№ 1599
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503145 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.09.2023 г., постановено по гр. д. № 61885/2019 г. по
описа на СРС, 123 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от П.
Н. В. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД установителен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), за признаване за
установено спрямо ответника на вземане на ищеца за сумата от 208,48 лева,
представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета
№ 0200-090-0988-2016, настъпили на застрахован при ответника по
застраховка „Каско на МПС“ л. а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.
№ В 0470 PН, ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2018 г. до
изплащането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 11.06.2019 г. по гр. д. № 62437/2018 г. на СРС, 123 състав. С
решението ищецът е осъден за заплати на ответната страна сумата от 250 лв.,
представляваща разноски за исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е постъпила въззивна
жалба от ищеца, в която се оспорва законосъобразността и правилността на
решението, тъй като съдът отхвърлил иска без да подробно да изследва
изчерпателно изброените хипотези, при които застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение. Въззивникът поддържа, че били налице всички
предпоставки за уважаване на иска: платена застрахователна премия,
настъпило застрахователно събитие и доказан размер на щетите. Последните
1
настъпили при паркирано състояние на автомобила, като представител на
ответното дружество също констатирал уврежданията. Тъй като на събитието
не е имало очевидци, точният механизъм на събитието нямало как да бъде
установен, но изложените от ищеца твърдения се подкрепяли и от
заключението на вещото лице в приетата по делото експертиза. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, искът да бъде уважен изцяло и да му
бъдат присъдени разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с който жалбата се оспорва и се прави
искане за потвърждаване на обжалваното решение. Между страните било
налице валидно правоотношение по застрахователен договор, като
застрахованият изрично се е съгласил и с уговорките в общите условия към
договора. Съгласно тези уговорки застрахователят не е бил длъжен да
възстанови щетите, причинени при настъпване на повече от две събития, за
които доказването било само на база уведомление от застрахования. Така в
случая ищецът е трябвало да докаже механизма на настъпване на събитието и
причинната му връзка с уврежданията, за което не били представени
доказателства. От заключението на приетата по делото САТЕ се установявало,
че в зоната на уврежданията е била налице корозия на вратата на автомобила.
Следователно можело да се заключи, че щетите били причинени от
продължително въздействие на околната среда върху външната част на
автомобила, а не от еднократен удар по вратата на същия. Моли съда да
потвърди обжалваното решение и да му присъди разноски за въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), за признаване за
установено спрямо ответника на вземане на ищеца за сумата от 208,48 лева,
представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета
№ 0200-090-0988-2016, настъпили на 04.07.2016 г. на застрахован при
2
ответника по застраховка „Каско на МПС“ л. а. марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с рег. № *******, ведно със законната лихва върху главницата от
26.09.2018 г. до изплащането, за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.06.2019 г. по гр. д. № 62437/2018 г. на СРС,
123 състав.
За да отхвърли иска в мотивите към решението си съдът е приел, че от
доказателствата по делото не се установявало реализиране на описаното в
исковата молба увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние от
друго превозно средство. Не се установявала и причинно-следствена връзка
между твърдения в исковата молба механизъм на реализиране на пътно-
транспортно произшествие и констатираното увреждане по процесните
детайли на застрахования при ответника по имуществената застраховка
автомобил.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема изцяло правните констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва
да се потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Основателността на иска по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) се обуславя от
установяване по делото на следните правопораждащи юридически факти: 1)
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка, 2) настъпване в срока на договора на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риск; 3) настъпилите
вреди; 4) причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
вредите; 5) размер на настъпилите вреди. При доказване на посочените
правнорелевантни факти в тежест на ответника е да докаже правопогасяващи
или правоизключващи вземането на ищеца факти – наличието на основания,
изключващи отговорността на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение.
Договорът за застраховка “Каско” е вид имуществена застраховка, по
силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования
обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на застрахователно
събитие. В случая между страните е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“, като в чл. 20 от общите
условия към договора е предвидено, че при щети, настъпили от ПТП или в
паркирано състояние без посещение на компетентните органи на мястото на
събитието, застрахователят е ограничил отговорността си за изплащане на
3
обезщетения до две отделни застрахователни събития за срока на
застраховката.
Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни от датата, на която
застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя и да
представи всички поискани документи.
Правото на застрахователя по чл.211, т.2 от КЗ (отм.) да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на
задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор, е
обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на
задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно
препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило,
респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото – в
този смисъл решение №49/29.07.2013г. по т.д. №840/2012г. по описа на ВКС,
Т. К., І ТО, решение №79/29.06.2012г. по т.д. №802/2011г., ІІ ТО, ВКС,
решение №49 от 29.07.2013г. по т.д. №840/2012г. на ВКС, I ТО, решение
№102/02.10.2012г. по т.д. №615/2011г., ІІ ТО на ВКС и др. С оглед на това, на
преценка подлежат фактът на неизпълнение на задължението на
застрахования, произтичащо от закона, от договора и/или от общите условия,
както и дали това неизпълнение е значително с оглед интереса на
застрахователя, т. е. такова по вид и характер задължение, което въздейства
пряко върху размера на риска, върху обема на произлезлите от събитието
вреди или възможността те да бъдат доказани – в този смисъл решение
№173/22.11.2013г. по т.д. №727/2012г. на ВКС, II ТО, и решение
№207/13.01.2017г. по т.д. №3394/2015г. на ВКС, ІІ ТО.
Точното установяване на времето, мястото и механизма на
причиняването на вредите на застрахованото имущество е от съществено
значение за преценката за наличие или липса на основание за заплащане на
застрахователно обезщетение. Достоверността на предоставената от
застрахования информация дава възможност на застрахователя да прецени
възникнало ли е право на застрахователно обезщетение и налице ли са
клаузите от Общите условия за неговото намаляване или отказ от изплащане.
Укриването на достоверна информация или излагането на недостоверна
информация от застрахования препятства застрахователя да установи обхвата,
размера на вредите и обстоятелствата, при които те са настъпили. В случая от
4
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано и компетентно дадено, се установява, че не
е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на
събитието и увредените детайли, като най-вероятната от техническа гледна
точка причина за възникване на констатираните увреждания е контакт с
твърди предмети при отваряне на вратата. По делото са налице единствено
твърдения на ищеца, обективирани в уведомлението и в исковата молба, които
не установяват при условия на пълно и главно доказване механизма на
настъпване на застрахователното събитие, което от своя страна води до
недоказаност на фактическия състав на чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.).
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди на основание чл. 271,
ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.09.2023 г., постановено по гр. д. №
61885/2019 г. по описа на СРС, 123 състав, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от П. Н. В. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД
установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 208, ал. 1 КЗ
(отм.), за признаване за установено спрямо ответника на вземане на ищеца за
сумата от 208,48 лева, представляващо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по щета № 0200-090-0988-2016, настъпили на застрахован
при ответника по застраховка „Каско на МПС“ л. а. марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с рег. № *******, ведно със законната лихва върху главницата от
26.09.2018 г. до изплащането, за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.06.2019 г. по гр. д. № 62437/2018 г. на СРС,
123 състав.
ОСЪЖДА П. Н. В., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер от
100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6