Разпореждане по в. гр. дело №445/2025 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 820
Дата: 18 юли 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия: Моника Пламенова Добринова
Дело: 20251700500445
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 820
гр. Перник, 18.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Съдия:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500445 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на К. С. С. срещу решение № 127/
29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1421/ 2024 г., по описа на Районен съд – Радомир, в
частта, с която е осъден да заплаща на малолетните си деца К. К. С. и Д. К. С. чрез тяхната
майка С. В. Г. месечна издръжка за разликата над 300 лева до 350 лева на всяко от децата от
датата на подаване на исковата молба – 18.12.2024 г., ведно със законната лихва от всяко
първо число на месеца, следващ този, за който се дължи издръжката, до окончателното
изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради необоснованост. Сочи, че
при постановяването му първоинстанционният съд не е извършил цялостна преценка на
предпоставките на чл. 142, ал. 1 СК, като не е изследвал възможностите му да дава
издръжка. Излага, че не са взети предвид и не са обсъдени представени доказателства за
месечния му доход, както и за реализирани от него разноски за наем на жилище, а съдът
единствено е посочил, че родителите безусловно дължат издръжка на децата им, които не са
навършили пълнолетие, без значение дали това ще им създаде затруднения. В жалбата са
изложени съображения, че в първоинстанционното производство не са представени никакви
доказателства относно необходимостта от определяне на издръжка в размер, надхвърлящ
минимално дължимия. Било установено, че майката живее в собствено жилище, заедно с
родителите си, децата посещават държавно училище и извънкласни занимания в същия
град, в който живеят. Освен това били в добро здравословно състояние, което не налага
ежемесечни разходи за лекарства и изследвания. Въззивникът поддържа, че тези
обстоятелства не са отчетени от първоинстанционния съд при определяне на дължимия
размер на издръжката. С оглед на тези съображения моли атакуваното решение да бъде
отменено в частта, с която е присъден размер на издръжката в полза на децата К. К. С. и Д.
К. С. за разликата над 300 лева до 350 лева.
Ответникът по жалбата – С. В. Г. оспорва същата и излага съображения за нейната
неоснователност. Счита, че първоинстанционното решение е правилно. Изразява становище,
че наведените от вззивника твърдения са голословни и неподкрепени с доказателства. Сочи,
че при преценка относно размера на дължимата издръжка съдът се е съобразил с възрастта
на децата, както и че освен разходи за храна, отопление, дрехи, учебници, учебни
материали, помагала, джобни пари са необходими и средства за извънучилищни занимания –
футбол и уроци по английски език, за учебни екскурзии, учебни лагери, както и за всякакви
други платени занимания, а също за здравни и стоматологични услуги. Според ответника по
жалбата фактът дали К. С. С. плаща наем няма отношение към процесния спор относно
1
размера на издръжката, а от друга страна сочи, че договорът за наем е сключен с баща му с
цел да не дава средства за издръжка на децата си. В отговора на жалбата е изтъкнат и
доводът, че жалбоподателя няма задължения за издръжка към други лица. С оглед на тези
съображения въззиваемата С. В. Г. моли атакуваното решение на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Перник
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за 25.09.2025 г. от 10:20 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане
на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от внесената държавна
такса подлежи на връщане. РАЗЯСНЯВА на страните, че разрешаването на спора чрез някои
от способите за доброволното му уреждане става в по-кратки срокове в сравнение с
разрешаването му със съдебно решение в рамките на формален исков процес (и
инстанционно разглеждане на спора), при който страните нямат възможност за активна
комуникация по между си, а освен това при съдебно разрешаване на спора страните правят
съдебни разноски (във връзка с събиране на доказателства и други), които биха могли да
бъдат избегнати при доброволното уреждане на спора. МЕДИАЦИЯТА е процес, при който
две или повече спорещи лица се срещат с трета неутрална страна – медиатор, който
ръководи преговорите, като помага на спорещите да определят интересите, нуждите и
опасенията си и да разрешат конфликта по взаимно приемлив за тях начин. Медиаторът е
обучен да ръководи процеса на преговорите; да изслушва всяка от страните; да
предразполага всеки от спорещите да изкаже опасенията, интересите, ценностите и нуждите
си; подпомага страните в изработване на възможни решения на конфликта им и
преодоляване на безизходни положения. При медиацията се достига до ефективна
комуникация между страните, при която всеки от спорещите изяснява позицията си и
целите си, а освен това се дава възможност да се запознае и с вижданията, опасенията и
целите на другата страна, като по този начин вероятността да се достигне до взаимно
изгоден изход от спора е голяма. Освен това в рамките на медиационната процедура
страните сами избират начина за разрешаване на възникналия между тях спор, сами
определят процедурата и играят активна оля в процеса на достигане на решение, което е
изгодно и за двете страни, а не е наложено от съдебен орган. Този подход увеличава
възможността, след като спорът бъде разрешен страните да изпълнят доброволно и в кратки
срокове постигнатото решение и да запазят добрите си отношения за в бъдеще.
Незавършилата със споразумение медиация не засяга положението на страните в съдебния
процес, като всичко, което страните кажат пред медиатора остава конфиденциално и не
рефлектира пред съда. Постигнатата в рамките на процедурата по медиация спогодба би
могла да бъде одобрена от съда, когато не противоречи на закона и добрите нрави.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
2
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3