РЕШЕНИЕ  

 

       № 166                      22.11.2019 г.            град  Пазарджик

 

 

В        И  М  Е  Т  О       НА        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    двадесети втори октомври  две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

секретар:Петя Борисова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №113  по описа за   2019  година

 

 Предявените главни искове са с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД ,във вр. с чл.286 ал.1 от ТЗ, както и иск по чл.86 от ЗЗД.

          Депозирана е искова молба от „Е.-Х.90“ ООД,с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.П. ул.“А.З.“ №***, представлявано от управителя Г.С.Д. срещу О.Б.с адрес гр.Б.ул.“О.“ №***,представлявана от кмета К.В.,в която се твърди, че на 28.03.2014 година между Община Б., в качеството на възложител и ищецът в качеството му на изпълнител бил сключен договор с предмет: „Аварийно и поетапно полагане на пътна настилка на улица „М.", град Б.".Съгласно чл.2 от раздел II. Срок на договора, срокът за изпълнение на договора бил 90 календарни дни от подписване на договора.

Сочи се,че общата цена, съгласно чл.3, ал.1 от раздел III. Цена и начин на плащане, за изпълнение на договора, дължима от възложителя била в размер на 179 016.58 лева, без включен ДДС, или 214 819.90 лева с включен ДДС.Страните били договорили съобр. чл.6 от договора, възложителят заплаща на изпълнителя действително извършените СМР на база двустранни протоколи за действително извършена работа, актувани количества и обем след представяне на фактури - оригинал в срок от 60 календарни дни от получаването им.

Ищецът твърди, че представляваното от него дружество изпълнило своите задължения по договора, като работата била приета без забележки от представител на общината, за което на 09.03.2016 г. бил съставен и подписан констативен протокол акт обр.19 за отчет на изпълнените видове работи за обект; „Аварийно и поетапно полагане на пътна настилка на улица „М.", град Б." и била издадена фактура № 5121/09.03.2016 г. за сумата от 214 819.90 лева  с включен ДДС.

         Изложено е от ищеца обстоятелството, че неизпълнението на едно парично задължение било винаги забавено, което пък е основание да текат лихви за забава на основание чл.86 от ЗЗД. От изтичане на 60 календарни дни от получаването на фактура от ответника  № 5121/09.03.2016 г. за сумата 214 819.90 лева с включен ДДС - 09.05.2016 г., до предявяване на исковата молба на 13.06.2019г., ищцовото дружество претендира и изтеклите до датата на подаване на исковата молба лихви за забава върху главницата в размер на 67 432.74 лева.

         Във връзка с така изложените обстоятелства се моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди община  Б., с адрес гр. Б., ул.„О." №***, представлявана от инж. К.В. – кмет, да заплати на „Е.“ ООД общо сумата от 214 819.90лв. с включен ДДС представляваща  неизплатена главница по фактура №5121/09.03.16г. съобразно договор от 28.03.14г.  за полагане на пътна настилка на улица „М.“ в град Б., както и сумата от 67 432.74 лева, представляваща лихва за забава върху главницата  за периода от 9.05.2016г. – до 12.06.2019г.   Претендира се и законна лихва  върху двете суми от датата на подаване на исковата молба -13.06.2019г., до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и сторените разноски.

          В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът по делото О.Б.не е депозирал писмен отговор и не е  упражнил своите процесуални права.

В проведеното съдебно заседание ищецът поддържа становището си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

По направеното искане съдът да се произнесе с решение по чл.238 от ГПК - неприсъствено едва след даване ход на устните състезания, съдът счита искането на ищеца за  закъсняло и преклудирано, тъй като принципно такова искане се прави преди изготвяне на доклад по делото и ако съдът прецени,че са налице всички предпоставки за произнасяне с неприсъствено решение, слага край на съдебното дирене и не събира доказателства.След извършване на доклада и събиране на доказателства- експертизи, съдът не разполага с процесуален ред да се произнесе по искането на ищцовата страна.В т.см. опр.№184/20.ІV.2015г. по гр.д.306/15г. на І г.о. на ВКС.

Поради което и съдът излага своите правни изводи, по така поставените за разглеждане претенции.

От събраните доказателства е видно,че между страните е бил сключен договор на 28.03.2014 година, по силата на който Община Белово, в качеството й на възложител, е възложила на ищеца „Аварийно и поетапно полагане на пътна настилка на улица „М." град Б.".От събраните доказателства се установи безспорно,че ищецът в качеството му на изпълнител е изпълнил точно и в срок договора.

От допуснатата и прието СТЕ се установява,че улица „М.“ се намира в урбанизираната територия на гр.Б.и е била положена асфалтобетонова настилка с дължина на трасето от 800 м.л. върху трошенокаменна основа и допълнително е бла изкърпена асфалтова настилка към входовете на граничещите с улицата поземлени имоти.Строително монтажните работи са били приети от възложителя и отчетени в изготвен констативен протокол обр.19 от 9.03.2016 година на стойност – 214 819.90 лева.

Вещо лице Г. в своята експертиза е дало подробно в табличен вид извършената работа по КСС и установени след измерване определени по договорни цени са на стойност -214 819.90 лева с ДДС.

Съдът е приел като безпристрастно и пълно изготвено заключение на допусната СИЕ, по която вещото лице Т. е установила,че след издаване на констативен протокол обр.19 от 9.03.2016 година и съставяне на фактура №5121/9.03.2016г. за сумата от 214 819.90 лева с ДДС, която съществува в счетоводните регистри на ответното дружество като задължение по счетоводна сметка 4010 „доставчици“.Вещото лице е установило, че няма разплащане или прихващане на задължението.

В заключение задължението на О.Б.към „Е.“ ООД по фактура №5121/9.03.2016г. според СИЕ е в размер на 214 819.90 лева,а мораторната лихва за забава за периода от 9.05.2016г. до 12.06.2019г. е в размер на 67 438.39 лева.

По главния иск.

Не се спори от страните,а и се установява,че са извършени договорените дейности от ищеца по сключения между страните договор.

Относно изправността на страните по договора: Съобразно разпоредбата на чл.264 ал.1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, а съобразно чл.266 ал.1 ЗЗД, същият следва да заплати възнаграждението за приетата работа.Приемането на работата обхваща фактически и правни действия - реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме.Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.

     При предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в договора срок – чл.264, ал.2, изр.1 от ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. В посочения смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – например решение № 231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о. и други.

        В случая ответникът е приел работата без възражения, поради което дължи заплащането й, съобразно сключеният договор.

Искът като основателен,следва да бъде уважен като се осъди О.Б.да заплати сумата от 214 819.90 лева с ДДС по договор от  28.03.2014г., за което е издадена фактура №5121/9.03.2016 година.

Предвид основателността на обуславящата искова претенция, основателна се явява и обусловената такава, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главното парично задължение. Мораторната лихва, по правната си природа, е обезщетение за вреди от забава при неизпълнение на парично задължение. Според разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на парично задължение се дължи от деня на забавата. Съгласно разпоредбата чл.84 от ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая безспорно се установи,че от датата на изпадане в забава – два месеца след издаване на фактурата за периода от 9.05.2016г. до 12.06.2019г. мораторната лихва е в размер на 67 438.39 лева.Искът обаче е предявен за по-малък размер, а именно – 67 432.74 лева и следва да бъде уважен именно за този размер.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се полагат разноски, които съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК са в размер на 11 990.09 лева от които държавна такса – 11 290.09 лева, депозити за вещи лица- 600 лева и юриск. възнаграждение – 100 лева.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                      Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА О.Б.с адрес гр.Б.ул.“О.“ №***,представлявана от кмета К.В., да заплати на „Е.-Х.90“ ООД,с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.П. ул.“А. З.“ №***, представлявано от управителя Г.С. Д., представляван от юрк.Г. Б., сумата от 214 819.90 лева с ДДС - представляваща  неизплатена главница по фактура №5121/09.03.16г. съобразно договор от 28.03.2014г.  за полагане на пътна настилка на улица „М.“ в град Б., както и сумата от 67432.74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата  за периода от 9.05.2016г. - до 12.06.2019г.,ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 13.06.2019 година, до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 11 990.09 лева.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: