Решение по КНАХД №1084/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ към Националното тол управление в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София срещу Решение № 316/06.08.2025 г., постановено по АНД № 723/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № 000408 от 13.03.2025 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на А. П. Ф., [ЕГН], с адрес: с. Лесичово, [улица], за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърдено издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Постъпила е молба от юриск. С.-Г., която по изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил писмен отговор от адв. М. К., пълномощник на А. П. Ф., в който по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба и потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е възприел следната фактическата обстановка по делото:

На 21.09.2024 г., в 11:50 ч., на път I-8, км 208+480, от страна на служителите на Националното тол управление е извършена проверка на ППС лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса 1970 кг, управлявано от А. Ф.. В хода на проверката е установено, че на 22.07.2024 г. в 05:27 часа, същото ППС е засечено по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Извършеното административно нарушение е заснето с техническото средство - контролно устройство с идентификатор № 10401.

В резултат на това е съставен акт за установяване на административно нарушение(АУАН) № 000408/22.07.2024 г., като в него е посочено, че нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закон за пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта и че при извършване на това плащане ще бъде освободен от административнонаказателна отговорност.

Въз основа на съставения АУАН и липсата на доказателства, че нарушителят е заплатил компенсаторната такса, Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ към Националното тол управление в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, е издал оспореното наказателно постановление.

Водачът на процесното ППС е санкциониран с обжалваното НП за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като му е наложена глоба на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в размер на 300 лв.

За да отмени оспореното НП, първоинстанционният съд е приел, че по делото безспорно е установено, че на 22.07.2024 г., в 05:27 часа, в пътен участък I-8, км. 196+643 се е движел процесния лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № [рег. номер], но липсват убедителни доказателства, че автомобилът е бил управляван именно от А. П. Ф., т. е. че той е автор на административното нарушение.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. В тях първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за основателност на подадената жалба.

Отговорността на А. Ф. е ангажирана за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Разпоредбата въвежда задължение за водачите на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплатят таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да е изпълнено посоченото задължение.

В случая обаче се касае за заснемане на нарушението чрез техническо средство, като посредством изготвените от въпросното техническо средство веществени доказателства не може да се установи самоличността на водача, който е управлявал ППС в момента на нарушението. Отделно от това същото е извършено два месеца преди проверката. По делото не са представени доказателства, чия собственост е превозното средство. Дори да са представени доказателства, установяващи, че собственик на процесното МПС е А. Ф., в случая отговорността на ответника по касацията не е ангажирана в това му качество, а като водач на превозното средство към момента на извършване на нарушението. Липсват и каквито и да било доказателства, че именно той е управлявала посочения автомобил на датата, мястото и часа, когато е извършено нарушението, което да обоснове ангажирането на административнонаказателната му отговорност по чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. По делото не са налице доказателства на 22.07.2024 г., в района на път I-8 километър 196+643 лекият автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или да е установен по друг начин на водачът на автомобила към момента на нарушението. Било е необходимо преди съставянето на АУАН и издаването на НП съответните длъжностни лица да съберат доказателства, с които да установят самоличността на нарушителя.

Противно на изложеното в жалбата и в съответствие с презумпцията за невиновност, доказателствената тежест в нито един момент не може да бъде прехвърлена върху обвиненото в извършеното нарушение лице. Тя е изцяло за актосъставителя в административнонаказателното производство, съответно върху административнонаказаващия в съдебното производство по оспорване на НП.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

По тези доводи, съдът приема, че обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице основания за отмяна по чл. 348 от НПК и следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора и неоснователността на касационната жалба, претенцията на адв. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за настоящата инстанция не може да бъде уважена. Ответникът по касация А. Ф. не е направил разноски за касационното производство и не претендира такива. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за касационната инстанция на адв. К. не следва да бъде уважена, предвид съдържанието на чл. 38, ал. 2, изр. първо от Закона за адвокатурата, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Тоест Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, която е налице в случая и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство, тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ. Поради липсата на втората кумулативно необходима предпоставка по чл. 38, ал. 2 ЗА няма възможност за присъждане и на адвокатско възнаграждение на адв. К.. (В този смисъл е Определение № 8673 от 15.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2025 г.)

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 316/06.08.2025 г., постановено по АНД № 723/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.