Решение по дело №449/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 август 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20207260700449
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 497

 

21.08.2020г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО

в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Ива Байнова

                                                                                     Членове: Павлина Господинова

                                                                                                       Антоанета Митрушева  

 

при секретаря Ивелина Въжарска

и прокурора Николай Гугушев

като разгледа докладваното от  съдия А.Митрушева

АНД (К) № 449 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ – гр.София против Решение № 44/19.02.2020г., постановено по АНД № 1244/2019г. по описа на Районен съд - Хасково.

 

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. На първо място, съдът отменил акт, за който не бил сезиран. Това било така, тъй като въззивната жалба била против НП № 11-01-813/2018 от 15.04.2019г., а с оспорваното решение, предмет на касационната проверка, било отменено НП № 11-01-813/2018 от 55.04.2019г. На второ място, неправилен бил изводът на съда, че деянието не е извършено от сочения нарушител и че е налице противоречие в квалификацията на нарушителя – възложител на обществени поръчки. Въпросният договор бил сключен в резултат на проведена процедура, открита с Решение № 19/24.02.2016г. от управителя на дружеството, в качеството му на възложител и лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП(отм.), каквото качество лицето притежавало към датата на откриване на процедурата, но не и към датата на нарушението и повдигане на административното обвинение. С оглед настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в отмяна на ЗОП, действащ към датата на решението за откриване на поръчката, и влизане в сила на нов ЗОП, при чието действие бил сключен и измененият договор за обществена поръчка, правилно към датата на извършване на нарушението управителят на дружеството бил определен като възложител по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, доколкото несъмнено бил представляващ публично предприятие по легалната дефиниция в § 2, т. 42 от ДР на ЗОП, тоест такъв, какъвто е бил и към датата на откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка по определението в § 1, т. 23 от ДР на ЗОП(отм.), описана в обстоятелствената част на санкционния акт и правилно квалифициран към датата на извършване на нарушението. На следващо място, се оспорва извода на въззивния съд за неправилно приложение на материалния закон по отношение на нормата, с която е санкционирано процесното деяние. В случая правилно била приложена нормата на чл. 255, ал. 3 от ЗОП. Сочи се, че от всички доказателства по делото се доказвало авторството и извършването на вмененото нарушение. Не било нарушено правото на защита на административнонаказаното лице. В НП били установени и удостоверени всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. При съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП не били допуснати процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство. Не били налице и основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение, като бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

Ответникът по касационната жалба – Т.Р.М., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна, с оглед на което моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

 

Касационната инстанция, като съобрази нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

 

С Решение № 44/19.02.2020 г., постановено по АНД № 1244/2019г., Районен съд - Хасково е отменил Наказателно постановление № 11-01-813/2018г. от 15.04.2019 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция - гр.София. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че в хода на извършена от Агенцията за държавна финансова инспекция проверка по отношение на дейността на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Х., било установено, че на 28.06.2017г. в гр.Хасково управителят на дружеството Т.Р.М. подписал бюджетно платежно нареждане от 28.06.2017г. за плащане по Фактура № ********** от 16.05.2017г. по договор за обществена поръчка № 30 от 10.05.2016г., сключен с изпълнителя „Електра Помп“ ООД гр.В. в размер на 8 814,00 лв. (с включено ДДС), с което изменил чл. 5 от раздел II „Цена“ на горепосочения договор, без да са налице основанията по чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП, позволяващи изменение на сключен договор за възлагане на обществена поръчка. В тази връзка му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 11–01–813/18.10.2018 г. и съответно въз основа на него издадено и обжалваното наказателно постановление.

В решението си съдът е цитирал  разпоредбите на чл. 116, ал. 1, т. 1  и чл. 255, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, като въз основа на същите е стигнал до извода, че деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, към датата на твърдяното нарушение - 28.06.2017г. При преценка законосъобразността на обжалваното НП, е намерил, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН и че процесният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Посочил е, че обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, като по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

Установил е обаче наличие на съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаване на НП, състоящо се в абсолютно противоречие на текстовото описание на нарушението и диспозитива на същото. В текстовото описание на нарушението било записано, че жалбоподателят с Решение № 19/24.02.2016г., като управител на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр.Х., в качеството на лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.), е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Ремонт на сондажни помпи и помпи сух монтаж за нуждите на „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД, гр. Х.. След това обаче в диспозитива на нарушението било посочено, че жалбоподателят е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.)  и в това си качество е извършил описаното нарушение. Тоест за жалбоподателя били посочени две качества, а именно веднъж  по чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.) - лице, което представлява възложителя, и във втория случай по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.)  - възложител. От така описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства нямало как жалбоподателят да разбере като какъв именно е нарушил посочените законови разпоредби. Съдът е посочил, че това нарушение на практика води след себе си и до още едно свързано с процеса на налагане на административното наказание. В случая административното наказание глоба било наложено на основание чл. 255, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, в размер на 2 040 лева, каквото наказание, именно в такъв размер в цитираната норма, приложена в случая, бил предвиден в редакцията на текста, действаща към датата на описаното в санкционния акт нарушение – 28.06.2017г. В случая обаче била ангажирана отговорността на възложителя на обществената поръчка, в случая „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Х., а не жалбоподателя, който правилно бил посочен в обстоятелствената част на НП като лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.), доколкото в това си качество обявил обществената поръчка от името на възложителя. Изложил е доводи, че няма пречка по отношение на жалбоподателя да се приложи разпоредбата на чл. 255, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, действащ към момента на нарушението, но това следвало да е ясно обвързано с качеството, в което лицето извършило нарушението, а именно като такова по чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.) или като лице по чл. 7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), които норми на практика били почти изцяло запазени и в двата закона. Според съда, следвало да се приложи чл. 259 вр. чл. 255, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, действащ към датата на нарушението, съответно е стигнал до извода, че наказанието на жалбоподателя е наложено незаконосъобразно, в качество, което той нямал и което самият наказващ орган посочил в обстоятелствената част на НП.

 

Настоящият състав на съда не споделя гореизложения извод на РС – Хасково поради следните съображения:

 

На първо място и по отношение на наведеното от касационния жалбоподател възражение, че в обжалваното съдебно решение е посочена като на дата на издаване на наказателното постановление датата 55.04.2019г, вместо 15.04.2019г., следва да бъде посочено, че се касае за техническа грешка от страна на съдебния състав, която обаче не представлява самостоятелно основание за отмяна на решението. В тази връзка следва да се има предвид, че датата на издаване на наказателното постановление е установима, а печатната грешка при изписване на деня в случая не се отразява върху законосъобразността на решението.

Настоящата инстанция възприема изцяло доводите на районния съд, че деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание към датата на твърдяното нарушение, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, че процесният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, че обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, като по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, както и че безспорно е доказано извършването на нарушението, описано в наказателното постановление.

Категорично обаче не възприема извода за наличие на съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН и издаване на НП, изразяващо се в противоречие между текстовото описание на нарушението и диспозитива на същото по отношение на качеството на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Действително при описанието на нарушението е посочено, че към момента на откриване на процедурата управителят на дружеството е лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.), а след това същият е административно наказан в качеството му на възложител на обществената поръчка  по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), но въззивният съд не е взел предвид, че към датата - 24.02.2016г., когато е открита процедурата за възлагане на обществената поръчка, касационният ответник е бил именно лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.) и това изрично е посочено в наказателното постановление. В този смисъл абсолютно несъстоятелен е доводът, че нямало как жалбоподателят да разбере като какъв именно е нарушил посочените законови разпоредби. В случая изрично е уточнено, че към датата на откриване на процедурата управителят е бил лице по чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.), а към датата на осъществяване на нарушението и към датата на ангажиране на отговорността му управителят на дружеството вече е възложител на обществена поръчка, като представляващ публично предприятие по смисъла на  § 2, т. 42 от ДР на ЗОП.

Не се споделя и извода на въззивния съд, че в случая следвало да бъде приложен текстът на 259 вр. чл. 255, ал. 3 от Закона за обществените поръчки. В тази връзка настоящата инстанция намира, че именно нормата на чл. 255, ал. 3 от ЗОП, приложена от административнонаказващия орган, е относимата в случая, доколкото не сме изправени пред хипотеза на делегирани правомощия по смисъла на чл. 259 вр. чл. 7 от ЗОП, а пред хипотеза на осъществяване на административно нарушение от страна на възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, именно какъвто в случая се явява касационният ответник.

Неприложима в случая се явява и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, на която се позовава процесуалният представител на касационния ответник в съдебната си пледоария, според която, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящата хипотеза и към момента на осъществяване на процесното административно нарушение, и към момента на издаване на наказателното постановление, вкл. и до настоящия момент, редакцията на приложимите разпоредби е идентична, поради което не може да се приеме, че е налице по-благоприятен за нарушителя закон.

Предвид горното, настоящият състав на Административен съд – Хасково не споделя извода на въззивната инстанция и доколкото от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Т.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 255, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, решението на РС-Хасково е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да се отмени, а наказателното постановление, като издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на касатора сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 44 от 19.02.2020г. на Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 1244/2019 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-813/15.04.2019г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция – гр.София.

 

ОСЪЖДА Т.Р.М. с ЕГН : ********** *** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ – гр.София разноски по делото в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:

 

 

Членове:   1.

 

 

 

         2.