№ 615
гр. Плевен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20254430201973 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Л.Л., чрез адв. Й. Ч. от *** против
Наказателно постановление № ВТ-007767/02.10.2025г., издадено от Началника
на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико
Търново, със седалище гр. Велико Търново към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4,
във вр. с чл.68д, ал.1, предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание
чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата
съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но изразява
становище по предмета на делото в депозирано чрез процесуалния си
представител адв. Й. Ч. от *** писмено становище, в което моли за отмяна на
процесното НП, като се излага подробни съображения от процесуалноправен
1
характер.
Ответникът по жалбата – Началникът на териториален отдел за
областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, със седалище гр. Велико
Търново към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, моли за потвърждаване на НП
като се мотивира в писмено становище, чрез ст.юрк. Л.П..
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на
страните, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 24.03.2025г. е извършена проверка в офис на КЗП с адрес: ***. При
проверката със Становище с Вх.№ ВТ-03-118/24.03.25г. с приложен договор
№ ***/15.01.25г, и Рамково споразумение № ***/15.01.25г. е установено
следното нарушение и обстоятелства на извършване:
На 10.03.2025г. в КЗП, ТО Велико Търново е постъпила жалба с вх. №
ВТ-03-118 от потребител от гр. Плевен относно сключен договор за
потребителски кредит в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, за който твърди,
че не е предоставен екземпляр. Жалбоподателят моли да се извърши проверка
от КЗП и да се изиска договора, и при наличие на допълнителни услуги,
застраховки, такси, неустойки, които противоречат на ЗПК, същите да бъдат
премахнати от договора.
На 12.03.2025г. е изпратена покана до кредитора в срок до 21.03.2025г.
да предостави на ел. поща *** или в КЗП-Плевен, ***, тел: ***, следните
документи и информация:
1. Становище по жалбата;
2. Всички договори за потребителски кредит, които са сключени с
жалбоподателката, ведно е ОУ, СЕФ, погасителен план, искане за кредит,
документи за платени вноски, договори за допълнителни услуги.
На 24.03.2025г. на ел. поща *** е получен отговор и изисканите
2
документи. Документите са заведени с вх. № ВТ-03-118/24.03.2025г.
След преглед на предоставените документи е установено следното:
Съгласно договор за потребителски кредит № ***/15.01.2025г. между „***“
ЕООД и потребителя, в качеството на кредитополучател, е сключен договор от
разстояние за потребителски кредит, по силата на който „***“ ЕООД е
предоставило безлихвен потребителски кредит в размер на 288,70 лв. за срок
от 12 месеца, общ размер на всички плащания – 288,70 лв. Договорът е
сключен за закупуване на рискова застраховка пакет „В“ на обща цена 288,70
лв. от „***“ АД, като страните се съгласяват, че кредиторът превежда кредита
в размер на 288,70 лв. наведнъж директно по банковата сметка на „***“ АД.
В договора е записано: „Настоящият индивидуален договор за кредит и
неговите приложения са неразделна част от Рамково споразумение № ***….
Освен ако не е изрично посочено тук, Страните разбират и се съгласяват, че
всички права и задължения, предписани в рамковото споразумение номер ***
се прилагат изцяло към настоящия индивидуален договор за кредит.“. В
договора не се съдържа информация за упражняване право на отказ от
сключения договор и за правото на предсрочно погасяване на кредита. Тази
информация се съдържа в рамково споразумение № ***/15.01.2025г.
При преглед на рамково споразумение за потребителски кредити №
***/15.01.2025г. е установено следното:
11. ПРЕДСРОЧНО ПОГАСЯВАНЕ
11.3. В случай на предсрочно погасяване на Кредита от Клиента
Кредиторът има право на обезщетение за всички разходи, пряко свързани с
предсрочното погасяване на кредита в размер на 1 процент от предплатения
кредит, когато оставащия период на Договора за кредит е по-дълъг от една
година и в размер на 0,5 процента от размера на предплатения кредит – когато
оставащия период на Договор за кредит е по-малък от една година. В случай,
че Кредиторът е претърпял загуба от предсрочното погасяване на сумите по
кредита, надвишаващи размера на определеното обезщетение, Кредиторът
може да претендира за по-голямо обезщетение при спазване на законовите
изисквания. Клиентът не дължи обезщетение за предсрочно погасяване на
Кредита, когато е прекратен въз основа на надлежно упражнено право на
отказ.
12. ПРАВО НА ОТКАЗ
3
12.1. Клиентът има право, без да плаща обезщетение или неустойка и
без да посочва причина, да се откаже от Договора за кредит в срок от 14 дни от
датата на сключване на Договор за кредит или от датата, на която Клиентът е
получил информацията за своето право на отказ.
12.1.1. Правото на отказ от Договор за кредит се счита за упражнено, при
условие че Клиентът изпрати писмено уведомление до Кредитора преди
изтичане на крайния срок. Ако Клиентът извърши пълно изплащане на
договора за кредит в рамките на 14-дневния срок за отказ и не уведоми
Кредитора за намерението си да се оттегли, погасяването ще се счита за
надплащане, съгласно клауза 11.6 от настоящото Рамково споразумение.
12.2. В случай, че Клиентът упражни правото си да се откаже от Договора
за кредит, той се задължава да върне на Кредитора сумата по главницата на
кредита и да заплати начислената лихва за периода от датата на усвояване на
средствата по Договора за кредит до датата на погасяване на главницата и
начислената лихва, без ненужно забавяне и не по-късно от 30 календарни дни
от изпращане на уведомлението до Кредитора за упражняване на правото на
отказ. Лихвата се изчислява на база лихвения процент на деня, уговорена в
Договора за кредит.
12.3. В случай, че Клиентът е изпратил в срок уведомление за
упражняване на правото си на отказ до Кредитора, но в 30-дневния срок не е
заплатил на Кредитора дължимата сума, Договорът за кредит продължава
действието си при условията, при които е сключен, включително прилагането
на Погасителен план, анекс към Договора за кредит, с всички последици от
всяко забавяне на Клиента.
В представения Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ към договора в
Част IV. Други важни условия по договора за кредит, т.1 е вписано: „Право на
отказ от договора Вие имате право на отказ от сключения договор за кредит в
срок 14 календарни дни. Потребителят има право на от каз от договора за
кредит в срок 14 календарни дни считано от датата на сключване на договора
за кредит или от датата, на която потребителят получи условията на договора,
ако тази дата е след датата на сключване на договора“.
В Част IV. Други важни условия по договора за кредит, т.3 е вписано:
,,Когато е приложимо за съответния вид кредит: Кредиторът има право на
обезщетение при предсрочно погасяване на кредита. Обезщетението на
4
кредитора възлиза на 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита,
когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година.
Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година,
обезщетението на кредитора възлиза на 0,5 на сто от сумата на предсрочно
погасения кредит.“.
Съгласно чл.4, ал.1, т.5 от ЗПК: „Разпоредбите на закона не се прилагат
за договори за кредит, по които не се начисляват лихва или други разходи за
потребителя.“.
В чл.29, ал.1 до ал.7 от ЗПК е регламентирано правото на отказ от
договора за потребителски кредит. Съгласно Чл.29а от ЗПК: (Нов – ДВ, бр. 35
от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Член 29 не се прилага за договорите за
кредит с общ размер, по-малък от 400 лв.
От представените документи е установено, че разпоредбите на ЗПК не
се прилагат за договор за потребителски кредит № ***/15.01.2025г., съгласно
чл.4, ал.1, т.5 от ЗПК, тъй като по него не се начислява лихва или други
разходи за потребителя, както и не се прилага разпоредбата на чл.29 от ЗПК за
упражняване право на отказ от сключения договор съгласно чл.29а от ЗПК,
тъй като кредита е с общ размер по-малък от 400 лв.
На 15.01.2025г. „***“ ЕООД с ЕИК *** използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика, тъй като предоставената от него информация в
рамково споразумение за потребителски кредити № ***/15.01.2025г. към
договор за кредит № ***/15.01.2025г. и СЕФ, че потребителят има право на
отказ от сключения договор, а кредиторът има право на обезщетение при
предсрочно погасяване на кредита е невярна и подвеждаща. Наличието на
невярна и подвеждаща информация за правото на отказ от договора в 14-
дневен срок може да е основание потребителят да вземе решение да сключи
договор за тази услуга, което не би взел без прилагането на практиката.
Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в
предоставянето на невярна и подвеждаща информация за право на
потребителя за отказ от сключения договор и право на кредитора на
обезщетение при предсрочно погасяване на кредита, прилагането на която има
за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което средният потребител не би взел без използването на
търговската практика.
5
„***” ЕООД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68в от
Закона за защита на потребителите.
Нарушен е чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68д, ал.1,
предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/
от Закон за защита на потребителите. За констатираното нарушение по ЗЗП
длъжностните лица С. Н. Н. и Р. И. К. съставили на жалбоподателя АУАН №
007767/16.05.2025г., след отправена Покана с изх. № ВТ-03- 118/29.04.2025г. за
съставяне на АУАН на 15.05.2025г., която е получена на 05.05.2025г.
Въз основа на АУАН Началникът на териториален отдел за областите
Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, със седалище гр. Велико Търново
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП издал оспореното Наказателно
постановление № ВТ-007767/02.10.2025г.
Горната фактическа обстановка се установява от ценените от съда
показания на свидетелите С. Н. Н. и Р. И. К. и писмени доказателства, както
следва: писмо с вх. № ВТ-03-768 от 06.10.2025г. и обратна разписка,
удостоверяваща получаването му /л.12-13/; заверено копие от Становище с
изх. № ВТ-03-768/06.10.2025г. /л.14-15/; заверено копие от НП № ВТ
007767/02.10.2025г. /л.16-19/; заверено копие от Доклад на инспектор С. Н.
/л.20-21/; заверено копие от Възражение с вх. № ВТ-03-768/31.07.2025г. /л.22-
23/; заверено копие от АУАН № 007767/16.05.2025 г. /л.24-26/; заверено копие
от Пълномощно /л.27-30/; заверено копие от Покана за съставяне на АУАН с
изх. № ВТ-03-118/29.04.2025г. и Обратна разписка удостоверяваща
получаването й /л.31-32/; заверено копие от Писмо с изх.№ ВТ-02-
108/11.09.2025г. /л.33-34/; заверено копие от Писмо с изх. № ВТ-03-
118/22.05.2025г. /л.36/; заверено копие от Молба с вх. № ВТ-03-
118/09.05.2025г. /л.37/; заверено копие от Писмо с изх. № ВТ-03-
118/12.03.2025г. и обратна разписка, удостоверяваща получаването му /л.38-
39/; заверено копие от Становище с вх. № ВТ-03-118/24.03.2025г. /л.40/;
заверено копие от Договор за кредит (ДПК) № ***/15.01.2025г., ведно с
Погасителен план и СЕФ /л.41-45/; заверено копие от Договор за кредит
(ДПК) № L389071/15.01.2025г., ведно с Погасителен план и СЕФ /л.46-50/;
6
заверено копие от Рамково споразумение за ПК № ***/15.01.2025г. /л.51-55/;
заверено копие от комуникация от 06.03.2025 г. и Техническа справка /л.56-
59/; заверено копие от Застрахователен сертификат № 551266/15.01.2025г.
/л.60-61/; заверено копие от Потребителска жалба с вх. № ВТ-03-
118/10.03.2025г. и приложения /л.62-74/; заверено копие от Допълнение към
потребителската жалба с вх. № ВТ-03-118/11.03.2025г. с приложени
документи /л.75-85/; заверено копие от Заповед № 358ЛС/22.04.2015 г. /л.86/ и
заверено копие от Заповед № 7626/19.09.2025г. /л.87-88/.
От показанията на свидетелите С. Н. и Р. К. се установява, че в хода на
проверката на 24.03.2025г. и по документи постъпили в КЗП, че „***“ ЕООД с
ЕИК *** прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща/ във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68в от Закона за защита
на потребителите, изразяваща се в предоставянето на невярна и подвеждаща
информация за право на потребителя за отказ от сключения договор и право
на кредитора на обезщетение при предсрочно погасяване на кредита,
прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат
вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без
използването на търговската практика.
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна на НП. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП
е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчен. Даденото фактическо описание на административните
нарушения, на обстоятелствата, при които са осъществени от жалбоподателя,
място на извършването им и на основата на какви доказателства е
законосъобразно. Фактическата обстановка и правната квалификация са
еднакво отразени в АУАН и НП.
От приобщените по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите е видно, че жалбоподателят при осъществяване на своята дейност
7
е използвал нелоялна търговска практика, като предоставената от него
информация за право на потребителя за отказ от сключения договор и право
на кредитора на обезщетение при предсрочно погасяване на кредита е
подвеждаща и невярна. Заблуждаващата нелоялна търговска практика се
изразява в предоставянето на невярна и подвеждаща информация за правата
на потребителя, прилагането на която има за резултат или е възможно да има
за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би
взел без използването на търговската практика.
Съгласно § 13, т. 23 ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение,
включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител,
което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока
или предоставянето на услуга на потребителите.
А съгласно дефинитивната норма на § 13, т. 23 ДР на ЗЗП, „съществено
изменение на икономическото поведение на потребителите“ е използването на
търговска практика, която намалява значително способността на потребителя
да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение,
което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4, във
вр. с чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща/ от ЗЗП. Чл.68в от ЗЗП забранява нелоялните
търговски практики. По силата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП нелоялни са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д – 68к.
Съгласно чл.68д, ал.1 от ЗЗП „Търговска практика е заблуждаваща,
когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато
по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава
или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от
обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика.“.
Съдът счита, че констатираното нарушение на Закона за защита на
потребителите не е маловажно, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28,
8
б.“а“ от ЗАНН, с оглед степента на засегнатост на конкретния потребител и на
настъпилите за него вредни последици. Действително нарушението е
извършено за първи път, но със същото се накърняват и застрашават значими
обществени интереси като правата на потребителите, поради което
обществената им опасност не е незначителна. При тези предпоставки
законосъобразно наказващият орган е пристъпил към определяне на
административното наказание. Последният е съобразил изискванията на чл.
27, ал.1-3 от ЗАНН, като е преценил степента на нарушението, характера и
размера на настъпилите вредни последици от него. Затова и законосъобразно
го е определил и по реда на чл. 210а от ЗЗП в минималния размер от 2000,00
лева. Така определеният размер е съответен на извършеното нарушение, на
поведението на търговеца и степента на засегнатост на конкретният
потребител и на обществото като цяло. Така определената санкция ще
спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното
наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздейства
възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.
По гореизложените съображения следва да бъде потвърдено като
законосъобразно НП № 007767/02.10.2025г. на Началника на териториален
отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, със седалище
гр. Велико Търново към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП.
При този изход на делото и след запознаване с писмено становище от
страна на Началника на ТО Велико Търново при КЗП, чрез ст.юрк. Л.П., вх. №
36009/13.11.2025г., съдът намира за основателно направеното искане за
присъждане на деловодни разноски за извършените процесуални действия на
основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.143, от ГПК, а
именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съгласно чл.143, ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният
акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
9
С оглед изложеното, направеното искане от страна на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде уважено, а жалбоподателят „***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, да бъде осъден да заплати на
Началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и
Велико Търново, със седалище гр. Велико Търново към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 007767 от
02.10.2025г., издадено от Началника на териториален отдел за областите
Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, със седалище гр. Велико Търново
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на жалбоподателя „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Л.Л., с
ЛЧН **********, за нарушение на чл.68в от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, във вр. с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68д, ал.1, предл.1
/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от ЗЗП и на
основание чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на
2000,00 /две хиляди/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, да заплати на Началник на териториален отдел за
областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, със седалище гр. Велико
Търново към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10