№ 2545
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100507971 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5945/02.04.2024 г., постановено по гр.д. № 70349/2022 г.
по описа на СРС, 145 състав, са уважени частично обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. П. П., ЕГН
**********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
****, аб. № 140951, суми, както следва:
1027,64 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022 г.,
до окончателното изплащане на вземането;
25,28 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането;
1
С решението са частично отхвърлени искът за главница за ТЕ за
горницата над 1027,64 лв. до първоначално предявените 1201,91 лв., както и
исковете за мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 208,54 лв. и
за мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 5,80 лв.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е
осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника сумата от
121,31 лв., представляваща разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – В. П..
Въззивникът поддържа, че общите условия на ищцовото дружество,
действащи през процесния период, не са обвързващи ответника, тъй като не е
доказано влизането им в сила. Недоказано било и присъединяването на
сградата към топлопреносната мрежа. Оспорени са протоколът от общото
събрание на етажната собственост и съществуването на договор между
етажната собственост и ищеца. Възразено е срещу доказателствената сила на
представеното от ищеца извлечение от сметки, както и срещу годността на
годността на топломера, отчитащ потребената топлинна енергия. Поддържа
се, че експертът е следвало да работи само с документи, събрани по делото.
Моли съда решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в
обжалваната част, а исковете – изцяло отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението
на районния съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира и
разноски.
Третото лице помагач “Термокомплект” ООД не изразява становище по
въззивната жалба на ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
2
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в
осъдителната част. В частта, с която исковете са отхвърлени, решението е
влязло в сила като необжалвано.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба (уточнена с молба
от 13.03.2023 г.), с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. П. П., ЕГН **********, да
заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. №
140951, суми, както следва:
1201,91 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022 г.,
до окончателното изплащане на вземането;
208,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 16.11.2022 г. върху главницата за ТЕ;
25,28 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането;
5,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2020 г. до
16.11.2022 г. върху главницата за ДР.
3
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената
топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния
период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява
легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази
услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово
разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер
на дължимата лихва.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си възражения.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да докаже и факти, обуславящи спиране или прекъсване на
погасителната давност, ако твърди такива.
По отношение на вземането за главница за топлинна енергия въззивният
съд намира следното:
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия.
Законът императивно урежда възникването на облигационно
правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното
4
предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху
топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне
задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.
Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да
бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това
лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по
общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия,
изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда –
етажна собственост.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост. Тогава всички собственици или
5
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
придава допълнителни правни последици на придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот –
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
императивно приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик или вещен ползвател на същия.
Следователно облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и друг правен субект може да възникне както с изричен писмен
акт /при постигане на съгласие за същественото съдържание на договора/, така
и презюмирано /със самия факт на придобиване на собственост или вещно
право на ползване/. Възникването на ново облигационно правоотношение за
конкретен имот /без значение дали изрично или презюмирано/ води до
преустановяване на действието за в бъдеще на предходното правоотношение
за този имот. Следователно, за да може да се прецени с кое лице ищцовото
дружество е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
конкретен имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кого
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия случай клиент на топлинна
енергия и страна по облигационно отношение с „Топлофикация София“ ЕАД
е В. П..
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.12.1987 г., по силата на
който М.Д.Ц. и Н.П.Ц. са придобили следния недвижим имот: апартамент №
92, находящ се в гр. София, комплекс ****. Видно е от Писмо от Столична
община, р-н „Красна поляна“, изх. № РКП23-ДИ11-353-[1] /л. 79 от
първоинстанционното дело/, че „Х.М.“ е старото наименование на ж.к.
„Западен парк“. Следователно процесният имот и този, предмет на Договора
от 1987 г., са идентични, като същият е бил притежание на М. и Н.Ц..
От представените от ищеца Справки по реда на Наредба 14/18.11.2009 г.
/л. 16-19 от първоинстанционното дело/ и Удостоверение за наследници се
установява, че ответникът въззивник В. П. е единствен жив наследник на М. и
6
Н.Ц.. Това е така, тъй като синовете на последните – П.Н.П. и А.Н.П., са
починали. А.П. не е оставил низходящи наследници. Дъщерите на П.П. –
Д.П.П. и Н. П. П., както и съпругата на същия – Я.А. П., са починали, а
единствен жив наследник на П.П. е ответникът въззивник В. П. П..
Следователно собствеността върху процесния имот на основание
наследствено правоприемство е преминала върху В. П..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в момента на придобиване на процесния имот е
възникнало облигационното отношение с топлопреносното предприятие.
Ответникът въззивник е задължен за всички нововъзникнали и възникнали и
непогасени до този момент задължения за потребена топлинна енергия.
Възражението на въззивника, че не е доказано влизането в сила на
Общите условия на ищцовото дружество, са неоснователни по следните
съображения:
По делото са представени Общи условия, одобрени от ДКЕВР на
27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Общите условия на топлопреносното предприятие, в процесния случай
тези от 2016 г., се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ. Налице е
специален закон, който изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД и на ЗЗП по
отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.
Предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им
най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. Влизането в сила на Общите условия не е
обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в процеса енергийното
предприятие следва да докаже влизането в сила на представените Общи
условия. Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са
публикувани Общите условия, същите да бъдат посочи в съдебното решение –
така Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, II ТО.
По делото са представени доказателства за публикуването на Общите
условия във в. „Монитор“. На съда е служебно известно, че същите са приети
с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
7
КЕВР, публикувани са във в. „19 минути“, бр. 1764, и във в. „Монитор“ на
11.07.2016 г. и са в сила от 11.08.2016 г. Възражението на въззивника е
неоснователно.
Освен това следва да се отбележи, че съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като
предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По
делото не са релевирани в срока за отговор на исковата молба твърдения, нито
има данни, че ответникът, съответно неговите наследодатели, са упражнили
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Въззивният съд не споделя възражението на въззивника, че липсват
доказателства за присъединяването на сградата в режим на етажна
собственост към топлопреносната мрежа.
От Договор от 03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между
„Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Термокомплект“ ООД
/Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя
извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради етажна собственост.
По делото са събрани още Протокол от 14.08.2002 г. от Общо събрание
на етажните собственици на ж.к. ****, от който е видно, че етажните
собственици са решили да сключат с „Термокомплект“ ООД договор за
извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и
Приложение към Протокола, от който се установява, че на общото събрание
са участвали етажните собственици, сред които М. Давидова Ц. /наследодател
на ответника/ за аб. № 140951 /процесния имот/, като участието е
удостоверено с подпис на всеки етажен собственик, включително този на М.
Ц..
От Договор от 20.05.2002 г. между „Термокомплект“ ООД /изпълнител/
и Етажна собственост с адрес гр. София, ****, /възложител/ се установява,
че етажната собственост е възложила на изпълнителя извършването на
дяловото разпределение в сградата.
8
Това, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, се
установява и от заключението по изготвената съдебнотехническа експертиза.
Както правилно е отбелязал районният съд, оспорването на решението на
общото събрание се извършва по специален ред и в преклузивни срокове. По
делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства за
провеждането на такава процедура, поради което въззивният съд намира
възражението на въззивника за неоснователно.
Въззивният съд намира за установено, че сградата, в която се намира
процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово
разпределение. Сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството,
извършващо дяловото разпределение. Това не съставлява нарушение на чл. 13
от Директивата на ЕС 2006/32/ЕО – транспонирана в българското
законодателство чрез Закона за енергийната ефективност /пар. 3 от ДР на ЗЕЕ/,
според който в сметките следва да се включва само реално потребената
енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на разпоредбата на чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на
двете страни по правоотношението – потребителят може да заплати както
повече, така и по-малко от изразходваната за месеца енергия, респ.
топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-
малко количество от заплатената му топлинна енергия. В кР. сметка обаче с
последната изравнителна сметка отношенията между страните се уреждат
справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия
за целия отчетен период. Този принцип не се накърнява и при служебно
изчисление на топлинната енергия, отдадена за конкретния апартамент. В
случая за процесния период на дружеството, извършващо дяловото
разпределение, е осигурен достъп до имота, за да бъде извършен отчет на
съответните уреди. Видно е от заключението по съдебнотехническата
експертиза, че за процесния имот реално потребената топлинна енергия се
формира от ТЕ за отопление на имот – една щранг-лира, за която липсва
техническа възможност за монтиране на измервателно устройство и чиято ТЕ
се определя по изчислителен път, ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за битово
горещо водоснабдяване, измервано от 1 водомер.
9
Предвид гореизложеното въззивният съд намира за правилни изводите на
районния съд, че между топлопреносното предприятие и въззивника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, въз основа на което
въззиваемият ищец е доставил топлинна енергия до процесния имот, в
резултат на което въззивникът като собственик на имота се явява задължен за
цената на доставената услуга.
По отношение на оспорването на доказателствената стойност на т.нар.
„извлечение от сметки“ въззивният съд следва да посочи, че за дължимостта
на претендираните вземания са ангажирани редица писмени доказателства,
както и заключения на две експертизи, като нито първоинстанционният съд,
нито въззивният градят изводите си изключително въз основа на тези
извлечения.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение на
годността на топломера и точността на извършените с него измервания.
Просрочването на метрологичната проверка на същия с 5 месеца, видно от
заключението по съдебнотехническата експертиза, не дава основание да се
заключи, че същият не е бил годно средство за търговско измерване, тъй като
при последващата проверка е било установено съответствието на същия с
нормативните изисквания. Следователно възраженията на въззивника във
въззивната жалба в обратната насока са неоснователни.
Неоснователно се поддържа от въззивника недопустимост вещото лице
да работи по документи, представени му от посочените дружества. Съгласно
чл. 197, ал. 1 ГПК при възлагане на експертизата съдът задължително посочва
предмет и задача на същата. Разпоредбите на чл. 195 и сл. ГПК не
регламентират изискване материалите, които се предоставят на вещото лице,
съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Изготвянето на
експертиза, респективно даване на пълни и обосновани отговори с оглед
конкретния предмет на делото, може да обуслови необходимостта вещото
лице да извърши на проверка на материали, намиращи се при страната, или да
изиска други такива, ненамиращи се между кориците на делото, което не води
до нарушаване правото на другата страна за участие в делото – в този смисъл
Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение, Определение № 333 от 21.05.2013 г. по
10
т. д. № 833/2012 г., Т. К., ІІ Т.О. на ВКС. В процесния случай е допуснато
изслушване на СТЕ по поставена задача от ищеца в исковата молба, която
включва отговор на поставените въпроси след запознаване на наличната
документация в „Топлофикация София“ ЕАД и „Термокомплект“ ООД. В този
смисъл, запознавайки се със съответните документи и изготвяйки
заключението си, взимайки предвид и тях, вещото лице в пълнота е изпълнило
поставената му от съда задача.
Въззивникът не е релевирал оплаквания по отношение на определените
от районния съд размери на главниците за топлинна енергия и за дялово
разпределение. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от
посоченото във въззивната жалба, когато контролира правилността на
решението, поради което въззивният съд не следва да обсъжда
първоинстанционното решение по тези въпроси. В този смисъл Решение №
288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следователно
първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е претендирала
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че такова
не следва да се присъжда. Както подаденият отговор на въззивната жалба,
така и последващата молба са абсолютно бланкетни, като по време на
проведеното публично съдебно заседание не е изпратен процесуален
представител. Поради което и съдът приема, че не са налице доказателства,
които да обосноват извод за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5945/02.04.2024 г., постановено по гр.д. №
70349/2022 г. по описа на СРС, 145 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД – “Термокомплект”
11
ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12