Определение по дело №23375/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 март 2024 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110123375
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11424
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110123375 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. Т.
М. с ЕГН **********5, с адрес: **********, чрез адв. И. Н. срещу
„***********, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, във
вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, за следното:
Да се признае за установено на осн. чл. 23, във вр. с чл. 22 от ЗПК, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 748, 39 лв. – недължимо
платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
10.02.2023г. до изплащането й, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7531/2023г. по описа на
СРС, 30-ти с-в.
Съдебните книжа са връчени на ответника, който е депозирал отговор на
исковата молба в срок.
Предявените по делото искове са допустими, поради което на осн. чл. 140
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.06.2024г. от 14:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
1
ПРИЕМА като доказателство по делото свереното копие на документи,
изпратени от двете страни.
Прилага по делото ч.гр.д. № 7531/2023г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ другите искания на страните по делото като ненеобходими за
спора.
ИЗГОТВЯ следния проект на доклад:
Ищецът Х. М. основава исканията си на обстоятелството, че на 19.01.2018г.
е сключил с ответника договор за потребителски кредит №
201801191030190059 за сума в размер на 500 лв. Сочи, че съгласно този
договор – чл. 4, ал.3, в 1-дневен срок от сключването му, той като
кредитополучател е длъжен да предостави на кредитора гаранция съгласно
общите условия на договора в размер на 581, 18 лв. Съгласно чл. 6, ал.1 и ал.
2 от договора, ако такава гаранция не бъде предоставена, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 667, 21 лв., която се начислява на
месец, считано от изтичане на срока за предоставянето й. Така начислената
неустойка се плаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита,
съобразно уговорения погасителен план. Ищецът чрез пълномощника си
твърди, че във връзка със сключения договор му е начислена неустойка в общ
размер на 667, 21 лв., тъй като същият не е предоставил в срок гаранция по
чл. 4, ал. 3 от договора.
Х. М. твърди, че е погасил изцяло задължението по сключения договор в
размер на 1248, 39 лв., чрез сключване на анекс към договор за потребителски
кредит № 202005190345180102 от 19.05.2020г., в който било уговорено, че
кредиторът – „Неткредит“ АД се задължава с част от отпуснатия кредит да
погаси задълженията на ищеца по процесния договор.
Ищецът счита, че договора за потребителски кредит №
201801191030190059 е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.1
от ЗЗД и в исковата молба излага съображения за това, че той противоречи на
чл. 10, ал.1 от ЗПК – поради неспазена законова форма; на чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК – поради липса на годишен процент на разходите /ГПР/, който е
съществен елемент от съдържанието му. Твърди, че посоченият в договора
ГПР е грешен, а действителният такъв е 299, 36%. Излага съображения и за
нищожност на клаузата от договора, съгласно която трябва да представи
посочената в чл. 4, ал. 3 гаранция. Твърди нищожност на договора на осн. чл.
2
26, ал.2, пр.1 и чл. 26, ал. 1, пр.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие,
противоречие със закона или заобикалянето му. Твърди, че предвидената в
договора парична гаранция е неравноправна клауза и затова нищожна на осн.
чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП. Позовава се и на решения на съда на ЕС, и иска
предявения иск да бъде уважен, както и ответника да бъде осъден да му
заплати сторените съдебни и деловодни разноски.
Ответникът, съгласно депозирания отговор на исковата молба, не оспорва
сключването между страните на договора за кредит от 19.01.2018г. и
получаването на сума в общ размер на 748, 39 лв., от които: 81,18 лв. лихва и
667, 21 лв. неустойка, посредством рефинансиране от страна на кредитора
чрез договор за кредит № 202005190345180102/19.05.2020г. Всички останали
твърдения на ищеца оспорва като неоснователни, за което излага подробни
съображения. Представя договор за кредит, ведно със СЕФПИ и общи
условия към договора; писмо изх. № У-03-4121/10.05.2016г. и протокол №
3/12.02.2016г. на КЗП с твърдения, че същата го е уведомила, че в общите
условия за потребителски кредити на ************ не се съдържат
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП; писмо изх. №
230/21.07.2016г.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и предл. 3 ЗЗД,
във вр. с чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно, че между страните е сключен процесния договор за
потребителски кредит от разстояние, предвиждащ неустойка за
непредоставяне на обезпечение под формата на гаранция, както и че същата
противоречи на императивни норми на закона, заобикаля го и е уговорена във
вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, в т.ч. че същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че процесната неустоечна клауза е
уговорена индивидуално, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
3
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представени с отговора на исковата
молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и
представи доказателства във връзка с направени от ответника в отговора на
исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, на
ищеца и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4