищеца за използването на
имота, по-големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/, като преценката по всяко дело е конкретна
и базирана на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства.
От друга страна, защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да
съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези
действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното
право на ищеца, без да ги надхвърля (в този смисъл Решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр.д.
№ 457/2009 г., І г.о. на ВКС). Следователно такъв иск може да се води успешно само ако е
налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. Не всяко въздействие, обаче върху
имота може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само това, което е
неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по
този начин накърнява чуждите права, предмет на защита. Искът е относим към фактическото
действие, надхвърлящо ограниченията на собствеността (в т. см. Решение № 690 от
08.02.2010г. по гр.д. № 3394/2008г., IV ГО на ВКС, Решение № 316 от 18.02.2005г. по гр.д. №
2746/2003г., IV ГО на ВКС, Решение № 57 от 26.03.2013г. по гр.д. № 907/2012г., II ГО на
ВКС, Решение № 1344/13.01.2009г. по гр.д. № 5868/2007г., II ГО на ВКС, и др.).
В настоящия случай, от събраните в производството доказателства се установява по
безспорен начин, че страните са собственици на съседни имоти, като ищецът е собственик
на УПИ, представляващ парцел ІІІ-123, а ответниците на УПИ, представляващ парцел ІV-
123, и двата в кв.15 по регулационния план на село Слатино, общ. Бобошево, обл.
Кюстендил, утвърден със Заповед № 230/30.11.1990г. на Кмета на общ. Бобошево.
От разделителния протокол за извършване на доброволна делба по гр.д. № 1493/1994
год. на наследствен имот, се установява, че наследниците на С. И. В., б.ж. на с. Слатино
/баща на ищеца и дядо на ответниците/, са разделили имота на два равни имота /дяла/ с
площ от по 620 кв.м. всеки. Вместо дял П. Б. В.а, си е запазила пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху делбения имот. Майката на ответниците В. С.а Д., която е сестра
на ищеца, на основание същата съдебна спогодба, е получила в дял равностоен имот, а
именно парцел ІV, с планоснимачен № 123, в кв.15. Впоследствие В. С.а Д. също се е
снабдила с НА за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и
доброволна делба № 99/1994 год, за УПИ парцел IV, имот планоснимачен номер 123, в кв. 15
по РП на с. Слатино, който също целият е с площ от 620 кв.м., а впоследствие, с нотариален
акт за дарение на недвижим имот №146, том ІІ, рег.№ 468, дело №320/07.11.2003г. на Е. К.-
нотариус при РС-Дупница, е прехвърлила имота си на синовете си В. и Н. Н.и.
Установява се от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че
съществуващата на място ограда между УПИ/п-л/ IV-123 и УПИ/п-л/ V-122 не съответства
на дворищно-регулационната линия по действащия регулационен план, т.е. налице са
„непълноти или грешки“ съгласно определението в §1 т.16 от ПР на ЗКИР; дворищно-
8
регулационната линия между УПИ/п-л/ ІV-123 и УПИ/п-л/ ІІІ-123 не е приложена, т.е. не е
трасирана, означена или материализирана с трайни знаци; между частите от имот пл.№123,
които се владеят /ползват/ от ищеца и от ответниците, няма трайна ограда. Изградената
бетонова пътека не възпрепятства свободното преминаване по нея или през нея.
Извършени са от вещото лице преки геодезически измервания, за установяване
точното местоположение на процесната жилищната сграда, изградена в УПИ/п-л/ IV-123.
Резултатите от измерванията /означени със зелен цвят/, са съвместени на Комбинирана скица
с данните от действащия кадастрален и регулационен план на село Слатино от 1990г., от
която е видно, че местоположението на жилищната сграда, установено при заснемането
/означено със зелен цвят/, се различава от местоположението й съгласно попълването на
кадастралния план през 2014г. /означено с кафяв цвят на Приложението/, като част от
сградата с площ от 34.00 кв.м. попада в регулационните граници на УПИ/п-л/ІІІ-123,
собственост на ищеца. Изискванията за отстояние до страничната регулационна линия не са
спазени.
Не се спори между страните, че за процесната сграда не са били издавани разрешение
за строеж, строителни книжа и разрешение за въвеждането й в експлоатация. Спорни по
делото са въпросите дали така изградената в имота на ответниците сграда представлява
„търпим строеж“ по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и дали тя пречи на ищеца да упражнява в
пълен обем правото си на собственост върху УПИ/п-л/ІІІ-123.
Твърдението на ответниците, обосноваващо нейното запазване, е, че сградата е в
режим на търпимост и като такава не подлежи на събаряне, за установяване на което
обстоятелство те носят доказателствената тежест. За установяване търпимостта на
процесната постройка, ответниците са представили Удостоверение за търпим строеж изх.
№137/02.09.2014г.в уверение на това, че строеж: „Едноетажна масивна жилищна сграда“
/означена като „МЖ“/ - построена през 1989г., разположен в имота по уличната
регулационна линия на улица с о.т. 32-145-33 и с намалено отстояние към страничната
регулационна линия с УПИ парцел ІІІ-123 в кв.15 по плана на село Слатино, и съгласно
регулационния план на село Слатино /одобрен със зап. №230/30.11.1990г./ - нанесен на скица
изх.№155/20.08.2014г. /издадена от Общинска администрация при община Бобошево/, с
местонахождение - УПИ представляващ парцел № ІV-123 в квартал 15 по плана на село
Слатино, е бил допустим по правилата и нормативите действали по времето на
построяването му, в което е прието, че същата е построена през 1989г.
На удостоверението за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ се придава статут на индивидуален административен акт, но този акт се издава винаги
във връзка с извършване на правна сдЕ. с предмет конкретен строеж, като доказателствената
му сила е валидна само в нотариалното производство, извън него удостоверението за
търпимост не поражда и не установява права или задължения, в т.ч. относно търпимостта на
строежа, а във висящо административно или съдебно производство по обжалване на заповед
за премахване на незаконен строеж, респ. по иск по чл. 109 от ЗС, фактът дали строежът е
търпим поради наличието на изискуемите законови предпоставки може да се установява с
9
всички доказателствени средства /в този смисъл вж. Опр. № 2814/16.03.2015 г. по адм.д. №
1494/2015 г. на ВАС – ІІ о., О. № 9175/ 04.07.2018 г. по адм.д. № 8365/2018 г. на ВАС – ІІ о.,
О. № 7892/ 10.06.2014 г. по адм.д. № 6795/2014 г. на ВАС – ІІ о., Р. № 1790/ 13.02.2017 г. по
адм.д. № 8356/2016 г. на ВАС – ІІ о., Р. № 7795/ 09.06.2014 г. по адм.д. № 2381/2014 г. на ВАС
– ІІ о. и др./.
За установяване момента на строителството на сградата в първоиинстанционното
производство са събрани гласни доказателства и заключение на вещо лице.
Ангажираните от ответниците свидетели В. С. С. и К. И. А. дават показания, че
сградата в имота на ответниците е построена върху основите на стара къща, а ангажираните
от ищеца свидетели Л. В. В. и Т. С. Н. дават показания, че такава стара сграда не е
съществувала, а е имало стопански постройки. Съдът кредитира показанията на свидетелите
Л. В. и Т. Н., тъй като те кореспондират със заключението на вещото лице по назначената
експертиза, което сочи, че сред като сграда не е заснета при приемането на плана, такава не
е съществувала на място.
Не се установява, според съда втората предпоставка за уважаване на предявения
негаторен иск-в резултат от изграждането на процесната сграда в имота на ответниците, за
ищеца да се създават пречки за използването на имота му, по-големи от обикновените. В
случая, от събраните по делото доказателства, не се установява строителството на
процесната сграда да пречи или да смущава по някакъв начин собствеността на ищеца, а в
негова тежест е да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правото си на
собственост. Няма данни процесната сграда да е опасна, да е застрашена от самосрутване и
да застрашва живота и здравето на ищеца.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и тези, ангажирани
от ищеца, не се установява сградата на ответниците по някакъв начин да възпрепятства или
ограничава правото на собственост на ищеца. Напротив-всички свидетели дават показания,
че страните владеят имотите си така, както са поделени фактически между тях след
съдебната делба между ищеца и неговата сестра-майката на ответниците, и всяка от
страните ползва собствения си парцел, като ги дели съществуващата между тях бетонна
пътека.
Следва да се посочи изрично, че дори и да не са спазени разпоредбите на
устройствените закони при строежа на процесната сграда, и по-конкретно отстоянието от
границата между двата съседни имота, това не би могло да обуслови само по себе си
основателност на предявения негаторен иск.
Както се приема още с ТР 31/84 год. ОСГК на ВС, неоснователното действие следва
да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. В решение № 150 от
25.05.2011 г. по гр.д. № на ВКС, ІІ г.о. е прието, че не всяко въздействие върху имот може да
обоснове основателност на негаторен иск по чл. 109 ЗС, а само онова въздействие, което
засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което
обективно се създават пречки за установения правен режим на ползуване на имота и по този
10
начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да
бъде упражнявано в пълен обем. Ако въпреки извършването на определени действия/
бездействия, правомощията на собственика не се ограничават респ. засягат по начин да
препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то може да направи
извод, че не винаги всяко негативно, според собственика, въздействие на собствеността,
води до уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Само фактът на изграждане незаконна постройка
не предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС. Следва да бъдат установени всички
елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно, че неоснователните действия
препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца-Решение № 33 от 6.04.2010
г. по гр.д. № 27/2009 г., II г.о.
Предвид изложените съображения и доколкото ищецът по предявения иск с правно
основание чл. 109 ЗС носи доказателствената тежест да установи, че изграденото му пречи
да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа
презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане,
застрашаване или увреждане на притежаваното от него абсолютно вещно право, а горното
препятстване на упражняване на вещното право не се установи, то и предявеният иск по
чл.109 ЗС като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Не на последно място, налице е несъответствие на претендираната мярка за защита –
събаряне на жилищната сграда” на твърдените нарушения. Равновесието при упражняването
и защитата на правата на собствениците е прокламирано както от националното
законодателство и съдебна практиката, така и от тази на ЕСПЧ. В случая търсената мярка би
довела до лишаване напълно на ответниците от собствеността им, при наличие на
нарушения, които може и следва да се отстранят по административен ред. (в т.см.Реш.
№135/21.11.2016г. по гр.д.№1072/2016г., II ГО на ВКС).
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на
ответниците сторените от тях разноски в производството в размер на общо 2700.00 лв.
(2000.00 лв.-адвокатско възнаграждение и 700.00 лв.-внесен депозит за вещо лице), за които
е представен списък по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу В. Б. Н.,
ЕГН: **********, и Н. Б. Н., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, иск с правно
основание чл.109, ал.1 ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните
си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правата си върху Урегулиран поземлен
имот, представляващ парцел ІІІ-123 (трети, за който е отреден имот планоснимачен номер
сто двадесет и три) в кв.15 по регулационния план на село Слатино, общ. Бобошево, обл.
Кюстендил, утвърден със Заповед № 230/30.11.1990г. на Кмета на общ. Бобошево, с площ на
имота 620 кв.м., ведно с находящите се в имота едноетажно масивно жилище, стопанска
11
постройка и гараж, при съседи: от две страни улици, П. Б. В.а /по нотариален акт за дарение
№ 146, том II, от 07.11. 2003г. В. Б. Н. и Н. Б. Н./ и В. М. С., като премахнат Едноетажна
масивна жилищна сграда, разположена в имота по уличната регулационна линия на улица
с осови точки 32-145-33, построена в Урегулиран поземлен имот, представляващ парцел ІV-
123 (четвърти, за който е отреден имот планоснимачен номер сто двадесет и три), попадащ в
кв.15 по регулационния план на село Слатино, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, утвърден
със Заповед № 230/30.11.1990г. на Кмета на общ. Бобошево, с урегулирано пространство на
парцела 620 кв.м., при граници и съседи на парцела: улица с осови точки 32-145-33, УПИ ІІІ-
123, УПИ ІХ-125, УПИ VІІІ-124 и УПИ V-122, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. С. В., ЕГН: **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Б. Н., ЕГН: **********, и Н. Б. Н., ЕГН: **********, двамата с
адрес: ***, сумата от общо 2700.00 лв. (две хиляди и седемстотин лева), представляваща
сторените от ответниците разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат (по 1000.00 лв. от всеки от тях) и депозит за
възнаграждение на вещото лице по назначената СТЕ (в размер на общо 700.00 лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
12