Решение по гр. дело №4038/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22931
Дата: 15 декември 2025 г. (в сила от 15 декември 2025 г.)
Съдия: Ванина Здравкова Младенова
Дело: 20251110104038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22931
гр. С., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110104038 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск от ЗЕАД „Б. В. И.“ ЕАД срещу ЗК „Л. И.“ АД с
правно основание чл. 411 КЗ с искане ответникът да се осъди да заплати на
ищеца сума в размер на 100,00 лева /сто лева/ - частичен иск от сума в общ
размер на 773,96 лева - остатък от регресно вземане по щета №
***************, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 23.01.2025 г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 09.11.2023г. в гр. С., кв. О., водачът на
МПС марка „М.“, с peг. № ******** - Д. С. се движел по ул. „Х. С.“, като на
кръстовището с ул. „А. Н.“ не пропуснал навлизащия в кръстовището от
дясната му страна с предимство автомобил марка „Д.“, модел „Д.“, с peг. №
********, в резултат на което по негова вина реализирал пътнотранспортно
произшествие и увредил посочения автомобил марка „Д.“. Във връзка с
гореизложеното и доколкото между водачите не е имало спор по отношение на
механизма на настъпване на произшествието, същите попълнили Двустранен
Констативен протокол за ПТП от 09.11.2023г. Към момента на настъпване на
ПТП за увредения автомобил марка „Д.“ с per. № ** **** **, била налице
валидна застраховка „Каско Стандарт“, сключена в „ЗАД Б. В. И. Г.“ ЕАД -
1
полица № *****************. В тази връзка пред ищеца била предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и била образувана
щета № ***************. В хода на ликвидация на щетата са изготвени опис
заключение по щета и доклад, въз основа на които на автосервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил, била заплатена сума в размер на 4 715,11
лева, с преводна нареждане от 26.06.2024 г. Видно от съставения Двустранен
констативен протокол за ПТП, произшествието настъпило по вина на водача
на МПС марка „М.“ с peг. № ********, който е представил валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в ЗК „Л. И.“ АД.
Посоченото обстоятелство се потвърждавало и от извършена справка в
Информационната система на Гаранционен фонд. Във връзка с
гореизложеното и на основание КЗ до ЗК „Л. И.“ АД била изпратена регресна
покана за заплащане на сума в общ размер на 4 740,11 лв., представляваща
платеното обезщетение с вкл. 25,00 лв. ликвидационни разноски за обработка
на щетата. Предвид обстоятелството, че чрез извършено едностранно
прихващане на насрещни вземания ответникът заплати само част от
претендираната сума, а именно сума в размер на 3 966,15 лв., ищецът
предявява настоящата искова молба за дължимия остатък. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
оспорва механизма на ПТП. Оспорва всички сочени от ищеца щети да са в
причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва претенцията като силно
завишена. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.11.2024 г., е
допуснато изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК на предявения иск чрез
неговото увеличение за сумата над 253,20 лв. до предявения размер от 353,20
лв., представляващ частичен иск от сумата в общ размер на 773,96 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното:
Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП
2
договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е
да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.
С окончателния доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните по делото настъпването на 09.11.2023 г. в гр. С.
на ПТП, при посочения в исковата молба механизъм, съгласно който водачът
на МПС марка „М.“ с peг. № ******** - Д. С., при движение по ул. „Х. С.“ и
на кръстовището с ул. „А. Н.“ не пропуснал навлизащия в кръстовището, от
дясната му страна с предимство, автомобил марка „Д.“, модел „Д.“, с peг. №
********, в резултат на което по негова вина реализирал пътнотранспортно
произшествие и увредил посочения автомобил марка „Д.“, както и че
нанесените по автомобила вреди са в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП. Към дата на произшествито лек автомобил „М.“, с peг. №
********, е бил застрахован при ответника по валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, а лек автомобил марка „Д.“,
модел „Д.“, с peг. № ********, е бил застрахован при ищеца по имуществена
застраховка „Каско Стандарт“, като ПТП е настъпило в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществена застраховка, както и
че ищецът е заплатил обезщетение в размер на 4715,11 лв. и е поканил
ответника да възстанови платеното застрахователно обезщетение, като
ответникът е погасил задължение в размер на 3966,15 лв. чрез прихващане.
Изложеното се подкрепя от представените по делото писмени доказателства
– протокол за ПТП от 09.11.2023 г., подписан от участниците в
произшествието, застрахователна полица № ***************** по
3
застраховка „Каско Стандарт“ за автомобил марка „Д.“, модел „Д.“, с рег. №
********, сключен при Общи условия, свидетелство за регистрация част II,
удостоверение за техническа изправност на МПС, заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, подадено от В. И. С., съгласно което при
управление на автомобил марка „Д.“, модел „Д.“, с рег. № ********, на
кръстовището на ул. „А. Н.“ с ул. „Х. С.“, кв. О. бил ударен от ляво движещ се
автомобил, като е посочено, че оправданието на водача било, че объркал
спирачка с газта.
Изложеното в уведомлението за щета кореспондира с гласните
доказателства на свидетеля С., който установява, че на кръстовището бил
ударен от лявата страна от МПС „М.“, водачът на който го видял навреме, но
понеже автомобилът бил автоматик, объркал спирачката с газта.
По делото са представени още опис на претенция № **-*****-
*****/**/**.**.**** г., опис заключение по претенция, възлагателно писмо,
фактура и приемо-предавателен протокол от сервиза, извършил ремонта,
доклад по щета № *************** и платежно нареждане за извършен
превод на сумата от 4715,11 лв.
В производството по делото спорен между страните е въпросът за размера
на вредите.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, размерът на застрахователното обезщетение е
равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Той се определя по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на
увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго
такова имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ).
Според нормата на чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на
причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда, залегнал
в цитираната разпоредба, означава, че обезщетението има за цел да постави
4
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото имущество в изправно и годно за употребата му
техническо състояние, в който смисъл е трайната съдебна практика.
Действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 КЗ е
пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването
на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда /така Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о. и др. /.
По делото е прието заключението на съдебна автотехническа експертиза,
изготвено въз основа на представените по делото писмени доказателства,
което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно
дадено, на основание чл. 202 ГПК. Съгласно заключението действителната
/пазарната/ стойност на ремонта на МПС „Д. Д.“ възлиза на 4715,14 лв. с ДДС,
без отчитане на корекционен коефициент, а действителната /пазарна/ стойност
на ремонта на МПС с алтернативни авточасти към дата на ПТП възлиза на
4304,35 лв. с ДДС, без отчитане на коефициент на амортизация. Според
експертизата монтирането на алтернативни авточасти осигурява безопасно и
надеждно използване на автомобила, докато са в техническа годност, както и
че използването на авточасти втора употреба за конкретните увредени
детайли застрашава безопасността, тъй като липсва предварителна
информация отговарят ли на изискванията за качество по Наредба №
133/06.10.2006г. Съгласно заключението е налице разлика в заплащането на
1,0 час труд и труд за боядисване в официалния сервиз на марката и други,
изследвани от експерта сервизи, която разлика вещото лице определя, че
възлиза на сумата от около 33,90 лв. с ДДС.
В случая от представените писмени доказателства се установява, че МПС е
отремонтирано в официален сервиз, видно от представената фактура №
**********/14.6.2024г., като съгласно заключението увредените детайли са
подновени с нови части /табл. № № 2 и 3 от заключението/. С оглед
гореизложените стойности съдът приема, че следва да се възприеме първият
вариант от заключението, съгласно който стойността на ремонта на
автомобила по средни пазарни цени с оригинални части е в размер на 4715,14
лв. с включен ДДС.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
5
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 25 лв., съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият
размер на дълга възлиза на 4715,14 +25,00 = 4740,14 лева. Ответникът е
погасил сумата от 3966,15 лв., от което следва, че непогасена остава сумата от
773,99 лв.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което главният иск е основателен в предявения размер от 353,20 лв.
Съдът отчита, че едва с увеличението на иска увеличеният размер става
предмет на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице
искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част /над сумата
от 100 лв. до размера от 353,20 лв. /така решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д.
№ 2022/2020 г. по описа на ВКС, I т. о. и др./. Поради това се дължи лихва
върху увеличения размер на иска от 17.11.2025 г. – датата на молбата по чл.
214, ал. 1 ГПК до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, който претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80
ГПК за държавна такса – 50 лв., депозит за вещо лице – 300 лв., за призоваване
на свидетел – 60 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС
или общо 890 лв., които следва да се присъдят в негова полза.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. ш." № *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б. В. И. Г.“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П." № *, на
основание чл. 411 КЗ сумата от 353,20 лв., представляваща изплатеното от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по
щета № *************** за застрахователно събитие, настъпило на
6
09.11.2023 г. в гр. С., ведно със законната лихва върху сумата от 100 лв.,
считано от дата на подаване на исковата молба 23.01.2025 г. до окончателно
изплащане на задължението и законната лихва върху сумата от 253,20 лв.,
считано от 17.11.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, който
иск е предявен като частичен от сумата 773,96 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. ш." № *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б. В. И. Г.“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П." № *, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 890 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7