№ 151
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20223001000145 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от ПЛ. Г. Д. от гр.Варна срещу решение №
5/06.01.2022 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 346/2021 г., в частта, с
която са отхвърлени - искът по чл. 432 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 45000 лева до 73000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2017 г., и искът по чл. 86
от ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ за мораторна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 26.06.2017 г. – 04.02.2021
г. Моли за отмяна на решението в тези части като неправилно и за уважаване
на исковете му изцяло, ведно с присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з.
чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с
присъждане на съдебните разноски по делото.
Ответникът по жалбата – ЗД „Бул Инс“ АД – гр.София моли с писмен
отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на
решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната
инстанция.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
1
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оплакването за занижен размер на определеното от съда обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от пострадалия следствие на ПТП от
26.06.2017 г., е неоснователно.Уврежданията на ищеца са посочени от ВОС
изчерпателно в обжалваното решение и въззивният съд препраща към
установената фактическа обстановка относно тях. Увредените основно
минискус и дясна колянна става на пострадалия следствие усукване при ПТП
на коляното му действително не са възстановени след две оперативни намеси,
като ищецът е с блокирано коляно, артрозни промени, накуцваща походка и с
болков синдром с давност от повече от 4 години. Същевременно според
медицинското вещо лице лечението не е завършено като с рехабилитация и
кинезитерапия би могло да се предотврати фиброзирането на връзките и на
ставната капсула и на ограниченото свиване на коляното като се възстановят
функциите му до 90%, но не и 100%. Походката на пострадалия е
самостоятелна, без помощно средство, накуцваща с десния крак. Има и
негативна прогноза при неповлияване да се наложи пълна смяна на колянната
става с изкуствена такава, но това е само едно предположение без
наложителност, като вещото лице не препоръчва да се отива директно на
изкуствена става в случая предвид младата възраст на ищеца. Видно от
представените във въззивното производство писмени доказателства за
новонастъпили обстоятелства – две епикризи, на ищеца е извършено
междувременно частично ендопротезиране на коляното през м.февруари 2022
г. в Болница „Лозенец“ – гр.София и проведени физио-терапевтични
процедури в МБАЛ „Марина“ ЕАД-гр.Варна през м.март 2022 г., следствие на
които болният е изписан с подобрение, като ходът на заболяването е
благоприятен. Редуциран е отокът на дясната колянна става и са намалели
болките, като походката се стабилизира след последните операция и
процедури с помощно средство /патерица/. Нужни са продължителни
рехабилитационни процедури, провеждане на ЛФК у дома и нов курс
физиотерапия в болнични или санаториални условия, за да стане траен
ефектът от лечението и да се подобри необратимо състоянието на ищеца.
Всички обстоятелства с оглед вида, характера, тежестта, силата и
2
продължителността на претърпените от ищеца следствие на ПТП болки и
страдания, в т.ч. и на силната му тревожност и раздразнителност, възможни
да отшумят по-бързо с посещения при психолог или психиатър, както и на
тези, които ще търпи за в бъдеще, са отчетени правилно от ВОС, като
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на
45000 лева, тъй като е адекватен, а не занижен, и справедливо ги възмездява.
Оплакването в жалбата относно началния момент на начисляване на
законната лихва върху обезщетението е неоснователно. По новия КЗ няма
основание за присъждане на законната лихва от датата на деликта, в случая –
считано от 26.06.2017 г. Тя се присъжда на основание чл.429, ал.3 – КЗ,
считано от по-ранната дата между датата на уведомяването от застрахования
за събитието и датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице. В случая по делото са
представени доказателства за предявяване на застрахователна претенция от
ищеца на 05.02.2021 г., затова законната лихва е присъдена от този момент и
това е правилно. Не може да се обсъжда копиран по средата на жалбата на л.8
документ от 28.07.2017 г., който не е бил представен и приет в
първоинстанционното, както и във въззивното производство.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваните му части. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат
направените съдебни разноски за въззивната инстанция – договорен и
изплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 1680 лева, с вкл.ДДС,
предвид регистрация на адвоката по ЗДДС, който не е прекомерен съобразно
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5/06.01.2022 г. на Окръжен съд Варна-ТО
3
по т.д. № 346/2021 г. в обжалваните му части.
ОСЪЖДА ПЛ. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Мария
Луиза“ №26, ет.2, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД – гр.София, ЕИК
*********, сумата 1680 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.
В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4