№ 99
гр. Разград , 04.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
и прокурора Зорница Маринова Цветкова (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20203330101563 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ се явява лично и с адв. Г. от преди.
ЗА ПРОКУРАТУРАТА се явява прокурор Ц..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.К. не се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. Р. лично.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от Г. Р. Г., в която твърди, че
на 28.06.2018г. е образувано БП № 2903М-211/2018г. по описа на РУМВР-
Кубрат и на 03.07.2018г. е разпитан по това производство в качество му на
извършител на престъпление по чл.234в от НК /неправомерно
1
присъединяване на санитарно помещение в стопанисван от него обект към
водоснабдителната система през периода 05.10.2017г.-28.06.2018г/. С
Постановление от същата дата ищецът е привлечен като обвиняем.
На 04.07.2018г. прокуратурата е внесла обвинителен акт и е образувано
НОХД №170/2018г. на PC Кубрат. Предвид направените отводи на
определените съдии-докладчици, делото е изпратено на ВКС за определение
на друг еднакъв по степен съд за разглеждането му. С Определение
№98/24.07.2018г., по КНЧД №723,2018г., ВКС е възложил производството по
разглеждане на делото на PC Разград.
В PC-Разград е образувано НОХД №566/2018г., по което са проведени
общо 5 съдебни заседания, в които ищецът е представляван от адвокат.
Делото е приключило с Присъда №142/19.03.2019г., с която обвиняемият е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление от общ характер - чл.234в от НПК.
Против така постановената Присъда, в ОС-Разград е постъпил Протест
№2955/21.03.2019г. от РП-Разград с искане за нейната отмяна и осъждането
на ищеца. С постановеното по ВНОХД №196/2019г. Решение от 23.07.2019г.,
РОС е отменил Присъда №142/19.03.2019г. постановена по НОХД
№566/2018г. на PРC и е върнал делото за разглеждане от друг състав на PРC.
След изпращането на делото, съобразно постановеното от ОС Разград
Решение, е образувано НОХД №566/2019г. по описа на PC Разград, по което
са проведени общо 5 съдебни заседания, в които обвиняемият отново е бил
представляван от адвокат- пълномощник. Делото е приключило с Присъда на
18.02.2020г., с която обвиняемият още веднъж е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Против така постановената Присъда, в ОС -
Разград е постъпил Протест № 2206/26.02.2020г. от РП-Разград с искане за
нейната отмяна и признаване подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението по чл.234в от НК. По образуваното въззивно съдебно
производство — ВНОХД №132/2020г. е проведено едно съдебно заседание на
06.07.2020г. С постановеното по ВНОХД №132/2020г. Решение от
05.08.2020г., което е окончателно и не подлежи на обжалване, РОС е
потвърдил изцяло Присъдата от 18.02.2020г. постановена по НОХД
2
№566/2019г. на PC Разград, с което наказателното производство продължило
повече от 2 години - от 03.07.2018г. до 05.08.2020г. и е приключило
окончателно с влизане в сила на така постановеният акт на ОС Разград, а
именно на 05.08.2020г.
В резултат от проведеното наказателно производство, за ищеца са
настъпили редица неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
доброто му име и авторитет, честта и достойнството му, тъй като
повдигнатото му обвинение е станало достояние на широк обществен кръг,
поради което той е станал обект на редица негативни спекулации и
подигравки по повод повдигнатото и поддържано в продължение на повече от
две години обвинение. Преди обвинението Г.Г. е водил спокоен живот, с
добри взаимоотношения в семейството, приятелския и бизнес кръг. Развивал
е успешно свой бизнес, прекарвал е всеки уикенд в ловни излети, посещавал е
различни обществени места и е контактувал с много хора. След образуване на
наказателното производство е настъпила съществена промяна в
емоционалното му състояние - изолирал се от близките си, ограничил
социалните си контакти, загубил приятели, станал затворен, умислен и
раздразнителен, получил смущения в съня, влошило се здравословното му
състояние, дезинтересирал се от бизнеса си, в следствие на което голяма част
от него преустановил. Възникналите в тази връзка финансови проблеми
допълнително го потиснали, тъй като изпаднал в невъзможност да изплаща
ипотечния си кредит. Изпитвал усещане за невъзможност да се справя в
житейски ситуации.
Ищецът е неосъждан, с две висши образования - инженерно и
юридическо. В хода на неговото професионално развитие, е заемал
длъжности като „Директор специално производство“ към основното
предприятие на българската военна промишленост /навремето/ - ДСО
„Металхим“, Юрисконсулт на Община Кубрат, Инспектор в КУИППД, след
което успешно е развивал собствен бизнес в областта на ресторантьорството
и хотелиерството. Управлявал е 4 ресторанта и един хотел, респ. персонал от
близо 30 работника. Така повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление от общ характер по чл.234в от НК, е сринало неговото
самочувствие, поддържало е у него чувства на силно безпокойство и срам от
3
това, че ще бъде признат за виновен в престъпление, което не е извършил
след дълги години, в които е изграждал авторитета и доброто си име в града.
Притесненията, които е изживял са намалили жизнената му активност,
личните изяви и контакти, създало се напрежение в семейната му и бизнес
среда, чувствал се е унизен и потиснат. В хода на наказателното производство
му се наложило да отсъства нееднократно от работа за извършване на
действия по разследването, вкл. и да пътува до гр.Разград за участия в
съдебни заседания. Тези ангажименти допълнително затруднили бизнес
дейността му.
Освен емоционално негативното възприятие на случващото се, ищецът е
бил лишен от възможността да упражнява и любимото си хоби - да ловува,
тъй като предвид повдигнатото обвинение, което се явява обстоятелство
несъвместимо с правото за притежание на ловно огнестрелно оръжие - чл.58
ал.(1) т.2 предл.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, се е наложило да прехвърли
собствеността върху притежаваните от него ловни оръжия, за да не бъдат
отнети по предвидения за това ред - чл.155 ал.(1) от ЗОБВВПИ, което
допълнително да го злепостави. Видно от преписката по БП №211/2018г. на
РУМВР- Кубрат, е изискана и представена Докладна записка от Служба
„КОС“ при РУМВР - Кубрат, видно от която Г. има издадено разрешение за
носене и съхраняване на ловно оръжие с №20140087101 със срок на валидност
до 25.04.2022г.
Ищецът е ловец от 37 години, в които активно е упражнявал любимото
ловното хоби, като освен това е заемал съществени роли в организацията на
лова на територията на Община Кубрат. Бил е Председател на ловното
сдружение в града в продължение на 12 години. Невъзможността от
упражняване правото на лов и неговото преустановяване, допълнително и
значително ограничили личната му сфера и възможността му да намира
развлечение от създалото се негативно ежедневие, което задълбочило стреса
и създалото се чувство на безпомощност и срам.
Всичко това допълнително натоварило здравословното му състояние и
довело до проблеми със сърцето. Наложило се извършването на втора
скъпоструваща сърдечна операция и нееднократна промяна на неговото
4
медикаментозно лечение. При проведен текущ контролен преглед, извършван
на всеки 6-месеца в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД е
установено влошаване на състоянието му от предходно извършения такъв.
Видно от приложената към настоящата искова молба Епикриза издадена на
01.12.2018г., раздел „Анамнеза“, преди постъпването си в болницата за
поредния контролен преглед, месец по- рано от издаването й, е бил
неколкократно в състояния на продължителна камерна тахикардия,
установени от запис на имплантираното му устройство- система за
ресинхронизираща терапия на сърцето. Камерната тахикардия е сериозно
сърдечно увреждане, застрашаващо живота ритъмно нарушение на сърцето,
което се овладява в порядък на спешност. Това състояние представлява
съкращение на сърдечните камери три или повече поредни пъти с честота над
100 удара в минута, възникващи от импулс с камерен произход.
Продължителната тахикардия се прекъсва с електрошок или медикаменти.
Това състояние на сърдечната дейност е настъпило въпреки имплантираната
система за ресинхронизация през месец юли 2017г., което е довело до
извършването на нова сърдечна операция по имплантиране на система за
ресинхронизираща терапия с функция дефибрилатор. Назначено му е и ново
скъпоструващо медикаментозно лечение. Стойността на извършената
интервенция възлиза на около 20000лв. по-голямата част, от която е поета от
НЗОК, а той е заплатил по сметка на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ
Токуда“ ЕАД сумата от 6 952,48лв., за което му е издадена Фактура
№**********/03.12.2018г..
Промяната в здравословното му състояние е допринесла допълнително
за влошаване емоционалното му състояние като е внесла изключително
негативни мисли за това дали ще доживее края на съдебния процес, с какво
име би си отишъл от този свят и какво е причинил на своето семейство. Тази
безнадеждност и психологически стрес са довели един любящ баща, съпруг и
дядо, креативен и справедлив управител, забавен и сърцат приятел, почтен
човек до отчаянието и самотата.
Въпреки благоприятния изход от делото, негативните изживявания и
здравословните проблеми за ищеца не са отшумели. Твърди, че за него не е
настъпило морално удовлетворение, тъй като по никакъв начин споходилите
5
го здравословни, емоционални, финансови и бизнес проблеми, биха могли да
бъдат преодолени, тъй като същите са и необратими. Ето защо това му дава
валидно правно основание да претендира парично компенсиране на
понесените неимуществени вреди. Настъпилите неимуществени вреди за него
са: промени в здравословното състояние, болки и душевни страдания, срам,
неудобства и негативни преживявания, уронване на престижа и авторитета,
дезаинтересованост към семейство, бизнес и приятели, ограничаване на
личната сфера за упражняване на любимо хоби, са пряка и непосредствена
последица от повдигнатото му и поддържано в продължение на повече от 2
години незаконосъобразно обвинение за извършено престъпление от общ
характер - чл.234в от НК. Тъй като Държавата отговаря за вредите, пряка и
непосредствена последица от увреждането - незаконното обвинение, то за
него е налице правен интерес от предявяване на иск за присъждане на
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер на 20000лв.,
ведно със законната лихва за забава от приключване на наказателното
производство - 05.08.2020г. до окончателното му изплащане.
В проведеното наказателно производство, за ищеца са настъпили и
имуществени вреди, в размер на сторените разноски за адвокатски
възнаграждения за осъществената правна защита и съдействие.
Действително, НПК регламентира отговорността за разноски в
наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т.12
НПК, но не предвижда възможност лицето, което е признато за невинно или
срещу което наказателното производство е прекратено, да претендира
направените от него разноски в хода на наказателното преследване. Липсата
на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна
репресия, обуславя извод, че направените разходи от него в хода на
наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение
съгласно чл. 4 ЗОДОВ. В хода на наказателното производство ищецът е
заплатил в брой на своите защитници общо сумата 3100лв. Така сторените
разноски, в техният пълен размер, представляват имуществена вреда за
доверителя ми, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането
6
(незаконното наказателно преследване) и следва да бъдат обезщетени на
основание чл. 2, ал.1, т.З ЗОДОВ . В конкретния случай, тези вреди са
причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано
и водено досъдебно производство за обвинение в извършване на
престъпление по чл.234в от НК срещу ищеца и наказателното производство е
приключило с Присъда, с която той е оправдан. Обвинението е незаконно,
когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред,
както е в процесния случай. Ето защо, тъй като Държавата отговаря за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането-чл.4 от
ЗОДОВ, то следва да обезщети ищеца в техния пълен размер.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство. От този момент държавните
органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение". В случая наказателното производството е
приключило с постановяване на решението на ОС - Разград от 05.08.2020г.,
поради което считано от тази дата в полза на ищеца следва да се присъди
мораторна лихва до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и за разноските по делото.
ПРЕДСТАВЯ: Присъда от 18.02.2020г. по НОХД №566/2019г. на
РРС;Решение от 05.08.2020г. по ВНОХ №132/2020г. на РОС; преписи на
ДПЗС ведно с пълномощни №№ 0158949/06.07.2018г., 0167958/21.11.2019г. и
*********/06.07.2020г.; Заверено копие на Фиш за спешна медицинска
помощ от 01.10.2018г.;Заверено копие на Епикриза от 04.10.2018г.; Заверено
копие на Епикриза от 01.12.2018г.; копие на Фактура с
№**********/03.12.2018г.;
Моли съда да приложи: БП №211/2018г. на РУМВР - Кубрат, НОХД
№566/2018г. на РСРЗ, ВНОХД №196/20019г. на ОСРЗ, НОХД №566/2019г. на
РСРЗ и ВНОХД №132/2020г. на ОСРЗ; Да се издаде съдебно удостоверение
на ищеца, по силата на което се снабди с друго такова от Служба „КОС“ при
РУМВР - Кубрат, относно обстоятелствата: какви ловни огнестрелни оръжия
е притежавал същия към 03.07.2018г., има ли данни за прехвърлянето на
7
същите в полза на друго лице и кога, ако е осъществено такова прехвърляне,
има ли данни Г. да е възстановил правата си върху тези ловни огнестрелни
оръжия до датата 05.08.2020г. и кога.
В случай, че ответникът оспори обстоятелствата, въз основа на които
ищецът претендира обезщетението за неимуществени вреди, моли съда да
назначи СМЕ, по която вещото лице да отговори: Възможно ли е състоянието
на аритмия, високо кръвно налягане и камерна тахикардия да бъде в
следствие от преживян продължителен емоционален стрес, нервно
напрежение, безсъние и тревожност? Имало ли е реален риск за живота на
ищеца от състоянието, в което е бил в периода юли-декември 2018г.?
Възможно ли е било стабилизиране на състоянието му без извършването на
повторната сърдечна интервенция, по поставяне на имплант с дефибрилиращо
устройство?
В случай, че ответникът оспори обстоятелствата, въз основа, на които
претендираме обезщетението за неимуществени вреди, моли съда да назначи
съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която, след като се
запознае с материалите по делото и с приложените от нас документи, да
отговори: На лице ли е някакво засягане в емоционалната сфера и
възприятията на ищеца, какво и в каква степен? На лице ли е нервно
напрежение у ищеца и в резултат на какво е настъпило то? На лице ли са
проблеми по отношение на личностната сфера и социалното функциониране
и възможно ли е те да се дължат на повдигнатото му обвинение? На лице ли е
депресивно състояние на ищеца, в каква степен е проявено то и в следствие
ли е то от повдигнатото му обвинение?
Моли да бъдат допуснати до разпит в режим на довеждане двама
свидетели.
Прокуратурата на Република България счита, че върху ищеца пада
тежестта на доказване и той следва да представи доказателства в подкрепа на
твърденията си в исковата молба, както и за наличието на причинна връзка
между претендираните вреди и незаконното обвинение.
Предявените искове намира за допустими, тъй като е налице влязла в
8
сила оправдателна присъда по отношение на ищеца. При тези данни от
формална гледната точка е осъществен фактическия състав за отговорността
на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
По същество претенцията е недоказана по основание и размер.
Наличието на действително претърпени вреди е елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Той твърди, че от незаконното
обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици в емоционален
план, изразяващи се в накърняване на доброто му име и авторитет, честта и
достойнството му, като не е представил доказателства за твърдените вреди и
за наличието на пряка причинна връзка между тях и дейността на
Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че влошеното му
здравословно състояние също е в резултат на незаконното обвинение, но не
ангажира никакви доказателства, че то е пряк резултат от повдигнатото
обвинение по чл. 234в НК.
Досъдебната фаза на процеса е продължила изключително кратко време
- само шест дни, като от момента на привличането на ищеца в качеството на
обвиняем до предаването му на съд е изминал само един ден.
В тази връзка прави възражение срещу твърденията на ищеца, че
влошаването на здравословното му състояние е пряк резултат от обвинението
по чл. 234в от НК, тъй като от момента на привличането му в качеството на
обвиняем до влошаване на здравето му са минали няколко месеца и не са
налице доказателства за каквато и да е връзка между тези обстоятелства.
Оспорва твърденията на ищеца и претендираните вреди по повод
лишаването му от възможността да упражнява любимото си хоби - лова.
Фактът, че ищецът самостоятелно е взел решение да се разпореди с ловното
си оръжие не ангажира отговорност в лицето на Прокуратурата, тъй като
липсват обективни доказателства за връзка между тези действия на ищеца с
незаконното обвинение.
Възразява по искането за изискване на информация от служба КОС при
9
РУ Кубрат относно обстоятелствата: какви ловни огнестрелни оръжия е
притежавал ищеца, има ли данни за прехвърлянето на същите в полза на
друго лице и кога, и има ли данни Г. да е възстановил правата си върху тези
ловни огнестрелни оръжия.
Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер,
като изключително завишено и несъответстващо на принципа на
справедливост визиран в чл. 52 от ЗЗД. Според възприетото в т. II на ППBC
№ 4/1968г. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и
обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на конкретния
паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно
константната съдебна практика размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като
справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по
чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на
престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и
достойнството на увредения. В тази връзка следва да се има предвид, че
паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на
необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди /Решение
№832/10.12.2010г. по НД № 593/2010г. ВКС по гр.д. № 953/ 2010 г., 4
г.о.ВКС/. Меродавен за размера на претенцията е също така и стандарта на
живот и икономическите условия, които към настоящия момент не могат да
обосноват исковата претенция като справедлива по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца е завишена и не съответства на претендираните вреди,
на икономическия стандарт в РБългария и на съдебната практика в
аналогични случаи, включително и тази на ЕСЧП.
Наказателното производство и в досъдебната, и в съдебната фаза е
продължило в разумен срок. Досъдебната фаза е продължила изключително
кратко време - само шест дни, като от момента на привличането на ищеца в
качеството на обвиняем до предаването му на съд е изминал един ден.
Съдебната фаза също е продължила в разумни срокове, като ищецът е
10
участвал лично в шест съдебни заседания, като две от тях са били отложени
по повод постъпила молба от неговият защитник.
По отношение на ищеца е била наложена най-леката мярка за
неотклонение „Подписка“, която по естеството си е ограничавала в най-ниска
степен правата на ищеца, не са му налагани мерки за процесуална принуда и в
действително спрямо него не е била упражнена интензивна наказателна
репресия.
Не на последно място, още от досъдебната фаза Г. е направил пълни
самопризнания за авторството на престъплението. В този смисъл правим
възражение по реда на чл.5 от ЗОДОВ също изключващо отговорността на
прокуратурата.
По отношение на исковата претенция за имуществени вреди - заплатено
за адвокатско възнаграждение, оспорва същата по размер. Счита, че същото е
прекомерно и не отговаря на Наредба №1/2004г. на ВАС, а делото не е нито с
фактическа, нито с правна сложност, поради което следва да бъде намалено.
Прокуратурата също ще се ползва от материалите по НОХД №
566/2018г. по описа на Районен съд Разград, ВНОХД № 196/ 2019 г. по описа
на Окръжен съд гр.Разград.
След запознаване с тях ще направи допълнителни възражения,
включително и ще конкретизира аргументите си за прилагане на нормата на
чл.5 от ЗОДОВ.
В условията на евентуалност, ако съда намери претенцията за
основателна, да я уважи в минимален размер.
Исковата молба е редовна и допустима. Правната квалификация на
исковата претенция се дава от съда, като ищеца длъжен да посочи само
фактите и да заяви какво претендира от съда. Предмет на разглеждане е иск
по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата от 20000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 3100лв.-обезщетение за имуществени вреди, двете
ведно със законната лихва.
11
Тъй като се касае за осъдителен иск, тежестта на доказване, както на
основанието, така и на размера на иска, пада върху ищеца. По отношение на
основанието ищецът трябва да докаже, че: 1. наличието на: а/ повдигнато
обвинение в престъпление и б/ оправдателна присъда по него; 2. настъпили
неимуществени вреди; 3. причинна връзка между вредите и увреждащия го
акт.
По отношение на размера на иска си следва да докаже претърпените
стрес и психическо напрежение, срам и притеснение, уронване доброто му
име, влошаване на здравословното му състояние. Относно установяването на
последни факт са необходими специални знания.
Ответникът следва да доказва твърдените от него факти по чл.5 ЗОДОВ.
Останалите му доводи са правни и за тях ответникът не носи доказателствена
тежест.
ДОКЛАДВА и отговора на ответника.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада. Представям писмени
доказателства от служба КОС. Водим свидетелите С.Н. Г. и Й.И.П..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада. Няма да соча други
доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА приложените към ИМ и отговора писмени доказателства,
както и днес представените от ищците такива.
ДОПУСКА до разпит като свидетели С.Н. Г. и Й.И.П..
ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице Д-р А.Р. Р..
СНЕ се самоличността на вещото лице.
А.Р. Р. -35 г., женен, неосъждан, б.р.
12
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.291 НК.
ПРОЧЕТЕ се заключението по назначената съдебно медицинска
експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам представеното заключение. За тотално
излекуване не може да се даде точен отговор, защото има хронично
рецидивиращ характер. Чисто медикаментозните средства които се използват
за тази аритмия не са скъпо струващи лечението.
АДВ. Г.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се
приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
НА СЪЩОТО се изплати внесеният депозит.
СНЕ се самоличността на свидетелката.
С.Н. Г. – лична карта № ***, издадена от МВР Разград, 59 г., омъжена,
неосъждана, съпруга на ищеца. Желая да бъда свидетел по делото.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 НК обеща да
говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА Г.: Запозната съм с повдигнатите обвинения срещу
ищеца. Не съм присъствала на полицейската проверка. Разбрах същата вечер
когато той се прибра изключително разтревожен, притеснен и ми разказа ,че
станало някакъв проблем в ресторанта. Той се казва „Колибите“ и се намира в
покрайнините на гр. Кубрат в парк. Там е имало полицейска проверка, която
установила незаконно присъединяване към водопреносната мрежа. По това
време той е наемател на ресторанта и се установило това. Той първоначално
13
помислил, че тъй като отговаря за обекта неговите работници са направили
нещо не както трябва. После ми сподели, че работниците казали, че не са
пипали там. Първоначално не се притесняваше, защото за себе си е сигурен,
че нищо не е направил незаконно и след разговора с работниците пак не се е
притеснявал, но за да предотвратим развитието на въпроса му беше наложена
глоба и ние искахме да я платим, за да не се получава нещо повече. Глобата я
платихме. За да преустановим проблема и ние решихме да я платим, за да
няма повече проблеми. След това се установи, че работниците не са правили
нищо и почнаха да ни викат в полицията за разпити и имало повдигнато
наказателно производство срещу него за това, че той е поел отговорността за
случая без да прецени ситуацията и че това е извън ресторанта. Ние с цел да
предотвратим развитието на случая бяхме готови да си платим акта и не беше
малка глобата около 1000 лв. Няколко пъти ходи на разпити в полицията.
После му правиха снимки като престъпник и много неприятни неща, които
екзалтираха и напрежението растеше, защото от едно недоразумение се
оказахме във един водовъртеж. Случая беше началото на лятото на 2018 г. 2
или 3 пъти ходи в полицията на разпити, снимаха го и особено със снимките
беше тягостно и неприятно като ситуация, защото вече започвахме да си
мислим, че сме виновни. Ние ходим по съдилища от 2 години. Той ми
споделяше всичко и бяхме притеснени, защото през цялото време не се
чувстваше добре- разви диабет, имаше проблеми със сърцето, правиха му
операция и му поставиха устройство, направи аритмия и сърдечна
недостатъчност, после се сменя това устройство с друго, което да поддържа
живота му. Стана неспокоен, мнителен и не знаеше на кого да разчита. Имаме
претенции, че сме уважавани в града и изведнъж ни се случи това и после как
да доказваме, че не сме правили такива неща. Това рефлектира първо в
бизнеса ни – кредити, задължахме към доставчици, защото доверието към нас
падна. В малкия град хората се влияят от най-малката лоша дума, намаля
оборота в заведението. Обществото, хората ни подминаваха. Някои хора, с
които сме били приятели започнаха да ни отбягват и приятелите ни се
сведоха до минимум. Бяхме притеснени, защото не знаехме какъв ще е изхода
от делата. Той се затвори в себе си ,изпадна в депресивни състояние, не
искаше да ходи в заведението, не искаше да излиза пред хора. Постепенно
бизнеса угасна. В заведението сме правили много сватби, посрещали сме
гости на града. За 3 години сега вече сме на дъното. Сега вече си отдъхнахме,
14
защото знаехме, че не го е направил, но остана недоверието, загубеното
достойнство на семейството, на авторитета, който сме градили.
Здравословното му състояние е в същото положение, поддържа се с
лекарства, редовно ходи в Токуда на преглед. Знам, че са скъпи лекарствата
му. Едното ентреса струва около 150 лв. Г. от дълги години е ловец и е бил
председател на ловното дружество в града, но след ситуацията се наложи да
си прехвърли оръжията и за да избегнем този скандал предпочете да си ги
прехвърли на дъщеря ни. Тези близо 3 години не е ходил на лов. Сега си
възстанови правата и ходи и излиза, тъй като излетите му влияят добре на
здравето. Ходи дотолкова, за да е сред приятели и сред природата. След
около 2 месеца му беше повдигнато обвинението от прокуратурата. Ние
всички сме наясно с нещата и ни беше много трудно, дори сме обмисляли
вариант да се махнем от града.
СНЕ СЕ самоличността на свидетелката.
Й.И.П. – лична карта № ***, издадена от МВР Разград, 41 г., омъжена,
неосъждана, б.р.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 НК обеща да
говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА П.: От 2016 г. го познавам, тъй като започнах работа
при него сервитьорка в ресторанта „Колибите“ гр. Кубрат. Сега вече
ресторанта не работи. Мисля, че от 2019 г. не работи. Чувала съм, че Г. е един
от най-уважаваните хора в града. Майка ми е работила при него в един цех и
от нея също знам това. Той като работодател се отнасяше добре към нас,
много държеше на персонала си. Всеки ден идваше в заведението. Идваше и
по работа и идваше и с приятели. Не съм ставала свидетел на скандали.
Чувах, че е ходил често в полицията и по дела в Разград. Точно деня не помня
когато се случи, но беше 2018 г. лятото, след обяд дойдоха полицаи и го
търсиха. Клиентите много се уплашиха. Ходиха на оглед на външните
тоалетни. Чух коментари за някаква вода, че имало някакъв проблем. Г-н Г.
след това много се изнерви. Имаше малко спречкване с някои служители,
защото се скараха заради това. Клиенти са ме питали какво прави шефа ми в
полицията. Адвоката сме го виждали да идва в заведението. Имаше промяна
15
към мен и персонала – стана по-строг, изостави си работата, която вършеше.
Този ресторант не продължи дълго да работи и за съжаление затвори.
Помагаха му близки, но те впоследствие се отдръпнаха. Знам, че е болен от
диабет, има сърдечни проблеми, има 2 операции. Често е вдигал кръвно,
прилошаваше му.
ОТЛАГА делото и го насрочва за 22.04.21 г. от 14.00 ч., за която дата
страните и вещото лице уведомени от съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да ми бъде издаден препис от протокола.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Моля да ми бъде издаден препис от протокола.
СЛЕД изготвяне на протокола да се издадат преписи на вещото лице К.
и на прокурорът.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14.30 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
16