Решение по дело №589/2010 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 273
Дата: 29 юли 2010 г. (в сила от 30 август 2010 г.)
Съдия: Ивелина Петрова Йорданова
Дело: 20104310100589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

                                           гр. Ловеч, 29.07.2010 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..... П.М. .............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 589 по описа за 2010 г., за да се произнесе, съобрази:

 

                   Обективно съединени искове с правно основание чл. 221 ал. 1 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ.

 

       Постъпила е искова молба от С.А.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. М.В. от ЛАК, против “МЕЛТА-90” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. “Александър Кусев” № 20, представлявано от Андрей Иванов Тенев, с посочено основание: чл. 221 и чл. 224 ал. 1 от КТ, и цена на иска: 949.05 лева. Ищцата твърди, че от 1986 г. работи в ответното дружество първоначално на длъжността “касиер”, а по-късно “касиер-счетоводител”, като с допълнително споразумение № 42 от 28.01.2009 г. трудовото й възнаграждение било променено на 450 лева месечно, считано от 28.01.2009 г. Посочва, че поради забавяне изплащането на трудовото й възнаграждение от страна на работодателя, подала предизвестие до него, в което изразила воля, че желае да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327 т. 2 от КТ, като със Заповед № 10/03.02.2010 г., трудовия й договор с ответника бил прекратен по посочения текст. Към датата на прекратяване и към настоящия момент не е получила следващите й се съгласно заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. от 14 дни и за 2010 г. до датата на прекратяване на трудовия й договор – 03.02.2010 г. – 2 дни, които общо са в размер на сумата от 410.40 лева, както и следващото й се обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, представляващо едно нейно брутно трудово възнаграждение за един месец в размер на сумата 538.65 лева, или общо за двете обезщетения по чл. 221 ал. 1 и чл. 224 ал. 1 от КТ, ответното дружество й дължи общо сумата от 949.05 лева.

 Изтъква, че посочените по-горе суми до настоящия момент не са й платени, като й е известно, че ответното дружество дължи неизплатени възнаграждения и на други нейни бивши колеги. 

                   Моли, да бъде осъден ответника да й заплати общо сумата от 949.05 лева, от които неизплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. 14 дни и за 2010 г. /от началото до прекратяване на трудовия договор 03.02.2010 г. – 2 дни/ общо в размер на сумата 410.40 лева и обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 538.65 лева, представляващо размера на едно нейно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата от 949.05 лева, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно-деловодните разноски по делото.

       В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се от адвокат М.В., като по нейно искане, направено след изслушване на заключението по съдебно-икономическата експертиза, съдът, с протоколно определение от 29.06.2010 г., на основание чл. 214 ал. 1, изр. 3 от ГПК, допусна изменение в размера на предявените искове, а именно: искът по чл. 221 ал. 1 от КТ се увеличава със сумата 59.85 лева и се счита предявен за 598.50 лева, а искът по чл. 224 ал. 1 от КТ се увеличава със сумата 68.40 лева и се счита предявен за 478.80 лева, или едно увеличение общо на двата обективно съединени иска със сумата 128.25 лева, или общо двата обективно съединени иска се считат предявени за сумата 1077.30 лева. По същество, процесуалният представител, моли да се уважат предявените искове.

                   Ответникът  “МЕЛТА-90” АД – гр. Ловеч, редовно призован, не изпраща представител, нито е подал писмен отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок.

                   От приложените по делото писмени доказателства: заверени ксеро-копия от: удостоверение от 12.02.2010 г. на Агенция по вписванията; Заповед № 508 за назначаване на длъжност, считано от 04.05.1986 г.; Допълнително споразумение № 4/28.01.2009 г.; стр. 20, 21, 22 и 23 от трудова книжка № 23 на ищцата; Заповед № 10/03.02.2010 г. на Управителя на “Мелта-90” АД, от заключението на съдебно-икономическата експертиза с вещо лице Х.Д., което съдът съобразява като обективно и компетентно изготвено, и от доводите на процесуалния представител на ищцата, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

                   Процесуалната легитимация на страните се установява от приложената Заповед № 10/03.02.2010 г. на Управителя на “Мелта-90” АД, а за ответника - и от приложеното удостоверение от 12.02.2010 г. на Агенция по вписванията.

 

                   По иска с правно основание чл. 221 ал. 1 от КТ:

 

                   Установява се, че ищцата С.А.К. е работила при ответника "МЕЛТА-90” АД – гр. Ловеч по силата на Заповед № 508 за назначаване на длъжност, считано от 04.05.1986 г., на длъжност "касиер”, а впоследствие “касиер-счетоводител". Трудовото правоотношение е било безсрочно. С допълнително споразумение № 4/28.01.2009 г., месечното й трудово възнаграждение било променено от 335 лева на 450 лева, считано от 28.01.2009 г.

Със Заповед № 10/03.02.2010 г. на Управителя на "МЕЛТА-90” АД – гр. Ловеч, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено, на основание чл. 327 т. 2 от КТ, считано от 03.02.2010 година. В Заповедта изрично е посочено на работника да се изплати обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ – брутно трудово възнаграждение за 1 месец.

Съгласно чл. 221 ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2 работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.

От допуснатата и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че вещото лице е извършило проверка по разчетно-платежната ведомост на дружеството – ответник и е констатирало, че за последния месец, предхождащ уволнението, който е м.януари 2010 г., размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата е 598.50 лева, от които 450.00 лева – основно трудово възнаграждение и 148.50 лева – допълнително трудово възнаграждение за прослужено време. Въз основа на това, вещото лице дава заключение, че размерът на обезщетението по чл. 221 ал. 1 от КТ, е 598.50 лева - една брутна заплата.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 221 ал. 1 от КТ за уважаване на този иск, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл. 327 т. 2 от КТ, т.е. по инициатива на ищцата, без предизвестие, при което работодателят й дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение.

При тези данни, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 221 ал. 1 от КТ, е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер 598.50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба /06.04.2010 г./ до окончателното й изплащане.

 

                   По иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ:

 

                   Съгласно чл. 224 ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

                   Съдът намира, че в случая са налице материално-правните предпоставки за присъждане на обезщетение по реда на чл. 224 ал. 1 от КТ, тъй като трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със Заповед № 10/03.02.2010 г. на Управителя на "МЕЛТА-90” АД – гр. Ловеч, считано от 03.02.2010 година, като в Заповедта изрично е отбелязано, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. - 14 дни и за 2010 г. – 2 дни.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, се установява, че размерът на обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ за 16 дни неползван платен годишен отпуск е 478.80 лева.

При така установените данни, съдът счита, че предявения иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ, е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер 478.80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба /06.04.2010 г./ до окончателното й изплащане.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените обезщетения.

                   С оглед този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Ловешкия районен съд - сумата 100.00 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове /по 50.00 лева за всеки иск/, както и сумата 70.00 лева - възнаграждение за вещо лице.

                   Водим от горното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И:

 

ОСЪЖДА “МЕЛТА-90” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. “Александър Кусев” № 20, представлявано от Андрей Иванов Тенев, да заплати на С.А.К., ЕГН **********,***, сумата 598.50 лв. /петстотин деветдесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, и сумата 478.80 лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2009 година – 14 дни и за 2010 година – 2 дни, ведно със законната лихва върху посочените две суми, считано от датата на предявяване на исковата молба /06.04.2010 г./ до окончателното им изплащане, както и сумата 300.00 лв. /триста лева/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “МЕЛТА-90” АД, с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд - сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, както и сумата 70.00 лв. /седемдесет лева/  - възнаграждение за вещо лице.         

                   Решението, в частта относно присъдените обезщетения, подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, и може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: